Темата за предателството в 33-песен от "Aд" на Данте


Категория на документа: Литература


Данте Алигиери се ражда във Флоренция през 1256г. Той участва активно в политическия живот на Флоренция и до изгнанието си (1301г.), се изявява предимно като политик. По политически убеждения Данте първоначално е гуелф (привърженици на папата).
През есента на 1301г. Данте предвожда делегация в Рим за преговори с папа Бонифаций VIII, когато политическите му противници извършват преврат. Той е поканен да се завърне, но отказва категорично и в началото на 1302г. е прогонен завинаги от Флоренция. Изгнаничеството на поета продължава почти две десетилетия- до 14 септември 1321г., когато умира в Равена.
През първата година на XIV век, когато в Италия се осъществява преходът от Предренесанс към Ранен ренесанс, италианската култура е изправена пред една голяма дилема- да твори литература на латински или на волгаре- говоримия италиански език на епохата. Още в съчинението си „ За народното красноречие” Данте проявява забележителен усет към културните тенденции на епохата и заявява, че „волгаре е по – благороден, защото ни е присъщ”.
Първата творба на поета е стихотворният сборник „ Нов живот” (1292- 1294), с която той иска да обезсмърти любимата си Беатриче.
Творбата, която отрежда на Данте централно място в европейската литература е „Божествена комедия”. Това е една от най-трудно разбираемите творби в световната литература, поради елементите на мистика и кабалистика ( мистично тълкуване на букви и цифри, смесени от религия, философия и магия.) С основание Данте е смятан за последния велик творец на Средновековието и първия творец на Новото време. По аналогия може да се твърди, че „Божествена комедия” е гениален синтез на средновековната култура и първа творба на Ренесанса.
Датировката на „Божествена комедия” е до голяма степен проблематична. Смята се, че Данте започва да я пише около 1306-1307година. Заглавието на поемата препраща към средновековната реторика- Данте я назовава „комедия”, а това ще рече – творба с благополучен край. Наименованието „ божествена”- оценка на неговата творба, дадена от потомците му.
Творбата, като част от средновековната литература принадлежи към жанра „видение”(библейски жанр, свързан с пророческо видение).Като такава тя е подчинена на една традиционна образно стилистична схема, за която е характерно не пресъздаването на отделни герои, исторически личности, а грешници, които се класифицират като типове въплъщаващи един или

друг порок. Сюжетът има фантастичен характер, пресъздаден е въображаем свят, в който се намират човешките греховни души след смъртта.

Пътуването на Данте в отвъдния свят се е възприемало от някогашните читатели като реално и символично. Данте е бил убеден , че цялата Вселена се крепи върху магическата закономерност на числата. Така и светът в неговата „Комедия” представлява модел на средновековната вселена, изграден върху основата на свещените числа 3 и 10 и техните производни.
10- числото на съвършенството.
7- седем дни продължава действието. 3 светата троица и 4 числото на земята, а според други тълкувания символизира четирите стихии.
3- символизира светата троица. Трите сфери на отвъдното- „Ад”, „Чистилище” , „Рай”. Произведението се състои от три части, съдържа 33 песни това е възрастта на Христос при неговото разпъване на кръста, самите куплети от своя страна са писани в терцини (тристишие).
Адът е разделен на 9 кръга (числото девет е производно на 3) като в последните три се намират хората, извършили най-големите грехове.
Зад всичко това се крие стремежът към магичност и мистичност, като начин за кодиране на идеите в произведението.

В поемата „свидетелските показания” за отвъдното са разпределени между три персонажа – Данте, Вергилий и Беатриче. Техните взаимоотношения също са специфични- живият Данте е удостоен с разрешението да посети света на безплътните сенки, а покойните Вергилий и Беатриче са негови водачи; Вергилий – в Ада и Чистилището, а Беатриче– в Рая, където езичникът Вергилий няма достъп.

В „Ад" Данте Алигиери поставя въпроса за човешкото поведение и самият дава оценки за постъпките на хората, като описва света, в който живее като Ад. Той рисува внушителни картини на грехове и наказания, поставяйки грешниците в затворените кръгове на ада като възмездие, че са нарушили моралните норми. Авторът степенува греховете и на¬казанията на съгрешилите според величина¬та на злото, на което са били подвластни, когато са били живи.

