Словото като спасение


Категория на документа: Литература


СЛОВОТО КАТО СПАСЕНИЕ

Началото на българската духовност се свързва с безсмъртното дело на светите братя Кирил и Методий.Създали славянската писменост като ясен път към богопознанието и спасението на душите ,те откриват "широкия друм" на познанието,към което "литва славянското племе".Творческият акт на създаването е описан в техните пространни жития в съответствие със средновековната традиция:"Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И бог, който слуша молитвата на своите раби, скоро му се яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи:" В началото беше Словото и Словото беше у бога,и бог беше Словото".
Средновековният човек унаследява от предците си култа към Словото. Още в Стария завет е позната темата за Божието слово.Чрез него било сътворено всичко; то било изпратено на земята , за да разкрие тайните на божията воля; завърнало се обратно при Бог, щом изпълнило мисията си. По същия начин според св.Йоан ,Словото било при Бог; то съществувало преди Сътворението ; дошло на Земята, изпратено от Отца, за да изпълни определена мисия: да предаде на света послание за спасение;след като приключила мисията му, завърнало се при Отца.Задачата на Новия завет и особено на Йоан -благодарение на въплъщението -е именно да очертае ясно личностния характер на това вечно съществуващо Слово. За човека от Средновековието Словото е едно от имената на Господ Исус Христос.Ето защо, възприели християнската вяра, славянието - и най-вече българите -ще възславят Словото като Божия благодат:
....слушайте , цял
славянски народе,
слушайте словото,
защото от бога
дойде,
словото, което
кърми човешките души,
словото,
което крепи
сърцата и умовете,
словото,
което подготвя
да познаем бога.
/"Проглас към евангилието"/
Пак в същата творба се появява и най-знаменитият метафоричен афонизъм на това време:
Голи са без книги
Всички народи...
Жизнеутвърждаващото начало на Словото е добре познато на предците ни от Средновековието.Не случайно най-изтъкнатите наши книжовници от това време са ярко единени в защитата на славянското слово , в отстояването правото му да бъде едни от божествените езици. Този прочит към Словото е "инкрустрирана" чрез азбучния акростих в творбата "Азбучна молитва" , като поклон и благодарност към него. Следновековният поет моли помощ , проси от бога да го дари с "мощно слово" , защото това е божествено оръжие срещу "противника на нашите души".
Истински апотеоз на култа към Словото е пламенното съчинение на Черноризец Храбър "За буквите".Замислено като полемика с "триезичниците", то прераства в най-възторжената апология на славянското слово и на неговите създатели.
Словото е стожерът на нашата средновековна духовност, народност, държавност. Самите царе са били едни от най-добрите ни книжовници, съзнавойки не само обединяващата и спасяващата сила на Словото, но и откривайки чрез него пътя на духовното себепознаване.Словото е Островът на спасението, на съхранението ,на националното самосъзнание и националната култура. Векове по-късно това ще бъде оценено по достоинство от всички наши и чужди умове.
Благодарността към Словото ще бъде предадена като най-ценната "щафета" на следващите поколения."Един монах тъмен, непознат и бледен" ще възкреси от пепелта на времето блясъка на родното слово и ще направи гневен укор към отродителите:
"О, неразумни и юроде!Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш , и не говориш на своя език?" Патриархът на новата българска литература ще нарече езика ни "свещен" , "прекрасен" и ще научи първолачетата да цитират с трепет :"Родна реч, омайна, сладка..."
В началото бе Словото...И то ще бъде "во веки веков"!
??

??

??

??

2

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Словото като спасение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.