Писмо и правопис.Правописни принципи.Развой на правописния въпрос у нас


Категория на документа: Литература


8.Писмо и правопис.Правописни принципи.Развой на правописния въпрос у нас.-Писмото или писмеността е система от графични знакове,с които разполага даден език и които се използват за писмено предаване на устни изказвания.Българското писмо е буквено.За обозначаване на звуковете и звукосъчетанията при писане се използват графични знакове,наречени букви или графеми.Факторите,които определят типа на писмото и неговото използване,са графиката,азбуката и правописът.В езикознанието думата графика (гр. пиша) се употребява в две значения:1.Съвкупност от всички средства,с помощта на които устната реч се предава на писмо.2.Установените съотношения м/у буквата и означаваното от тях звукове на речта.По своя произход съвременната българска графика е свързана с кирилицата- азбука,създадена на основата на гръцката и назована така по името на славянския просветител Константин-Кирил философ.Графиката и правописът са тясно свързани и обусловени.Като се опира на азбуката,графиката определя общите условия за употреба на всички букви в азбуката.Графиката предписва единно писане без оглед на конкретни думи.Правописът регулира употребата на графичните средства.В случаите, когато графиката допуска няколко възможности на писане например четат и четът,правописът избира само една от тях.В този смисъл графиката е понятие по-широко от правописа.Правописът определя писането на смисловите единици-морфеми и думи,той е функционално усложнен, докато графиката и азбуката установяват само общо съотношенията между букви и фонеми.Освен букви в графиката се използват и други средства. Част от нея са и препинателните знакове и ред други.Например знак за ударение,дефис (чертица),апостроф,горна запетая,наклонена черта,индекс и др.,но без правилата за тяхната употреба.Българската азбука- Съвкупното разположение на всички букви в определена последователност образува бълг. азбука.Думата азбука е образувана от названията нс двете първи от кирилската азбука а-(азъ) и (боукьι) по подобие на гръцката алфа вита.За нуждите на най-старата славянска писменост е създадена оргинална славянска азбука в 2 варианта-глаголица и кирилица. Глаголическата азбука е била извънредно точна система за предаването на особеностите на бълг. реч от 9в.Като е имал предвид съотношението на двете форми на езика-устна и писмена реч.Константин-Кирил философ е създал за всеки отделен звук отделен знак.В това отношение глаголицата е била по-съвършена от всички европейски азбуки и от писмената система на СБЕ.Другата славянска азбука-кирилицата е трансформация на глаголицата.Но голяма част от буквените начартания са били заети направо от византийския шрифт,наречен унциал.С течение на времето по различни исторически причини глаголическата азбука е била изместена от кирилицата в източните и от латиницата в западните славянски страни.Съвременната бълг. азбука има 30 букви.Всяка буква в азбуката има определено място и название,които не трябва да се смесва с нейното значение.В графично отношение всички букви се делят на главни и малки. Разликата м/у тях е функционално-лексикална и синтактична.Буквите имат различия в писменото и в ръкописното си разписване.Новата азбука,която е известна днес и като граждански шрифт,гражданска кирилица,не е нова азбука,качествено различна от СТБ кирилица,а само неин вариант. Промяната и стилизацията на старата кирилска азбука,която е имала 45 букви,се е налагало по ред причини.Премахването на излишните извивки и дакдитични знаци направило по-лесно и удобно писане.Били премахнати всички букви,за която в славянската реч имало съответствие.Както и някои дублетни букви.През 1839г. Излиза книгата на Христаки Павлович „Аритметика”,която е напечатана с новия шрифт.Вбълг. азбука се въвеждат 2 нови букви-я и й.Буквата я е стилистично начертание на малка носовка ,а й-видоизменено начертание на десетичното и.Въвеждат се и нови кратки названия на буквите вместо старите „аз”,”буки”,”веди” и т.н. Старите названия се употребяват само за ъ”ер голям” и „ер малък”.Буквите са по-малко на брой,отколкото е броят на звуковете: 30 букви-45 фонеми (6 гласни и 39 съгласни).В бълг. азбука се използват букви от разл. тип:
1.Букви,които означават при писане само 1 отделна фонема,напр. [ъ,о,и,у,й].2.Букви,които означават двуфонемни съчетания.Буквите я и ю в нач. на думата и след буква за гласна винаги предават съчетанията [йа,йъ,йу]. Пр: ягода,стая,юзда,краят.Буквата щ предава фонемното съчетание [шт]: щик, къща.3.Сложни букви,които предават една фонема: дж и дз.Пр:джоб,скръндза.4.Буквата в,която няма звукова стойност.Означава мека съгласна фонема заедно с гл.[о].Пр: шофьор,синьо.5.Буки,които означават заедно е определена гласна и признака палаталност на предходната съгласна фонема- я пред гл.[а;ъ] и ю пред гл. [у]:[б`ал], [л`успа] люспа.6.Особено място в бълг. графика има буквата а.При писане тя предава 2 фонеми-[а] и [ъ]: листа [листа‘],листа[листъ‘],брега[брегъ‘].Промени в бълг. азбука и графика- Най-значителната промяна на съвременната графика е извършена през 1945г.От бълг. азбука са премахнати буквите ятова гласна и голяма носовка.Те са се употребявали в думи като: неделя,гълъб.Буквата ятова гласна е била многозначна със звуковата стойност на [е] и [я].Буквата голяма носовка съвпада със звуковата стойност на ъ.Имала е етимологична правописна употреба.Друга промяна е,че в края на думата е разграничителна служба и без звукова стойност престават да се употребяват „ер голям” и „ер малък”- сънъ(същ. име),синъ(прил. име). Променя се употребата на ь и в средата на думата,където буквата в едни случаи предава гл.[ъ],а в други няма звукова стойност.Пр:обичь- обичьта; мисъль- мисъльта.Буквата ь е запазена в азбуката,но с друга функция.
