Пространно житие на Иларион Мъгленски от Патриарх Евтимий


Категория на документа: Литература


 В Пространно житие на Иларион Мъгленски от Патриарх Евтимий се проявява възприетата като класическа триделност на композицията. От агиографския стил на Евтимий е извлечен, характерен за него, житейно-панегиричен модел. Възникването му се дължи на сближаването на жанровете житие и похвално слово.

Биографичното повествование на житието е предшествано от разгърнат обособен увод. В първите редове авторът се извинява на читателя, защото е разполагал с малко количество данни за светеца. Поради тази причина учените отбелязват, че представянето на живота на Иларион Мъгленски следва шаблонния модел на житийната схема. Когато не успява да приведе конкретни исторически примери, авторът представя аналогии от каноничните книги - библейската легенда за Ана, мотива за чудесното избавление от глада, пророческото откровение и т.н.

Втората част на житието е богата на събития. Централно място в нея е отделено на борбата на Иларион Мъгленски срещу манихейци и арменци. Акцентира се върху аргументите му в диалогична форма и словесните победи, които удържа над тях.Останалата част от живота му е предадена накратко чрез обобщаване на неговия благочестив живот и преуспяването на монашеството под негово ръководство. Въпреки всичко обаче втората част на житието не отразява конкретния живот на реалната историческа личност. Подробният догматик-философски спор, който Иларион води с еретиците, не е открит от Патриарх Евтимий в българската историческа литература или в църковното предание. Той е построен от него въз основа на "Догматическо всеоръжие" от Евтимий Зигавин - главно въз основа на глава 24, насочена срещу павликяните, глава 23 - срещу армените, и глава 25. Иларион Мъгленски е обрисуван от автора като борец срещу различни ереси и отклоненията от православието. В развитието на спора са откроени няколко важни принципни проблема: за твореца и творението, за Богородица и плътското раждане на Исус, за произхода на Стария завет, за кръста, за поста. Освен че богомилите и армените са оборени, православието е възвеличено и утвърдено.

Като върхова точка на конфликта между еретиците и Иларион може да се посочи и физическият сблъсък между тях - Иларион бива бит в камъни. Въпреки всичко той остава моралният победител. Патриарх Евтимий прави паралел с първомъченик Стефан и по този начин издига Иларион в ранг първомъченик на българската църква. Общественият ефект също въздейства силно върху читателя - православните са възмутени и се втурват да избият нападателите. Епископът ги възпира, използвайки думи на Исус. Наблюдава се паралел между Исус и Иларион, което извисява героя, подчертава духовното му превъзходство и правота. Дискусията с еретиците продължава и завършва с въдворяване на догмите на "благочестието". Така писателят с литературни средства въз основа на извънредно оскъден исторически материал изгражда "един идеален образ на черковен ръководител" (П.Динеков, в: История, Т.1, с.297, вж. библ. Общи трудове). Той не действа в определена историческа среда, той е образ тип, който може да се отнесе към много времена, и затова по-силно се чувства като образец, пригоден за обстановката на XIV в.

Житията, които Патриарх Евтимий пише, си приличат по композиция и стил. В това отношение те се отличават съществено от предходната житийна традиция. Ето защо се казва, че Евтимий е основоположник на нов житиен стил, схващан в широкия смисъл на думата. Нека да разгледаме по-важните му особености.

Всички жития на писателя имат следната постройка: 1. Увод 2. Изложение на живота на героя в хронологичен ред 3. История на мощите на светеца 4. Заключение - най-често молитва към самия светец.

Житията на Евтимий са пространни. Писателят изхожда от определени критерии за художественост. За него добре написано е житие, което от една страна е изящно по език и стил произведение, а, от друга, творба, отличаваща се с пълнота, изчерпателност на събитията, но доводите и изводите. Ако няма достатъчно конкретен материал, авторът гради представата за героя с житийни шаблони, библейски паралели и цитати, разсъждения от морално и философско естество, развива богословски въпроси, приписвайки на героя си присъщи на общественото му положение и на същностния му тип действия и мисли.

Пространността на житията на Патриарх Евтимий е свързана не само със стремежа да се запълнят липсващите места от биографията на героя. Тя се дължи и на ораторското разгръщане на мислите, на изобилието на стилно-изобразителни средства, на подробното и многословно философско и етическо осмисляне на събитията и постъпките на лицата. В сравнение на с житийната традиция от предходните векове в творбите на Евтимий е засилен риторическият начин на изложение на материала. Всяко житие поначало съдържа елемент на възхвала. Той се проявява в подбора на материала, в идеализацията на героя, в привеждането на оценки за него и др. Но в житията от IX-XIII в. все пак основното в начина на изложение е повествователното начало. Главната задача на писателите е да разкажат за живота на героя. Същинската възхвала, възпяването на героя е предоставено на похвалното слово и на химническата поезия. Затова житията принадлежат преди всичко на към повествователната литература. При Патриарх Евтимий панегирическото начало е много засилено. То върви паралелно с повествователността и е почти равностойно на нея като присъствие. Евтимий прибягва много често до похватите на ораторската проза. Нещо повече, той обособява панегирически моменти в рамките на житията, моменти, които звучат като похвални слова. Във връзка с широкото използване на похвати от ораторската проза и по-конкретно на панегирическия стил житията на на Евтимий придобиват силна емоционална обагреност. Като в похвалите се изразява лично




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пространно житие на Иларион Мъгленски от Патриарх Евтимий 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.