Социално-революциони мотиви в стихотворението на Христо Ботев "Eлегия"


Категория на документа: Литература



Социално-революциони мотиви в стихотворението на Христо Ботев "Елегия".

Поетическото и публицистическото творчество на Христо Ботев е в най-голяма степен граждански ангажирано. В него на първо място е проблемът за нерадостната съдба на поробения българския народ. Стихотворенията ярко разкриват драматичнити последици отполитическия и социалния гнет, призовават сънародниците към борба, бунтуват човешката съвест,страстно критикуват робското покорство. В това отношение най-силно въздействащи са "Елегия", "Борба", "В механата".

Лирическият субект в тези стихотворения е народен интелегент, осъзнал из дълбоко горчивата учест на своя изстрадал народ и вярно прозиращ, че едничкото средство за неговото спасение е въоръжената борба. Посочените творби са наситени с богата гама от силни чувства и бурни размисли за живота. За народното тегло, за обществените изисквания към личността, за нейната важна роля в историческото развитие, за водещата роля на интелегенцията и др. Всичко това е раздвижено отдраматичните картини на народните страдания, предизвикващи зрителни и слухови асоциации.

Стихотворението "Елегия" изразява отрицателно отношение на поета към робската участ на българския народ и разкрива причините, които я пораждат. Вековната "робска люлка" е впечетляващ лирически образ на народното страдание. Ботев ярко характеризира потисниците и техния порочен морал. Лирическият герой избухва в гневно негодование срещу тях, защото те са без честни, лицемерни, подкупни и жестоки. Социалните експлоататори крепят своето господство с помощта на христианските догми, които проповядват философията на смирението и търпението.

Към мъчителите на народа и враговете на свободата му поетът демократ причислява чорбаджийската класа, реакционното духовенство назадничавата интелегенция, която не желае да види социалното положение на угнетените маси и да възприеме революционната идея. Образът на народа мъченик е трагично извесен с поетически средства, предизвикващи съчувствие: "...Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови..." Епитетите "глухо и страшно", както и изразителният глагол "гърмят" създава впечетление за гръмогласен тътен, подобно на буря, и определено имат слухово-възприятна функция. Поробеният народ е представен като окован исполин, изтерзан физически, но духовно несломим. Мрачното му мълчание и злокобният грохот на тежките вериги таят не само мъка, но и гневна закана за мъст. Робските страдания са внушении с ярки метафори: "пот от чело кървав се лее", "кръстът е забит в живо тяло", "ражда разяжда глозгани кости" и др. Образът на болезненно забития кръст на мъчението е зает от библейското разпятие на Иисус Христос. Тези образи изграждат образа на картинатана страшното народно тегло, която навява идеята за спасението по пътя на борбата за национално освобождение и за положителни социални промени.

Изобличил народните потисници и тяхна консервативна идеология, поетът отправя страстен укор към робска психика и жигосва тези, които осъзнават бедстващото положение на народа, но не предприемат мерки за освобождението му. Ботев употребява формата за първо лице множественно число на личното местоимение - "ние". По този начин той привнася самокритичен нюанс в общия тон на елегията, споделя всеобщата отговорност на народните будители, които все още не се сторили необходимото, за да реализират радикалните обществени промени.

Първите две строфи на стихотворението са изградени под формата на обръщение към окования народ. Епитет "бедни" изразява топлото съчувствие на героя, който дълбоко страда. Въпросите са риторични, защото съдържат в себе си отговора на народа. Експлоататорите, предателите, насилниците го залюляват в робската люлка. В третата строфа те са пряко назовани с отрицателно-оценъчния израз "рояк скотове" - намек за тяхната многочисленост. Лаконична и емоционално силна е метономичната им характеристика: "в сюртюци" (чорбаджиите), "в реси", т.е. в церковни раса (реакционното духовенство), "и слепци с очи" (продажната интеллигенция, която има ретроградно мислене).

В стихотворението "Елегия" социалните мотиви са разкрити чрез покъртителния образ на окования народ страдалец, който мълчаливо сочи с глава своите мъчители. Неговите социални проблеми не са конкретизирани - обощено е описано състоянието му на поробеност ("кой те в таз робска люлка люлее?") и липса на свобода ("чакаме и ний ред за свобода!"), неоправданото му положение ("нови тегла за сиромаси"), съществуващото массово ограбване и насилие ("нов карджалия в нова полуда, / кой продал брата, убил баща си?!", смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости!").

В стихотворението "Елегия" липсва историческа перспектива, не е очертан изход от тежкото положение на народа, не е изразена идеята за освободителната борба

В "Елегията" телесния жест на народа предизвиква речевия жест на Аз-а - конфронтацията му с лирическия ние на лъжепатриотите. Конфликтът на Аз-а с ние е колкото гневен, рязък, толкова и отчаян поради липсата на разрешение.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социално-революциони мотиви в стихотворението на Христо Ботев "Eлегия" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.