Правопис- Правописът е с-ма от правила за правилното писане на думите във всичките им граматични форми.Правописът установява строги норми за писмено отбелязване на звуковете в речта.Правописните правила са задължителни за всички хора.Правописът установява:1.Правила за обозначаване на звуковете с букви в коренови морфеми и на афиксите в структурата на думата,т.е. на значещите части на думата.2.Правила за употреба на главни букви.3.Правила за слято,полуслято и разделно писане на сложни думи и техните части.4.Правила за образуване на буквени абревиатури на графични съкращения.5.Правила за пренасяне на чати от думата.6.Правила за транскринция на заети думи и имена.Правописни принципи – СБ правопис отразява звуковия състав на думите в/у основата на два главни принципа- фонетичен и морфологичен. Фонетичният принцип изисква да се пише,както се говори: цвят,но цъфтя; гост,но гозба.В съвременната ни фонетична с-ма фонетичният принцип е застъпен в определен брой случаи.Думите и формите с опростени групи съгласни по произносителни принципи-фонетичния принцип е застъпен и при тях.Пр:въз+става>въстава;нужда>нужно;Бургас+ски>бургаски.Правописът,основан на фонетичен принцип,най-лесно се усвоява.Не затруднява и чужденците,узучаващи съответния език.Морфологичен принцип- морфологичният правопис предписва един и същ графичен израз на морфемите,независимо от промените с изграждащите ги звукове.Той се усвоява по-трудно,тъй като трябва да се държи сметка за морфологичната структура на думите и начина за образуването им,за произхода на морфемите.Напр. морфемата –каз- е корен и основен словообразувателен елемент на редица производни думи.Пр: казвам,доказателство,разказвам. В приказка и разказ звучният съгласен з е обеззвучен и морфемата се реализира във вида [-кас-].На морфологичния принцип се основава писането на някои двойни съгласни(беззаконие,беззащитен,младостта),а също и на групи от трудно произносими съгласни (вестник,студенство). Морфологичният принцип е основен за бълг. правописна с-ма. Традиционен или етимологически- начинът на изписването на думите и формите и формите може да бъде строго съобразен с възникването и историческия развой на думата,независимо от множеството звукови промени,настъпили с нея.Тогава думата се пише по един начин,а се произнася по друг.Този правописен принцип се нарича исторически или етимологически.Бил е застъпен в нашата правописна с-ма до реформирането и през 1945г.В съвременния правопис историческият принцип се прилага само при писане на отделно взети думи,чийто правопис съответства на етимологията им.Пр:Георги [г`о‘рги],евтин,втори, общ(представка об- и суфикс -щ).Смисловосинкретичен принцип- прилага се в по-малка степен,напича се още семантичен и диференциращ.Той урежда слятото,разделното и полуразделното писане на сложни и съставни думи,употребата на диакритични знакове за разграничаване на омоними(напр. съюз и от местоименната форма и,наречието само от прил.) и др.С помощта на смисловия принцип се различават представките пре- и при-,о- и у-: преписвам-приписвам,оказвам-указвам.Развой на правописния въпрос у нас -Транскрипция (лат. transcriptio`презаписване)-предаването на собствени имена на лица или на географски обекти от писмена с-ма на един език в писмената с-ма на друг език.При транскринцията се има предвид повече или по-малко произношението на името и изговорът му,а не писмената му форма в съответния език,а при транслитерацията-буквеният състав на името.Напр. англ. Isaak Newton при транскринция звучи Айзък Нютон,а при транслитерация е Есаак Нютон.Транслитерация(лат. trans` м/у,през` и омега `буква)- предава се чуждото име само графично точно,буква по буква от една азбука на друга.

9.Езикова култура.Правописни и правоговорни норми на СБКЕ-Правописът е раздел от фонетиката, който изучава книжовното произношение.Правописът е едновременно теотерична и практична дисциплина.Той установява и обосновава правоговорните норми и общите принципи за правилност в произношението,определя до колко речта е правилна.Бълг. правоговор включва правила за произношение на гласните и съгласните звукове и техните варианти,на звукосъчетанията,правила за изговор на кореновите и афиксалните морфеми и на думите от чужд произход.В правоговора понякога се включват и въпроси,свързани с мястото на ударението и с интонацията.Значението на правоговора произтича от х-ра и функциите на езика като средство за общуване. Правоговорната норма е система от задължителни правила за реализация на устната разновидност на книжовния език през определен етап от развитието му.Правоговорните норми на книжовния език се изграждат след Освобождението и особено в началото на 20в. в условията на значително диалектно разнообразие.Правоговорните норми имат различен х-тер и произход.Една част от нормите се определят от фонетичната структура на езика.Решаващо условие закодификацията на други правоговотни норми е реално съществуващият изговор в практиката. Различават се задължителни (императивни) и допълнителни (вариативни) правоговорни норми.Задължителни са тези норми,отклоненията от които се оценяват като грешка.Изговорът например на глагола вървя като [върва‘] се възприема като неправилен и недопустим в книжовната реч. Колебанията в правоговоната норма обикновено са свързани с нейното усъвършенстване и развитие.Източни и западни особености на книжовния правоговор-установява се два типа книжовно произношение-източно и западно.Х-ки на особеностите в книжовния правоговор: 1.Правилото за изговора на променливо Я като я и като [е] при опред. фонетични условия и място на ударението принадлежи в основни линии на североизточ. говори:сняг-снежен.