Полски Ренесанс


Категория на документа: Литература


ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий"

Полски ренесанс
Анализ на "Трени"

Изработил: Проверил: ..................
Славянска Филология

Полски Ренесанс

Първите черти на ренесанса в дворцовия живот в Краков стават възможни едва тогава когато самият кралски двор "открива" европейската култура.От песента на Слота "Песен за държанието на масата" научаваме че в края на 14век равнището на аристократичната етикеция е още много ниско и са в начална фаза някои общоприети у другите още от рицарско време маниери или поведенчески традиции. Слота апелира към мъжете да се отнасят с уважение и да обслужват учтиво по време на пиршеството своята дама. След царуването на Кажимеж Велики, за когото се казва че заварил Полша дървена, а я е оставил каменна, вече се създават условия за по изискани маниери, за по изострен естетически вкус. Може би именно наследниците на Кажимеж Велики биха създали оптимални условия за развитието на ренесанса, който вече релефно се очертава в Италия: много млади поляци, студенти в Падуа и Флоренция се завръщат в родната страна и особено болезнено усещат разликата. Те се настройват войнствено срещу "просташкото" държание на стандартния полски феодал. Но Кажимеж Велики има само две дъщери. С него завършва първата голяма полска династия- на Пиастите. Страната попада в ръцете на унгарския крал Людовик Унгарски, племенник на Кажимеж Велики. Създаденият в Краков през 1364 година университет бързо запада и по този начин заглъхват бледите възможности за развитието на ренесансовият характер. Още един факт оказващ задържащо въздействие - сключеният по политически причини брак между наследницата на трона- дъщерята на Людовик Унгарски и литовския княз Владислав Ягело дава властта, особено след ранната смърт на Ядвига, в ръцете на неграмотния, новопокръстен езичник. Ягело който по времето на брака е бил на 38 години, е дошъл в Краков с установените си навици и на първо място с типичната мнителност и малокултурния по отношение на нещата които не разбира или усеща смътно.Именно тези факти задържат развитието на ренесанса в Полша за около 20 години.Свързването на Полша и Литва в една държава способства за бързо развитие на производителните сили. Страната се замогва,шляхтата придобива самочувствие по отношение на заобикалящите я народи.

