Свобода и саможертва в поезията на Ботев


Категория на документа: Литература


Свобода и саможертва в поезията на Ботев
(литературноитерпретативно съчинение)

Хронологически погледнато, Ботев спада към кръга творци на Българското възраждане, но посланията на неговата поезия далеч надхвърлят възрожденската литературност. Той създава модели за осмисляне, които остават актуални и в произведенията на модерни поети като Яворов, че дори и Гео Милев. Копнежът по национално освобождение е формулиран още във Възрожденската епоха. Но интерпретацията на понятието Свобода най-пълно е разработена в Ботевата поезия. Ботев разбира свободата не само като национална, но и като социална справедливост и личностна изява.
Тематично-идейната схема на Ботевата поезия минава по линията национално-социално-общочовешко. Именно Ботев най-пълно разработва идеята за осъзнаването на свободата - националната свобода на родината и социалното освобождение на народа. Свободата за Ботев е най-висшата ценност. За да бъде постигната, е нужно да се поеме пътят на бунта. А пътят на борбата изисква много жертви.
Ботевият лирически герой извървява драматичния път на осъзнаване на свободата. В първите Ботеви творби /"Майце си", "Към брата си"/ той все още не е монолитен, разкъсван е от противоречия, тъй като все още не е осъзнал пътя, който трябва да поеме. Усещайки се различен между "глупци неразбрани", той търси съидейници - първо в кръга на най-близките си: майка, брат - а когато не ги намира там - и извън семейния кръг /напр. "Делба"/.
В следващите творби на Ботев Азът вече постига вътрешен мир, тъй като стига до съзнанието, че най-висш идеал в неговия живот е свободата. Този избор обаче го поставя пред редица дилеми, една от които - Любов-Дълг, най-ярко присъства в стихотворението "До моето първо либе". В него - под формата на интимен монолог - лирическият герой мотивира своя избор пред либето си. Тук Ботев антитезистно изгражда два социума - малък и голям. Малкият - това е семейната, интимната среда, а големият - народът, родината. Композиционно проблемът за избора в творбата е осъществен на принципа "или-или". В полюсите стоят опозициите: любов-юначество, живот за себе си - живот за народа, битово съществуване - героично съществуване. Сюжетно тази проблематика е въплътена в двете песни- любовната и юнашката. В първите три строфи мисълта на ботевския лирически Аз се движи скокообразно, връща се ретроспективно към миналото и отново към настоящето, което е изразено и с промяната на глаголното време /първа строфа - сегашно, втора - минало, трета - сегашно/. Тук той още се бори да бъде разбран, обяснява избора си, но същевременно копнежът по лично щастие все още пулсира в душата му. В следващата строфа започва преходът към една нова емоционална гама. Азът става все по-категоричен. Той се отрича от света на миналото, когато заради любимата е бил "безумен", сляп за страданието на своите братя, а по-късно и от самата нея - заради родината. Вътрешната борба на героя продължава до четвърта строфа, след която лирическият Аз предлага избор на либето (Ботев за първи път в българската поезия задава нов образ на жената - тя вече не е само пазител на домашното огнище, а се превръща в съмишленик). Ако пожелае, любимата може да запее юнашката песен, да бъде съпричастна към избора на любимия си, а именно - пътя на борбата. Непримиримият характер на лирическия герой не му позволява да седи безучастен. Той не може да гледа "турчин, че бесней" над бащино му огнище. Неговият дълг е да тръгне да тръгне на глас "народен", да се жертва в името на братята си сиромаси. Веднъж поел по пътя на борбата, за героя няма връщане назад. Ако в стихотворенията "Майце си" и "Към брата си" Ботевият лирически герой е неуверен и се колебае, то в "До моето първо либе" е готов сам да поеме пътя на борбата. Тази увереност Ботев най-силно изгражда в "На прощаване".
В цялата поезия на Ботев метонимичен образ на борбата е оръжието (пушката, сабята), Ботев я отъждествява и с природна стихия като бурята ("До моето първо либе"). Изходът от борбата се решава със силата на оръжието ("каквото сабя покаже") и със силата на юнашката чест. "На прощаване" драматично онагледява сцената на прощаването на лирическия герой с всичко свидно за него. За него вече е настъпил моментът да тръгне по пътя на борбата ("дружина тръгва, отива"). Образът на борбата е изграден в метафоричен план. Тя е път "страшен, но славен". Борбата при Ботев е единственото средство за постигане на свободата. Тя е страшна, защото по-вероятен е трагичният завършек, но също и славна, защото се води в името на свещена цел- свободата на родината. Участието в нея е изпълнение на патриотичния дълг. Затова в последните стихове е въведен и мотивът за наградата. На героя му е достатъчно да остане в паметта на народа. Народът е вечен и затова оставането в неговата памет е равно на безсмъртие.

