Средства за изграждане образа на героя в разказа „Човекът в калъф”


Категория на документа: Литература


Средства за изграждане образа на героя
в разказа „Човекът в калъф”

АНИТА
1.Първа поява/къде и кога в текста и сюжета;защо/:
“Ето на, съвсем наскоро, само преди месец – два в нашия град умря един Беликов, учител по гръцки език, мой колега. Вие, разбира се, сте чували за него...” – Онова, което особено настоятелно вълнува писателя, е въпросът за смисълът и безсмислието на човешкия живот. Изследвайки характера на Беликов, разказът всъщност изследва условията, които са го направили възможен, търси по – голямата обществено – историческа рамка, в която се вмества той. Представянето на учителя по гръцки език е поверено на герой разказвач – един от двамата замръкнали край огъня ловци.
2. Име-лично и фамилно, прозвище/знаковост на името/.
Беликов
3.Биография на героя, обстоятелства,формирали възгледите му.
“Действителността го дразнеше, плашеше го, държеше го в постоянна тревога и може би, за да оправдае тоя си страх, отвращението си от настоящето, винаги хвалеше миналото и онова, което никога не е бивало; и древните езици, които преподаваше, бяха за него всъщност същите тия галоши и чадъра, в който се криеше от действителния живот.” – Големият проблем на Беликов се нарича “действителност”. Действителността е самият живот – с неговата противоречивост, динамика, сблъсъци. Лицата на действителността са много, те са легион. Беликов се опитва да си изгради действителност само с едно лице.
4.Социално положение на героя,обществена активност.
“...Беликов, учител по гръцки език...”, “Нашите дами не устройваха в съботите домашни вечери, бояха се да не би той да научи; и духовенството се стесняваше да яде пред него блажно и да играе карти. Под влиянието на такива хора като Беликов през последните десет – петнайсет години в нашия град хората започнаха да се страхуват от всичко.”, “Спалнята на Беликов беше мъничка, като кутийка, над кревата му имаше балдахин...”, “Женска прислуга не държеше от страх да не помислят нещо лошо за него, а имаше един готвач Афанасий...”, “И всички, кой знае защо, си спомнихме, че нашият Беликов не е женен...” – Там, където има динамика, Беликов иска да въдвори покой, там, където цари хаос, той иска да въдвори ред. Целият обществен живот трябва да застине в някакво състояние, за да може душата на героя да намери покой.

