Специфика на литературния род лирика. Стихосложение


Категория на документа: Литература


СПЕЦИФИКА НА ЛИТЕРАТУРНИЯ РОД ЛИРИКА. СТИХОСЛОЖЕНИЕ

Какво ще научим
Запознаването със съдържанието от тази глава ще ви даде възможност да усвоите понятията:
1. Характеристики на лирическия текст
2. Лирически видове. Лироепос
3. Стихосложение

8.1. Основен съдържателен елемент на лириката е лирическото чувство. Ако в лирическия текст има представена някаква случка, тя само маркира елементи на сюжетност и е в подчинено положение. Възможно е някои лирически текстове да бъдат в проза, но в голямата част от случаите те са стихотворни творби. Лирическите творби в проза се наричат импресии.
Носител на лирическото чувство е лирическият герой (лирическият субект, лирическият говорител, лирическият Аз, лирическият глас и т.н.). Лирическото чувство е насочено към лирически обект. В стихотворението “Патриот” на Х. Ботев например лирическият обект е лъжепатриотът, а лирическият субект е гласът, представящ сатиричното му изобличение. В тази сатирична творба лирическият субект е представен и чрез обръщението “братя”, отправено към единомишлениците:
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода,
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И всекимо добро струва,
само, знойте, за парата,
като човек - що да прави? -
продава си и душата.
Освен като лирически глас или посредством обръщения субектът на лирическото чувство може да бъде представен в текста и чрез телесен детайл - очи, сърце, ръце и т.н. Типичен е случаят с баладата “Хаджи Димитър” на Ботев:
Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и този юнак… Но млъкни, сърце!
В авторефлексивната лирика субект и обект се сливат. Това става, когато лирическият герой изказва чувства във връзка със своята външност, постъпки, мисли.
Смислово-емоционален център на лирическата творба е поантата. Например поантата на стихотворението “Хаджи Димитър” от Христо Ботев е в следната строфа:
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
8.2. В литературния род лирика типичен представител е лирическата миниатюра. Творби от този тип са например “Две хубави очи” от Пейо Яворов и “Спи езерото” от Пенчо Славейков.
Други специфични лирически видове са:
Ода - лирическа творба, изразяваща възторжени чувства по повод на някакво историческо или културно събитие, във връзка с момент от живота на дадена личност и т.н. Оди са например “Левски” и “Опълченците на Шипка” от Иван Вазов. Близък до одата лирически вид е химнът.
Елегия - лирическа творба, изразяваща тъжни чувства, породени от размисъла за преходността и безсмислието на човешкия живот. Елегии са “Хубава си, моя горо” от Любен Каравелов, “Сиротна песен” от Димчо Дебелянов и др.
Балада - творба, в която е разгърната темата за смъртта. Обикновено смъртта е представена като безсилна пред някакво чудо. В баладата има фантастични елементи. Типична балада е стихотворението “Хаджи Димитър” от Христо Ботев. Някои изследователи отнасят баладата към лироепоса.
Епиграма - кратко хумористично стихотворение, насочено срещу лични или обществени недостатъци, напр.:
Живувахме си в княжество одрипавяло,
превърнахме го в царство опростяло.
(Стоян Михайловски)
Сонет - лирическа творба от четиринадесет стиха, най-често посветена на темата за любовта. Състои се от четири строфи. При класическия сонет първите две строфи са с по четири стиха, а третата и четвъртата - с по три стиха. При Шекспировия сонет първите три строфи са с по четири стиха, а последната е с два стиха. Христоматиен пример за класически сонет е “Пловдив” от Димчо Дебелянов.
Междинният литературен род лироепос е представен от следните жанрови форми: поема (“Кървава песен” на Пенчо Славейков) и роман в стихове (“Евгений Онегин” на Александър Пушкин). При този тип литературни творби има комбинация от ясно изразена сюжетност и стохотворна организация на текста. Лирическите поеми от рода на “Градушка” на Пейо Яворов по-скоро принадлежат към литературния род лирика поради слабата си сюжетност и доминиращото лирическо чувство. Същото важи и за произведенията от “Епопея на забравените” на Иван Вазов, които според Михаил Арнаудов могат по-скоро да бъдат определени като лирически оди-поеми.
8.3. Стихотворните творби се изграждат от стихове. Стих е един ред от стихотворението. Няколко графично обособени стиха се наричат строфа. Има двустишни, тристишни (терцини), четиристишни (катрени) и др. строфи.
Не всички стихотворни текстове се делят на строфи. Стихотворенията биват астрофични (т. е. без обособени строфи в тях, като “Романтика” от Никола Вапцаров или “На прощаване” от Христо Ботев) и строфични (например “Хаджи Димитър” от Христо Ботев). Особен вид са стихотворенията с твърда строфична схема (най-ярък представител на този вид е сонетът с неговите 14 стиха, разположени в точно определена конфигурация - напр. 4-4-3-3).
Римата е важен елемент от стихосложението и представлява звукова и акцентна съгласуваност между завършеците на две думи. Обикновено се римуват клаузулите (завършеците) на два стиха. Има обаче и вътрешни рими - между завършека на дума вътре в стиха (обикновено преди вътрестиховата пауза) и завършека (клаузулата) на самия стих, срв. Но във затвора попаднал на хора... (Н. Вапцаров).
Римите са характерни, но не са задължителни за стихотворната реч. Например в античната поезия и в българската народна песен те се оценяват като нежелателни и се избягват.
Цезурата (вътрестиховата пауза) също е важен елемент от стихосложението. Тя обикновено дели стиха на две части, но при по-дългите стихове може да има повече от една цезура, срв. в стихотворението “Гора” на Д. Дебелянов:
Накрай полето, // дето плавно // излъчва слънцето стрели
и в марни валози // потокът // с вълни приспивни ръмоли…
Цезурата е важен компонент при силабическото стихосложение, което характеризира народната песен.
Стихосложението е система от правила, съобразно с които се изгражда стихотворният текст. Различават се следните видове стихосложения:
а) Свободен стих - стихосложение, при което ритъмът и римата не се спазват строго, срв.:
Първите



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Специфика на литературния род лирика. Стихосложение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.