Силата на родовата кръв в стихотворението "Потомка" на Багряна


Категория на документа: Литература


СИЛАТА НА РОДОВАТА КРЪВ В СТИХОТВОРЕНИЕТО "ПОТОМКА" НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
/Литературноинтерпретативно съчинение/

Родът,семейството,традицията,са най-важните неща,които човек научава още с раждането си и които му дават усещането за принадлежност към определени хора,определена земя,определен личен свят.

В стихосбирката на поетесата Елисавета Багряна,озаглавена "Вечната и святата",има няколко творби,в които тя въплащава именно търсенето на личността си,на корените,от които идва българското й самочувствие.Вместо жената,покорна и посветена единствено на дома и семейството,в стихотворенията "Зов","Вик","Потомка",пред читателя се изправя лирическата героиняна Багряна,която се взира в себе си,в своя вътрешен свят и търси измененията на характера си.Тя иска да опознае себе си,за да разбере "стихиите",които бушуват в кръвта й.И ги открива!За да разбере настоящето,трябва да се върне в миналото - там чертите на племето ще дадат отговор на въпроса:Коя съм аз?

Героинята на багряна е жена,в която "бие древна,скитническа,непокорна кръв".Силна е тази кръв,щом се е предавала през поколенията,като е пренесла волността,свободолюбието,упоритостта на българката.

Да се чувства носителка на родовия корен,подхранван от прародителската кръв - такава е героинята в "Потомка".С особена гордаст тя говори за онова,което се е случило някога,преди стотици години:

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен,светъл хан.

Непокорната прабългарка е изменила на рода и религията си,за да последва любимия.Така е смесила буйната сила на тъмното и светлото,в дено цяло.

Нали ние,днешните българи ,носим в себе си онова силно начало,което ни е дало смесването на два толкова различни народи.Може би на това дължим упорството и умението да оцеляваме през вековни изпитания.

Силата на родовата кръв!За Багряна тя е резултат от "греха ни пръв",но може ли да се каже кое е греховно и кое праведно?

От тази буйна кръв лирическата героиня е наследила любовта към "необхватните с око поля",тя обича да гледа "конски бяг" и да се наслаждава на своя "волен глас,по вятъра разлян".И това е прекрасно като живота,като свободата,като любовта!Следователно,от родория корен носим у себе си онова неповторима,което другите народи не притежават.Затова тъй гордо и с такава любов поетесата заявява:

аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице земя.

От цялата творба блика заразяващ устрем,жизнелюбие и синовна привързаност към всичко родно.В мелодията и съдържанието на това стихотворение всеки българин открива нещо свое,близко,съкровенно-то е завладяващата сила но радовия корен.
??

??

??

??

2

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Силата на родовата кръв в стихотворението "Потомка" на Багряна 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.