Ян Амос Коменски


Категория на документа: Литература


Университет „Проф. д-р Асен Златаров”- Бургас

Курсова работа

Тема : Ян Амос Коменски

Бургас 2011г.

Ян Амос Коменски
(1592 - 1670)

Всестранни са били интересите на Коменски. Безсмъртието си той дължи на своите педагогически трудове, занимавал се е обаче с всички хуманитарни науки, бил е философ, филолог, географ, проявявал е интерес към природните науки.Принадлежащ още на средновековието, той е бил по необходимост и теолог. Стремежът му да обгърне в своите трудове цялото човешко знание го определя като енциклопедист. Литературната му дейност му определя видно място в историята на чешката литература: той е най-значителният писател на своята епоха и най-значителен писател на по-старата чешка литература след Ян Хус.

Биографични данни
Коменски е роден през 1592г. в Моравия. Учи в училищата на „Чешките братя” , после в Германия – образованието си завършва в Хайделберг. Получава всестранно хуманистично образование. През 1614 г. Коменски става директор на училището на протестантската общност в Пршеров, което е начало на неговата изследователска и публикационна дейност. На 24 годишна възраст той става пастор и заминава да живее във Фулнек, където също е директор на протестантското училище. Във Фулнек Коменски се запознава с първата си съпруга — Магдалена. След потушаването на Чешкото въстание през 1621 г. Коменски е принуден да се укрива в различни селища на Чехия и Моравия. През 1622 г. от чума умират жена му и двете му деца. През 1624 г. Коменски заживява в Брандис на орлици, където заживява с втората си жена. През 1641 г. заминава за Англия, където е поканен да приеме поста първи президент на Харвартски университет. На следващата година той се премества да живее в Швеция, а след това пребивава в Ухер (Германия). През 1648 г. Коменски се връща в Лешно, където умира втората му жена, а година по-късно той се жени за трети път.

През 1650 г. Коменски е поканен да помогне за организирането на масови училища в Унгария. Там той издава Пансофистко училище. Също в Унгария Коменски приключва работата си върху първия в човешката история илюстрован учебник.наречен Светът в картини, издаден на латински език през 1658 г. През 1656 г. Коменски отново е в Лешно, където при пожар изгарят ценни негови ръкописи, в т.ч. и на чешко-немския речник, върху който Коменски работи почти през целия си съзнателен живот. Той безуспешно се опитва да възстанови своите трудове и изпада в депресия. Краят на живота на Ян Коменски настъпва в Амстердам на 15 ноември 1670г.
Трудове – повече от 150.

Дейността на Ян Коменски се определя в съвременността като изключително плодотворна, а личността му — като всестранно развита. Неговите идеи в областта на мисленето и най-вече на педагогиката имат революционен характер. Ето защо, Коменски се определя за родоначалник на съвременната педагогика. Делото му надхвърля европейските граници и има световно значение, а трудовете му имат мащабен и енциклопедичен характер.
Значително литературно -художествено постижение е романът му

„Лабиринтът на света и раят на сърцето”, възникнал в първите години на 30-годишната война. Основният писателски похват на Коменски е алегорията, любим литературен похват още от Средновековието. Светът из чийто лабиринт авторът пътува, е представен като обширен град. Всеки, който влиза през вратите на тоя град, трябва да бръкне в голямото медно гърне, което държи побелял старец, Съдбата, и да извади своя жребий, жребият на своето призвание. Едни понасят към града на живота жребия си с радост, други с нерешителност, смущение и горест. Пътникът- автор моли Съдбата за позволението преди да бръкне в гърнето, да прегледа призванията и техните носители в града на живота. Получил позволение, отправя се към световното пазарище.
Безрадостна, жестока, страшна е картината на „лабиринта на света”. Коменски анализира действията на своите съвременници и показва това релефно и ясно. Разглеждайки града на живота, пътникът се натъква навсякъде на суетно лутане, на пълно безредие, морално разложение, на обществена несправедливост. Нито общественият, нито семейният живот носят на хората щастие.