5.Портрет/Описания на външността и облеклото в различни епизоди. Какво впечатление оставя героят у читателя с външния си вид;какво е подчертано в портрета му;как го характеризира това?/.
“Беше забележителен с това, че винаги, дори при най – хубаво време, ходеше с галоши и чадър, непременно с топло зимно палто. И чадъра си държеше в калъф, и часовника в калъфче от сив велур, а когато вадеше ножчето да си подостри молива, и ножчето му беше в калъфче; и сякаш че и лицето му беше в калъф, тъй като непрекъснато го мушеше във вдигнатата си яка. Носеше тъмни очила, плетена жилетка, слагаше в ушите си памук и когато се качваше във файтон, нареждаше да се вдигне гюрукът.” – “Калъфът” става призма, през която се тълкува и оценява поведението на героя. Беликов се “обвива” в многобройните си калъфи, защото се страхува от действителността, тревожи се от настоящето. Страхът от живота убива живота, героят умира, затворен в тесния калъф на собствената си душица.
6.Реч на героя/Какви са особеностите на речта на героя - за какво говори, как говори;с какви интонации, как го характеризират те?/.
“Дойдох при вас да облекча душата си. Много, много ми е тежко. Някакъв клеветник нарисувал в смешен вид мене и още една личност, близка и на двама ни...Не съм давал никакъв повод за такава подигравка – напротив, винаги съм се държал като напълно порядъчен човек.”, “Вие карате велосипед, а това развлечение е съвсем неприлично за един възпитател на младежта.”, “Млад човек сте, пред е вас е бъдещето и трябва да се държите много, много предпазливо...” – Самото слово на героя го характеризира в пълна степен. Това слово е догматично, бюрократично, авторитарно. Сякаш говори не човек, не определена ивдивидуалност, а самата ивституция.
7.Героят във взаимоотношенията му с другите/Отношение на героя към другите герои,отношение към него. Кой как се държи с него?Кой как говори за него?Как го характеризира това?За какво свидетелства поведението на героя и отношението му към другите?/
“Това, че аз и сестра ми караме велосипед, не засяга никого! – казал Коваленко и станал моравочервен.- А онзи, който се опита да ми се меси в домашните и семейните работи, ще го пратя по дяволите.”, “Щом ми говорите с такъв тон, аз не мога да продължа – казал той. – И ви моля никога да не се изразявате по такъв начин за началниците в мое присъствие.”, “Коваленко го хванал отзад за яката, блъснал го и Беликов полетял надолу по стълбите, трополейки с галошите си.” , “Имаше един особен навик – да ходи по квартирите ни. Отиде при някой учител, седне, мълчи и сякаш търси да открие нещо. Поседи така мълчаливо час – два и си тръгне. Това наричаше “поддържане на добри отношения с колегите”..” – Животът на Беликов е стриктно разпределен между разрешеното и забраненото. Става така, че животът е забранен не просто в детайлите, той е забранен в основните си измерения.
8.Чувства,мисли,преживявания на героя.Изводи за характера .
“Беликов нервно се засуетил и бързешката започнал да се облича, а на лицето му бил изписан ужас. За първи път в живота си чувал такива грубости.”, “И за голяма досада на директоршата и на всички дами той не правеше предложение, все отлагаше; все премисляше предстоящите си задължения и отговорността, а междувременно почти всеки излизаше на разходка с Варенка, смяташе може би, че положението му го изисква, и идваше у дома да си говорим за семейния живот.”, “ ...а на сутринта, когато отивахме заедно в гимназията, беше унил, блед, и личеше, че многолюдната гимназия, в която отиваше, му беше страшна, противна на цялото му същество...” – Беликов е изграден като типичния пример за човек, вкаменен в традицията, парализиран от възможността за промяна, страхуващ се от всичко.
9.Действия, поведение,постъпки на героя.Мотиви за постъпките на героя.Отношение между думи и дела. Изводи за характера на героя според поведението му.
“Всякакъв вид нарушение, отклонение, отстъплени от правилата го обезсърчаваше, макар ме всъщност – какво общо имаше той с това ?...А на педагогическите съвети просто ни тормозеше със своята предпазливост, мнителност, чисто калъфните си съображения...” , “Със своите въздишки и с хленченето си, с черните си очила на бледото, мъничко личице – такова, знаете, мъничко като на пор – той ни притискаше и ние отстъпвахме...”, “..и пак повтаряше – да не вземе да стане нещо.” – Беликов “възпитава” учителите в страх, апатия и покорство.Блатото на страха за тях се е оказало по – дълбоко от дълбочината и мъдростт ана книгите. Всички хора са парализирани, тяхното обществено чувство е сковано от страха и леността. Те живеят по силата на това, че са родени, по силата на навика.
10.Пейзажни щрихи ,свързани с героя/преобладаващи признаци на природните описания във важни за героя моменти/.
Липсват
11.Обстановка,в която живее и работи героят.Художествени детайли,характеризиращи бита му.
“Спалнята на Беликов беше мъничка, като кутийка, над кревата му имаше балдахин. Когато лягаше да спи, завиваше се презглава; горещо, задушно, в затворените кепенци се блъска вятърът, в печката нещо бучи...”, “И в дома му беше същата история : халат, нощна шапчица, капаци на прозорците, резета, цял куп всевъзможни забрани, ограничения и – ах, да не вземе да стане нещо! Да се яде постно, е вредно, а блажно – не бива...затуй ядеше бяла риба, пържена с краве масло...” ,“ ...а на сутринта, когато отивахме заедно в гимназията, беше унил, блед, и личеше, че многолюдната гимназия, в която отиваше, му беше страшна, противна на цялото му същество...” – “Калъфът” прибира Беликов все по – навътре и по – навътре, той не може да си позволи да излезе “навън” и да изживее някакво нормално човешко състояние. Трагизмът на творбата обаче идва от принципната ограниченост на целия обществен живот – скуката се превръща в принципна невъзможност и неспособност на всички индивиди като цяло да проявяват каквато и да било активност.
12.Обобщение след всестранното изучаване на героя/Какво мисли за него авторът и какво е целял да постигне ?Като какъв се представя героят пред читателя?Какво мислим ние за него?Какво е отношението ни?На какви мислиза живота,света и човека ни навежда?/.
Беликов е типичен пример за консерватор – за него обществото е застинало в определени правила и никой не може да ги нарушава. Всеки, който си позволи да направи това, всъщност разрушава зелия живот. Затова и хората така силно се страхуват от него – той си е присвоил правото да произнася присъди за моралността или неморалността на една или друга постъпка. “Да си призная, да погребваш такива като Беликов е голямо удоволствие.” – емоционалните реакции при смъртта на героя насочват към щастието, походено от освобождаването на хората от нравствените окови на особнячеството но един смахнат учител по гръцки език. Като цяло Чехов разглежда проблема за живота като една носталгична смес от това, което ни принадлежи и това, което ни липсва, за това как да живеем въобще , за да усетим силата на живота, а не само неговата слабост и леност.

