Явления на постсимволизма


Категория на документа: Литература


 Явления на постсимволизма. "Цех на поетите". Акмеизъм/Адамизъм - Н.Гумильов, О.Манделщам, А.Ахматова.

Литературата на всяка една страна е в пряка връзка с историческите събития, които дават своето отражение върху социалното положение на обществото. За това тя не може да бъде представена извън контекста на епохата, в която е създадена. Особено важни са събитията, влезли не само в Световната история, а и в руската. Те намират ярък отзив в художествените произведения на руските автори от началото на ХХ век.

Първата Руска революция, чието начало е поставено с " Кървавата неделя" води до разрив във връзката между монарх и народ. Независимо от поражението, започват нови обществени реформи, които дават импулс на развитието на капитализма в Русия. Първата световна война, Февруарската революция (сваля се монархията), Октомврийската революция (идват на власт Болшевиките), Гражданската война (която сега се възприема като наципонална катастрофа, с много жертви, довела до създаване на тоталитарната система и фатална разруха в икономиката), опитите за подобрение и идването на власт на Сталин ... всички тези промени неминуемо влиаят на кулрутния живот на обществото в Русия. Цитат на Иван Бунин в произведение на Ефим Еткинд много точно описва тази ситуация: " Какво ли само не опитвахме в нашата литература през последние години, на какво ли не подражавахме, какво ли не имиирахме, какви ли само стилове и епохи не възприемахме, на какви ли богове не се кланяхме? Буквално всяка зима носеше нов кумир."

Периодът, който обхваща последните години от XIX в. и първите две десетилетия на XX в. се наричат "Краевековеие". Това е време на промени и преход в изкуството, време на търсене на нови пътища на развитие. Ситуацията в културния живот се характеризира със засилено самосъзнание за разпад и дисхармония, с апокалиптични нагласи в очакване на непознатото, ново столетие. Преходният, кризисен характер на изкуството се проявява в различни аспекти- в изострена идейна и естетическа борба, задълбочени противоречия във възгледите за изкуството и неговото предназначение. В края на XIX в. е от значение навлизането и популяризирането на импресионизмъ и натурализмът. Наблюдава се развитие и в жанровата стилистика на авторите от това време. Но като основоопределяща и най- важна тенденция за "Краевековието" се възприема модернизмът. Това е явление, обхващащо всички нереалистични и антиреалистични течения в литературата, главно поезията (1890- до 1920).

Руският модернизъм е феномен- уникален и ренесансов по своята реформаторска и синтетична природа. Неговият съдържателен и жанров релеф е значително по- богат и включва не само блестящия разцвет на руската модерна поезия, но и редица уникални, по свето съдържание, явления на реалистичната проза. Той може да бъде разделен на две големи фази: Символизъм ( 1890- 1910г. ); Постсимволизъм (след 1911), към когото спадат акмеизъм/адамизъм, футуризъм, имаженизъм, конструктивизъм, ОБЕРУ.

1910 г. е повратна точка, която бележи края на руския символизъм и постава началото на новите постсимволистични течения, които се самоопределят като антисимволистични. Формират се едновременно две антисимволистични течения- акмеизъм и футуризъм. През есента на 1911 г. ав формира поетическото сдружение, обединило критично настроените към символизма млади петербургски поети Николай Гумильов, Сергей Городецки, Анна Ахматова, Осим Манделщам, Владимир Набрут, Михаил Зенкевич, Георги Иванов. Това поетическо сдружение се казва "Цех на поетите". "Цех"- от една страна извиква представа за занаятчийски сдружения през Средновекоеивто, а от друга- тази дума подчертава голямото значение на техниката о замаята в писането.

Опозицията на симвполизма и разбирането му за творчеството като подвластно изцяло на вдъхновението. "Цехът" е под ръководството на Гумильов и Городецки. На едно от заседанията се приема името на новото течение. Акмеизъм от старогръцкото АКМЕ- разцвет, връхна точка, апогей. Това име е чисто оценъчно. Нищо не показва същнтоста на новото направление. Има и друго предложение за наименование - Адамизъм (мъжествени твърд и ясен поглед към живота). В основата на творческата си работа в цеха участниците поставят аскетизма при избора на художествени похвати и средства, които са станали прекалено сложни при символистите. Провъзгласяват освобождаването на поезията от символистичната мистика и символичните пориви към трансцедентното от многозначността на образите и от усложнената метафоричност. Издигат призиви за връщане към материалния свят, към предмета и към точното значение на думата. Земната им поезия съдържа склонност към естетизъм и камерност и поетизация на чуваствата на обикновенния, първобитен човек, възприеман като новия Адам. В списание "Аполон" в началото на 1913 г. изпизат 2 манифеста, които прокламират принципите на новото направление.
Първият е дело на Николай Гумильов- Наследството на символизма и акмеизма. В него той консатира упадъка на символизма, обвинява го в абстрактност, фалшива грандиозност и нескромност. Като принцип на акмеизма посочва ориентацията към конкретния свят, скромността и сдържаността при използването на поетически средства. Вторият манифест е на Городецки- "Борбата между акмеизма и символизма е борба за този свят, звучащ, многоцветен, имащ форми, тегло и време за нашата планета земя" . На тази основа се развиват някои течения от свременната руска поезия. При акмеистите прозата пак става хубава сама по себе си , със своите листчета, с мириса си, а не като аналог на мистичната любов. След всички неприемания светът е пезвъзвратно приет от акмеизма в цялата му съвкупност от красоти и безобразия.

Третият манифест е на Менделщам- "Утрото на акмеизма". Е него се съдържат много нападки срещу символизма и символистите.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Явления на постсимволизма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.