В югоизточ. и западни говори променливото Я при всички случаи се изговаря като я или като [е]:снег,брег.В източните говори редуването на я с [е] се е разширило при всяко я.В тези говори всяко я,като и [а] след [ж,ч,ш] е станало променливо-заменя се с [е] пред мека сричка: поляна-полени.В западните говори гласна [а] под ударение и след [ж,ч,ш] или след гласна:грешен. 2.В източнобълг. Говори рязко се различават ударените от неударените гласни.В повечето източни говори редукцията е толкова силна,че широките неударени гласни [е,а,о] преминават в съответните тесни гласни [и,ъ,у]:време [вре‘ми].Освен в [и] неударената гласна [е] често се редуцират в [`ъ]:[ве‘р`ън].Х-на черта на фонетикта на западнобълг. Говори е чистият и ясен гласеж на гласните,когато те не са под ударение.Неудареното [е] запазва реодвно ясния со гласеж в западните говори: време,дреха.Наблюдава се редукция на неударени гласни [a] и отчасти на [o] към [ъ] и [у].В източните говори се среща и количествена редукция.Проявява се в съкращаването и изчезването на някои гласни. Гласната [и] след друга гласна се съкращава в [й]:[иде‘й]. 3.Меките сълг. в източните говори имат по-широка употреба,отколкото в западните. Книжовният език ги е възприел в източните им ф-ми: градя,градят.В източните говори всички съгласни пред предни гласни се смекчават редовно: [п‘ет].В западните съгласните пред [е,и] са поначало твърди.По- силното смекчаване на съгласните пред [е,и],както и подчертаната мекост на [ч,ж,ш] са източнобълг. особености.В западните говори не се среща изговор [йе,йи],а само [е,и]:[езеро].В източните говори се изговаря [йе‘зеро]. 4.От североизточ. балкански говори е проникнал в книжовния език и изговорът на членуваните ф-ми на имената от м.р. с –ъ-:[дво‘ръ] и на глаг. Оконч. за 1л. ед.ч. и 3л. мн.ч. сег. вр.-[четъ‘]. 5.В книжов. език не е възприет изговора на местоименните ф-ме ме,те,се като [мъ,тъ,съ] и еровия изговор под ударение-[ръкъ‘]. 6.Към най-х-ните източнобълг. особености се отнася ударението.В източните говори е подвижно.Източни стилове- стилът е избор на ез. средства съобразени с целта на изказването и условията,в което протича речевото общуване.Говори се за три произносителни стила-висок,неутрален и разговорен.Важно значение за отделяне на изговорните стилове има начинът на произношение-дали да се пълен,отчетлив или непълен,т.е. ленто и алегро изговор.Ленто изговорът е звуковият тип на книжовната правоговорна норма.Възприема се за образцов и стабилен.За алегро изговора са х-ни деформации във фонетичния състав на думите:по-силна степен на редукция,изпадане и сливане на гласни и т.н.Неутралния изговорен стил служи като основа за разграничаване на високия и разговорния стил.Осъществява се в официални срещи,в учреждения.Високият стил е обработеността на звуковите елементи.Осигурява забавен темп,паузи в официалните монологични прояви.Разговорния стил е х-тер за неофициалните беседи, употребява се в диалогична ф-ма.Изговорни варианти-думите и грамат. им ф-ми се изговарят по точно определен начин,който е установен в речниците.Измененията в звуковия състав на една и съща дума са произносителни варианти.Те биват акцентни,правоговорни и фонемни. Акцентните са най-много в бълг. език.При тях думите се изговарят двояко ударение: ра‘ботя-рабо‘тя.Правоговорни са вариантите,чието различно произношение не отразява писмено.Такива са членуваните ф-ми:младостта [младоста‘-младостъ‘].Фонемни варианти- различават се един от друг по различния си състав на фонемите.Те се появяват в езика по различен начин.Могат да са резултат от развоя на езика,от влиянието на диалектите: жетва-жътва.Някои от фонемните варианти се разгл. като фонемно формообраз.:зная-знам.Когато вариантите не се разгл. в смислово и стилистично отнош. се определят като изговорни дублети.Сред изговорните варианти има и такива,които съвпадат по знач.,но се различават по употреба и произход.Едни от вариантите се опред. като стари,а др. като нови.Изговорните варианти имат непосредственоотнош. И към стилистиката на книжовния език.Стилистично неравностойни са герой и херой,бастун и бастон.Варианти се допуснат в книжовния език и тогава, когато трябва да се включат за книжовна употреба широко разпрост. в устната реч разговорни ф-ми с непълен тип изговор.Такива са глаголите с наставка –увам: дествувам-действам.

10. Исторически развой на бълг. звукова система-Редуване на гласни в корена-една от най-старите исторически фонетични промени е редуването на гласна в корена.Днес редуването се проявява в различните разновидности на кореновата гласна,която се мени или може да липсва в думи и ф-ми,образувани от един и същ корен.Пр.:бера-брах,дихание-дъх-въздух.В съвременния език това редуване се проявява в следните случаи: 1.При образуването на глаголи от имена в един и същ корен.Когато един корен има в глаголната основа гласна [e],а в именната основа [о]:тека-ток-изток,дера-раздор.В други корени в резултат от по-късни звук. промени в корена на глагола се редуват гласна [и],с гласна [о] или няма никаква гласна.Пр.:бия-бой,вия-вой.В редица случаи при словообразув. Редуванията на гласни в коренови морфеми са многостепенни и изграждат сложни и многочленни редувания.Пр.:взор-надзор-надзиравам 2.При образ. на несвършени глаголи от свършени с помощта на наставките –ам и –ям,в глаголи с гласна [е] се заменя с Я [`а].Пр.:легна-лягам,седна-сядам. Кореновата и [e] може да се редува с [и].Пр.:прочета-прочитам.Корен без гласна получава гласна [и].Пр.:извра-извира.Кореновата гласна [o] се заменя с [а].Пр.:сложа-слагам.