Пол-Мари Верлен и Артюр Рембо


Категория на документа: Литература


Пол-Мари Верлен (на френски Paul-Marie Verlaine) е смятан за един от най-великите френски поети. Верлен е един от основоположниците на символизма в поезията. Той се прочува с бохемския си начин на живот, с бисексуалните си връзки (една от тях е с друг колос на френската символистична поезия — Артюр Рембо).
Верлен е роден в Метц и живее там със семейството и братовчедка си — Елиза (в която по късно се влюбва страстно), но едва на 7 годишна възраст семейството му се мести в Париж. На 14 години чете Бодлер, който му повлиява много силно. На 17 години Верлен вече е постоянен клиент на проститутките, пристрастява се и към алкохола, преди всичко към абсента. Верлен учи право, но се отказва след две години. Работи известно време като прислуга в Сити Хола. През 1862 получава бакалаварска степен.
Сред приятелите му поети в пивницата намира компания за дълги дискусии и за пиене на абсент (който по-късно го отвежда и до болничното легло). Неговият баща отказва да финансира бохемския му живот. Първата си книга издава през 1866 година — „Сатурнически поеми“ („Poèmes Saturniens“). Преди смъртта на възлюбената си братовчедка Елиза, през 1869 публикува „Fêtes Galantes“. Въпреки хомосексуалните си наклоностти след това Верлен се жени за Матилд Моте през 1870 година. За едната година, в която Верлен живеел с Матилд, често я биел, даже веднъж в изблик на ярост хвърлил невръстното си дете Жорж в стената. През 1871 г. в Париж се появява Артюр Рембо, с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят бохемски из Париж, пиейки абсент и отдавайки се на разврата. Връзката им приключва на 12 юли 1873 година, когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо, за което попада за 18 месеца в затвора. При престоя му в затвора го посещава свещеник, за да го изповяда, шокиран от чутото, свещеникът накрая го пита „Ти сигурен ли си, че никога не си бил с животни“. В този период Верлен чете Шекспир и „Дон Кихот“ и написва „Романси без думи“ („Romances Sans Paroles“) през 1874, което се смята и за едно от неговите най-добри произведения. Преди да бъде освободен, Верлен отново се среща за малко с Рембо. След като излиза от затвора, Верлен се мести в Англия, където преподава френски за кратко, след което отново се връща във Франция, за да преподава в колеж през 1877 год. През 1879 год., Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж.
През 1883 осниновеният от него ученик умира от тиф. Три години по-късно през 1886 год. умира и майка му. Въпреки че започва отнова да пие, по същото време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критики, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време прекарал в болниците, продължава да пие, живее в мизерия — в предградията, прекарал месец в затвора. Животът му довел и до много болести — ревматизъм, гастрит, диабет, цироза на черния дроб, хипертония.
Публично признание Верлен получава след побликуването на есетата "Прокълнатите поети" (1885г.), в които предтавя творчеството на Моларме, Рембо и други, както и своето собствено. След "Прокълнатите поети", Верлен живее само от литературни приходи.
В последните години от своя живот Верлен дал всичко, което има, на две проститутки на средна възраст. Също често се срещал с гей - крадец на чадъри. В автобиографията си Верлен отрича да е имал всякакви сексуални контакти с Рембо. Начинът на живот на Верлен привлича внимание и адмирации, ранните му произведения са преиздадени и през 1894 той е избран за „Принц на поезията“. Две години по-късно на 8 януари 1896 година Пол-Мари Верлен умира в Париж на 52 години. Въпреки славата си, Верлен умира в мизерия. Погребението му е публично и на него присъстават хиляди хора.
През 1995 г. излиза филмът "Пълно затъмнение" ("Total Eclipse"), посветен на връзката между Верлен и Рембо. Филмът е режисиран от Агнешка Холанд, в ролята на Верлен е Дейвид Тюлис, а в тази на Рембо - Леонардо ди Каприо
НА ДОН КИХОТ

Просташки е смехът - за странния двубой -
след теб, о, Дон Кихот, стар рицар и бохема:
вината е на мелниците, царю мой,
смъртта ти - кръстна смърт, животът ти - поема!

Върви все тъй, препускай в пътя на Честта
с добрия Росинант, на бойното му стреме; -
върви, върви! - забравените от Властта
са повече отколкото през твойто време.

Ура! Ний следваме те в честната борба -
поети лудокоси, с клончета върба...
Води ни в щурма на високите мечти,

и скоро, и на пук на всичкия сарказъм,
Поезията-знаме ще развееш ти
над лоба побелял на глупавия Разум

ГРОЗДОБЕР

На Жорж Рал

Главата зашуми ли ви приятно,
и забуксува нещо паметта -
послушайте, туй химн е на кръвта...
О, музика, далечна, непонятна!

Послушайте! - тя, може би, и плаче,
с един нечуван до тогава глас,
душата ни изгонил в своя бяс
и който ей сега ще млъкне, мрачен.

Мой брат по кръв, да вдигнем тост,
и, брат на виното, - сама кръвта!
О, вино, кръв, - червен апотеоз!

Плачете, пейте! - нека паметта,
душата бягат - до мига последен
намагнетисвайте гръбнака беден.

Артюр Рембо (на френски Arthur Rimbaud) е френски поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти.
Биография



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пол-Мари Верлен и Артюр Рембо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.