Поетиката на Вапцаров


Категория на документа: Литература


Вапцаров – Поетика
Единствената стихосбирка, която Вапцаров издава приживе, е “Моторни песни”. Циклите са озаглавени “Песни за една страна”, “Песни за човека”, “Песни за родината”, и “Песни”./За Вапцаров песента е механизмът, с който човек се сродява с вечността. Песента е неговата истина, неговото пречистване. Тя е механизмът на духовното просветление, чрез който се побеждава мрака и страха като проява на инстинктивното битие./
• Силно полемична по своя характер е поезията на Н.Вапцаров.
• Участта на човека е проблем, който Вапцаров полага в основата на своята лирика, поезията му представлява един модел на света.
• Доминиращ белег е принципът на диалогичността.Вапцаров диалогизира с епохата,с историята,с живота.Не подминава проблема за смисъла на изкуството,за същността на естетичното.Настойчив и новаторски е диалогът с читателя за индивидуалната участ на личността и нейния трагизъм,за визиите за бъдещето.

• Динамичен и драматичен характер на изображението
 Диалогичност+Драматичност+Динамичност=Вапцарова поетика
Екзистенциални проблеми,които са поставени в лириката на Вапцаров:
1. За съдбата на човека, за избора на жизнена позиция.
2. За сдобиването с вяра – основен импулс за живот, неразрушима ценностна опора на личността.
3. За основните устои на човешкия морал-вяра,надежда и любов
4. За прогреса-човешки и технически
5. За принудата и свободата на човешкия избор

• Вапцаров изгражда разговорен профил на творбите си.Използва диалектизми,технически термини,просторечие.Това е поезия на „говоренето”.
• Художественото пространство е изпълнено с ритъма и езика на всекидневието.Това е лирика,уловила пулса на епохата и динамиката на проблемите в света и у човека.
• Поетът изразява нов тип отношение към света, труда, машината, делничното битие,завода. Всички те имат амбивалентна семантика.
В поетическата му система трудът е видян и като наказание, примитивна борба за оцеляване, и като творчество. Машината – и като средство за експлоатация, и като материализация на човешкия творчески дух. Животът – и като битуване за залък хляб, и като свободно бъдеще в равноправен свят. Отечеството – и като прекрасна земя, и като трагически разделено пространство. Заводът-и като образ на социалния ад, и като– мечтан живот.
• Преобладаваща дума в поезията на Вапцаров e “човек”. В неговата лирика се реабилитира човека, освобождава се от оковите на битието.

• Вапцаровата поезия се свързва с вярата.Тя е концептуално ядро,основна екзистенциална категория.Отнемането на вярата е посегателство над човешката същност и е равносилно на смърт.
Вярата е пространство на човешкия дух,
тя осмисля,озарява,пречиства,мотивира.
Темата за вярата е разгърната в подчертано емоционален план
• Лирическият герой на Вапцаров търси отговор на екзистенциалните проблеми:
o За смисъла на живота и смъртта
o За неизменния прогресивен ход на историята и мястото и ролята на отделния индивид в нея
o За възможните избори,които водят до самоунищожение или извисяват човека
o За вярата като свръхценност в нравствената система на лирическия човек
o Вапцаровият лирически човек е обикновен,уязвим,осмислящ истината за света,мечтаещ,вярващ,всеотдаен.Той е социална жертва,но и творец на живота.В името на желаното бъдеще е поривът му към саможертва,осмислен от вярата.

Проблемни равнища в лириката на Вапцаров
1.Човекът и суровата действителност –„Завод”,”Кино”
2.Човекът и истината-„Писмо”,”Песен за човека”,”Двубой”,”Епоха”
3.Човекът и историята-„История”,”Предсмъртно”,Песни за родината”
4.Човекът и вярата-„Вяра”,”Песен за човека”

Вапцаровата поезия е поезия на двубоя за” хляб и свобода”,за човека в името на човека,за утрешния ден на човечеството.

...........................

Концепцията за човека в лириката на Вапцаров
• Основният герой е „безхлебният” труженик,обитател на социалните низини.Той обаче неотклонно се придвижва към центъра на световната история.
• Героят на Новия свят е земен,конкретен,индивидуализиран;той е вплетен в конкретни житейски случки,носещ своята загатната,но ясна биография на човешко същество./У Смирненски –тълпата,масата или обобщената символна фигура на работника е субектът на новото/
• /Притиснат и „бит” от живота,”едно животно в клетка”,”молещо пощада”,но в него Вапцаров вижда Новия исторически деятел,надеждата и упованието на света./
• Всяко страдание е опит,урок,познание,което отваря очите и пречиства душите./”Завод”/
• Героят на Вапцаров е в движение,представен е в процес на историческото си осъзнаване.
• Разумът на човека побеждава безумието на страха.Човекът намира себе си.
• Човекът отстоява Вярата.Тя е опората на отделната личност и на човешката общност.Без вяра човекът е нищо.
• Раздвоеният свят/”стар”-„нов”/ и избраната идея провят от човека преди всичко „войник”,който бди на своя пост.



Сподели линка с приятел:






Яндекс.Метрика
Поетиката на Вапцаров 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.