Редуване на [o] и [e] в наставки с оконч.-при редуването в наставките и оконч. стара е гласната [о],която се е прегласила в [e] след меки съгласни или получени при смекчаване на съгласни като [ч,ш,ж,ц].В съвременния език редуването е ограничено.В по-късния развой на езика редуващите се гласни се нарушени.Срещат се многобройни изключения.При формообраз. редуването се среща: а) в оконч. –ове//-еве за мн.ч., -ой, -ей, -ай.Пр.:брой-броеве,огън-огнƄɩове.; б)в оконч. за ср.р. на няколко същ. имена след мека съгласна.Пр.:село,но поля-поле. в)във форми за ср.р. на местоим. след съгл. [й] и небни съгласни.Пр.: мой-мое,твой-твое. г)във форми са ср.р. на прил. имена.Пр.:краве,гъше, паче,но овчо,бивше,бъдещо.При словообраз. се среща в наставките –ост//-ест.Пр.:радост,но свежест; -овен//-евен.Пр.:лъжовен,но плачевен; -ови//-еви.Пр.:полкови,но боеви.В съединителната морфема –о//-е,с която се образ. сложни същ. и прил. имена.Пр.:светлоок,но синеок.Редуване на [к,г,х] с [ч,ж,ш]-палатализация на задноезичните съгласни или I-ва палатализация.Тази палатализация е извършена в една доста стара епоха от развоя на славянските езици.Първа палатализация се извършва в края на корен или основа пред гласните [е,и] и съгласната [й] (също и Я,Ю).Стечение на времето меките средноезични съгласни [ч`,ж`,ш`], получени от [к`,г`,х`] са загубили в известна степен мекостта си са преминали към твърди.I-ва палатализация се реща в следните случаи: 1.При спрежение на някои глаголи в сег.вр.:пека-печеш,пече; мин.несвр. вр.:печах,печеше; мин.свр.вр.: пекох,но пече;някои причастия:печен, печащ,печал;повелит. наклонение:печи,печете.Същото редуване и при глаг.:сека-сечеш,тека-течеш.2.В звателните форми на някои имена:човек-човече,другар-друже.3.Във формите за мн.ч.:око-очи,ухо-уши.4.При образ. на глаголите от I-во и II-ро спрежение с наст. –я,-ея от имена,завършващи на съгл. [к,г,х]:мъка-мъча,грух-заглуша.5.При образ. на същ. имена с различни наставки:човек-човешки,ръка-ръчен.6.При образ. на прилаг. имена с различни наставки:мъка-мъчен,сянка-сенчест.В днесшния бълг. език има и случаи,когато[к,г,х] остават непроменени пред предни гласни: Радка,Радке,домакиня.Палатализацията не ефонетична закономерност. Редуване на [к,г,х] с [ц,з,с]-II-ра палатализация-промяната на веларните съгласни [к,г,х] в [ц,з,с] се определя като втора палатализация.Резултатите от нея се срещат днес при формообраз. в най-разнообразно фонетично обкръжение: 1.При образ. на форми за мн.ч. на същ/имена от м.р.:ученик-ученици,рак-раци.Също и в ръка-ръце.2.В производни същ. имена:малко-малцина,много-мнозина.3.Като остатък от СТБ се употб. Променени по II-ра палатализация и стари падежни ф-ми за дателен падеж:майка-майце си. 4.В някои глаг. ф-ми:помогна-помози бог,подвиг-подвизавам се.Залогът на II-ра палатализация вече не е фонетично обусловена промяна.В много случаи съгл. [к,г,х] остават непроменени пред гласните [е,и]:митинг-митинги,орех-орехи.Редуване на [ц] с [ч]-редуването е получено първоначално от смекчаването на [к] в [ч] и след това по нова трета палатализация в [ц]:река-речен-порицание.В днешния език редуването се проследява при съпоставката на форми и думи,образувани от един и същ корен или от промените в една и съяа морфема.Редуването се среща в следните по-главни случаи:1.При образ. на някои производни същ.:творец-творчество,венец-венчило.2.При образ. на производни прилаг. имена от същ. имена:старец-старчески,борец-борчески.3.При образ. на глаг. по II-ро спреж.:сърце-насърча,обезсърча.4.При образ. на звателни ф-ми от имена на –ец:отец-отче.Успоредна палатализация на [з] в [ж] има в звателната ф-ма:княже от княз и в прил. княжески.Редуване на [с,з] с [ш,ж]-Редуването е резултат от промяната на алвеоденталните съгласни [с,з] в меки съгласни [ж`,ш`] под влияние на някогашната съгл. [й] (йота). Наследени са следните осн. случаи: 1.В основата на глаг. от I-во и II-ро спреж. като пиша,мажа получени от първонач. корен пиш,маз- запазени днес в мин.свр.вр. и в сродни думи като:писах,писмо,писателя-пиша. 2.В някои глаголи от несвр. вид,образувани с първоначалната наставка –звам: изкуся-изкушавам.Има и по-нови дублетни ф-ми:изкусявам.3.Някои отглаг. същ. имена,проникнали чрез черковнославян. от руски език:изкушение, повишение.Редуване на [ст,ск] -[шт] и на [зг]- [жд]-в основата на редуването е старата промяна на съчетанията [сп,ск,зг] под влияние на й (йота).Редуването се среща рядко.В отделни думи и главно в глаг. основи.Пр.:гостя-гощавам. [ск]-[шт]:драскам-драща.В същ. на –ние:кръст-кръщение.В отделни думи:пищял-пищялка.Редуване на [т,д] с [шт,жд]-редуването е резултат от промяната на [т] и [л] в съчетанията [шт],[жд] под влияние на някогашния звук [й] (йота):водя-вожд,светя-свещ.Промяната е много стара и твърде важна за бълг. език,понеже не се открива в никой друг език.Редуване на [н] и [т,д] с нулев знакк-промяната е истор. и може да се определи като елизия или редуване на съгл. с нулев звук.Редуване [н]- нулев звук се образ. при несъгл. глаг. с наст.-вам и от глаголи с наставка –н:викна-виквам.Редуване на [п,б,в,м] с [пл,вл,бл,пл]-лабиалните съглсни [п,б,в,м] участват в историч. звуково редуване със съгл. Л,като образ. с нея в сродни думи съчетания [пл,бл,вл,мл]:оскърбя-оскърбление.Редуването е резултат от промяната на лабиалните сългл. пред Й,което е довело до появата на междинна сългл. [л`],по-късно променена в [л].Промяната е известна като епентеза или вмъкване,а съгл. [л] в такава позиция като епентетично Л.Редуването не е х-на особеност за бълг. език.Срещат се в думи,заети от черковнославян. и руски.Пр.:поздравя-поздравление.