За европеизацията на двора на Ягело свидетелства и присъствието на знаменита личност, която макар и без висок сан и без княжески скиптър,е била желана и канена от всички крале в Европа дори и от самият папа.Това е Франческо Филелфо, наречен от блестящият познавач на ренесанса Станислав Лемпицки "най-големият сгоб на ренесанса". Той изпълнява доверени мисии на византийския император Йоан Палеолог,произнася прочутите си панегирично-пророчески речи при крале и по различни случаи - коронясване , раждане на престолонаследник и др.Изключителните му способности гъвкавостта на езика и умението да се съобразява с конкретните недостатъци на средата, в която действа, превръщат Филелфо в хуманитарно украшение на висшето общество от епохата на Ранния Ренесанс.Ето защо пристигането му в Краков при коронясването на София се третира като недвусмислено доказателство за постигнатото реноме на полската държава. " Тогава отидох в Краков - пише по-късно Филелфо - и не само взех участие в сватбената церемония, а и произнесох сватбена реч всред събралите се множество крале, князе и представители на различни народи".
Връзката на Филелфо с Ягелоните не се ограничава с инцидентното му присъствие на коронацията.
Връзката между италианската култура и полския двор се усъществява във всички случаи благодарение на личностни връзки, познанства,понякога инциденти които по-късно съгласно традицията продължават в многогодишни кореспонденции.На тази база се ражда обществена необходимост от познаване на латинския език,едно допълнение към досегашната религиозна потребност , за да се устои на равнището на италианските латинисти,за да се води кореспонденция с френския финес.Латинският език като елемент от светското възпитание много скоро започва да става задължителен и дори става синоним за културна начетеност.
Големият полски хронист или по-точно историк Ян Длугош, чиято "История на Полша" дава за първи път критична оценка на полското минало, очиствайки го от легендарните или направо фантастичните наслойки, споменава за характерният "Цицеронов чар" завладявал полското общество от началото на 15 век. Голям брой полски студенти се завръщат от университетите в Падуа, Ферера и Болоня. Те носят гъвкавостта на ранното хуманитарно мислене което рязко контрастира със затворения холастичен манталитет на възпитаниците на Ягелонския университет. В техните редици можем да прибавим и увеличаващия се брой полски политически дейци, които предприемат редица пътувания като посланици, в делегации по конкретен исторически повод или по силата на някаква конюнктурна игра на осъзналите се до известна степен полски крале. Такъв е например Ян от Люджиск. Доктор и професор по медицина, той същевременно е дълбок поклонник на Цицерон.Известни са упоритите му опити да наложи на професорите на Краковския университет задължението да се изразяват с изящен и богат латински език. Блестящ познавач на старата история и литература,той се стреми да свърже в една традиция класическите антични писатели и средновековните автори,което издава и видоизменен,стремеж към възраждане на античното наследство. Независимо от високото си културно равнище и връзката с европейските модели той запазва дълбоко в себе си славянската съчувственост към околните, сантименталното, филантропско отношение към обикновенния незабелязан до този момент в литературата селски труженик.Характерна в това отношение е неговата реч в университета,произнесена при посещението на крал Кажимеж Ягелончик. " Защо в тази толкова богата страна селяните живеят в робство и понасят такива насилия както някога синовете на Израел в Египет. Кралю ще премахнеш робството на селяните, ще възвърнеш свободата на християните,които живеят в кралството,защото е всеизвестно, че природата е родила всички хора еднакви!" За Ян от Люджиск,равноправието се състои в това селяните да не бъдат оставени да умрат от глад. Ако той употребява познатата фраза,че всички хора се раждат равни,това се дължи освен на благородството на характера, на човещината му и на проникването на ренесансовата фразеология в ежедневния речник на образованите хора,които я реализира в така характеризираната от века реторична патетика. С други думи в цитирания фрагмент срещаме не класовосъщностна насоченост, а следа от ранен ренесансов повей, от ранен хуманизъм. Ако Ян е възнамерявал да подложи на критика съвременната си действителност,той е бил подтикнат преди всичко от това, че аудиторията,пред която говори е вече била подготвена за тези неща и дори тя в известна степен ги изисква.Явно не е било възможно на официално посрещане да се говори на краля неприятни за него неща.Следователно срещаме ярко доказателство на налагащ се стил на официални взаимоотношения, в които прозвучава хуманитарния порив на полското общество, стил, в който отмират предметната директност и първичността на реакцията,неовладяната в по-меки форми нетърпимост към изнасяне на неприятната истина,които остават като наследство от "старейшинския" императив на Болеслав Хробри през цялата династия на Пиастите. Не на последно място в този текст се е отпечатала характеристиката на новият полски крал- образован и търпелив; духовит и изискан, една пъстра гама от черти на неизбежната демагогия,с която едно феодално общество подражава на ренесансов образец, роден върху раннокапиталистически отношения. Осанката на новия крал от династията на Ягелоните е резултат на дълго и старателно възпитание,на личния пример на последователите на Франческо Филелфо,които разочаровани или недооценени в Западна Европа, пристигат в Краков за да продадат своята ренесансова "специалност" по изгодно.