Пол-Мари Верлен и Артюр Рембо


Категория на документа: Литература


Роден е на 20 октомври 1854 в Шарлевил,Франция.Баща му,Фредерик Рембо,е морски капитан,а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична-била принудена да отглежда 4 си деца след като съпруга й ги напуска.Започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на литературата прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в Париж, той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно, след като изпраща едно от най-известните си стихотворения "Пияният кораб" на Пол Верлен, който му помага да влезе в средите на парижката бохема. Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с Верлен му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. 1873 г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с Верлен идва период на дълго странстване между Лондон, Шарлевил и Брюксел. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница. През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия.След тази случка започва вторият период от негиовия живот - на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877,а през 1878 рабори в Кипър за една френска фирма.През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с литература. Когато умира през 1891 г. всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес. В литературата Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се,че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на Бодлер. Приживе не издава стихосбирка.
Училищен живот
От страх, че децата й прекарвали твърде много време под влиянието на бедните деца от квартала, Мме Рембо преместила семейството си в Корс де Орлеанс през 1862 година. Условията в този район били доста по – добри и макар, че момчетата били обучавани вкъщи от майка си, те били изпратени в Пансион Росатр. Но за петте години, прекарани в училището, тяхната страховита майка отново наложила волята си, подтиквайки ги към педантичен успех. Тя наказвала синовете си като ги карала да учат стотици стихове на латински език наизуст, и ако ги рецитирали погрешно ги лишавала от храна. Когато Артър бил на 9, той написал есе, протестирайки срещу наложеният в училището латински език. Той не одобрявал работата в училище, а майка му продължила непрестанния си контрол; на децата не било разрешено да се отдалечават от майка си и докато не станали на 16 години тя продължавала да ги води и взема от училище. Като момче Артър бил дребничък с кестенява коса и тъмносини очи. Когато станал на 11 – той и неговият брат били изпратени да учат в колежа в Шервил. До тогава книгите, които четял се ограничавали само до Библията, но също обичал приказки и приключенски истории, като например романите на Джеймс Купър и Густав Еймърд. Той имал огромен успех в училище и бил най-добрият в класа си, освен по математика и науките. Много от неговите учители забелязали способността на младия ученик да попива голямо количество материал. През 1869 година той спечелил 8 първи награди в училище, включително награда за религиозно образование, а през 1870 година – 7 първи награди. Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била “Les Etrennes des orphelines” ( “Новогодишният подарък на сирачетата” ), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат.

Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард : "Ophélie", щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил арестуаван за седмица. След като се завърнал вкъщи, той отново избягал, но този път, за да избегне гнева на майка си. От късния октомври 1870 година, Рембо станал особено провокативна личност; започнал да пие, да говори грубо, да пише еротични (порнографски) поеми и да краде книги от кварталните магазини, а на мястото на предишния му спретнат и чист външен вид се появили размъкнати, мръсни дрехи и дълга коса. Носели се слухове, че е постъпил в Парижката комуна през 1871 г.

Живот с Верлен приятел на Рембо го окуражил да напише писмо на Пол Верлен – изтънчен поет символист. Приемайки съвета му, Рембо изпратил на Верлен две писма, съдържащи някои негови поеми. Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: “Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те”; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие. Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.

Стихотворения от Артюр Рембо
БЛЕСТЯЩАТА ПОБЕДА В СААРБРЮКЕН

удържана под виковете „Слава на Императора!”
В миг Императорът, залян с апотеози
лазурносини – дий, дий, конче! – бляскав, строг
пристига; радостен, че всичко тъне в рози,
любящ като баща и като Зевс жесток;
в дола войниците, наскачали веднага,
до аления топ, до барабана жълт застават
чинно пак. Питу мундира слага
и към началника очите му лъщят.
Отдясно Дюмане в приклада пръсти впива,
взел своето „шаспо”, разтърсва гордо грива
и: „Слава!…” Друг един го гледа под око.
И – черно слънце – в миг изскача кивер… Слава? –
излегнат по корем, дървар възморав става,
навирил задница, и пита: „На кого?”
октомври 1870

СКРИНЪТ
Масивен, дъбов, цял в резби, това е скрин, но
със своя вид улегнал напомня старец благ;
вратите си разтваря и в дъхавия мрак
те лъхва аромат на тежко старо вино.
Претъпкан, той побрал е дрехи овехтели,
пране уханно, жълто, бельото на жени
и дрешки на деца, и бабини дантели,
и кърпички с грифони от чужди младини.
Къдрици дремят там, портрети и гоблени;
изсъхнали цветя и плодове сушени
там смесват своя мирис, неуловим почти.
О, стар и мъдър скрин, ти знаеш много тайни
и сам разказваш ни истории безкрайни,
щом само си разтвориш масивните врати.
октомври 70

Реализмът е литературно направление от втората половина на XIX век, което си поставя за цел да извади на показ обществените пороци. Основната му цел е да покаже вярната картина на обществото. Представят се типични герои при типични обстоятелства. Доминира прозата, като основен жанр е големият роман, като трилогията. Основните теми са бедността, продажността и предателствата в любовта, както и социалните недъзи като алчността, лицемерието и суетата.За произведенията са характерни много описания на различни предмети или чувства,всяко от които има своя смисъл и се свързва с определен герой
Видове
социалистически реализъм - показва грозните страни на живота, но ги съчетава с положителни примери.
социален реализъм - представя обективна картина на обществото със засилен интерес към неговите слабости
натурализъм - представя най-грозните страни на живота.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пол-Мари Верлен и Артюр Рембо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.