Произход и устройство на древногръцката драма и театър


Категория на документа: Литература


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

ПРОИЗХОД И УСТРОЙСТВО НА ДРЕВНОГРЪЦКАТА ДРАМА И ТЕАТЪР. ОСОБЕНОСТИ НА ДРЕВНИЯ СПЕКТАКЪЛ.

(КУРСОВА РАБОТА ПО АНТИЧНА И СРЕДНОВЕКОВНА ЛИТЕРАТУРА)

ИЗГОТВИЛ: ПРЕПОДАВАТЕЛ:
АСЯ ДИМИТРОВА /ДОЦ. Д-Р ЦВ. ХУБЕНОВА/
ПЪРВИ КУРС, ФАК. № 4661
СПЕЦИАЛНОСТ: БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

СОФИЯ, МАРТ 2013г.
1. ДРАМА

Думата "драма" е гръцка и буквално означава "действие". С това се определя основният характер на целия жанр. Още Аристотел посочва, че за разлика от епоса, където разказът се води от лицето на самия автор, в драмата възпроизвеждането става не чрез разказ, а чрез действие. Основни черти на всяка драма са действието и диалогът, т. е. мимическата игра и разговорът на действащите лица. Нейни необходими моменти са хорът, който пее при акомпанимент на музика, и мимическите танци, което свидетелства, че драмата се е развила от тържествената лирика. По този начин в гръцката драма се съчетават елементи на лирическата поезия с елементи на епоса. Тук се прибавя и нагледното възпроизвеждане чрез действие. Всичко това отличава драмата от лириката и епоса. Тъкмо драматичният жанр, който в основата си винаги съдържа стълкновение между някакви противодействащи сили, повече от всички останали жанрове се оказва способен да отразява напрегнатостта на обществените отношения.

Въпросът за произхода на драмата се отнася към особено спорните въпроси, тъй като липсват преки исторически сведения за началния период на нейното създаване. Към разрешаването му се пристъпва главно по пътя на догадките и аналогиите. Единственият правилен метод е грижливото изучаване на оня материал за условията на театралните представления по онова време, който се намира в запазилите се произведения и в историческите данни.

Може със сигурност да се каже, че зачатъци от драмата се намирали вече в народното творчество, в лирическата поезия, в която имало известни елементи на мимическа игра и на диалог. Сватбените песни се изпълнявали често от два хора, които пеели един след друг. Истински драматични елементи съдържали погребалните обреди и съпровождащите ги песни.

Въвеждането на първия актьор гръцката традиция приписва на поета Теспис, който в 534г. пр. н. е. , при управлението на тиранина Пизистрат, поставя първата трагедия в Атина. Актьор - от състава на хора се отделя едно действащо лице, което трябвало да изпълнява няколко роли, като сменя костюмите и маските си. Играели само мъже. Именно от този момент трябва да се смята възникването на драматичния жанр. Създава се нов жанр - сатирска драма - нещо средно между комедия и трагедия. Обикновено те не се поставяли самостоятелно, а се присъединявали към трагическите трилогии като заключителна част. Цялата тази група - три трагедии и една сатирска драма - съставя така наречената Tетралогия. При това стъпало на своето развитие драмата била още съвсем примитивна. Пред зрителите винаги излизало само едно действащо лице, не можело да има истински драматичен конфликт. Оттук става ясно какъв преврат прави Есхил, като въвежда втория актьор. След това Софокъл въвежда трети актьор и драмата се задържа дълго време на този етап на развитие.

2. БОГ ДИОНИС /Бакх/

Оформянето на драмата като самостоятелен жанр е свързано с култа към бог Дионис. Той е преди всичко бог на гроздето, бог на лозата, на виното, и на опиянението, бог на веселието и най- накрая бог на растителните сили на природата. През V и IVв. преди н. е. драматичните представления в Гърция ставали само на празниците на Дионис - особено на Великите Дионисии през март. Хор от петдесет души изпълнявал религиозни песни в негова чест - т. н. дитирамби. От народни песни те постепенно се превърнали в литературна форма. Отличителна особеност на дитирамба била тази, че при изпълнението му от хора се отделял солист, и пеенето се изпълнявало на смени ту от хора, ту от солиста. Това е начало на диалога, който е необходим елемент на драмата. Фалическите песни - отличават се с весел характер, шеги и насмешки. Те служат за основа на комедийното действие. Тези два вида религиозни песни принадлежали към култа на бог Дионис.

Култът на Дионис давал широк простор за въображението, за необикновени усещания, за сливане с природата и за всякакъв вид превръщания. По своя характер този култ се отнася към категорията култове на "страдащия бог" - разказите и митовете за страданията, смъртта, възкръсването на бога, за борбата му с враговете и за победите над тях давали богат материал за възстановяването им в "живо действие". Митовете представят за спътници на Дионис обикновено силени и сатири /в литературата сатирите често се наричат "козли"/.
3. СТРУКТУРА НА ДРАМАТА

Процесът на създаване на драмата определя и структурата и. Песните на хора я разделят на части: началната част, преди излизането на хора за нарича Пролог; песента, която хорът изпълнява, когато излиза на площадката - Парод /проход/, според наименованието на онази част от театъра, по която хорът излизал от орхестрата; по- нататъшните диалогични части се наричат Епизодии /допълващи/; хоровите партии между две епизодии са Стазими /песни, изпълнявани в стоящо състояние/; накрая заключителната част на драмата след последния стазим се нарича Екзод /изход/. Като съчетава в себе си декламация, пеене, танц и музика, гръцката драма отчасти напомня оперни представления, но обстановката, облеклото и играта на актьорите, речта на действащите лица придават на цялото изпълнение своеобразен тържествен характер.

4. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДРАМАТИЧНИТЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ

Гръцката драма възниква от държавния култ, част от този култ са и театралните представления. В основни линии редът им се установява в началото на Vв. пр. н. е. Знаменитите драматурзи Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан работят по установения ред. Драматичните представления на празника на Великите Дионисии се ръководят от първия архонт, наречен Епоним, на линейските празници /края на Януари/ - втория архонт, нар. Василевс.

Към тях трябвало да се обръщат поетите, желаещи да вземат участие в драматичното състезание. Трагическите поети трябвало да представят три трагедии и една сатирска драма, т. нар. Тетралогия, а авторите на комедии - отделни пиеси. На всеки поет бил назначен по един Хорег /богат гражданин, който със собствени средства осъществява постановката/. Той се задължавал да наеме хор, актьори и помещение за разучаване на хоровите партии.

От 508г. пр. н. е. нататък всички театрални постановки се провеждат във вид на състезания - "Агон". Кръгът на театралните представления се открива от т. нар. "Проагон" /предварително състезание, на което зрителите научават имената на участниците и заглавията на произведенията, с които те ще се представят/. Състезанието е между трима поети, трима хореги и трима първи актьори. Разрешаване на въпросите относно качеството на изпълнението се предоставя на жури от десет души, които преди състезанието се избират между гражданите. Всички участници получават награди според оценката на заслугите си. Обаче само първата награда означавала победа, третата - равносилна на провал. Решението на комисията - протоколът /дидаскалии/ - се публикува под формата на надпис върху мраморна плоча. Върху тях се изписват годината, имената на поетите и техните представленията, имената на хорегите и на първите актьори, както и връчените им награди. Запазени са много и ценни дидаскалии за историята на гръцкия театър. Пръв ги е систематизирал Аристотел, но този негов труд не е запазен.
5. УСТРОЙСТВО НА ГРЪЦКИЯ ТЕАТЪР. ТЕАТРАЛНИ ПРИСПОСОБЛЕНИЯ. АКТЬОРИ И ПУБЛИКА.

Сведенията на античните писатели за устройството и историята на гръцкия театър са твърде оскъдни, откъслечни и отчасти дори противоречиви. Устройството на театъра се определя от условията, при които се провеждат драматичните представления.

Той има три основни части: Орхестра /orcheisthai/- кръгла площадка, където стои хорът и по средата на която има жертвеник. Означава една от основните функции на хора - танцувам или извършвам мимически телодвижения. Местата на зрителите се наричат Театър /theasthai/ - гледам. Едва в Vв. това название се употребява за цялата постройка. В началото зрителите са стояли около орхестрата, след това започват да им нареждат дървени скамейки. Скена - буквално означавало палатка. Първоначалното си название "скена" тази постройка запазила завинаги, и от него се получила и съвременната дума "сцена" в смисъл на възвишение или подиум, върху който играят актьорите.

Дори по време на своя разцвет гръцкият театър изглежда наивен и прост в сравнение с техниката от наше време. В много случаи се налагало на автора да разчита на въображението на зрителите /в "Аякс" от Софокъл действието започва пред палатката на героя, завършва някъде на пустинен бряг/. От това личи, че теорията на френския класицизъм за "Единство на място" е напълно неприложима по отношение на старогръцката драма. Онова, което става зад сцената, обикновено се разказва или се показва с помощта на специална машина - Екиклема /малка платформа на колела, върху която се разиграва действие, което трябва да става вътре в къщата/. В античната драма ограничаването на времето е условно, тъй като в продължение на една песен на хора стават събития, изискващи по-малък или по-голям срок - френските класици извеждат теорията за "Единство на време" /в "Агамемнон" от Есхил героят пристига в Аргос на другия ден след превземането на Троя, докато пътуването по море от Троя до Аргос изисквало не по-малко от три дни/. Третото правило на "класицизма" е изискването за "Единство на действието" - Аристотел имал предвид действие, което не се отклонява от основната линия, и такива драми той смятал за най-добри.

Античният театър нямал покрив и цялото действие ставало под открито небе, и поради тази причина много трудно се чували гласовете. Актьорите в театъра, както и ораторите в народното събрание трябвало да имат силен глас. Театралните представления дотолкова стават необходимост за културния живот на гръцките градове, че всеки що-годе значителен град има свой театър, а понякога и няколко. Само в Атика имало не по- малко от единадесет театъра.

При всичката си примитивност гръцкият театър разполагал с машини, с чиято помощ ставало вдигане и спускане, представяло се летене във въздуха и др. Много от трагедиите на Еврипид завършват с поява на богове, върху специална машина.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Произход и устройство на древногръцката драма и театър 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.