ГЕОРГИ
1.Първа поява/къде и кога в текста и сюжета;защо/.-„Ето на, съвсем наскоро, само преди месец-два в нашия град умря един Беликов, учител пo гръцки език, мой колега”
2.Име-лично и фамилно , прозвище/знаковост на името/.-Беликов, прозвище: „човекът в калъф”-бягащ от действителността, живеещ в свой свят.
3.Биография на героя, обстоятелства,формирали възгледите му.
4.Социално положение на героя,обществена активност.-Беликов е учител по гръцки език.Той бяга от обществото, крие се зад своя калъф и се стреми да наложи своите идеи за живота.
5.Портрет/Описания на външността и облеклото в различни епизоди.Какво впечатление оставя
героят у читателя с външния си вид;какво е подчертано в портрета му;как го
характеризира това?/. – „Беше забележителен с това, че винаги, дори при най-хубавото време, ходеше с галоши и чадър, и непременно с топло зимно палто.И чадъра си държеше в калъф, и часовника в калъфче от сив велур, а когато вадеше ножчето да си подостри молива, и ножчето му беше в калъфче,….”
6.Реч на героя/Какви са особеностите на речта на героя - за какво говори, как говори;с какви интонации,
как го характеризират те?/.- „Не, женитбата е сериозна крачка, отначало трябва да се премислят предстоящите задължения, отговорността… да не вземе после да стане нещо.Толкова ме безпокои това, че по цели нощи не мога да спя.И да си призная, страхувам се : и тя, и брат й имат един особен начин на мислене, разсъждават някак, знаете, странно и характерът й е твърде енергичен.Ще се ожениш, а после, току-виж, си се заплел в някаква история.”
7.Героят във взаимоотношенията му с другите/Отношение на героя към другите герои,отношение към него.
Кой как се държи с него?Кой как говори за него?Как го характеризира това?За какво свидетелства
поведението на героя и отношението му към другите?/- за Беликов всички, които не вярват в неговите идеи са особени.Той е затворен в своя „калъф” и не общува много с другите хора.
8.Чувства,мисли,преживявания на героя.Изводи за характера . – „Какви лоши, зли хора има! – каза и устните му затрепериха.”
9.Действия, поведение,постъпки на героя.Мотиви за постъпките на героя.Отношение между думи и дела.

Изводи за характера на героя според поведението му.- „Той сложи на масата си портрета на Варенка, час по час идваше у дома, говореше ми за нея, за семейния живот, за това, че бракът е сериозна стъпка, често ходеше у Коваленко…”
10.Пейзажни щрихи ,свързани с героя/преобладаващи признаци на природните описания във важни за героя моменти/.
11.Обстановка,в която живее и работи героят.Художествени детайли,характеризиращи бита му. -
12.Обобщение след всестранното изучаване на героя/Какво мисли за него авторът и какво е целял да постигне ? -
Като какъв се представя героят пред читателя?Какво мислим ние за него?Какво е отношението ни?На какви мисли



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Средства за изграждане образа на героя в разказа „Човекът в калъф” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.