Помагало за седмокласници


Категория на документа: Литература


Скъпи седмокласници,
Това помагалото е вашият помощник за изпита по български език и литература, ключът за разбирането и усвояването на задължителните художествени произведения. Предложените разработки не претендират да бъдат нова дума в изучаването на произведенията, но можете в пълна мяра да ги приемете като един добър свод от интерпретации, имащ своя завършек в предлагания анализ и коментар на конкретния текст. Като се опирам на огромно количество литература, натрупано през годините, опитала съм се да вплета най-доброто от постигнатото и да го представя на разбираем за вас език.
Знам, че добре познавате жанровите изисквания за създаване на съчинение разсъждение и че ги прилагате в писането на текстове. Искрено се надявам, че ползвайки анализите, ще добиете увереност, че може да се справите отлично. Опитала съм се да избягам от дежурните интерпретационни формулировки, от „готовите” теми, от еднопосочните прочити, за да отстраня опасността да се подготвите върху определени проблеми, а на изпита да се случат други. Материалът е така разработен, че да включи всички възможни проблеми, да обходи трудните места за интерпретиране, да направи връзки между текстовете и техните фрагменти, което да създаде у вас сигурност, че ще се справите с всеки изтеглен на изпита проблем. Успех!

Особености на отделните части на съчинение разсъждение и изискванията към тях

Като част от множеството научни текстове и изпитното съчинение разсъждение трябва да съдържа увод, теза, аргументация и заключение. При редакция на съчинението е необходимо да се провери дали тези части присъстват и дали са оформени в отделни абзаци (в доказателствената част се оформят няколко абзаца, като всяка подтеза трябва да започва на нов ред).

Съчинението разсъждение не разказва жизнената история на автора на литературното произведение или историята, която повествователният литературен текст представя, нито пък описва пробудените при прочита на литературния текст емоционални преживявания, нито (предполагаемите) преживявания на автора. Съчинението разсъждение е аргументативен текст и защитава основно твърдение, което изказва като пряк отговор от поставения в наслова проблем, обосновава валидността му, разсъждавайки върху литературния текст, към който се отнася темата. Това не означава, че от съчинението разсъждение са пропъдени всякакви елементи на повествование и описание – те присъстват, но заемат относително малък дял от обема на текста и имат подчинени, обслужващи разсъжденията функции.

Уводът на съчинението не трябва да включва шаблонни изрази, общи фрази, оценяващи творчеството на автора, за когото се пише, или пък за мястото на творбата в художествената литература, а да насочва към темата на творбата, към проблемите, които произведението поставя, подчинени на формулировката на проблема. Правят лошо впечатление уводи, които започват твърде общо. Тъй като тази част трябва да въвежда в писмената работа, не е необходимо обемът на увода да надхвърля 3-4 изречения.

Уводът не трябва и директно да отвежда към формулировката на темата, тъй като писмената работа би изглеждала започната от средата. Прякото насочване към същината на поставената задача оставя впечатлението, че ученикът не умее да разграничи въведението от тезата и от доказателствената част. В увода не се допускат цитати от творбата, за която се пише.

Пример за твърде общ и клиширан увод: “Иван Вазов притежава изключителната способност да рисува с тънък усет различни образи. Под неговото перо те стават реални, вълнуват и поразяват. Всеки герой намира своето точно място в цялостната картина, а всеки щрих, с който е обрисуван, е точно подбран” ( “Светът на баба Илийца и светът на калугера”).

Твърде конкретен увод: “Действието в разказа е представено като спомен на дванадесетгодишно момче, което се връща в детството си. Аз – повествованието дава възможност да се навлезе по-непосредствено в прекрасния свят на детето” ( “Представата за леля Дъмша според разказа “Ангелинка”).

Пример за сполучлив увод: “В разказа “Една българка” Иван Вазов представя образа на баба Илийца, съхранила у себе си онези християнски ценности, чрез които обикновеният човек се превръща в герой. Във време на жестокост, страх и предателство доброто сърце на българката поставя наравно с мъката за своето болно внуче още едно страдание, поемайки отговорността за два живота” ( “Едно отворено за човешката болка сърце” - съчинение разсъждение върху разказа “Една българка”).

Тезата е директният отговор на зададения в заглавието проблем и е добре да следва непосредствено след увода. Допуска се тя да бъде в края на съчинението, но добре е да се знае, че подобно композиране предполага рисковост.

Ако заглавието е формулирано като въпрос, тезата трябва директно да му отговаря. Ако ли пък темата е оформена като съобщително изречение, нужно е пишещият сам да оформи това изречение като въпрос и да му отговори.