11. ДУМАТА:Думата е основна относит.самостоятелна 1-ца на езика със свой фонемен състав,организизиран морфемно,грамитчна оформеност, лексикално и граматично значение и синтакт.значимост.Думите като лексеми заедно с фраземи те съставят речника на нашия език.Главната х-ка на лексемата е,че основнен признак на сис-темност при нея е тъждествеността й-формална и семантична, която се запазва в различ.й речеви позиции и вариране.Колкото и както да се видоизменя, тя оснава равна на себе си,като запазва своята същност на лексемна даденост. Като цялостна 1-ца със свое формално и семантично вариране.Думата съдържа възможностите на езика за комуникат.проявление в речта. Словосъчетанието и изречението се състоят от думи,на сочени синтактически чрез съчетаването им в състава на главните и 2-степенните части,в зависимост от което се изменят и граматичните им ф-ми при запазване на семантично и морфематично единство на лексеми.Думата е номинативна /назоваваща/ и семантична /означаваща/1-ца.Освен номинативното си значение тя притежава и обобщено категориално значение като част на речта.Заедно с назоваването на обект от дейността и отражението му чрез понятието за него тя отразява и отношението му към друг обект като обобщение на извънезикова даденост,а в изречението думите служат за изразяване на тези отношения като конкретно синтактично съдържание,познавателно по своята същност и синтагматически обобщено в смислово-синтактичните отношения и връзки.Това дава основание на Сосюр да твърди” думата,независимо от трудността да се определи това понятие,е 1-ца,неотменно представяща нашия ум,нещо централно в целия механизъм на е-ка…”От 1-ца на номинацията думата се превръща в ср/во на комуникацията, като участва в изграждането на частите на изречението.Ето защо тя е много странна структурна 1-ца с фонологичен,морфологичен,семантичен и синтактичен статус и функционална значимост.Със своя собствен строеж и със своите производни–словосъчетанието и изречението-тя става предмет на изучаване от лингвистиката с нейните основни дялове-фонетика и фонология,лексикология,морфология,синтаксис,словообразуване и стилистика.Всички средства на езика се свеждат в крайна сметка до думи и съчетания от думи,които сумират в себе си фонетичната субстанция,грамат.Ф-ми и отношения,смослово-синтактичните зависимости и композиционни единства.Наличието в езикака на такава синтезирана знакова даденост на ф-мата и значението го превръща в единна и завършена с-ма на единство и многообразие в пораждането и изразяването на мисли и преживявания в интелектуалната дейност на човека.Конституативните признаци на думата са следните:1.Двустранност и многоплановост-като двустранна 1-ца,която има означаващо и означавано,форма и съдържание,тя носи особеностите на знака изобщо.Но като 1-ца на естествения език тя съчетава в себе си много страни и особености.2.Фонемен състав,организиран морфологически.Това е нейната лексоф-ма,осмислена морфологически и разчленена като морф.състав. Звуковият й състав е = на фонема или на фонемен сбор,морфематически разчленен според нейната собствена структура.3.Едноударност за разлика от словосъчетанието. Звуковият сбор,идентифициран с думата,е сричково и акцентно организиран. Сложните думи имат 2 ударения,но 1-то от тях също образува акцентен връх,а другото е 2-степенно,затова се смята,че и те са едноударни. 4.Номинативност и семантичност.Тя съчетава 2-те страни,защото като назовава,заедно с това отразява в обобщен мисловен вид признаците и отношенията на обектите от дейността чрез понятието/сигнификата/,което дава познание за тях,съставя нейното семантично съдържание. 5.Граматична определеност и оформеност.Това е признак, свързан с изразяването на грамат.отношения чрез съотв.ф-ма.Това още веднъж утвърждава думата като цялостна 1-ца,която освен индивидуално лексик.значение/ЛЗ/ и номинативно предназначение носи ф-мите и категориалните признаци на целия клас като с-мна 1-ца на езика. 6.Парадигматична и синтагматична значимост – като се редува с др.думи в парадигм.ред и като се съчетава с др.думи в съотв.обкръжение на съвместимост,тя разкрива своето значение и го възпроизвежда според структурното си участие в синтакт.ф-ми-словосъч.и изречение. 7.Идиоматичност-като се състои от морфеми, думата е нова формация,в която не съществува непосредствено и точно съответствие м/у значението на строежните й елементи и лексоф-мата като цяло.Морфематически мотивирано,зависимо от морфемната разчлененост на лексоф-мата, значението й е единно и цялостно като ново семантично кач-во. →Названието, което думата дава на предмети и явления в сравнение с др.думи е нейното ЛЗ /нарича се още речниково значение, денотативно и т.н/.Чрез ЛЗ думата се превръща в ез.знак на обект от дейността, който се определя като реалия, а означавания с думата обект – като денотат или референт на значението й.Вътрешната ф-ма на думата/т.е.нейната мотивираност/ не е задължителен елемент на ЛЗ. Семантиката на думата е оня идеален,познавателен образ на обектите на отражение и мисловно усвояване, които се моделират по особен начин във ф-мите на езика и на неговата съдържателна структура.В този смисъл ф-мирането на значението като субективен модел на обективната реалност започва от денотата, от неговата даденост в линията на възприемане на обективното, а не само като обективна същност.Следоват.ЛЗ е до голяма степен денотативно за разлика от граматичното,което е винаги във висока степен сигнификативно и формализирано в с-мата на езика. →Ако думата има едно ЛЗ тя е 1-значна или моносемантична, ако има няколко ЛЗ -. Тя е многозначна или полисемантична.Полисемията обхваща вътрешните отношения и зависимости м/у семант.варианти,от които зависи и външната семантична парадигма на думата.При многозначността разчлененото семант.съдър-жание се свързва с 1 омоф-ма, за разлика от омосемията/синонимията/,при която семант. разчленяване се свързва с разл.лексоф-ми.Относит. самостоятелност на отд.значения на думата става повод да се смята от някои лингвисти,че полисемията е по същество омонимия. Многозначността е резултат на вътрешно-структурни отношения в думата, но нейните първоизточници водят към словообразув.зависимост от мотивиращата дума,ако е производна от нея,или към гнездото на сродните думи, в което тя може да бъде първична спрямо тях, ако е непроизводна.М/у лексик. и словообразув.значение съществуват с-мни отношения със структурна стойност.

