Свят и съдба на персонажите в творбата на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита"


Категория на документа: Литература


Югозападен Университет
"Неофит Рислки"
Филологически факултет

Специалност: Българска филология

Курсова работа по Руска литература на XX век на тема:

Свят и съдба на персонажите в творбата на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита"

Изготвил: Надежда Каспарова Проверил: проф. д-р М.Панайотова
Българска филология, III курс, хон.ас.Ат. Методиева
задочно обучение
Факултенен номер:
11300222006

Благоевград, 2013 г.

Михаил Афанасиевич Булгаков е роден на 15 (нов стил) май 1891г. в Киев, в семейството на професор от Киевската духовна академия. "Булгакови са голямо, приятелско, културно, музикално, театрално семейство", думи на близък до фамилията. До есента на 1900г., Михаил учи в своя дом, но след това започва обучението си в Александровската гимназия. Булгаков от малък е личност с много таланти - пише стихове, рисува карикатури, свири на роял, пее, съчинявал е разкази, с които е пленявал всички. След гимназията се обучава в Медицинския факултет на Киевския университет. На 26 април 1913г. сключва брак с Татяна Николаевна Лапа. Записва се като доброволец в Червения кръст, след започването на Първата световна война, а през 1916г. се дипломира с отличие. Работи като лекар в Смоленската губерния, село Николско, а след това в град Вязма. Година по-късно написва "Записки на младия лекар". През 1924 г. се жени за Любов Белозерска, а седем години по-късно за Елена Шиловска.

Издава много произведения: 1917 г. - "Записки на младия лекар", 1924 г. - "Фаталните яйца", "Бялата гвардия", 1925 г. - "Дните на Турбини" (пиеса), "Кучешко сърце", "Дяволиада" 1926 г. "Квартирата на Зойка", 1928 г. - "Пурпурният остров", "Бяг", 1929 г. - "Молиер", "Театрален роман", 1934 г. - "Иван Василевич", 1935 г. - "Пушкин", 1937 г. - "Животът на господин Дьо Молиер", 1940 г. - "Майстора и Маргарита".

Безспорно една от най-великите творби на Булгаков е "Майстора и Маргарита". Заглавието създава представата за любовна история, споделена или не. Но това съвсем не е така.

Романът "Майстора и Маргарита" описва обстановката в социалистическа Русия, представя доброто и злото по един комичен, но на моменти и драматичен начин. Описани са много образи и неестествени случки. Михаил Булгаков е използвал фрагмент от "Фауст" на Гьоте: "...та кой си ти? - Част от силата, която желае зло, а все добро твори!". Доброто и злото са две прилагателни, които логически си противоречат, както и героят на Гьоте - Мефистофел. "Фауст" е отправна точка в създаването на творческият свят на Булгаков по отношение "Майстора и Маргарита".

Първа глава на романа, озаглавена "Никога не разговаряйте с непознати" започва с описанието на обикновен пролетен ден в Москва, на Патриаршите езера. Първият образ - Михаил Александрович Берлиоз е представен като: "председател на управителния съвет на едно от най-големите московски литературни обединения, наричано съкратено МАССОЛИТ, и редактор на реномирано литературно списание", който е следван от своя млад спътник: "широкоплещест младеж с буйна червеникава коса и килнат на тила кариран каскет, носеше спортна риза, смачкан бял панталон и черни платнени обувки", поетът Иван Николаевие Понирьов с псевдоним "Бездомни". Само миг по-късно председателят на МАССОЛИТ става свидетел на нещо необичайно: "прозрачен гражданин, който изглеждаше много странно. Върху малката главичка - жокейско каскетче, сакото му карирано, възкъсичко, и то прозрачно... Гражданинът беше над два метра висок, но тесен в раменете и кльощав, а физиономията му, моля да забележите, беше подигравателна.". При вида на подобно нещо всеки човек би останал ужасен, но ужасът за Берлиоз трае само едно мигване, но страхът започва да пуска корени в сърцето му. Берлиоз е там, за да помогне на Бездомни да напише антирелигиозен текст: " Иван Николаевич беше написал поемата, и то в много кратък срок, но за съжаление на редактора тя никак не се хареса. Бездомни беше обрисувал главното действуващо лице в поемата, тоест Иисус, с много тъмни краски, но въпреки това, според редактора, се налагаше да пише цялата поема наново.". Антирелигиозността или иначе казано атеизмът са нещо типично за тогавашна Русия. Авторът изобразява религиозната картина такава, каквато е - терор и смърт за всеки, който не се подчини на властта.