А това означава на първо място - кралския двор, Вавел. Тук ще споменем немецът Конрад Целтис, който е събрал около себе си цели тълпи от млади хора с аристократичен произход, стараел се е да проведе реформи в хуманитарен дух в Ягелонския университет. Разочарован от полския консерватизъм, който много лесно и при всеки удобен случай е изплувал под крехката фасата на нововъзприетото,разочарован още повече от анахроничната схоластика на висшето учебно заведение, Целтис напуска Краков. По-упорит или може би по-толерантен е англичанинът Леонард Кокс, който остава в Краков и работи дълги години , съобразявайки се със забавените рефлекси на средата и с абсолютната стагнация на рутинерния академизъм. Най-верен към Полша и най-рационален за собствения интерес се оказва отново италианец - това е Филипо Буонаскорзи, анархистична непокорна и независима личност,човек с блестящи познания по древна литература или по точно човек влюбен в старото изкуство, с разбиране за неговата близка до човека същност и всеотдайност към неговата проста и ограничена емоция.
Затова той приема по характерната хуманистична мода името Калимах. Подготвен от полицията на папата, Калимах избягва в Турция от където през 1470 година отива в Полша. Почти незабавно започва неговата кариера, защото той е правел неоценими услуги при важни решения на полската дипломация с Италия и Турция- две страни, чиято политическа конюнктура той е познавал добре.Но в полската история той остава главно с многогодишната си работа в двора на Кажимеж Ягелончик, където е бил възпитател на кралските синове заедно с историка Ян Длугош. Като автор Калимах е известен с прочутата си биография на архиепископ Гжегож от Санок. В нея срещаме един вид "философска" благодарност за меценатската благосклонност на сановника.Калимах го представя с блестящ,приповдигнат стил като образец на хуманист- мъдър,проницателен, благороден, борец за новия ренесансов идеал.Биографията е особенно ценна в полската литература от периода поради прецедента да се представя отделната човешка личност, да се обръща внимание на индивидуалните достойнства на човека,а не на неговата изрядна религиозна дисциплина.Фактът че един свещенник с толкова висок сан е представен в измеренията на неговите човешки добродетели свидетелства,от една страна за потребностите на средата към която хуманистът се стреми да се нагоди, но, от друга - за стремежа на полската аристокрация и висше духовенство да се покажат достойни за перото на хуманиста.
Връзките на Полша с Италия не се осъществяват по това време само на базата на взаимоотношенията с папския институт.През Полша минава големия търговски път,който свързва Италия с Фландрия и Германия. " Най-напред се появяват генуезцте, след това жителите на Милано,Венеция, Флоренция и Рим.В италиански ръце през 14-15век се намира почти целия рудодобив на Полша. Италиански банкери отварят кантори в големите полски градове.
Икономическите връзки,огромния брой завършили в Италия полски студенти, италианците намерили в Полша своята втора родина - всичко това определя и лекотата, с която новите явления от юга са прониквали в Полша в средата и в края на 15 век.Самият кралски двор,както бе споменато със сантимента към Италия още по времето на Филелфо. А след Калимах митът за Италия така плътно се вплита в юношеската мечтателност на полските князе, на кралските синове, че предопределят движението на династията към естетиката и етикецията на италианския ренесансов образец. Кулминацията на процеса е бракът на Сигизмунд I Стари с италианката Бона Сфорца. Този брак е раздвижил духовете в цяла Европа.Кралица Бона пристига с огромна свита в Краков, където приема полската корона, за да започне от първите дни да урежда средата си по подобие на своята роднина. Носталгията на италианката се явяват едни от основните фактори за окончателното разгръщане на Полският ренесанс,за сливането на европейският образец със създадените на местна почва елементи на ренесансовото светоусещане в творческата атмосфера на полския златен век на литературата - XVI век в свитата на Бона е Силвиус Сукулус Аматус, който става възпитател на кралския син - последния ягелонски крал Сигизмунд Август. Кралица Бона е искала да създаде край себе си декора на своята далечна родина,да наподоби кралския двор до такава степен на италианското архитектурно изящество, че да потуши в себе си носталгията чрез един изкуствено създаден свят. Бона има желание да създаде ренесансов оазис, който дарява Полша с един от най-прекрасните паметници в епохата на Възраждането.От голямо значение е факта че в строежа италианци са били само главните архитекти,останалите са били местни майстори.Майсорите са осъществили заедно със строежа и една лична школовка по образците на ренесансовото строителство.Вавелския дворец, гордостта на старата столица,се явява типичен паметник на Полския ренесанс,символ на неговата монолитна еклектика и неподправена красота.