Всички хора, които пътникът среща, носят на лицата си маски, които свалят, когато искат да си поговорят доверително. Всички са обезобразени: едни имат свински уста- лакомите, други кучешки зъби – злите, трети волски рога, четвърти магарешки уши, пети лисичи опашки и т.н Най-много били маймуно подобните. Всички се занимават с безполезни работи: събират смет и го делят помежду си, влачат насам натам пънове и камъни, забавляват се с дрънкалки, някои се забавляват със своята сянка, като я измерват и се опитват да я уловят и т.н. И всичко това вършат с най-голямо усърдие така, че се обливат в пот, стенат и изпадат в изнемога. При това непрекъснато се блъскат едни в други, надпреварват се, бият се до смърт, усмиват се един друг, а за да погледнат от високо на другите някои са се качили на високи кокили. Колкото по-високи обаче са кокилите, толкова по-лесно качилите се на тях падат и предизвикват всеобщ смях. Трудът на трудещите се е тежък труд, труд за кора хляб. Семейният живот е тъмница, тежат съпружеските окови, браковете са неравни, положението на жената в семейството е тежко, възпитанието на децата е нерадостно. Между хората авторът вижда беди, болести, накрай и смъртта. Тя коси всички и ги хвърля в тъмна яма.

Тясна пътека води до крепостта Фортуна (Щастието). Макар проникналите при нея да се смятат за щастливци, те носят своите вериги: едни са разяждани от завист и крадливост, други угнетява жаждата за нови наслади, трети съжителстват с престъпници, убийци, разбойници.
Щастие и утеха няма за пътника и в замъка на кралица Мъдрост. Тя стои на своя трон, оградена от своите съветници и прислужници. И не е в състояние да наложи правдата. Нито бедните, искащи равенство, намират защитата на Мъдростта: тя имала нужда от това, едните пред другите да блестят. И накрай авторът сваля булото от лицето на тая Мъдрост; оказва се , че това лице е бледо, подпухнало, с малко руменина...
Освен със своята критика на съвременното класово общество романът се отличава и с дълбоката житейска мъдрост, вложена в него, с хуманните стремежи на автора, с неговото състрадание към бедствуващото човечество.
„Лабиринтът на света” представя едно реалистично произведение. Авторът притежава дарба да наблюдава, обхваща широко композираните картини с техните живи подробности.Сатиричните моменти вълнуват със своята безпощадност и ударност. Те сродяват Коменски с великите сатирици на Възраждането.
Езикът на произведението е на висота на неговото съдържание. Коменски познава добре силата и свежестта на народната реч и ги използва при създаването на своите живи и ярки картини. В лицето на Коменски по-старият чешки литературен език има един от своите първомайстори.
Романът на Коменски имал голям успех и бил превеждан на немски, руски, унгарски, английски. Колко силно въздействие е оказал върху чешките съвременници на Коменски, свидетелства една чешка песен.

Коменски написва и втори роман „Глъбината на безопасността”, който обаче стои много по-долу като литературно-художествено дело; в него вземат връх религиозните възгледи и размисли на автора.

На второ място ще отбележим филологическите интереси и занимания на Коменски. Когато е студент у него се явява мисълта да събере словното имущество на своя език, за да разкрие богатството му. Така слага началото на една „Съкровищница на чешкия език”, над която работи повече от 40 години, но която бива унищожена по време на Шведско-полската война.
През 1631г. Коменски издава своята прочута „ Врата отворена към езиците”, която има грамаден успех и за пръв път разнася името на Коменски по света. В своя труд Коменски провежда широко своите методически принципи. Той съчетава разширяването на езиковите познания с разширяването на общия умствен кръгозор на учещия. Схоластичната граматика е премахната, граматиката се разкрива с ролята й в строежа на езика.Като основа за обучението по чужд език се сочи родният език. Метода си на езиково обучение Коменски развива подробно в по-късния си труд „Най-нов метод за езиците”. В този труд Коменски прави преглед на европейските езици и разглежда начините за тяхното овладяване. Забележителна е мисълта му, че живите европейски езици подлежат на такова усъвършенстване, каквото са достигнали класическите езици, Коменски винаги изтъква и образователното значение на езиковото обучение, преди всичко значението му за развитието на точната мисъл.

