Руският сребърен век


Категория на документа: Литература


1. Традиции и източници (образци).

Модернизмът (1892 - 1917) представя писателите, които са уморени от делничното, злободневното. Писателят трябва да бъде самостоятелна личност. Творецът на Модернизма търси прекрасното, естетическото. Модернизмът се проявява там, където се проявява и ярката личност на индивида.

На преден план излиза трагедията, защото героят ѝ е надминал, изпреварил времето си, а комедията отива на по-заден план, защото в нея царства злободневното.

Модерните времена са Просвещението, Френската революция.

Сребърен век е измислено наименование на периода от руските емигранти, известен с изригване на художествени търсения.
a) Традиции.
- Отваряне на националната култура към чуждите образци.
- Диалог между това, което ще се прави в Русия и това, което се прави в Западна Европа.
- Две линии:
* Философи.
* Поети, писатели (творци).
- Ницше (Свръхчовекът - отрича Бог, обрича себе си на самота) и Шопенхауер влияят на творците от Модернизма. Модернизмът търси свободата на духа.
- Руските философи:
* Владимир Соловьов - извежда идеята за София-та (Божията премъдрост), която се състои в женствеността; на символистите това се харесва.
* Николай Бердяев.
- Френските писатели и поети са първосъздатели на Модернизма и по-специално на Символизма. Те са едни от източниците.
- Декаденс: разграждат се старите модели на изкуството и дават своите нови.
- Привилегия на Модернизма: сваляне на маските, взривяване на табутата.
- Изработва се обществен език между творците в Европа.
2. Школи и направления.
a) Символизъм. Представители.
- 1892 година: прочетена е лекцията "За причините за упадъка и за новите течения в руската литература", която после става основополагащ документ на Руския символизъм.
Санкт-Петербург
Москва
Дмитрий Мережковски
Валери Брюсов
Зинаид Гиплиус
Андрей Бели
Фьодор Сологуб
Константин Балмонт
Александър Блок

