Самота и страдание в творбата "Майце си"


Категория на документа: Литература


УВОД:
Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист. Неговата поезия е своеобразен връх не само във възрожденската ни литература, но и в българската като цяло - връх, който става труднодостижим за идните поколения творци. Макар и скромно по своя обем, но гениално като творческа реализация, поетическото наследство на Ботев играе важна роля в развитието на българската поезия през Възраждането.
ТЕЗА:
В елегията "Майце си" лирическият аз напуска сакралното пространство на родовите ценности - домът, в търсене на по - висши идеали и хоризонти. Но това поражда в него чувства на самота и неразбраност от хората, които го заобикалят. Той изпитва чувство на дистанцираност както от родното пространство, така и от света около него. Единственото му желание в момента, което ще го спаси от страданията му е да се завърне обратно в бащиния дом преди смъртта си.
АРГУМЕНТИ:
Самото заглавие на творбата пряко ни насочва към нейната изповедност. То ни показва неразривната връзка на майката и синът както и местоимението "си" в самото заглавие . Майката е единственият близък човек, пред когото лирическият герой е готов да се изповяда, но тя се свързва и с пространството на родното и наказанието, за тези, които са го напуснали, а именно самотата и страданието.
Чрез риторичните въпроси в първа и втора строфа лирическият аз, от една страна разкрива своята обърканост и страдание. Той изпитва вина, че не е изпълнил дълга си. За него домът осигурява материална сигурност и продължението на рода. Но това за него е недостатъчно. Достигнал до познание, че освен дома има и други стойности, той излиза на пътя, за да търси по - висши идеали без да осъзнава последиците от това. Присъства майчината клетва, която винаги се сбъдва и последиците за героя са превръщането му в самотен и злочест скитник.
От друга страна той не може да открие причините, които пораждат неговото страдание. Сякаш е извършил най - тежките грехове за патриархалния човек. Вината му се чувства на словесно ниво. Последиците за него са страшни. Неговата младост е "попарена" - изтича живителната енергия. Далеч от "своето" лирическия герой и все още неприобщен към "чуждото" героят се чувства самотен. Опитът да бъде весел е неуспешен. Въпреки маската на веселост, която той носи пред другарите си, душата му плаче. Средата на връстниците не му носи утеха. Липсва му и верен приятел, с когото да сподели своето страдание и който да го разбере. Героят е стигнал до прозрение, до което другите не са и затова е самотен.Неговата любов и вяра са насочени към майката, но надеждата те да го възродят, е обречена. Душата и сърцето на героя са поразени от зноя и студа на чуждия свят, който заобикаля лирическия герой.
В "Майце си" могат да бъде открити типични за романтизма мотиви - за чувствителния човек, който страда, отделен от другите, които не го разбират, за самотата и търсенето на себе си. В творбата обаче се усеща и особена интимност. Лирическият герой се надява да намери утеха в най - близкия си човек, макар да смята, че това е невъзможно.
Единствен изход за героя от неговите страдания се явява смъртта. Самотен с огромното зло той я желае, защото се чувства неразбран. Само тя може да го спаси от всичко това. Смъртта е геройчно осветена - само по този начин е възможно завръщането към най - близките.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Стихотворението "Майце си" съдържа основни мотиви за Ботевата поезия, един от които е този за самотата и страданието на лирическия герой. То е изпълнено с драматизъм и искреност на изповедта и прави читателя съпричастен към страданията на лирическия аз.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Самота и страдание в творбата "Майце си" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.