Символизъм


Категория на документа: Литература


13. Символизъм

Парнаската школа - Теофил Готие, Льоконт дьо Лил, Теодор дьо Банвил, Прюдом, Копе; реакция срещу романтизма; идея за обективна поезия; ранните 1860; поезията има статута на религия
Готие в предговора към "Госпожица дьо Мопен" (1835): изкуството е цел само по себе си; art pour l'art

Естетизъм - изкуството е цел само по себе си и трябва да бъде оценявано само по естетически критерии; Кант - целесъобразност без цел; животът като изкуство - дендито (Бодлер: "култивират идеята за прекрасното в собствената си личност"), Уайлд, изкуствеността - Юисманс "Срещу природата";

Декадентство - maladie fin du siècle; разочарование, умора, ennui, упадък

Сивмолизъм
- 1885-1895
- в Париж, космополитно направление
- предшественици:
o философията на Сведенборг - синтез на окултните философии, общуване между Божественото същество и човека, което се осъществява чрез символи, явления във физическия свят, които имат двойно значение - словесно, не концептуално влияние на Сведенборг, тъй като за него символите са алегории и той се стреми към яснота
o По (криминални разкази, фантастични разкази, възгледи за изкуството, "Гарванът"),
o Бодлер (разностранен поет - "Албатросът" - романтическо стихотворение; "Художник на съвременния живот": "модерното е преходното, мимолетното, едната страна на изкуството, докато другата е вечното и неизменното", "художникът на съвременния живот трябва да умее да извлича вечното от преходното"; "Съответствия" - разбирането на Бодлер за символа: връзка между духа (l'esprit) и сетивата; синестезия; "Екзотичен парфюм" => Прустовото понятие за неволна памет - мадленката; интелектуална и сетивна поезия)
- Верлен, Маларме, Рьоне Гил, Жан Мореас, Жорж Роденбах, Емил Верхарн, Метерлинк, Пол Валери, Елиът и Йейтс, братята Мачадо и Рубен Дарио... Рембо (писмото до Пол Дьомени, в което призовава поетът съзнателно да разстройва сетивата си, е публикувано чак през 1912 г.; конкретика и многозначност, без декадентски дух)
- Манифест на символизма: Жан Мореас, 1886 във в. Фигаро: "символичната поезия се стреми да даде на Идеята осезаема форма, която обаче сама по себе си не е нейната цел и в служенето си на израза на Идеята, тя й остава подвластна. На свой ред Идеята не трябва да съблича великолепните одежди на аналогиите с външния свят"
- Проблематика (Бодлер, "Врагът", "Часовникът"; Верлен, "Сантиментална беседа", "Униние"): конфликтът между човешката смъртност и увековечаването на човешката сетивност в произведения на изкуството; декаданс, смъртност, инертност - Хамлет, бездната на непознатото - божествена и адска
- поетът като ясновидец в кула от слонова кост; поезията като интелектуална дейност
- стихотворението като загадка - стимул въздейства върху сетивата, сетивата въздействат върху ума - привилегированият читател я разгадава; (Маларме, "Морски бриз", "Следобедът на един фавн")
- да внушава смисъл непряко (Верлен, "Сплин")
- да улавя усещането за житейска загадка (Маларме, "Лазурът", "Прозорци")
- музиката преди всичко (Верлен, "Поетическо изкуство"):
o внушава смисъл
o въздейства на слуха (Верлен, "Есенна песен", "Бяла луната")
o в структурно отношение - тема и вариации, паузи между образи
- символ - връзката между субективния свят на твореца и обективната му проекция; видове символи:
o природни - лебед (Маларме, "Лебедът"), птици, пусти терени, пещери, звезди, фонтани, замъци, вода, луна
o митични - древногръцка, келтска
o сливане на абстрактното и конкретното - музикални инструменти (цигулка - Бодлер, "Вечерно съзвучие")




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Символизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.