Септември 1923г. в българската литература


Категория на документа: Литература




Югозападен университет "Неофит Рилски"
Филологически факултет

К У Р С О В А Р А Б О Т А

НА ТЕМА:
Септември 1923г. в българската литература

Изготвил: Лена Хиткова Проверил:
Специалност: Българска филология III курс Гл. ас. д-р. Е. Азманова
Факултетен №: 10300221022

БЛАГОЕВГРАД

Съдържание:
1. Кратка информация за септемврийското въстание
2. Антон Страшимиров- романа "Хоро"
3. Асен Разцветников- книгата "Жертвени клади"
4. Никола Фурнаджиев- "Пролетен вятър"
5. Гео Милев- поемата "Септември"

Народното Септемврийско въстание в 1923г. бе неизбежен резултат на най-яростния пристъп на фашизма в нашата страна. В тоя заговор на немската династия продажната буржоазна интелигенция, банкерската и военна бюрокрация в съюз с най-разюзданите политически котерии бълга-рският народ бе изправен пред необходимостта от кървава самозащита. И макар че по редица обективни причини въстанието не постига целта си - събарянето на фашистката диктатура,- а бе, напротив, потушено в реки от кръв, то подчерта неизменната воля на българския народ да брани свободата и независимостта си, даде велики примери на себеотрицание и героизъм. То кали и подготви изпитани борци срещу фашизма и даде пример на по-младите, воля и кураж за борба срещу монархофашистката диктатура.

Септемврийското въстание в 1923г. изправи българската интелиген-ция пред дилемата: с народа или против него. Част от нея измени свободо-любивите традиции на миналото и тръгна с палачите на народа. Мнозина писатели продадоха съвестите си, потънаха в плиткото фашистко блато. По-голяма част обаче намериха у себе си сили да останат верни на демо-кратичния дух на българската литература и решително се опълчиха срещу безогледния пристъп на фашизма.

Като звънар при всенародно нещастие се възправи настръхнал Стра-шимиров и словото му- пълно с тревога и горест, с протест и ненавист- пролича над окървавената родина след септемврийските дни на 1923г.

Въстанието през септември завари писателя в идейна безпътица. Той пишеше серия от статии в десничарския, почти сговористки вестник "Пра-вда", съдеше беззаконията на земеделската власт, а за заклания Стамбо-лийски се отзоваваше като за "народоненавистен властолюбец". Но само няколко седмици по-късно избухнаха септемврийските пожари и под кър-вавото им зарево Страшимиров като че ли се разбуди от продължителен сън, разтърка очи и изрева от болка. Той заприлича пак на онези творци, които гърмят с небесни мълнии и със слово изгарят сърцата на хората. Ду-мите му зазвучаха с библейска съдбовност, сякаш думи на европейските пророци, които разговаряха като "син на човека" и "господар на справедли-востта".

Септемврийските събития се превърнаха във водораздел, в кървавата черта, която разделя хората на перо, налага им да застанат отсам или отвъд барикадата. Преживяното изпитание подложи на проверка умовете и съ-весите. У най-будните проговори дълбоко вкорененото в живота ни чу-вство за социална правда, фанатичен жрец на което в българската литера-тура е бил сам Страшимиров.

Той никога не се затвори в кабинета си през дни на масови злоче-стини: било то селските бунтове срещу Илинденското въстание 1903 г., или пък септемврийските пожари на 1923 г.

Страшимировото чувство за справедливост се разпалва до нажежа-ване и авторът на "Хоро" осъзнава болезнено остро несъвместимостта на писателското призвание с всяко лакейство, прислужничество и безгръбна-чие. Та писателят е човек на съмнения, на изпитваща мисъл, която в приви-дния мир открива война, в разумната хармония- дисонанси.

"Хоро" е израз на дълбоката бездна, която се изкопа между народа и властници след кървавите нощи на септември 1923 г. и април 1925 г. Само разтърсеният до последната си клетка писател може да призове такъв при-зрачен свят на ужаса.

Но макар и немислим без трагичния опит от септемврийските погро-ми, романът има своите опорни точки, своето "предисловие" в интелекту-алната биография на Страшимиров.

Още големият Страшимиров разказ "Под облак" от 1921 г. е вече предсказание за зловещата атмосфера, която ще ни погълне в "Хоро" само няколко години по-късно. В разказа са положени главните зародиши на "Хоро". Тук са преди всичко първообразите на утрешните септемврийски палачи. Те са минали първата школа на издевателства, убийства без съд и нравствена разруха през време на войната и непосредствено след нея. Те са подготвени за ролята си през 1923 г. - тия офицери, които са се цапали до уши в човешка кръв там някъде из Моравско и които са преминали отвъд чертата на нормална и здрава душевност. Разказът е един крясък срещу обезценение нравствени ценности, срещу погребаните морални доброде-тели. Навлезли сме в периода на небивали психични сътресения. Човешки-ят живот е нищо. Срутени са устоите, паднали са задръжките.

Но онова, което е само смътно предчувствие у Страшимиров след войните, приема съвсем осезаем, конкретен образ след Септемврийското въстание. Вместо човешко лице Страшимиров видя разкривена хищниче-ска морда. И понеже не познаваше полутоновете и шепота, неговото въз-мущение избухна с трясък, разнесе се с гръм над цялата страна. То се отля в съвсем особена художествена форма, каквато намираме в романа "Хоро".

Критиката е характеризирала "Хоро" главно като документ за изде-вателства, вик на една голяма съвест, гневен памфлет срещу палачите. Единството, структурната неделимост на романа израстват от една автор-ска субективност, крайно изопната, напрегната до болка. Картините на времето, на човешките отношения са минали през пеща на едно трескаво въображение и една чувствителност, нажежена до вулканичен градус.

Събитията са само поводът, съдържанието на "Хоро" е страстта и преживяното на автора. Сякаш за него единствено възможната форма е била задъханата, динамичната, експресивната. Още потресен от септеврий-ските кланета и априлските разстрели, той не би могъл да се занимава с някакъв разгърнат сюжет, да изпипва в детайли човешки характери. То никога не му е било в природата, още по-малко пък сега, когато кошмар-ните видения и тръпките на негодуването го разтърсват цял и той бърза да се освободи от тях чрез очистителния акт на творчеството.

Светът на "Хоро" е призрачен свят. Човешките физиономии са се изкривили в животински муцуни: от жестокост или страдание. Всичко е завъртяно в един танц: танца на безумието и смъртта. Романът започва със сватба, но всъщност разказва за смърт. Той завършва с хоро, но вдействи-телност показва ужаса в невероятните му, в невъобразимите му форми. Сватба, хоро и смърт се сливат в едно. В това хоро на ужаса, в което и палачи, и жертви играят като несвестни, цялата реч неусетно се слива в един монолог, изречен на един дъх, с вик и крясъци, с прекъсване и недо-изказаност, с рев и звукоподражания. Душите на хората и душата на автора са разкъсани, разтерзани, изнасилени. Затова стилът на романа е начупен и задъхан, раздран от паузи, стегнат в спазми и нервни гърчове, обозначени с безброй тирета и многоточия. Хората говорят в неистово състояние, на границата на действителността и бълнуването.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Септември 1923г. в българската литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.