Близостта на езика и манталитета често се оказват по силни и по този начин в историята е зарегистрирана гъста мрежа от взаимоотношенията между поляците и другите славяни от епохата на Ренесанса.На първо място трябва да се спомене интересната личност на Станислав Чолек. Той е бил буен и невъздържан, но същевременно надарен с гъвкав ум, изобретателност и сатирична нагласа. Важно от гледна точка на ренесансовите връзки на полската култура е това че той е завършил своето образование в Пражкият университет. Като рефлекс на пребиваването му в Прага можем да приемем сръчно написаният "пътепис" по Краков,псалм за красотата и приветливостта на полската столица.
За всички генетични ферменти На Полският ренесанс може би най-основно значение има специфичната социална картина в Полша през епохата на прехода от първата към втората кралска династия. За своеобразието на литературата през 16 век за непонятното за Европа съчетаване на суеверие с духовна изтънченост, на любов към природосъобразното със склонност към религиозен екстаз , на анархистичност на духа с любознателност и дисциплина в науката съдейства преди всичко богатата диференциация на носителя на културата за онова време - шляхтата.ПОлската аристокрация се е различавала значително от западната и по своя генезис и по отношението си към държавната цялост, и не на последно място по липсата на васалска традиция, така релефно очертана още в "Песен за Роланд" . Още по времето на първите Пиасти се оформя една аристократическа прослойка,малобройна, по-могъща имуществено,прослойката на магнатите т.е. на едрите феодали и князе.Те не плащат на краля данъци, в повечето случаи са самостоятелни икономически или с други думи са пълни владетели на своите области. Същевременно голяма част от родовата аристокрация започва да запада. Така в края на 14 век заедно с магнатите в Полша съществува една многобройна прослойка от средни и дребни феодали. "Изчислено е че през 15 век полската шляхта е била 10% от населението на страната, докато във Франция аристокрацията била едва 2%" Още повече че до 15 век шляхтата не е била затворена за другите прослойки.
По времето на Людовик Унгарски и Владислав Ягело шляхтата вече се стреми да се затвори като класа. Вече не притежанието на земи е главен фактор за принадлежност към нея.Още Кажимеж Велики определя че шляхтич е онзи,който се е родил от баща шляхтич. Аристокрацията е била херметизирана и се е възпроизвеждала вътрешно. Всички важни процеси в държавата са били заключени в нейните рамки и по този начин огромната диференциация в имотното състояние е довело до невероятни контрасти,които в края на 18 век ще съпоставят княжеските родове на Чарториски, Потоцки, Радживил и др. , с безимотния шляхтич, блестящо отразен от Мицкевич " Пан Тадеуш" чрез образа на ключаря Гервази. Вътре в една каста се развиват процеси, които довеждат до разделението й на господари и слуги. Това има огромно значение, защото аристокрацията, най-издигнатата в средновековието част на народа, е създала в своята среда противоречия от икономически характер, които представляват почти идеална проекция на големия антагонизъм между феодала и селянина.Същевременно самочувствието на обеднелия шляхтач не се е изгубвало с годините затова той независимо от икономическия си упадък изпитва чувство на превъзходство над гражданския жител.Този процес е много силен именно, в периода когато се сгъстяват генетичните натрупвания на Ренесанса и неминуемо дава отражение върху тях.
Ярко личи класовата безогледност на шляхтата в песента " За убийството на Йенджей Тенчински". Авторът шляхтич и доста несръчен стохотворец, издава огромното си раздразнение, от това че занаятчиите са дръзнали да посегнат на представител на висшата прослойка. Не му прави впечатление,че поради един убит шляхтич са били посечени шест и обесени двама души от градското самоуправление. Песента е написана скоро след 1461 година когато, както е известно от исторически сведения е бил убит краковския магнат.
Процесът на стабилизирането на средната и бедната шляхта започва още след Кажимеж Велики. По силата на завещанието на последният Пиаст кралската корона е била дадена на неговият племенник Людовик Унгарски. Но Людовик не е имал наследник, един факт който довежда до поканването на Владислав Ягело чрез брака на дъщерята на Людовик- Ядвига. Независимо от по-късните заслуги на Ягело,съзнанието че Полша поверява кралския жезъл на довчерашен езичник, е имало явно влияние в редиците на шляхтата.Затова той продължавал да раздава привилегии като Людовик и по този начин решава и един друг проблем - сепаратистичните стремежи на магнатите,желанието им да се освободят от кралската власт,са били извънредно опасни за устоите на централната власт. Привилегиите на шляхтата се увеличават и през 16 век тя си създава самочувствие на главен фактор в държавата. " златната шляхтишка свобода" засилила се до параметрите на анархията след края на Ягелонската династия, довежда до безперспективна демокрация на избраните която обезсилва страната, разрушава централизацията на страната и довежда до трагичните събития през 18в. , когато Полша постепенно започва да изчезва от картата на Европа.