Когато Данте и Вергилий пристигат пред портата на пъкала, виждайки страшния издълбан надпис над вечно отворения вход, Данте обрисува появяването или раждането си сред това общество и начина, по който то го приветства при себе си:
„През мен се отива в печалния град,
През мен се отива в вечната скръб,
През мен се отива при погиващите люде.”
В първия кръг на Ада, авторът описва според себе си, какви наказания заслужават езичниците или така наречените безбожници, които не са приели кръщение, като Омир, Хораций, Сократ, Аристотел, Платон, Демокрит и редица други забележителни исторически личности. Въпреки че, те не са виновни за своята нещастна участ, също биват наказани:
„.…въздишки поразиха моя слух,
кои отвред възнасяха се стройни
и стигаха далеч кат ропот глух.”
Продължавайки своето пътешествие, авторът и неговият спътник и учител Вергилий достигат да втория кръг, в който самият Данте описва онази част от обществото наречени сладострастници. Той сам ги осъжда на ужасни мъки, защото според него те трябва да бъдат наказани, затова че са намерили щастието, макар и да са причинили много беди. Тук са древните жрици на любовта – Семирамида, Клеопатра, хубавата Елена, а също така и Парис и Ахил. Любовните им страсти като сила на греховни преживявания са метафорично изразени от Данте чрез буйни ветрове , които носят в безспирен вихър душите на съгрешилите от обич без мяра.
….” и адский вихър, който няма спир,
влече и носи с себе си душите.

В следващият по ред кръг- третия, Данте поставя чревоугодниците, които според него в живота са не по-малко обладани от порочни страсти.
Поетът излива гнева си над тях и ги обрича на вечен дъжд примесен със сняг и градушка и разпокъсване от Цербер. В действителност дъждът представлява упреците , снегът – наказанията, а градушката – физическата болка.
„Във третий бяхме кръг, де дъжд проклет”



„И ту така, ту инак се въртят.”

Четвъртия кръг на Ада се явява владение на древния бог на богатството – Плутос, което подсказва, че авторът поставя тук хората, за който парите са най – важното нещо в техния кратък, но “смислен” живот. Данте преценява, че тук е мястото на всички разсипници и скъперници, които изпълват средновековното общество. Той им измисля едно жестоко, но същевременно справедливо наказание, чрез което те получават своето възмездие, а именно - обхванати са в схватка, борят се и едновременно с този ужас се чуват страшни писъци и крясъци, които допълват неповторимия “пейзаж” на Ада. Така в Ада те продължават да правят това, което са правили и през живота си на земята – борили са се със зъби и нокти да заграбят колкото се може повече богатства, без да забелязват никого около себе си.

Не по – различни са и мъките отредени на душите в петия кръг. Там авторът е отредил мястото в своите представи на гневливите хора, хора готови да се скарат за най – малкото нещо и хора, които той наказва, чрез потапянето им до шия в блатата на река Стикс, река изтъкана от гняв и омраза. Истинската цел на тяхното наказание и възмездие е те да изпитат собствения си гняв.

Продължавайки своето пътешествие двамата герои се озовават пред портите на огнения град Дите. Това е шестия кръг. Там се наказват ония, които са се провинили на земята като епикурейци и еретици. Авторът проявява неимоверна жестокост към тях, като ги наказва да получат възмездието за постъпките си изгаряйки в огнени гробници до края на вечността в неописуеми мъки и страдания:
“…Различни са ученията злобни,
Които водят тука: затова
Горят неравно тия пещи гробни.”
В “прехода” от предишния към следващия кръг Данте описва една бездна. Седмият кръг е разделен от него на три дяла. В първия дял отрежда място на насилниците и тираните получаващи изключително справедливо наказание от обществото, което е олицетворено като кентаври обикалящи брега и надзираващи наказаните потопени в кипяща от кръв река. Река образувана от пролятата от тях кръв, която настоява за възмездие, възмездие настъпило не след дълго. Авторът по време на цялата си творба прави сравнение между настояще и минало.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Темата за предателството в 33-песен от "Aд" на Данте 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.