Равнище на възприемане и осмисляне на нравствените послания в приказките за 2 клас


Категория на документа: Литература


Р А В Н И Щ Е

НА

ВЪЗПРИЕМАНЕ И ОСМИСЛЯНЕ

НА

НРАВСТВЕНИТЕ ПОСЛАНИЯ

В ПРИКАЗКИТЕ

II КЛАС

Приказката… една неподражаема вселена от причудливи места, необикновени герои и невероятни събития…Ситото, през което са пресяти вечния стремеж към Доброто,безценната житейска Мъдрост, Хуманността, към която всеки трябва да се стреми!
И ако чешкият мислител- хуманист и основоположник на педагогиката Ян Амос Коменски възторжено е отбелязал, че „ Книгата е инструмент за насаждане на мъдрост”, то аз мога единствено скромно да добавя,че Приказката е нейното дете, учещо ни в съвсем невръстна възраст на нравственост .

Според Съвременния тълковен речник на българския език, под „ нравственост” се разбира: поведението на човек в обществото и проявените духовни качества; съвкупност от норми за човешко поведение в обществото.
В Синонимния речник на българския книжовен език, терминът „ нрав-ствен” се свързва с човек или негови схващания, прояви, качества.Означава: който спазва определени норми на поведение,възприети в дадено общество, уважава принципите, които обуславят отношенията в него.

Отново в СТРБЕ на глагола „ възприемам” е дадено следното тълкуване: получавам впечатление,усещане, информация чрез сетивата си, а под „ впечатление” се разбира: следа останала в съзнанието на човека от нещо преживяно; влияние,въздействие; мнение, преценка след запознанството или след досегателството с нещо/ някого.Самото
„ възприятие” се тълкува като сетивно отражение на околния свят в съзнанието във вид на нагледни образи.

[Художественото възприемане е активен динамичен процес, в който участват духовните сили на читателя, неговите познавателни, оценъчни и творчески способности- усещания, емоции, чувства, воля, мислене и въображение. Творческата същност на художествено- възприятната дейност се проявява както в емоционални преживявания, така и в мислите, възникващи при четенето, т.е. възприемането на художествената творба е двустранен процес обусловен както от обекта- литературната творба, така и от читателя.

Типична особеност на обучението по литература в 1- 4 клас е, че то се извършва общо взето в рамките на една силно изразена специфика във възприемането на художествено произведение от обучаваните или така нареченото наивно- реалистично възприемане на художествената литература.
Малките ученици се затрудняват да осмислят условността в изкуството, същността и спецификата на художествената правда и този начин на възприемане е следствие от възприемателните способности ,а именно:
недостатъчен житейски опит, малък читателски опит, конкретност на детското мислене, „ прикованост” към предметния свят и др.

За да бъде резултатна работата на началния учител в посока възприемане и осмисляне на художествен текст, той би трябвало добре да познава не само възрастовите психо- физически особености на читателското възприемане, а и равнището на възприемане на литературното произведение.
Под равнище на възприемане в психологията на художественото творчество се разбира способността на възприемащия да прониква в замисъла на твореца, да достигне до логиката на неговото мислене и творческата му концепция въплътена в художествената творба.
Възоснова на редица експериментални изследвания, през последните години са се появили две основни схващания за равнище на читателското възприемане: според Б. С. Мейлах те са:
- елементарно - когато се усвоява само сюжетната страна на произведението;
- високо, системно, концептуално- когато възприемащия прониква в замисъла и особеностите на произведението.
З. И. Романовска обособява 4 равнища на възприемане на художествен текст:

- репродуктивно- усвояване съдържанието на сюжетно-събитийната страна на произведението, без творческа преработка и без проникване в образното обобщение;

- емоционално- сюжетно- ярко изразени емоционалност, с личностно отношение към героите, със съпреживяване и участие в действията им;

- интуитивно- художествено- проява на интуитивно- художествени чувства и предпочитание към определено литературно произведение; стремеж към преразказване на художествения текст- изразяват отношение към текста, оценяват героите;

- елементарно осъзнато художествено или цялостно- аналитично- на преден план излизат широките обобщения свързани с формирането на художествения образ / проявява се в края на трети клас /.

При второкласниците се забелязва развитие в усвояване съдържанието на произведението, те по- пълно възприемат фабулата- у тях се развива и затвърдява възприемането на сюжетните връзки, правят се по- пълни характеристики на главния герой.

За да проследя равнището на възприемане и осмисляне на нравствените послания в приказките, аз извърших следното педагогическо проучване: спирайки се на трите главни вида / приказки за животни, битови приказки и вълшебни приказки/, взех по един техен представител и чрез педагогическите методи за изследване- преразказ, изразително четене, четене по роли и анкета – обобщих крайните изводи

Преди да започна своето проучване, въведох в началото на годината тетрадка- речник за непознатите думи, на чиито задни страници въвеждахме заедно кратък синонимен речник, съобразен с тяхната възраст и читателски опит.

Ето резултатите от първичното изследване в началото на учебната година :



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Равнище на възприемане и осмисляне на нравствените послания в приказките за 2 клас 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.