12..Антоними и пароними:Антонимите са противоположни по знач.думи, които посочват взаимно-противоположни и едносъщни явления от действителността.Логич.отнош.между десигнатите им е “противоположност”.Денотатите също са и едносъщни. Различават се 2 вида антонимия:-контрарна-2-те лекс. знач. не се изключват. Между тях има средно положение(млад,възрастен, стар)и –комплементарна- 2-те значения се изключват(лъжа, истина).От др. Гл. Точка има антонимия:висок-нисък и контрадикция:висок-невисок.Има 2 вида антоними:-разнокоренни (семантични)–при тях няма белег за противопоставяне:горе-долу;добър-лош;тук-там и т.н.;и еднокоренни(афиксални).Противопоставянето е формално.Има 2 вида: моноафиксални –един от двата члена (щастие-нещастие);-биафиксални- 2-та члена имат префикс(влизам-излизам). Паронимите са думи подобни по форма,но различни по значение: практичен-практически. Има 2 вида:фонетични-подобие в звуковия строеж-ректор-лектор,блат-плат,батерия-бактерия.Морфологични–подобие в морфологичния строеж.Осн. фактор е отнош. представки и наставки: адресат-адресант,плодов-плоден, реален-реалистичен.Омоними-те са тъждествени по форма ,но различни по значение думи:брак-брак и т.н..Те възникват в резултат на фонетични изравнявания-две различни по знач. думи може да са еднакви по форма –син и син.При заемане на чужду думи-увеличава се броят на омонимите ,получени в резултат на съвпадение м/у домашна и чужда дума –го и го,дама и дама.В резултат на словообразувателни процеси се получават производни думи съвпадащи по ф-ма.Тоест от две различно звучащи думи могат да се получат поизводни думи- омоними :мед-меден.В резултат на формообразувателните процеси могат да се получат единици с едбакъв звуков състав .Може да съвпада осн. форма на една дума с тази на друга дума или да съвпадат 2 разл. форми на една и съща дума.Като лексикалните омоними :прах-прах.Като граматична омонимия :носи-носи от глагола нося.При разпадане на многозначната дума –някои смятат че от една многозначна дума не могат да се получат два или повече омоними.При съвпадение м/у книжовната и диалектната дума –все по-рядко се заемат думи от диалектите в речника :копан-копане и копан-кълка на домашна птица.Омонимите сa:1. Пълни–съвпадат всични граматични форми –клас и клас.2.Частични-съвпадат само в основата . Могат да бъдат от една част на речта или от различни :мед-медът,но медта. Омонимите биват още омофони –съвпадат в устната форма:рок-рог и омографи –разликата се дължи в мястото на ударнието при изговор: пара-пара. Сининими –в теорията на синонимите се използ. парадигматичния и синтагматичния критерий,който се опира не пряко на ез. семантика на синонимите,а на техните свойства в текста.От парадигматична гл. точка синонимите се опред. като думи, взаимозаменими в даден контекст,те са такива думи,при които замяната на една с друга не води до промяна в смисъла на изказването.Но абсолютно взаимно заменяеми думи няма.Дори, когато десигнатите им с тъждествени,в конкр. изказване се пораждат различия от стилистичен х-тер.От синтагматично гледище синонимите са думи,които проявяват една и съща съчетаемост в контекста,имат едни и същи дистрибутивни свойства.В лексикално обкръжение дори съвпадащи по семантика думи могат да покажат разл. съчетаемост.Синонимите се опред. като думи,притежаващи една и съща част на речта,означ. едно понятие, намиращи се в отнош. на конкуренция в речта.Видове-лексикални, словообразувателни,синтактични.Това са думи от една и съща част на речта,близки по знач.,които назовават по различен нарич едно и също понятие.Синонимите имащи различие в значението са семантични. Стилистични са синоними с едно и също значение,но имат разл. стилистична употреба в различен контекст: смърт- кончина.Семантично-стилистични синоними се различават по значение и стилистика- щастлив,честит.В зависимост от отнош. м/у десигнатите,от емоционално- експресивния и стилистичен оттенък биват:1.Пълни и непълни-при пълните има тъждество м/у десигнатите.Различават се етимологически-едната дума е домашна,а другата чужда:езикознание-лингвистика.Синоним може да се получи и при калкиране на чужда дума,при което и двете остават в езика: ортография-правопис.Различието м/у непълните синоними се изразява в начина на осъществяване на дадено действие,в различна степен на означения признак:хубав-красив-прекрасен.Имаме обща сема-такъв,който носи удоволствие с външността си,като в разл. лексеми се подчертава една или друга страна на въздействие.Налице е словообраз. различие. 2.Неутрални и стилистични-неутралните означават понятието,без да съдър. конотативни нюанси: изцяло-напълно.Стилистичните съдър.конотативни емоционално-експресивни оттенъци в значението си.: удоволствие-кеф. Синонимен ред-лексикално-семантична парадигма,свързват се думи с общо значение,общ признак.На първо място стои доминантния синоним. Синонимите възникват от постоянния стремеж да се намерят в думите нови признаци,които да породят други думи.Най-честия начин е когато се заменят чужди думи,близки по знач. на нашите.Някои думи могат да фразеологични съчетания за синоними: никога-на кукуво лято.Чрез тях се постига речниково разнообразие,използ. се,за да се избегне тафтологията.

