Сватбеният код в полската литература


Категория на документа: Литература




Великотърновски университет "Св.св.Кирил и Методий"

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Сватбеният код в полската литература

Изготвил: Антония Генова,БФ,ЗО,четвърти курс,фак.№12578

Задал: доц.Маргрета Григорова

Сватбата,като такава,е важно събитие в живота на човека.Тя е израз на обединение между мъжа и жената.Израз на тяхната любов и отдаденост, израз на единство. До деня на сватбата са били аз и ти, след нея вече са ние. Затова не е случайно,че при сватбения обред влюбените си разменят халки и се вричат един на друг с "докато смъртта ни раздели".Разбира се, в днешно време,когато сме свидетели на разпадане на християнското семейство,този израз губи своя смисъл, но през каквото и да са преминали съпрузите, със сигурност не е случайно,че сватбеният ден се определя като един от най-хубавите дни в живота на човека.
Като символ на единство сватбата присъства още в древната митология с идеята за свещен брак между небето и земята, чрез който брак се формира света.Точно това е сватбата-аз и ти са станали ние и създаваме те. Небето в митологията е символ на мъжкото, а земята на женското начало.Тя е майка и се свързва с раждането.Свещения брак търпи своите изменения.Митологията познава случаи , в които брак сключват братя и сестри-Зевс и Хера, шумерската митология познава бракове между бащи и дъщери,в египетската митология пък, жената е небето, а мъжът -земята. От мита сватбите се пренасят в приказките. Много голяма част от тях завършват със сватба.Тя е един вид инициация, преминава се от един статус към друг, младоженците се поставят на изпитания, описват се различни сватбени обреди, ползвайки се фолклора.
Ползвайки се от мита и от приказката, литературата черпи образи и мотиви, и сватбата присъства често в голямата литература. Обръщайки поглед специално към полската литература, ще видим, че сватбеният код присъства в редица произведения: "Еньовденски песни" на Ян Кохановски, "Пан Тадеуш" на Мицкевич; "Край Неман" на Ожешкова, в "Селяни" на Владислав Реймонт и др. Големият брой произведения,засягащи сватбата, ни показва , че тя е важна за полския народ.Това до голяма степен е свързано с историята на Полша и с приемането на християнската религия там през 966г. Тогава полският княз Мешко сключва брак с чешката княгиня Дубравка. Бракът им е символ на обединение между двете страни и акт на приемане на християнската религия в Полша, тъй като Чехия приема християнството 30-40 години по-рано.Тук можем да кажем, че сватбата им служи на политиката.Политическата сватба измества любовната,заради политическите интересите на двете страни. Интересно е как сватбата е представена от различните автори в техните произведения.
Основното, което се забелязва след прочита на тези произведения, е различната авторова призма,често генерирана от лично преживяното. Сватбата в полската литература е представена като човек с две лица, като Ангела и Дявола. Авторите ни представят сватбата като хармония, описват красотата на семейната идилия, но ни говорят и за невъзможните трагичните, неосъществените сватби. От първата, идиличната страна, стоят сватбите на Кохановски, на Пан и Зошя в "Пан Тадеуш" на Мицкевич,на Ян и Юстина в "Край Неман" на Ожешкова. Лошата,тъмната страна на сватбата ни е представена в поемата "Задушница" на Мицкевич и в "Селяни" на Владислав Реймонт. Тъй като Ях Кохановски и Адам Мицкевич ни описват и двата типа сватби, аз ще се спра по-подробно на техните произведения,като спомена и някои други сватби залегнали в полската литература.

