Под игото - епично повествование за живота на българите преди Освобождението


Категория на документа: Литература


Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".
На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство. Една от характерните черти на творбата е богатата галерия от образи, представители на всички слоеве и класи на населението.
Още в самото начало българинът е представен в най-характерната си среда, която го е запазила през трудните години на робството, а именно семейството. Главата "Гост" Вазов е отделил за описание на порядките в едно типично българско патриархално семейство - вечерята на двора с челядта, своеобразното възпитание от страна на бащата, делничните и празнични религиозни обичай, доверието и обичта, царящи в семейството. Авторът го определя като свръхценност, съхранила вековни добродетели. Чорбаджи Марко е главата на семейството, той символизира типичния българин - почтен, разумен, дълбоко уважаващ християнските ценности, прогресивен и родолюбец. Неговата жена представлява типичната християнска съпруга, смирена и покорна, обичаща силно съпруга си. Именно на нея и на Марковата майка се пада тежката участ по отглеждането и възпитаването на децата. Благодарение на разума и прогресивното мислене на патриарха на това семейство децата получават образование - "Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените." , " Но той чуствуваше, със сърцето си разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света.".
Освен в семейството българинът е представен и в църквата. Вярата, като основен християнски постулат, е друга важна опора в тежкия живот. Хората, в този период от българската история, са били изключително религиозни, ходенето на църква и изповедта са били традиции, сплотяващи народа и вдъхващи му надежда. В творчеството на Вазов "българин" е синоним на "праведен християнин".
Но наред с вярата, на преден план изпъква и жаждата за знание. Типичен пример е разрастването на просветното дело. У поробения българин, търпял години наред тъмнината, се заражда жаждата, влечението към новото, към науката, съвършенството и красотата. Духовната храна се превръща в нещо насъщно. Търговци, занаятчии, земеделци, стари и млади, те всички "пият" с наслада от извора на мъдростта и знанието. Годишният изпит ("Радини вълнения") привлича цялата общественост. Старите хора идват, за да се насладят на знанията на младите, за да се уверят във възможностите на новото поколение. За младите този изпит е поле за изява, доказателство, че ще оправдаят възложените им надежди, а за просветителите е доказателство, че посятите семена вече израстват в буйни класове.
Типичната българска обстановка се чувства и в Ганковото кафене, което се е превърнало в сборен пункт за обмяна на информация. Този "малък парламент" е мястото, където хората се събират, за да политиканстват. Жаждата за новини събира българите. Посещаването на кафенето е свързано с надежда за всеки истински българин. Всеки се надява да се случи чудо, което да избави България от непосилното иго. Успехите на херцеговците будят радост и увеличават надеждите. Дневният ред е неизбежно един и същ - сгромолясването на Турската империя и отношението на европейските държави.
За доизграждането на националната колоритност в романа важна роля изиграва и езикът, изпъстрен с поговорки, диалектни думи, турцизми, русизми, архаизми. Представено е цялото многообразие от стилове на възрожденския културен модел, защото авторът не се задоволява само да маркира най-характерните черти на българския бит, а пресъздава всяка част от нашата култура с големи подробности. За едно такова дело не стига просто талантът на писателя, а е необходима и неизмеримата мощ на езика, за да изглежда картината на българския Ренесанс завършена.
За да обхване всички страни от живота на българина Иван Вазов се проявява не само като умел белетрист, но и като проникновен психолог. Главата "Силистра Йолу" е отделена за изясняване на народопсихологията, на философията на поробения народ и именно тук авторът е имплицирал идеята, че поробен не значи погубен. Въпреки несгодите, тежкия труд и насилия, български дух остава непречупен, жаждата за свобода, разнообразия и красота не може да бъде изкоренена. Организират се представления, пеят се песни, вият се хора, вдигат се сватби, организират се седянки (тлаки). Седянката е един "обичай, завещан от старината" ("Тлака в Алтъново"), изпълнен с весел смях, закачки, шеги, нежна музика и песни, бликащи хармония. Чрез тях писателят налага една топла, типично българска атмосфера, атмосфера на красота, подвиг и смелост.
Но наред със сватбите и седянките се организират и комитети и се подготвя почвата за борба против тираните. Именно тези комитети подтикват народа към лудостта, към бунта.