Всичко е на път да се промени за персонажите на Булгаков. На читателската сцена се появява важен и значим персонаж, негово величество дявола - "Що се отнася до зъбите му, от лявата страна коронките му бяха платинени а от дясната - златни. Носеше скъп сив костюм и чуждестранни обувки същия цвят. Сивата му барета беше накривена предизвикателно над ухото, под мишница носеше бастун с черна дръжка, изваяна като глава на пудел. Изглеждаше над четирийсетте. Устата му - малко крива. Добре обръснат. Тъмнокос. Дясното му око черно, а лявото, кой знае защо, зелено. Веждите черни, но едната по-висока от другата. С една дума, чужденец.". Външност, която е необичайна, отличаваща се и будеща подозрение. Черната дръжка на бастуна и изваяната пуделска глава ясно маркират образа на дявола. Религиозният разговор на двамата приятели, достига до "чужденецът". Съвсем естествено атмосферата е на път да се промени. Представянето на дявола не е случайно. Много скоро смърт ще сполети Михаил Александрович Берлиоз: "...спря поглед на горните етажи, отразили в заблестелите си прозорци начупеното слънце, което напускаше завинаги Михаил Александрович, после го премести по-надолу, където прозорците вече здрачно тъмнееха". Религиозните разсъжденият продължават,а споменаването на Имануел Кант не е случайно, защото самият автор изповядва подобни философски възгледи. В тази главата Булгаков поставя важен философски въпрос: "щом няма бог, пита се кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?". Отговорът на Бездомни е много правдив: "Човекът сам си го ръководи". Но дяволът отново смело поставя следващия въпрос. Как може човек да управлява нещо, след като е лишен от възможността сам да начертае план за следващият ден? Човек не е просто смъртен, често той бива внезапно смъртен и не може дори да определени каква дейност ще извършва по-късно, дали ще доживее за тази дейност или някой друг ще се разпореди със неговата съдба и всичко мигновенно ще приключи за него в нов дървен дом, два метра надолу. Съществуването на някаква сила е чисто нравствен въпрос. По този начин дявола доказва съществуването на Бог - неговият "противник".

Първата част на произведение поставя началото на "роман в романа". Втора глава, озаглавена "Пилат Понтийски" връща в миналото и започнава читателя с нов персонаж, не по-малко важен - Пилат Понтийски: " ...бяло наметало с кървава подплата, с провлачената походка на кавалерист". Цветовете на неговата одежда са символите на римската власт. Белято - доминацията, което значи величие, но също и символ на чистотата и безпогрешността. Пилат е натоварен с отговорност. Трябва да потвърди смъртната присъда на Синедриона, след при него бива доведен обвиненият. Човек на двайсет и седем години, носещ разкъсан и вежт светлосин хитон, а на главата му бяла кърпа, стегната с ремък на челото. Изправен е пред обвивението, че тласка хората да разрушат "Йерушалаимския" храм. Този "престъпник" си позволява да нарече прокуратора добър човек, но лицето на Пилат е каменно. Нищо в него не трепва. От разговора, който двамата провеждат се разбира, че носи името Йешуа, с прякор Ха-Ноцри, от град Гамала. Пилат олицетворява конфликта на йерархичната власт, безмилостна и особено жестока към подчинените, считани за нищожества, лишени от всякаква защита и потенциални жертви във всеки един момент. Римският хегемон е страхливец. Той дори не желае да се занимава с Ха-Хоцри. Физическата му болка, мигрената, от която страда е по-важно от това да реши съдбата на един човек. Пилат е малодушен, а основната идея на писателя се припокрива с иторическият позор.