13.Домашна и чужда лексика:За дом. лекс. се приема лексиката, наследена от праславянски,прабълг. и тракийски.Слав.лекс.включва думи,чиито корени могат да се търсят в индоевропейското езиково семейство.Около две трети от бълг.думи са със слав.произход.В тематично отношение слав.лекс.е представена от понятия, свързани с бита и природата:човека и неговите взаимоотношения(брада,глава,кръв,око, майка,уста и др.),природа (небе,вятър,дъжд,камък,нощ и др.),растения и животни (дърво,трева,бреза,агне,вълк, кон,крава,овца и т.н.),действия и състояния(живея,дам,лежа, ходя,спя,пиша,уча,мълча), качества(бял,висок, добър,стар,мокър,глупав).Прабълг. лекс.-тя е по-ограничена количествено и е наследена от Аспаруховите бълг.при смесването им със слав. население.Сред запазилите се и до днес думи са:българи, хан,шарка, бъбрек,ковчег,чаша,белег и др.Има и много лични имена:Борис,Чавдар, Камчия,Шабла и др.Тракийска лекс.-от нея са запазени най-малко следи в съвременния бълг.език.Известни са около 20-тина думи,превърнали се в историзми и нямат употреба в съвр.език. Трак.ез.присъствие се изразява основно в няколко географски названия:Хеброс,Арда,Пловдив,Марица, Лом.Чужда лекс.Многовек. контакти на бълг.народ с др.народи е довело до присъствието на много чужда лексика.Причини за нейната поява са:-географски:непосредствено съседство и трайни контакти със съседни народи;-политически-полит. влияние на Гърция,Турция и Русия за продълж.период от време;-културно-икономически –култ.и иконом.връзки на Б-я с европ.и някои неевроп.страни Начините и пътищата по които става заемането са:1-при непосредствено устно и писмено общуване със съседни народи;2-при временно въвеждане на чужд език като официален; 3-при култ.-иконом.контакти с даден език, когато има интензивен превод на литература,възприемане на нови за бълг.бит понятия и др. Начините за заемане са2:1-пряко-по устен или писмен път;2-непряко-чрез език-посредник Например:някои фр.,гръц.и лат.думи чрез руски.В бълг. лекс.е възприето чуждите думи да се делят на 2вида: заемки и чуждици. ЗАЕМКИТЕ са чужди по произход думи за които в бълг.език не съществува синоним-дом.дума(тенджера,молив,дюшек,кебапче,хотел, маса,бойлер и др.).ЧУЖДИЦИТЕ са чужди по произход думи за които има синоним-дом.дума(съсед-комшия,благодаря-мерси,легло-креват и др.). Неологизми:Една от насоките на развитие на речника е появата на нови думи в него.Новите думи (НЕОЛОГИЗМИ)могат да бъдат от дом. произход, създадени чрез словообраз. средства в съотв.език,или от чужд произход.Осн.фактор за въвеждане на нови думи са медиите-преса,радио, телевизия.Те имат соц.въздействие и влияят върху колективното езиково съзнание.Като основни за неологизмите се посочват 4 признака:време на поява,наличие/отсъствие на автор, усещане за новост и степен на навлизане в речника на езика.Особено важни са времето на поява и произтичащите от това усещане за новост,което имат носителите на езика.Причини за поява на нови думи: 3причини-1-появата на нови денотати в действителността, които или се усвояват с чуждото им название,или получават название на дом. почва.2-могат да възникват и поради стремежа да се обогатят номинативните възможности на речника.В този случай денотатът не е нов,а се създава или заема ново наименование;3-нови названия,обикновено от дом.произход,се създават и с пуристична цел,за да се измести наложило се чуждо название,което е смятано за неуместно или неподходящо. Или с др.думи,причините за поява на нови думи са номинативни,стилистични или пуристични. Факторите,от които зависи насоката на развой на даден неологизъм са няколко:1-налагането на думата в говорната практика зависи от актуалността и обществената значимост на нейния денотат;2-съдбата на новата дума зависи от наличието/отсъствието на синонимни наименования; когато неологизмът е единственото средство за назоваване на денотата,то налагането му е неизбежно.3-влияние оказва и ез.обвивка на новата дума,словообразув. й строеж,приспособимостта й към утвърдената морфологична традиция.Видове неологизми:класифицират се по:-произход,структура,предназначение.Основно е делението на езикови (лексикални неолог.) и речеви (оказионализми). Езиковите могат да бъдат нови знаци,нови знач.или възстановени стари знаци.Речевите биват разговорни и художествени,възникват в съответния тип речев контекст и имат повече или по-малко експресивно предназначение. ЛЕКСИКАЛНИ НЕОЛОГ.-Новосъздадени-за означаване на нови понятия в по-старо или ново време:дъждобран, джапанки,читалня,чушкопек, прахосмукачка и др.Новозаетите:еспресо,цвички, слип,бодигард,спонсор, компютър и т.н. Семантичните неологизми представляват новите номинативни функции на съществуващи вече думи: бегач-нов вид колело,зебра-вид пешеходна пътека, чистачка-за чистене на автомобилно стъкло и др.В тематично отношение неолог.се делят на две:1-общественополитичес-ката и соц.-икономическата сфера, и 2-материалната и духовната култура:1-общ-во, политика,икономика:рекет,рейтинг,имидж,дизайнер,лиценз,дистрибутор, бодибилдинг,солариум,програмист;2-духовна и материалнакултура: хепънинг,екшън,видеотека,букмейкър,мобифон,харддиск,дискета,видео, диджей.Общоупотребима л-ка и л-ка с ограничена социална употреба -СБЕ в действителния си обем обхваща речниковото богатство на нац. език в двете му основни разновидности-книжовна и диалектна. Като социално ограничена се определят диалектната лексика,специалната лексика и жаргонната лексика.Диалектна лексика: още със създаването на книж. език започва тясното преплитане и взаимодействие между териториалните диалекти и книжовноезиковата система.При съществуването на изградена и кодифицирана книжовна система (каквато е СБЕ)диалектите са извънкнижовно,паралелно комуникативно средство, използвано предимно при неофициалното битово общуване.Диалектни думи и форми могат да бъдат използвани при някои речеви ситуации и от по-широк кръг от хора,при което в речта им се извършва преплитане на диалектно и книжовно.В зависимост от аспекта на “некнижовност” диалектизмите могат да се разделят на няколко вида:-фонетични:при тях е налице некнижовен изговор на звуковете или ударението,поради което се намират в контраст с действащите правоговорни норми.Например изговорът на думи и форми с ятов преглас:дедо→дядо,хлеб→хляб; някои случаи на елизия:оро→хоро, ора→хора,аресвам→харесвам; отмятане на ударението към вътрешната сричка:мóма→момá и др. –граматични:те се изразяват в некнижовен изговор на граматични форми,например: градó→града, образуване на бъдеще време с частици КЕ,ЧЕ,ЖЪ(ке видим, жъ дам);-лексикални:в диалектите съществуват думи,невъзприети в книжовния речник,които могат да имат или да нямат книжовни съответствия.Без книжовни синоними е например:тарамбука-ударен музикален инструмент.Без синоними са обикновено думи, назоваващи предмети от битов, религиозен характер,които нямат широко приложение в практиката на обществото.Диалектизмите могат да бъдат както домашни,така и чужди по произход,главно от турски,гръцки или румънски в пограничните региони.

