Стендал - творческа характеристика


Категория на документа: Литература


Стендал

Стендал: творческа характеристика

Стендал в европейския литературен процес

Стендал (Stendhal), чието истинско име Анри Мари Бейл, е роден в Гренобъл през 1783 г. През 1800-1802 г. служи като младши лейтенант в армията на Бонапарт, а през 1805-1812 - като интендант. Съпровожда императорските войски при влизането им в Берлин и Виена, в похода към Москва. След падането на Наполеон Стендал живее в Италия, където има контакти с революционното движение на карбонарите, там се запознава с Байрон .През 1821 г. се връща във Франция. През 1831 г. той отново отива в Италия и в качеството на френски консул се установява в италианското градче Чивитавекия. В разгара на своята творческа дейност умира от апоплектичен удар през 1842 г.
Стендал живее в епоха на голям прелом и обновление. Пред неговите очи (а в някаква степен и с неговото участие) светът се мени. Съсловната структура на обществото му се разкрива не в статичността отпреди Френската революция, а в борба, в момент на преход, на преразпределение на властта. Той разбира, че човешкото съзнание така или иначе зависи от неговото битие. Затова в неговите представи литературата и изкуството са социално зависими. Те не могат да се извеждат от абсолютен и неизменен идеал за красота, особено след като изпитвал влиянието на революцията. Тези възгледи на Стендал определят неговия творчески метод.

Реализмът на Стендал

Реализъм на действеността
Стендал е реалист от особен вид. За реалистите от ХІХ в. човекът е осмислен като социален продукт и той е представян в литературата като социална функция. Стендал обаче е привлечен от по-сложен процес на художествено осмисляне на човека. “Аз искам да говоря за това, което става в душата на Моска, херцогинята, Клелия” споделя той в свое писмо до Балзак по отношение на героите от романа си “Пармският манастир”. И Стендал като Балзак се стреми да представи в творбите си обществото, външния по отношение на героя живот, обаче той оставя повече простор за самостоятелните действия на своя герой. В този смисъл Стендал изпреварва своето време. Самият той е предполагал, че неговите книги ще се четат истински след десетилетия. За неговите съвременници логизираната проза на Стендал – с пестелив изказ и изчистена от излишна емоционалност – е скучна, а тънката ироничност - смущаваща. За читателите от следващите поколения именно творби с такава стилистика представляват обект на читателски интерес. Стендаловската представа за индивида и за формите на неговите социалнивзаимоотношения се оказват по-близки на реализма на ХХ в.

Проблемът за разпадащата се самоличност
Писателят се вълнува от проблема за загубата на личността, избледняването на характера, разпадането на индивида. Това е проблематика, към която европейската литература се обръща едва през втората половина на ХІХ в. Стендал обаче успява да го направи свое поле на художествено изображение още през второто десетилетие на века. Загубата на самоличност на човека от времето на Реставрацията и Юлската монархия е била видна и за Балзак - и той я подлага на критична визия в лицето на героите си Йожен Растиняк и Люсиен дьо Рюбампре или пък й противопоставя титанизма на Вотрен. Балзак обаче си остава вътре в своята обществена система. Стендал е по-радикален. Той даже хиперболизира социалната ситуация – на него му се струва, че някаква болест е обхванала цели народи, епохата. За Стендал не е случайно това, че в резултат от Наполеоновите войни са разорени най-предприемчивите нации на Европа.

Романтизмът на Стендал

Стендаловият ескейпизъм
Стендал е творец от времето на Романтизма. Тази епоха несъмнено има своя отпечатък върху мисленето на писателя. Нещо повече – в определени моменти Стендал е един от идеолозите на френския романтизъм в борбата срещу консервативните канони на класицизма (с есето си „Шекспир и Расин“). Други два момента от неговото обществено поведение и светогледни принципи са функция на епохата на Романтизма. Например Стендаловото “бягство в Италия” (житейско и литературно) безспорно е романтически акт на търсене на идеал, на опит за решение на конфликта със социалната среда. Ескейпизмът на Стендал обаче не е форма на бягство в миналото. Той намира друг компенсаторен механизъм, по-различен от романтическото оттегляне в желания блян - Стендал се отправя в Италия в търсене на “силни чувства”. В политически дезинтегрираната Италия Стендал установява каква колосална енергия са освободили Френската революция и Наполеоновите войни сред италианците. И как тази енергия желае да бъде реализирана.