В трета глава -"Седмото доказателство" Булгаков отново връща читателя в съвремието, където на Патриаршите езера все още разговарят Берлиоз, Бездомни и Дявола. Голямата изненада настъпва, когато той им разкрива, че е присъствал на тази историческа случка, но това не се приема добре от Берлиоз. Той не може да види истината пред очите си. За него това е просто един луд чужденец, "луд немец", който точно в този момент е скъсал връзка с нормалното психическо състояние. Тъй като младият поет и Берлиоз са атеисти, за тях не съществува нищо, никаква отвъдна сила, било то добра или зла, няма Бог, няма Дявол. Реакцията на Берлиоз е правилна - желае да се обади по телефона и да съобщи за съмнителен чужденец, намиращ се на Патриаршите езера, който се държи "ненормално" и е редно да се вземат мерки. Но чужденецът въпреки това го моли да повярва, че дяволът съществува и че дори има и седмо доказателство, "което е най-неопровержимото! На вас то съвсем след малко ще ви бъде демонстрирано!" Седмото доказателство вече е факт, а кончината на Берлиоз - истина. Той пада с отрязана глава на Московската трамвайна линия, а последното, което вижда е позлатената луна
Ужасната случка продължава да се развива в четвърта глава "Преследването". Женски писъци, линейки и едно обезглавено тяло заедно с неговата отрязана глава са откарани в моргата. Младият писател не е в състояние да се изправи, краката му са парализирани от шокиращата случка. Логиката би следвало да отстъпи."Не оставаше и капчица съмнение, че на тайнствения консултант му е била предварително и точно известна цялата картина на ужасната смърт на Берлиоз. Две мисли пронизаха в този миг мозъка на поета. Първата: "Глупости, той изобщо не е луд!", и втората: "Дали той самият не е нагласил всичко това?" Младият Иван Николаевиеч намира чужденецът, а когато се проближава до лицето му, забелязва, че по него няма никакви признаци на лудост. Диалогът, който протича между тях всякаш влудява поета. Изведнъж чужденецът вече не говори перфектен руски, той не разбира: " Не разбирал... руски говорил ..."
Тук автора въвежда още един персонаж - котара, черен като катран и със кавалерийски мустаци, който дори ходи на задните си крака и се качва на трамвай "А". В главата на Иван тези случки рисуват страшен заговор от страна на чужденеца. На този етап повече от всичко буди интерес поведението на кондукторката: " За котки е забранено! С котки е забранено! Марш! Слизай, че ще викна милиция!". Тази жена не е изненадана по никакъв начин от поведението на животното, което даже иска да плати своя билет. В нейното съзнание има само една ясна инструкция: "С котки е забранено!". Една личност, а може би личност в този случай ще бъде пресилено, защото това е индивид, който е обезличен. Тя живее на хартия с правила, които са нейно ежедневие. Нейният свят е сив и малък, но такава е руската действителност. Този, който не се подчини носи своя товар или бива отнесен в забвение. Бездомни се оправя към ресторанта Грибоедов, някогашна собственост на лелята на писателя Александър Грибоедов, с надеждата там да открие този странен чужденец, отговорен за загадъчните събития.

Появата на Иван Николаевич предизвиква редица реакции. Външният му вид и лъскавият ресторант не са съвместими. Всички погледи са съсредоточени в него. Сервитьорът неволно излива бира на пода, женски глас уплашено се пита: "Как го е пуснала милицията да върви така по улиците?". Никой не приема случилото се на Патриаршите езера за истина. Единственото спасение за Бездомни е: "...Милиционер. Протокол. Кола. В психиатрията..." Младият поет е откаран незабавно в прочута психиатрична клиника, построена съвсем наскоро в крайните кътчета на Москва. Може би авторът прави връзка с личността на Моше Вулф - член на Виенското психоаналитично общество през 1911 г., основател е на Руското психоаналитично общество.

