Спорът за човешката същност във Вапцаровата "Песен за човека"


Категория на документа: Литература


 Спорът за Човешката същност във Вапцаровата

"Песен за Човека"

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот.

Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а темата е "Човекът в новото време".Позициите на спорещите са отдавна изградени-ясни,непримирими,крайни.Затова и диалогът е остър.Дамата мрази човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и лошия.В примера на дамата човек,човека убива.Най-страшният звяр-онзи у човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в "новото време",а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи убедително.

На лирическият герой не му е достатъчно само да изкаже своята позиция,той трябва да я обясни,за да бъде разбрана и приета.Затова не спори,а започва:

... по полека,

без злоба,

човешки...
"Без злоба" значи-без омраза,с любов към човека.Животът така се е обезценил,че човек може да убие баща си заради пари.Заслепен от немотията,човекът не знае че,парите само временно са изход.В този пример има и наказание за престъплението.То е най-страшното-смърт.Отношението на лирическият говорител към престъпника е ясно заявено-той е "злодей злосторен" и "този субект".Дотук позициите на поета и дамата сякаш са еднакви-отрицание на злото.Но дамата мрази човека и не може да го оправдае,да му прости.Позицията на лирическият герой не се изчерпва с отрицание на злото.Затова разказът му не свършва с наказанието и възмездието.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.
Хората в затвора не само са извършили греха.Те са го изстрадали и са го осмислили,стигнали са до истинско покаяние.Възможно е влеянието на такива хора да промени човека.Но има още нещо-песента.Може би трябва да осмислим песента като символ на прозрението.Преодолелият страха от смъртта е най-свободният човек-премахната е и последната граница,която би могла да го държи в подчинение.Умрял е престъпникът, бездуховната личност и се е родил човекът:

Брей,как се обърках и ето ти тебе бесило.

Неслучайно в поемата героят е без име.Неговата съдба обобщава човешката съдба изобщо.Неслучайно е и сравнението" и чакаш като скот в скотобойна".Сигурно за това още е жив и животинският страх от смъртта"въртиш се в очите ти ножа".Приключила е борбата на вътрешно раздвоения човек.Той вече е единен и целостен:

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег

Човекът може да увисне на бесилото,но песента-не.Защото нейната сила е необикновена,вълшебна.В разказа човекът е застрадал вината си и пречистил душата си в покаянието.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Спорът за човешката същност във Вапцаровата "Песен за човека" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.