Творчество

Демократичността, макар и кастога, създава основа, благодарение на която се появяват произведения на светли умове,насочени срещу изостаналостта на собствената прослойка. Появяват се творци,европейци по възпитание и поляци по дух, горещи патриоти и осъзнати граждани на своята република, които открито започват да громят народностните недостатъци, да виждат в тях главна опасност за живота и бъдещето на Полша. "Златната шляхтишка свобода" ражда едновременно и склонността към анархи и мисълта за необходимостта от нейното преодоляване.Това дава възможност на шляхтича да води примитивно средновековно битие в далечната провинция, но същевременно позволява на по-издигнатите умове да говорят открито за болезнените проблеми на страната, да достигат почти до пророческа визия за преодоленият й трагизъм, какъвто е случаят с Пьотър Скарга. От самото начало в полското ренесансово творчество вървят ръка за ръка опиянението от "пасторалния" живот, от веселата, духовита и дори разгулна среда с мрачната визия за вредата от духовното затлъстяване, от грубия личностен интерес и политическо късогледство.Като последна от основните предпоставки за развитието на полската култура преди нейният златен 16век може да се отбележи развитието на печатарския занаят - развитие от придатък към кралската канцелария до разпространител и дори подбудител на литературата на Полския ренесанс от втората половина на столетието. Първата печатница бива открита в Краков в самото начало на 16 век. Първите печатари в Краков са били немци по произход. Първото произведение на полски език,което е било напечатано през 1513година е "Душевен рай" на Бернат от Люблин.Малко по късно през 1521 година излизат "езопови басни" от същия автор. В полското общество от началото на 16в. възниква търсене на новата ефирна,примамлива и очарователна стока- литературно слово. Авторите на Полския ренесанс получават свой реален обществен форум.
Развива се специфичното чувство за "наблюдение отстрани" за всеобща явност на културния процес, което довежда до изработването на ренесансов самоконтрол на по изявените автории по линията на стила и по отношение на откритата гражданска позиция.

Ян Кохановски /1530-1584/

Ян Кохановски е най-големият поет в историята на полската литература, с огромни приноси за развитието на полския език.Той е Роден в Сицина Пулноцна, Радомско в Средна Полша, в средно заможно шляхтишко семейство. На 14 години е изпратен да учи в Краковския университет. По това време университетът е в упадък, но Краков е попаднал в силното ренесансово движение. Увлечен от това движение, получаващо тласъци от Италия, Кохановски се отправя за тази страна и учи в университета в Падуа при прочути хуманисти. Запознава се с поезията на Петрарка, след това отива в Париж. Във Франция се запознава с поета Ронсар, от когото получава подбуда да съчинява стихотворения на полски език. Връща се в Полша и живее при двора на крал Зигмунт II Август и заема длъжността кралски секретар, защото наследеното имение не е достатъчно за издръжката му. Като приближен на двора, той има възможност да се запознае най-добре със съвременните обществено-политически условия на родината си. Премества се в своето имение Чарноляс при Радом, желаейки да се посвети изцяло на поезията и да придобие пълна независимост.
"Трени" - поетичен връх в творчеството на Ян Кохановски

Жанрът е известен още от античната литература,къси трени пишат и полските латинисти в края на 15век. Поемата "Трени" е създадена 1580 година.Тази поема е връхна точка в творчеството на Кохановски. Той художествено слива в творчеството си три епохи - предренесанс, ренесанс и барок, черти от които може да се открият във произведението.В него той оплаква действителна личност сплетена в неговата биография- неговата малка дъщеря Оршула. Смъртта й кара авторът да си излее душата. Цикълът се състои от 19 песни всяка от които носи своите характерни особености.

Още в просвещението е разкрит езикът на сълзите и непоносимата скръб на автора. Това е един погребален портрет на Оршула.
В началото Кохановски се обявява срещу несправедливата съдба, която отнема любимата му дъщеря. В първи трен авторът призовава античните творци Хераклит и Симонид да бъдат съпричастни с неговата мъка.Той се обявява срещу безсмислието на живота,срещу бог, бунтува се срещу нелепата смърт.Още по трагичен е факта, че той е безсилен срещу природата. Бунтува се срещу съдбата, която отнема дъщеря му още на крехка възраст.
" Оршула бе, на този свят не бе живяла,
не беше се нагледала и наиграла,
на ясно слънчице по пясъка крайречен,
а тръгна клетата към оня мрак всевечен!"

В трети трен се разкрива копнежа на лирическия герой да види своята малка дъщеря.
"Дай Боже да те зърна там, да те открия,
а ти обвий с ръчички бащината шия!"
Образът на Оршула е сакрализиран. В петнадесети трен тя е описана като ангел " златокоса" . В пети трен детето е наречено " Славянската Сафо". Бащата описва свидната си Оршула чрез поведението й, облеклото й, използва умалителни изрази -
"Певицата ми блага" , "Славейче сред гъсталака" , "Гугутке моя ясноока",което още повече разкрива дълбоката болка на автора. В седми трен е описано напускането на Оршула от дома под формата на сватбена песен, разкрито е осъзнаването,че тя няма да изживее своето детство, няма да порасне, няма да облече никога бяла рокля..
" ..тя вече няма никога да ви облича,
тя няма с вас да тича!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Полски Ренесанс 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.