Славянски литератури


Категория на документа: Литература


СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ
2010 - 2011 година
СТАРИТЕ СЛАВЯНСКИ ЛИТЕРАТУРИ

Средновековие - обхваща периода от IX до XIV -XV век. Разделя се на два основни етапа:
1. Първи етап обхваща периода IX -XIII век.
2. Втори етап обхваща Лайцизацията от XIV до началото на XV век. Тогава се наблюдава навлизането на светските елементи в литературата.
Влияния върху славянските литератури:
1. Политически фактор - създаването на славянските държави.
2. Културен фактор - мисията на Кирил и Методи.
3. Религиозен фактор - разпространяване на Християнството по византийски и римски модел. Възникват религиозните общности slavia orthodoxa и slavia romana.
Характерно за средновековната литература е че тя няма собствени функции, а обслужва църковни и държавни интереси.

За Средновековието е характерен теоцентризъм, религиозна литература, малцина изповядват различна от християнството религия. Через религиозни произведения славянските автори обучават народите си на християнски начин на живот - обучителна и утвърждаваща феодалната държава функция.Преводи на богослужебни книги, книги на църковните отци (патеристика). Славяните биват източни и западни (респективно Pax Slavia Orthodoxa и Pax Slavia Romana), пише се на старобългарски и латински.