Може да има и деление стари х млади.
Двете групи си комуникират. Обсъждат творчески идеи.
- Руският символизъм не е оригинален. Адаптира вече постигнатото от Европейския символизъм. Оставя богато творческо наследство.
- Руските символисти искат да се създаде теория. По-голямата част от творците са прозаици => възраждат формата на романа. Изпробват своите възможности в драмата и сценариите. Руските символисти трудно са си проправяли път сред руската аудитория.
- Александър Блок (1880 - 1921): един от най-талантливите поети е. Числи се към младите. Той е от интелигентно семейство. Бил е много себичен, дистанциран. Заедно с Мережковски организират един от големите салони на Петербург. За Блок е бил характерен аристократизъм, свързан с театралничене. Негови съседи са били семейство Менделееви (Менделеевата таблица). Написва около 400 чисто символистични стихотворения, обединени в "Стихове за Прекрасната дама" (Прекрасната дама = прекрасната женственост = София-та; изявява се като много талантлив поет; въвежда белия цвят като символ на чистота, недосегаемост, светлинния спектър светлина-мрак, неконкретизиран образ на любимата; героят изпълнява различни роли; това е първият дял от неговата поезия). Вторият дял от поезията му е богат на мотиви (мотива за любовта (интимен план х възвишена любов към родината, която е важен образ в творчеството му, цикълът "Кумиковско поле" - в първото стихотворение за първи път героят се жени за родината), за Русия, за града (образът на града - цветна и светлинна символика: място на мрачината и не може да се отговори на житейските въпроси => големият цикъл "Град")). Има три тома поезия. Блок възприема революцията като стихия и така я изобразява: "Възмездие" (автобиографична), "Дванадесетте" (1918 година; в дневника си записва: "Днес аз съм гений."; съдържа две големи поеми). В стихотворението "Скити" представя стария Петербург и хората от подземията.
- Дмитрий Мережковски: един от големите прозаици е. Издава над 30 тома. Той написва лекцията "За причините за упадъка и за новите течения в руската литература". Бил е проницателен критик. Работи внимателно с наследството от Достоевски. Той е първият, който го разбира. Замалко да бъде отлъчен от Църквата, защото казва, че човек трябва да търси Бог в себе си. Не може да се примири с болшевишката идеология. В едно интервю Мережковски споделя, че Хитлер е новата Жана д'Арк. Бил е изключителен ерудит. Познавал е историята на Древен Египет, Древен Рим, ранното християнство и изконно руското. Създава трилогии. Първата е "Христос и Антихрист". В частта, озаглавена "Петър и Алексей" е изложена концепцията на Мережковски за изконно руското - Петър е антихрист. Втората е "Царството на звяра".
- Валери Брюсов: започва своята дейност като отявлен разпространител на символистичните идеи. Символистите в лицето на Брюсов са практици. Оставя сравнително голямо литературно наследство. Той е активен преводач. Издава първия алманах "Руски символисти" (1894 година). Започва като поет, но той създава и много статии. Творчеството му се състои от поезия, проза, теоретични изследвания и исторически очерци (пресъздава Критската митология). Започва кариерата си на писател с едно стихотворение, което е много скандално. Това, което правят руските символисти, е да отворят руската литература към еротиката. Брюсов започва разкрепостяването на руската литературна целомъдреност. Той си представя литературата като важен културен проект. Той е бил ерудиран, но също така е гледал още да се ерудира. Учел е езици. Занимавал се е главно с история на поезията. Издава три стихосбирки: "Urbi et orbi" ("Към града и към света") и "Tertia vigilia" ("Третата стража") и "Stephanos" ("Венец"). Възприема Символизма като школа, а не като направление. Тематичните акценти в неговото творчество са: смята се за първия урбанистичен поет (градът - като културен феномен; големият град-малките хора - социална тема в обобщен, философски план; ресторантите - важен топос на страстта, адово пространство), митотворчество (историята на човечеството - пресъздадена в митове и легенди). Бил е запленен от окултизма. В романа "Огненият ангел" се наблюдава интерес към Немското просвещение, към идеите на Мартин Лутер, към алхимията, към Мефистофел и Фауст. Става член на Болшевишката партия.
- Андрей Бели: започва да пише преди 20-годишна възраст. Истинското му име е Бугаев. Оставя огромно теоретично наследство. Занимава се с изследване на руската литература, нейната история и съвременната поезия. Смята, че Достоевски не е голям писател. Поезията му представлява своеобразен диалог, спор с Ал. Блок. Издава стихосбирките: "Урна", "Пепел". Лирическият Аз при Бели е непризнат пророк, лъжепророк, не съумява да намери диалог със своя съвременник. В статията "Апокалипсисът в руската поезия" смята, че началото ще дойде със Символизма и Руската муза. Въвежда образа на девата, която се явява Руската муза. Написва очерк за Ал. Блок. Прозаичното му творчество е наситено с теми и идеи. Написва 6 романа. Осъзнава голяма пропаст между интелигенцията и масите. Избира символистичен път, чрез който да обясни руското разводняване. Засяга темата за руското сектантство. Романът му "Петербург" продължава традицията от Достоевски.

Марина Цветаева идва в поезията в началото на 20 век. Двете направления, които настъпват след Символизма, са Акмеизъм и Авангард. Тя отказва да се включи в тези направления => Бялата лястовица. Максимилиан Волошин открива Цветаева като поетеса. Тя остава известна като поетеса, но е крайно непризната. Пише 6 трагедии, като за пример ѝ служи древногръцката трагедия. Главната тема в нейното творчество е любовта. Лирическият Аз при нея е заявен.
b) Акмеизъм. Представители.
c) Авангард.
- Футуризъм. Представители.
- ОБЕРИУ (Общество на реалистичното изкуство). Представители = предтечите на Абсурдизма.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руският сребърен век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.