Интерес към изключителната личност
Присъщата “жажда на силните чувства” влиза, според Стендал, в конфликт с обезличеността, социалната адаптивност и дребнавата пресметливост, обхванали обществото. Тук се проявява интересното, но много важно за разбирането на идейната система на Стендал, отношение към силната личност на епохата - Наполеон Бонапарт. Стендал обича у Бонапарт републиканския генерал и осъжда императора самодържец. Стендаловият Наполеон обаче не се вписва дори и в тази проста двуполюсна схема. Неговите характеристики, несвеждащи се към един знаменател, са съпоставими с противоречивостта на самия Стендал. Наполеон импонира на писателя със страстността на натурата си. Фигурата на Наполеон и идеологизирането на Наполеоновия порив към великото повлияват на Стендаловия подход към осмислянето на политическата картина на епохата.

Конфликтът с действителността
Неприемането на социалната действителност, търсенето на истинска човешка страстност и творческото кредо да се търси реалното в психологическите взаимодействия на човека със своята среда определят и характера на неговото творчество. Емблематични за неговото творчество са романите му “Арманс” (1827), “Червено и черно” (1831), “Пармският манастир” (1939). Не по-малко са интересни новелата “Ванина Ванини” (1829), неговите повести и “италиански хроники”, трактатът “За любовта” (1822).
Първият роман на Стендал „Арманс“, написан според модните тогава конвенции на още младия френски романтизъм, няма голям успех. Затова не може да не удивлява положителната промяна на стила и рафиниране на писателския маниер само след три години в единия двата големи Стендалови романи - “Червено и черно”.
Романът „Червено и черно“

Измерения на творческия замисъл

Заимстването на сюжета
Заимстването на сюжета е особеност на авторовите инвенции в Стендаловите творби. Той заема сюжетни схеми и мотиви от чужди романи, както е в “Арманс” или пък от стари италиански хроники, както е в “Пармският манастир”. Първоосновата на сюжета на “Червено и черно” (“Le Rouge et le Noir”, 1831) става една злободневна съдебна хроника. Стендал я превръща в “хроника на ХІХ в.”.

Социокултурният обект на изображение
Представено е провинциалното градче Вериер, където буржоата Вално съперничи с аристократа дьо Ренал и удържа победа над него, защото е повече нагъл и безскрупулен. Представени да и Париж, аристократичният дом на маркизите дьо Ла Мол, разяждани от сплетните на висшето светско общество, ултрароялистките заговори и паническият страх от призрака на якобинството от времената на Френската революция. Представена е още църквата - една от властните институции във Франция в началото на ХІХ в. Стендал я разкрива в различните нейни слоеве: в низините й, в безансонската гимназия, където се улавят и разграждат душите на онези, които ще съставят бъдещата опора на господстващата система, както и образите на селския кюре и викариите; във върховете на клира, където епископи в лилави раса разпределят удобни служби между свои роднини и съмишленици.
Стендал пресътворява в романа си тази атмосфера на обща поквара, меркантилизъм и лицемерие, характерни за живота социално отговорните съсловия на Франция, на Европа като цяло от последните години на Реставрацията - действието на романа обхваща приблизително историческото време между 1826 и 1830 г., Тогава царува Шарл Х, последният крал от династията на Бурбоните, известен с политическия си курс на феодално-клерикална реакция. При цялата си конфликтност, при разнопосочността на интересите на множеството персонажи, при пълната атомизация на съзнанието светът на “Червено и черно” е изграден с единна и цялостна художествена визия - като система от отношения в динамиката на тяхното изменение в хода на социалната активност на взаимодействията.

Семантика на заглавието на романа
Правени са немалко опити за различни тълкувания на заглавието на романа и напълно еднозначният отговор ще бъде неубедителен. По всяка вероятност “червеното” и “черното” са контрастен израз на непримиримостта на двата свята - света на Ренал, Вално, Ла Мол и света на Жулиен Сорел.
Заглавието като изреченска единица кодира в себе си конфликт, основен за романтизма – между индивида и обществото. Идеята за самоутвърждаването, завоюването и успеха провокира богатството от символични значения, пораждащи се от играта между двете цветови понятия.

Червеното Черното
Самопознанието, енергията, триумфът.

Пътят към армията и воинската слава.

Любовта и волята за самоизграждане.

Хронотопът на любовта и обществените конфликти. Притворството, смъртта, ешафодът.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стендал - творческа характеристика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.