"Полудяването" се състои в освобождаване от страха и механизмите, позволили на народа да оцелее - подчинение, търпение и примирение. Това "полудяване" авторът проследява и описва подробно за всяка класа, за всяка прослойка на българското общество. Този умел познавач на човешката душа прониква във всяка личност, проверява всяко едно съзнание, за да постави крайната диагноза - "лудост". Постепенно това опиянение обхваща целия български народ. Чрез образа на чорбаджи Марко е представена най-важната идея в романа, а именно финална фаза в "залитането" на народа. Този търговец символизира типичния, трезвомислещ българин (не "лудите глави" като Огнянов, Соколов и т. н, не и предателите като Стефчов и Пиронков). Този българин е умен, трезвомислещ човек - той не вярва, че група младежи могат да разрушат устоите на такава вековна империя. Но редица обстоятелства повлияват на неговото мнение - пророчеството на Бейзадето, "полудяването" "от старци до бозайници" и като връх на всичко това Безпортев яхнал турчин. Всеки един от тези фактори е несериозен, недостатъчен, но заедно те се оказват достатъчни, за да привлекат чорбаджи Марко към народното дело. Тук се появява контрастът "лудост" и "трезвомислие". Обикновените, нормалните хора не възприемат въстанието. Тези хора имат какво да губят - имот, състояние, челяд, те са практични и разумни. Но през особената пролет на 1876г.трезвомислието е заменено от лудост, разумът от опиянение. Но защо "залитат" и трезвомислещите българи? Именно защото са българи, а това понятие в контекста на Възрожденските идеи е синоним на "родолюбец" и "патриот".
За сюжета на романа са характерни две линии - светлата и тъмната. Светлата се състои в подредения, мирен, уютен живот на добрите българи. Тази сюжетна линия включва спокойния живот на българите, подчинен на максимата "Преклонена глава, сабя я не сече". Този начин на живот отговаря напълно на името на градеца - Бяла черква. Бялото е цветът на смирението, на нежността, на добротата, а черквата символизира мястото, където хората се учат на доброта, на любов към ближния, смирение и търпение. Светлата линия представлява една идилия за тих, мирен и спокоен живот. Но тази идилия е прекъсната с появяването на Бойчо Огнянов. Името на този герой издава неговата енергия, жертвоготовност и революционен дух. С него се появява и тъмното начало. Огнянов се заема с опасна, рискована, смъртоносна дейност. За по-голямата част от населението неговите дела са мрачни, разбойнически и неясни, но героят се заема да отвори очите на народа. Скоро Бойчо намира поддръжници на своята идея. Макар че тази идея е тъмна и рискована, тя привлича все повече привърженици, защото отговаря на тайните надежди на всеки истински българин и се базира на чисти, светли, патриотични идеи.
Постепенно тъмните идеи нахлуват в живота, като от тъмни, неясни, рисковани и смъртоносни, те се превръщат в желани от всички. Нравствените представи на българина за добро и зло се променят. Старите ценности като търпение, примирение и подчинение са изтласкани от нови нравствени категории като борба, саможертва, свобода. В този нов свят убийството става геройство ("Бурята"), а кражбата е свещена ("Зелената кесия"). В опора, в свещен принцип на този нов свят се превръща Мойсеевият закон "Зъб за зъб, око за око". "Ако има кражба свещена, има и грях праведен" ("Зелената кесия") , това е "катехизисът на новото християнско учение" ("Зелената кесия").
"Полудяването" на народа всъщност е възприемането на тъмните идеи, които са вече символ-верую на новия свят. Те (идеите) се радват на подкрепата на целия български народ - от малките деца до старците, дори трезвомислещите, разумни българи (като чорбаджи Марко) са опиянени от тях - "Идеята със стихийна сила проникваше всъду, обхващаше всичко - и балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и колибата на монаха. Даже чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им." ("Пиянството на един народ").
В изключителния, върховия исторически момент, когато двете линии в романа се преплитат, наяве излиза скритото, опасното затова маргиналните герои ставата централни. Промяната на нравствените категории изисква това. Едва в този момент се обръща по-голямо внимание на герои като Милка и Колчо. Техните дела, до този момент неразбрани и неоценени, изпъкват на фона на новите ценностите. Колчо е слепец, той живее в тъмнина, но по-важна се оказва светлината, която носи в сърцето си. Именно благодарение на нея, той извършва редица подвизи - предупреждава Огнянов в църквата ("Мисията става мъчна"), съобщава на комитета за завръщането на Бойчо ("Колчови вълнения"), намира дрехи, храна и пари за Огнянов ("Любов-героизъм"). Милка "блудницата" на града също е от тъмните герои, защото грехът, блудството символизират нощта, тъмата. Но единствена тя се осмелява да скрие Соколов, когато заптиетата са по петите му, а доскорошните му другари отказват да му помогнат. Тези личности са типични герои на тъмнината, които стават централни благодарение на промяната на старите нравствени категории.
Романа "Под игото" е едно вдъхновено свидетелство за нравствената самоличност на един нов народ, издигнал се от пепелта на миналото и устремил поглед в бъдещето, готов на саможертва в името свободата и равноправието. Така с влизането си в Пантеона на безсмъртието, този документ е запазил за бъдещите поколения една енциклопедия на българския живот през Възраждането, енциклопедия пропита с патриотизъм, кръв, геройства и подвизи.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Под игото - епично повествование за живота на българите преди Освобождението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.