Седма глава озаглавена "Подозрителният апартамент" разказва живота на Стьопа Лиходеев, директор на театър "Вариете". Действието се развива в голяма шестетажна сграда, намираща се на улица Садовая. Апартаментът номер 50 е известен със своята "странна" репутация. Необичайното е, че от този апартамент изчезват хора безследно. Този апартамент олицетворява силата на руската власт и съдбата на хората. Само за една година 1937-1938, в Русия за арестувани над три милиона души, а загиналите от ръката на режима на Сталин са над седемстотин хиляди. Така започва "Големият терор". Главен помощник на Сталин в похода му към върховната власт е шегът на Народен комисариат на вътрешните работи, Николай Иванович Ежов.

Всичко е на път да се преобърне за Степан Богданович, когато в апартаментът му се озовава един непознат. Непознатият бързо печели доверието на Стьопа, когато отрупва масата му със скъпа храна, сред които и "пресован чер хайвер". Този непознат се представя като професор по черна магия, носещ името Воланд, но директорът на "Вариете" няма спомен за запознанството си с такъв човек. Степан с ужас научава, че е подписал договор, за който отново няма никакъв спомен. Съзнанието му е объркано от всичко, което се случва около него. Когато се уверя, че наистина е подписал договор и наистина е дал пари на професора. Неочаквано артистът не е само, а с компания: "мустачки като перушина, в пенснето блести едно стъкълце, а другото липсва. Но в спалнята имаше и по-страшни неща: върху ниската мека табуретка на бижутершата се беше разположил в безцеремонна поза и трети, а именно - черен котарак с кошмарни размери, с чаша водка в едната лапа и вилица, на която беше успял да набоде маринована гъба - в другата.". В главата думата "дявол" е употребена повече от веднъж. Повече от ясен маркет, че непознатият всъщност е Дяволът, а неговата странна компания е неговата свита. Но в ситуацията има излишен човек, а този човек е Степан Богданович, нещо, което Воланд открито заявява. Свитата на Воланд се обръща към Стьопа в множествено число, но може би авторът иска да покаже на читателя, че в цялата страна има хора, които с нищо не са заслужили работата си, а дори обратното. Подобни хора използват своето обществено положение "за връзки с жени", но най-значима е авторовата позиция спрямо това: тези, които не заслужават подобна работа и злоупотребяват със своето положение са останали ненаказани. Част от руската действителност. Появява се още един член от свитата на Дявола - Азазело. Стьопа удря своята глава, губи съзнание и се събужда в град Ялта. Сюжетната линия отново е насочена към Иван Николаевич. В ума му се разиграват множество сценарии за това, което се е случило на Патриаршите езера, за невероятният разказ за Пилат Понтийски, но младия мъж решава да запази мълчание. Когато Иван потвърждава, че е поет, вместо гордост, той изпитва особено чувство към своята поезия. За първи път усеща "отвращение" от собствените си стихове. Специалистът по психични заболявания подлага Иван на подробен разпит, но вече цялата история му се струва нелепа, а престоят му се удължава.

Следващата глава от романа представя един човешките грехове - алчност. Действащ персонаж е Никанор Иванович Босой, председател на домсъвет на улица Садовая, намираща се в Москва, живеещ покойният Берлиоз. Никанор получава голям брой молби от желаещи да обитават жилището и в опита си да избяга се озовава в злочестия апартамент номер петдесет. Там се Никанор се сблъсква с преводач на " една чуждестранна особа, чиято резиденция е в това жилище - заяви представилият се като Коровиев и чукна токовете на червеникавите си прашни обувки." . Непознатият, чужденецът не е просто случайно лице, а много заможен "човек", а единственото, което Босой трябва да направи е, да се съгласи чуждото лице да остане в частната квартира, като дори ще бъде възнаграден добре. Предложение, на което председателя не отказва, но дори прави планове за парите: "домсъветът имаше, уви, доста голям дефицит. Наесен трябваше да купят нафта за парното, а с каква пара - един дявол знае. С парите от чужденеца може би щяха да се оправят.". Воден от единствена мисъл в главата му - парите, съгласява се, но не на каква да е цена. Увеличава сумата, а Коровиев без съмнение се съгласява. Все пак артиста Воланд може да си го позволи. "Петстотин рубли на ден... Че това пари ли са! Искайте пет бона, ще снесе. Никанор Иванович се ухили смутено и не забеляза как се намери до бюрото на покойника, на което Коровиев със смайваща бързина и ловкост надраска в два екземпляра договора. След това изхвърча с него до спалнята и се върна, а двата екземпляра се оказаха вече подписани със замах от чужденеца. Председателят също подписа договора. Коровиев го помоли за разписка срещу пет...

