Сбор от уводи за анализи на литературни произведения


Категория на документа: Литература


Увод за Христо Ботев
Явлението Ботев е най-престижното в нашата литература, култура и обществена мисъл. Ботев е олицетворение на фундаментални ценности на българския народ. Тъкмо поради този факт делото му провокира поколения читатели да тълкуват отново и отново написаните в 20-те стихотворения идейни послания, да търсят емоционалните внушения и смисловите акценти в изначално многозначните Ботеви текстове. В духовния живот на съвременника видимо силно е диалогизиращото присъствие на Ботевото творчество, а именно този факт акцентира върху изключителността на културния мит за Христо Ботев.
Увод за Иван Вазов

Наричат Вазов патриарх, народен певец, а истината е, че той е човекът, без чието дело не можем да си представим образа на България. Присъствието на Вазовото творчество в националния литературен процес е многоаспектно. То се определя не толкова от обема и жанровото многообразие, колкото от факта, че Вазов твори на границата между две епохи, което го превръща от възрожденски творец в основоположник на следосвобожденското ни литературно развитие. Ако трябва да определим доминиращия образ в творбите му – безспорно това е България, а основното чувство е свързано с любовта и предаността му към родината. Отечеството е единствена мяра за Вазов. С нея той оценява историческото и духовното ни битие. Творчеството му гради визията за национални, нравствени и исторически стойности, чиято сакралност дава представа за пълноценен живот.
Увод за Пенчо Славейков

Пенчо Славейков, наречен още от Димчо Дебелянов „жрецът воин“, е уникален поет с огромен принос към развитието на модерната българска литература в 90-те години на XIX и началото на XX век. Като представител на първото поколение български модернисти, той цели да приобщи нашата литература към европейската, обръщайки колективистичната нагласа към проблемите на индивидуалното съзнание, но съхранявайки националната самобитност. Поради тази причина поетът се противопоставя на литературната традиция, която е исторически изчерпана и регионално ограничена. В статиите и поезията си Славейков се опитва да утвърди образа на интровертния творец, стоящ далеч от „врявата на деня“ и изцяло отдаден на своята богопризваност. Поетът участва в литературния кръг „Мисъл“, в чиято естетическа програма индивидуализмът е основна характеристика, а интерес представлява творецът с трайното и вечното у себе си. Славейков мечтае за литература, възпитаваща „човека в българина“.


Увод за Пейо Яворов
В българското културно пространство Пейо Яворов заема особено място. Творчеството му продължава да се възприема като противоречиво естетическо явление. Наред със социалната проблематика, характерна за първия му творчески период, поетът на „страдащата душа“ поставя основите на българския символизъм като мироглед и като литературно направление. Яворов се противопоставя на утвърдените литературни модели, променяйки творческия код на поетическото светоусещане, споделено с естетическия кръг „Мисъл“. Творецът прониква в дълбините на психологическото състояние на човека, в драмата на индивида. Обект на изображение е модерният човек със сложните му и противоречиви трепети.
Увод за Елин Пелин

Емблематичните за Елин Пелин разкази са свързани с битието на българския селянин. Писани в края на XIX и началото на XX век, те са съставна част от социалния критицизъм на твореца. Произведенията му кореспондират с моралните проблеми на новото време, в което доминиращо е разочарованието от съществуващата социална действителност. Характерни за произведенията му са темите за труда и творческото начало, за способността на човека чрез мечтите си да създава свят на хармония, за любовта като пречистваща и преобразяваща сила, за връзката на човека с природата и за сложността на човешкото съществуване. Майсторът на късия разказ създава визията на едно уникално битие на селянина, в което намира отражение българската народопсихология.
Увод за Алеко Константинов

Алеко Константинов е сред творците, надарени с редкия артистичен талант да виждат пошлото в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно – историческо. То е свързано с епохата на 90-те години на миналия век. В него са вплетени демократичното и хуманистичното начало. Алеко притежава висок интелект, голяма еродиция, много познание, аналитичен ум, духовен аристократизъм. Изключително активен и действен, той е жрец на истината. Алеко се нарича и подписва Щастливец. Твори през 90-те години на миналото столетие. Това е време, в което окончателно са забравени и погребани възрожденските идеали на “нашето недавно”.
Алеко принадлежи към кръга “Весела България”. Писателят притежава изострена нравствена чувствителност за грозното в обществения живот и за помрачаването на човешкото у човека. Той утвърждава собствена нравствена мярка за достойно гражданско поведение, за вътрешна свобода и за необвързаност на личността към едно общество, завладяно от пороци.


Увод за Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е най- нежният български лирик. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на ХХ век. В поезията му се разгръща характерният за литературата на романтизма и модернизма разрив между блян и действителност, между стремежа на човека към хармонично битие и осъзнаването на неговата непостижимост. В свят на пошлост лирич. Аз не може да намери себе си, оттук произтича и страданието, съмнението и скръбта, доминиращи в Дебеляновата поезия. Водещи в нея са мотивите за похитения и неизживян живот, за изгубената младост, за невъзможното завръщане в света на детството, за света затвор, за бездомническата участ на човека.

Увод за Христо Смирненски
Наследник на поетичната система на символизма и продължител на революционната линия на Ботев, Смирненски създава своята поезия върху една съвършено нова тематика – урбанистичната. Свидетел на кървавите социални конфликти в национален и общоевропейски план през второто десетилетие на XX век, поетът улавя пулса на епохата , разкрива човека в две образни проекции- като жертва на съществуващата социална несправедливост , но и като творец на „ нова ера”.

Увод за Гео Милев
Като носител на нов тип естетическо съзнание, това на експресионизма, Гео Милев апелира за нови духовни хоризонти, които дистанцират човека от прозаичното, делнично битие. Двете списания, които издава-«Везни» и «Пламък», бележат два етапа в преориентацията на бълг. литература след войните. Поетът е част от поколението, което преживява рухването на световния порядък, краха на традициите, разочарованието от невъзможността да се постигне хармонията в битието.В този смисъл поезията на Гео Милев изразява духовния бунт на неговото съвремие чрез представянето на света в неговата примитивност и уродливост, грозота и жестокост. Стъпвайки върху конкретното историческо събитие – Септемврийското въстание от 1923 г., приело измеренията на гражданска война, Гео Милев извежда универсални философски обобщения за човешката история и ролята на човека в нея.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сбор от уводи за анализи на литературни произведения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.