Сръбска литература: за начало може да се посочи ХIIв. - първи писмени паметници, свързани с утвърждаването на първият сръбски княз - Стефан Неманя (1187г.). В тази връзка съществуват различни текстове, основен жанр е житието.Синовете му (Растко и Стефан-младши) пишат първите сръбски жития (посветени на баща им). Растко се замонашва и приема името Сава, а Стефан-младши получава званието "Първовенчани", след като стъпва на трона, защото е първи официално признат сръбски крал. Владетелите биват хвалени за строежите на църкви и териториални придобивки. Литературата е силно политизирана. Други автори на жития са Теодосие (автор на житие от 300 стр. - нещо като средновековен роман за светец) и Доментиан (верен на каноничните догми, в произведенията му светецът не се променя психически). Към края на Средновековието, в сръбсктата литература протичат идентични на нашенските литературни процеси по това време - текстовете стават по-кратки и емоционални, с трагични нотки.
Хърватска литература - различава се от сръбската. Държавата възниква през IХ век, още от началото владетелите ѝ се ориентират към Рим. Глаголицата се е употребявала по тези места още преди формирането на държавата, като прониква първоначално неофициално. Бива реформирана в "ъглеста" глаголица, срещала се е и кирилица. Към ХV век латиницата става основна писменост. Най-старите литературни паметници са с юридически характер - Дуклянска хроника (разказва за миналото на славяните край град Дукля и е представено по два начина - народни предания и легенди. Също и "Разказ за св. Йоан Владимир" (княз на областта Зета), съчетаващ множество житийни особености.
Хърватската литература се различава от тази на останалите славянски народи по ранното включване на драмата (Х - ХI век) - църквени приказания.
Чешка литература - развива се в пет века, два периода (старославянски и латински). Първият период е свързан с мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. "Панонски легенди", "Проглас към Евангелието", "Господи, помилуй нас", жития на първите чешки светци (св. Вацлав, св. Людмила) - по-скоро легенди, отколкото жития.
Х век - Великоморавия спира да съществува - Прага става столица, на власт идва династията на Пршемисловичи.
Интересен жанр представляват хрониките. Първи чешки летописец е Козма Пражки - пише на латински.Пример за хроника - Далимилова. Тя е написана на чешки, показва засилването на едноименен елемент и е първото изразяване на немската експанзия на изток. Към края на ХIV век има богата наситеност с хумор и сатира, присмех над другия и грешника.
Полска литература - три основни етапа:
* от девети до дванайсти век - "ученичество" да бъдат християни;
* дванайсти-четиринайсти век - поява на паметници на народен език, макар главно латински; религиозна ориентация;
* петнайсти век - предренесансов.
Първата полска творба е Dagome index (Х век), разказващ за живота на първия полски княз - Мешко.
През първите два века поляците усвояват християнските основи. Междинен етап - ХII - ХIII век - литературата започва да се създава от поляци на латински език. Все още е водеща религиозната тема. Трети етап на старата полска литература - ХV век - разцвет на книжнината. Признаци на ренесансово мислене. Жанрове: житие (напомня на сръбското средновековно житие - също изразява политически стремежи и тенденции). Пример: житие на св. Станислав (първа полска биография, писана от поляци) - ХI век -осъден на смърт заради политически заговор, разкъсан от коне. В този момент св. Станислав още е бунтовник, противник на властта. Култът към него се развива с различно отношение: новият момент е с различен политически характер - слаба кралска власт; новият преписвач разказва с голяма симпатия за св. Станислав и как разчекнатото му тяло се събрало отново - символ на представата, че сега разпокъсаните полски земи някога ще се съединят отново. През ХVI век съществуващите жития биват преработени, а новите се връщат към най-стар модел - житието на мъченик. Такива са и последните средновековни жития (пример: това на Георги Нови Софийски). Важен жанр, развил се в полската средновековна литература - хрониките, днес са познати около 50 паметника. Първа хроника е от началото на ХII век - Гал Аноним - обхващаща събитията от библейската древност до неговата съвременност. Застъпва идеята за централизирана държава. Критикува св. Станислав. Хрониката му е в римувана ритмизирана проза. Други съчинения от същия жанр - на Винценти Кадлубек - в началото на ХIII век (стотина години след Гал Аноним). Кадлубек е ерудиран краковски епископ, който си позволява да изопачава някои събития; опитва да морализира историческите факти. Възхищава се от св. Станислав и търси символиката в срастването на тялото му.Кадлубековата хроника е под формата на диалог - въпроси и отговори. Съчетание на поезия и проза, дълго е била ползвана за учебник.
ХV век -разцвет и залез на средновековната литература, засилена роля на литературана на народния език.Светска литература, рицарски хроники, рицарска поезия (пример за последната -Злота: поема на държанието на масата - наръчник по добро поведение). Връх на средновековната полска историография е дванайсеттомната история на Ян Длугош - "История на Полша".
Основатели на славянските държави:
Чехия - династия на Пжъмисловците.
Полша - Пясците, християнизация на Полша - 966 година.
Сърбия -XII век династия на Неманичите.
Хърватия - династията на Търпимирович, приемат католицизма през IX век. През X век се обединяват Панония и Далмация.
Словения - през XI -XII век съществуват много малки княжества.
Босна и Херцеговина - през XII век съществува босненско княжество. През XIV при Бан (княз) Кврътко Босна е провъзгласена за кралство, в чиито състав влиза и Херцеговина. През XV век една част от Херцеговина е откъсната и обявена за херцогство.
Основния тип писател на средновековна литература е писателя духовник. Затова текстовете са анонимни, защото писателя се е считал за посредник на бога.
ПЕРИОДИ В СЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
V - VII век - Велико преселение на народите.
VIII - X век - Създаване на отделните славянски държави.
IX - XIII век - Средновековна литература.
XIV век - Реформация.
От края на XV - началото на XVII век - Ренесанс породен от реформацията и даващ начало на хуманизма.
Средата на XVII - средата на XVIII - Барок.
От 70, 80те години на XVIII век до XIX век - първа фаза на Славянското Възраждане, известна и като Класицизъм и Просвещение.
От 20те години на XIX век до 50те години на XIX век - втора фаза - Романтизъм.
От 50те години на XIX век се развива Реализма.
Около 90те години на XIX век се формира Модернизма.
След 20те години на XX век се появява Авангардизма.
Жанрове в средновековната литература:
Агиография - жития характерни за източните славяни, легенда характерна за западните славяни.
Химнография- духовна песен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Славянски литератури 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.