- Словом, словом, Никанор Иванович!... хиляди рубли... - И с думи, които някак не подхождаха за такава сериозна работа: - Айн, цвай, драй! - трупна на председателя пет чисто нови пачки, току-що получени от банката.". Алчността на председателя не спира до там. Дори си поисква "гратисче", или иначе казано, билети за представление. За момент се замисля, че това не е редно, сам казва, че е строго наказуемо, но това чувство за моралност е само секундно и скоро той ще бъде наказан. Един глас от спалнята на апартамента се обажда: "...Изпечен мошеник и шмекер. Не може ли да се направи нещо, та повече да не идва?". Всякаш известие, че правосъдието ще бъде раздадено, а пристъпилите закона ще получат това, което наистина заслужават. Не след дълго в апартаментът на Никанор влизат "двама граждани" с бели рубашки - символ на руската полиция. Органите на властта веднага установяват, че той притежава забранена валута, а единственото, което излиза от устата на алчния председател са лъжа. Дали тази "нечиста сила" всъщност е добра сила? Босой е сигурен, че е натопен. Съжалява единствено, че парите, които са били негови, са открити от властите .

Читателя отново е насочен към съдбата на Иван Николаевич, който все още се намира в клиниката или както е наречен от Булгаков "Домът на скръбта". Водейки разговорът със себе си, поетът, стига до заключението, че всичко това е лудост. Имал е момент на слабост, умът му временно е претърпял нещо ненормално и нетипично, а покойният дори не му е бил толкова близък, всичко е една "идиотска гюрултия" и нищо повече. Но тогава автора вписва една сюжетна линия, носеща голяма значение за смисъла на романа.

В главата "Поява на героя", завесата се спуска. Иван Бездомни, в стремежа си да хване самият Дявол, се озовава в психиатрична клиника. Така най-накрая се среща с един от главните герои в романа. Описанието на Майстора е представено през очите на Иван: "човек с бръснато лице, с тъмна коса, остър нос, тревожни очи и паднал върху челото перчем, към трийсет и осем годишен" . Иван представя себе си пред все още чуждото лице като невероятен писател с "чудовищни" стихове. Бездомни разказва историята как е попаднал в психиатричната клиника и разбира, че пред него стои истински творец, който преди година написал роман за Пилат.
" Аз съм Майстор - лицето му стана сурово, той извади от джоба на халата си много мръсна черна шапчица, на която с жълт копринен конец беше извезана буквата "М". Сложи си шапчицата и се обърна към Иван и в профил, и анфас, за да докаже, че е Майстор. - Тя собственоръчно ми я уши - тайнствено добави той." Представя себе си, но също и смисъла на неговия живот - жената, която обича и "музата", даваща му сили и тласък да твори. На тях им е било писано да се срещнат. Това не е обикновена любов: "Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!" Образът на камата не е случаен. Придава елемент на насилие, създава впечатление, че тяхната съдба е подпечатана много преди това. И в уреченият ден и час, нямат друг избор, освен да се срещнат. Съдбовната среща променя живота му завинаги. Дори не помни името на бившата си съпруга, а подобно нещо не се забравя лесно, но това е знак, че обичта, която споделят е твърде силна.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свят и съдба на персонажите в творбата на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.