Ян Кохановски пише своите "Еньовденски песни",когато се жени и се оттегля от светския живот,за да създаде своето идеално семейство.Това са дванадесет песни,епителамии, но всъщност те описват живота на село и само последната песен е посветена на Дорота- жената на Кохановски. Песните са изпети от дванадесет девойки,протягащи ръце една към друга, като по този начин описват кръг.Този кръг се свързва със слънцето.Най-хвалената девойка е Дорота.Според критици за първи път в "Еньовденски песни" се вкарва фолклора в полската литература.
В творчеството на Кохановски има и още една сватба,която обаче по нищо не прилича на предишната.Тази сватба е описана в неговите "Трени",посветени на смъртта на дъщеря му Уршулка. Сватбата е изпращане на малкото момиче в отвъдния свят, като този мотив отново е взет от фолклора.
Кохановски използва фолклора, а голяма част от произведенията отразяват политическите събития в Полша и чрез сватбите авторите целят да изпратят на читателя важни послания.Такова едно послание ни предава Елиза Ожешкова в "Край Неман". Главната героиня Юстина е отглеждана от аристократично семейство, но в този не се чувства добре. Домът е описан като болен, там всички са нервни, болни, меланхолични, а Юстина е весела.Често вечер тя се разхожда из полята и среща мъжът, за когото по-късно ще се ожени.Тя отива в неговото село, хората и харесват,освен това тя е впечатлена от легендата за създаване на селото, от историята на Ян и Цицилия.Трудно, но все пак, Юстина получава благословия от своя настойник.Тук Ожешкова ни говори за трудната, но възможна сватба.Сватбеният обред е описан в срещите между Ян и Юстина.Всяка среща има някакъв сакрален момент.При първата има среща Юстина стъпва на нивата,на която Ян е орач;когато плават по реката заваля дъжд,играещ ролята на техен венчител.Сватбата е посланието на авторката при национални събития аристокрация и селяни да бъдат заедно.Сватбата на Ожешкова е така наречената йерогамна, свещена сватба.
Подобна е ситуацията и в "Пан Тадеуш" на Мицкевич. Важно е обединението, въпреки пречките. Романът е писан в Париж, където авторът е емигрант.Написан в стихове, романът е блян по родината, в която писателят никога не се завръща. Краят на романа е сватбата между Тадеуш и Зоша, отражение на сватбата между Мицкевич и жена му Мария. Те сключват брак в Париж и имат пет деца. Присъства мотива за провалената сватба- Мария не се жени за него,а за един граф. Показан е и инцеста- чрез връзката между Тадеуш и леля му. Още в началото на творбата се появява бялата рокля на Мария.Главния герой Тадеуш е шестнадесетгодишен студент,който се връща в родния си дом и в своята стая вижда бялата рокля на Зоша,която е отгледана от неговото семейство.Огледалото, в което Зоша вижда Тадеуш, има магическа роля, използвало се е при любовните гадания.Подобно на Ромео и Жулиета, родителите не са съгласни с брака между Тадеуш и Зоша/майката на Зоша и бащата на Тадеуш са имали любовни отношения/, тъй като родовете им са врагове.Сватбата е край на враждата,тя е символ на единство между двата рода.Тя е нещо като отговор на нещастната любов на техните родители.В епилога Мицкевич изказва недоволството си от враждите между полските емигранти във Франция. Какви са призивите,които ни отправя автора?По време на сватбения пир,богат като в приказките,Мицкевич възклицава: "Да се обичаме!".Финалните думи на романа "И аз бях там,медовина бих,това което чух и видях в книга разказах. "са перифраза на финала на приказката на Крашевски,"защото така трябва да свършва всяка старинна легенда".
Сравнявайки Ожешкова и Мицкевич, Андрей Завада казва,че "Край Неман" е позитивистичният "Пан Тадеуш".
Друга, важна творба в творчеството на Адам Мицкевич е поемата "Задушиница".Тя е писана след раздялата му с Мария и ни представя другата,тъмната страна на сватбата.Поемата се състои от три части.Тя е спасението на автора от желанието за смърт след раздялата и е насочена главно към спасението на народа.Именно нежеланието за живот и раздялата са другото лице на сватбата.В " Задушница" героят-самоубиец отива на сватбата на любимата си,но не я отвлича,както можем да наблюдаваме при демоничната сватба,която описват автори като Крашински и Жеромски.
За сватбата в полската литература може да се говори още много,тъй като наред с тези , тя представя още много сватби и техните разновидности в творчеството на редица писатели.Споменахме идиличната сватба,йерогамната сватба, демоничната сватба, към която можем да добавим и сватбата-жертвоприношение при Малчевски и Гошчински, а със сигурност има и сватби на автори, които критиците още не са разгледали.
В заключение,ще повторя, че сватбата е важен момент в живота на човек. Както проследихме, тя е и изключително важен тематичен, образен и сюжетен извор за полската литература.Тя е израз на добрите отношения между хората и народите, тя-литературната сватба, е призив за единство!

Библиография:
1.Литературни посвещения.Ритуални зони на словото в полската литература/Маргрета Григорова
1.Лекции по Славянски литератури и Митично-религиозни кодове





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сватбеният код в полската литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.