Чрез баладата "Хаджи Димитър" Ботев издига в култ героизма и затвърждава идеята, че "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира". Тази идея Ботев разгръща чрез уникалния пространствено-времеви модел на творбата. Героят е поставен "горе" на Балкана - символ на героичното и безсмъртието, а "долу" са тези, в чието име героят е поел пътя на безсмъртието. "Долу" е мястото на робското примирение и страдание. Чрез персонифицирането на образа на Балкана и заетата от фолклора етимологична фигура ("певци песни за него пеят"), Ботев дава най-високата оценка на подвига на героя. Песента увенчава с най-престижния ореол смъртта, тя е най-сигурната гаранция за безсмъртие.

Когато се говори за разчленеността на човешкото тяло в "Хаджи Димитър", неизбежно възниква асоциацията за друг юнашки образ от Ботевата поезия - висящото "със страшна сила" тяло на апостола от "Обесването на Васил Левски". Образът на Хаджи Димитър е изграден романтически и мистически, докато образът на Васил Левски изключително се придържа към реални факти. "Обесването на Васил Левски" се характеризира с "документалност", тъй като в нея са маркирани конкретни факти - "там близо край град София", а самата родина е назована по име ( за първи и последен път в Ботевата поезия). Творбата е натуралистична до известна степен. Плачът е основно речево действие, то всява чувство за безпомощност. Неслучайно обесеният син на България е единственият мъжки образ. По този начин се очертава, че с този герой, който виси "със страшна сила" на бесилото, сякаш са си отишли и силата и мъжеството от българската земя. Гласът на лирическият говорител вменява чувство за вина чрез повелителното наклонение "плачи", вместо да утешава. На слухово (чрез алитерация) и зрително (контраста черно-бяло) ниво Ботев подчертава трагизма и противопоставя светостта на героя и робската примиреност. Няма какво друго да се прави освен да се плаче заради това, че героят е бил оставен "един", един единствен срещу турската "черна прокуда". Затова е използван натякващият тон, за да вмени вина на примирения народ.

"Елегия" изгражда може би най-пълно образа на народа в ботевската поезия. В самото начало той е свързан с детското- "кой те в таз рабска люлка люлее". Тази метафора застъпва идеята за историческата неосъзнатост на героя и неспособността му да "прогледне" и да се бори за по-различна съдба. Чрез библейския мотив за кръста, "забит в живо тело", Ботев изгражда образа на страдащото тяло. Кръстът се асоцира с Христовите мъки, но в контекста на творбата неговата семантика е различна- не вурху него е разпнат народа, а той е забит. Тук кръстът вече не е християнски символ, а убийствено оръжие. Внушена е идеята, че покорството започва да убива субектите си. Пътят към спасението не преминава през покорството и търпението, а през борбата. Това е разбрал лирическият герой на Ботев и ако не в "Елегия", то в "Борба" вече директно ще го заяви.

В "Борба"(,както и в "Елегия") робството не е вече само национално явление за разлика от "На прощаване". "Борба" изобличава крепителите на покорството- образованието и печата, църковната институция, чорбаджията, а също така и всичко първично и улегнало, втълпено като канон, което кара света "хомот а влачи". По негативен път Ботевият лирически Аз се ревръща в най-ярката фигура на бунтаря в българската литература. Лирическият герой отхвърля вярата, надеждата и любовта, които са основни ценности на християнската религия, защото те са обезсмислени от лъжата и лицемерието, нужни са нови кумири, гарантиращи промяна на света. Единственото средство за преустройство е революцията.Чрез тази творба Ботев интерпретира националната съдба през призмата и на други народи. Тук лирическият герой вече е осъзнал свободата по-философски, по-мащабно- "Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува". Той вече прави общочовешки обобщения и защитава революционното действие и разума като средства за постигане на справедливост.

Загатната в "Борба", нуждата от националната сила на духа е утвърдена и обяснена в "Моята молитва".

В "Моята молитва" Ботев антитезистно противопоставя официозния Бог, който е в "небесата" и Бога на разума; в "сърцето и душата". Боговете са алегории на две истини. Едната е приемана като лъжеистина от лирическия Аз, а другата- неговата- като реално съществуваща. Лирическият герой е отхвърлил традиционния религиозен светоглед и е заел историческата гледна точка в присъстващата му воля да се отстояват принципите на справедливостта, с упование в модерната рационалност. Единственият монолитен образ в творчеството на Ботев е образът на героя ( с изключение на "Майце си" и "Към брата си"). Веднъж осъзнал истинската стойност на свободата, той тръгва по пътя на саможертвата ("в редовете на борбата да си найда и аз гробът").

Поезията на Христо Ботев е противоречива, но едно нещо е сигурно- че Свободата е най-свещената и висша ценност. Тя е разгледана като национална - на Родината, социална - на обществото и личностна - на отделния индивид. За да бъде получена, Свободата първо трябва да бъде осъзната и пожелана като жизнена потребност. Тя може да бъде спечелена единствено по пътя на борбата. Избралият пътя на бунта поема риска да умре, но война без жертви няма! Саможертвата в името на идеала е благородство. Жертвалите се няма как да останат забравени, те остават безмъртни в паметта на народа.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свобода и саможертва в поезията на Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.