Втората част не трябва да е особено дълга. Отделните изречения трябва да са твърдения и да не съдържат обяснения (тяхното място е в доказателствената част). В тезата не трябва да има цитати от текста, както и изброяване. Ако задачата е свързана с образа на героя и се иска да се посочат особеностите в характера му, проявени в даден момент от художествения текст, в тезата не трябва да присъства изречение от следния тип: “Х. е съобразителен, смел, находчив”. Всички посочени качества трябва да бъдат описани в отделни изречения.

Тезата се разчленява (декомпозира) на подтези, които са друг задължителен структурен елемент на съчинението разсъждение.

Аргументацията разгръща твърденията от тезата, които се превръщат в обяснения. При работа над аргументацията трябва да се осъществи обвързаността на текста с разсъжденията, за да не се създаде впечатление за отклонение от формулировката. Въвеждането на разсъждения, които са във връзка с коментирания текст, но не са подчинени на конкретния проблем, се счита за грешка.

Разсъжденията трябва да бъдат подкрепени с примери от текста: позовавания на литературния текст – цитати (точни, дословни възпроизвеждания на фрагменти от литературния текст) и преразкази (предавания със свои думи, приблизителни “преводи”, описания на фрагменти от казаното от литературния текст). Именно при втория вид позовавания е възможно използването на повествователен и описателен тип реч в съчинението разсъждение. Функцията на позоваванията на литературния текст не е да информират читателя на съчиненията какво казва литературният текст. Ето защо при предаване със свои думи на фрагменти от текста стремежът не е (толкова) към възпроизвеждане на казаното от него, а (повече) към изказване на разбирането на смисъла му – на онова значимо, което пишещият съчинение разсъждение може да прозре като загатнато, като намекнато и да го открие, изказвайки го.

Ако художествената творба е в немерена реч, допуска се избор дали да се прераэкаже, или да се цитира. Ако обаче се работи върху стихотворен текст, преразказът е недопустим. Разсъжденията във връзка с подтезите трябва да предхождат примерите от текста – ако следват преразказа, то писмената работа придобива характеристиките на преразказ с елементи на разсъждение. Добро впечатление правят разсъждения, които съдържат не само и просто обяснения на тезисните твърдения, но и наблюдения над начина, по който е постигнато внушението на идея или проблем, което е знак за литературната култура на пишещия.

Подборът на цитатите в писмената работа трябва да бъде внимателно направен. Не се допускат увлечения по прекомерно цитиране на много примери от текста. При работа над стихотворен текст не трябва да се цитират големи откъси от него, защото се създава впечатление за неориентираност и неумение да се илюстрират разсъжденията достатъчно целенасочено.

Заключението е финалната част на писмената работа. То също не трябва да съдържа цитати и да повтаря увода или тезата. Нужно е да се намерят онези думи, които извеждат наблюденията на по-високо равнище, да посочат, че въз основа на анализационните наблюдения е разбрана връзката на поставената литературна задача с цялостната проблематика на литературната творба, с богатството от философски и житейски истини, които текстът поставя. Заключението не трябва да бъде с голям обем, но не бива да се подценява, защото без финални изречения ще изглежда, че липсват умения за разпределяне на времето и непознаването на структурата на съчинение разсъждение.

Съобразяването с изложените изисквания при писането на съчинение разсъждение помага за успешна самостоятелна работа, без да се разчита единствено на наизустени анализи.

Теоретична част

Жанрова теория. Литературни родове и видове

Според класическата жанрова теория литературните текстове се разделят на три основни литературни рода- епос, лирика, драма, като всеки от тях включва свои литературни видове. В настоящия текст няма да бъдат споменати всички литературни видове, а сам онези, които са обект на изучаване в 7 клас.
1. Към литературния род епос се отнасят следните белетристични видове:
а) разказ- относително кратко повествование в проза, в сюжетната основа на което стои преходът между най-малко две случки, събития, състояния. В разказа се представят отделни моменти от живота на ограничен брой герои, понякога само на един герой
б) повест- прозаично произведение, в сюжетната основа на което стои относително дълъг период от живота на един основен герой (или група герои); поредицата моменти представят съдбата на героя (групата) в нейното развитие
в) пътепис- повествование, в чиято основа стои някакво реално пътуване на автора; представя впечатления от природни или културни обекти, от чужди страни, селища и пр.

2. Към литературния род лирика се отнасят следните видове:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Помагало за седмокласници 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.