Филологическо-методическите трудове на Ян Коменски са само част от целокупното му педагогическо дело. В това дело най-видно място заема безспорно неговата „Велика дидактика”, писана на чешки в 1627-1632г. и по-късно преведена (и преработена) от самия автор на латински. „Велика дидактика” е основното педагогическо съчинение на Ян Амос Коменски. С него той изпъква като създател на първата цялостна система на педагогиката в историята на педагогическата мисъл. Ян Амос Коменски работи над това класическо съчинение повече от 10 години. Със съчинението си Коменски се надява да помогне за културното възраждане на своята разорена родина. През 1635 г., когато е ректор на гимназията в Лешно, той започва да превежда „Дидактиката“ на латински език, който по това време е международният език на учените хора.

На положението, че още в детска възраст трябва да се положат на образованието и възпитанието, Коменски отделя големи грижи. Той издава специално съчинение – „Справочник на майчината школа”, където обръща внимание на възпитанието на децата в семейната среда. Здравите педагогически възгледи на Коменски, които се опират върху реалното знание в противовес на средновековната схоластика, намират израз и в знаменитата му работа „Светът в картини”, където развива всеобщо приетите днес идеи за нагледното обучение.
Своите възгледи и знания Ян Коменски се стреми да обхване в пълна система, за което говорят написаните и ненаписани от него трактати, които можем да означим с неговия термин ”Всенаука”. С тоя си вид трудове чешкият автор се доближава до енциклопедистите – предшественици на Великата френска революция. „Всенауката” на Коменски преследва единството между живот и знание. Новост е, че Коменски се стреми да създаде едно всемирно обединение на учените, които да заработят за създаването на задружен живот на народите.
Където и да е бил като изгнаник в чужбина, Коменски е носел в сърцето си обичта към своята родина. Той търси помощ за нея, чертае планове, уговаря, грижи се за съотечествениците си изгнаници. Като водач на реформационното движение сред чехите в свое време, той полага грижи за родната си „Община на чешките братя”, подложена на огън и меч през 30-годишната война от католическата реакция. Възпрепятстван да се завърне в родината си след свършването на войната, Коменски се обръща към своя изстрадал народ, унищожаван като еретически, с едно вълнуващо „Завещание на умиращата майка, Братската община” /1650г./, където между другото призовава съотечествениците си да полагат грижи за любимия бащин език, както и за добро възпитание на младежта.
Преживял своя живот в най-големи страдания, причинени особено от 30-годишната война, свидетел на страданията на своя народ през тая война, Коменски зове и в трудовете си, и с посланията, които отправя до самата си смърт, човечеството към хуманизъм, дружба и мир. Не случайно неговото честване през 1957г. бе проведено по инициативата на световния съвет на мира. Коменски е виден борец за мир. Призив за мир съдържа и предсмъртното произведение на Коменски „Единствено необходимото”, което има автобиографски характер.
Ян Коменски обогатява човечеството с много нови идеи, той го въоръжава със средства да завоюва знание, да организира образованието и възпитанието на поколенията, той начертава план за разцвет на културата и морала сред цялото човечество. И литературно-художествените, и педагогическите му трудове, и неговата „всенаука”, и морализаторските му трактати поставят задачата за всестранното усъвършенстване на човечеството.
***
Ян Амос Коменски е последният голям представител на чешкото реформационно движение. С упадъка на това движение упада и чешката литература. С победата на феодалната реакция гъст мрак пада върху обществения и културен живот в страната. Не само чешката литература и език упадат, гасне и народностното съзнание. Тоя упадък достига своя връх до средата на 18 век.

Библиография:
1. Георгиев Емил, Очерки по история на славянските литератури, втора част, Държавно издателство „Наука и изкуство”, С.1963



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ян Амос Коменски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.