14.Активна и пасивна лексика.
Разделението активна-пасивна лекс.има относителен х-тер и почти непрекъснато протичат два противоположни процеса:архаизация и неологизация.От една страна в речника постоянно се създават или заемат нови думи,а от др.-тече процес на отмиране на някои названия,което може да доведе до пълното изчезване на думата като знак.За тези процеси няма етимологични ограничения и те засягат както дом.така и чуждата лексика.Процесите на архаизация и неологизация следват както развоя на ез.система,така и развоя на обективната действителност като система, реагирайки на промените в нея.
АКТИВНА ЛЕКСИКА:-това са думи,употребявани от голяма част от обществото. Активната лексика не е ограничена в социално отношение и се реализира във всички стилове на речта.Тя създава ядрото на речниковата система и с нея се означават общопознати и съществени за битието понятия.Пр:стол,вода,земя,бял и др.
ПАСИВНА ЛЕКСИКА:-това са думи,излезли от употреба в колективен план. Т.е. остарели или нови думи.Това са думи, който не се използват често в езика,не са в актовния ни речник.Пр:землеописание,огнеструен, иже и др.
ОСТАРЕЛИ ДУМИ:думите остаряват по 2 причини:или денотатът им излиза от употреба,или се появява ново по-сполучливо наименование на този денотат.Остар.думи се делят на 2вида:1историзми-думи,излезли от употреба, поради отмиране на денотатите им.В историзми се превръщат названия на денотати,имащи временен,конкретноисторически х-тер.:-професии,титли,длъжности(чорбаджия,хан,ратай,писар,партизанин,чавдарче, текезесар,заптие и др.), понятия от бита (грош,потури, маншон и др.).В историзми могат да се превърнат както дом.,така и чужди думи. Критерий за квалифицирането на една дума като историзъм е отсъствието на денотат в съвременната действителност 2архаизми-думи,излезли от употреба поради появата на нови названия-синоними. Те са по –популярни от историзмите и за много хора съществуват в съзнанието заедно със съвременното название.Има 4вида:1лексикалните са голяма група и обединяват дом.и чужда лексика. Някои от лекс. архаизми са още живи в диалектите,като пазят и отразяват по-старо състояние на езика.Фонетични-в тях е фиксирано по-старо състояние на ез.с-ма.когато нормата не е била установена,или се чувства чуждоез.влияние: черковнослав.или руско. Граматични-отразяват по-старо състояние на езика в необичайни от съвременно гледище форми. Семантични-съврем.думи,чието лекс.знач. се е променило или чиято семантика се е обогатила с нови значения.Остар.думи са описани в”Речник на редки, остарели и диалектни думи”. Остар.думи имат речево прилож.в научни,научнопопулярни и художествени текстове с историческа тематика.В худож.л-ра.ост. думи се употребяват или за постигане на автентичност на изображението,или за постигане на стилистичен колорит и експресивност.

15. Фразеология:-тя е дял от езикозн.,който изуч.устойч. словосъч.Има и собствена проблематика:произход, семантика и структура на разл. видове устой.словосъч.,състав на бъл.фразеолог.фонд,отношение между фразеологизмите и ост.лекс.фонд на езика. Под “словосъч.”в езикозн.най-общо се разбира съчетание от 2 пълнозначни думи със синтактична връзка между тях.Във фразеологията няма общоприета класификация на различните видове,както няма и яснота по въпроса обема на понятието”устойч.словосъч.”Устойч.словосъч.се делят на “устойч. словесни комплекси”(УСК) и “фразеологизми”.УСК:-в тях влиза разнообразна група словосъч.,обединени от признака “устойчивост и въз-производимост на синтактичната връзка”.Към УСК спадат: 1-описателни названия:бълг. държ.железници,детска градина,захарна болест,нощна лампа,помощен персонал и др.2-опис.названия,в които единият компонент е преосмислен метафорично:слаб пол,меден месец,студена война,развалям пари и т.н. 3-поздрави,пожелания и др. прояви на речевия етикет:добър вечер,приятен път,лека нощ, да пораснеш голям,всичко хубаво; Фразеологизми:това са съчетания с единна семантика,отличаваща се с ярка образност.Лекс.им състав е постоянен,а връзката между думите-неразрушима.Лекс. компоненти във фразеолог. са подобни на морфемите в структурата на думата-те са в точно установен ред и както промяната на морфемния състав води до промяна или пълно разпадане на думата,така и промяната в лекс.състав на фразеологизма води до неговото разрушаване. Освен възприетите за фразеологизми съчетания,разглеждаме и някои спорни класове-устойч.сравнения, поговорки,пословици,крилати фрази. Фразеологизми:-това са словосъч.,възникнали най-често в устна реч и по-рядко в писмен контекст.Употребата на фразеолог. е продиктувана от желанието на говорещия за оцветяване и по-голяма експресивност на номинацията.Устойчиви сравнения:-те също обикно-вено възникват в устната разговорна реч,основават се на общите признаци,на различни денотати и служат за подчертаване на назовавания признак.Сравнението винаги представлява двуделна структура,съставена от признак-пасивен или активен;и сравняемо.Обикновено признакът е назован буквално (червен като...;спи като...; студен като...),Сравняемото може да бъде назовано с една дума(лед,домат,заек,умрял,гъска)или да има разгъната структура(свински черва,куче и котка,мухи на мед и др.). Фразеосхеми:-осн.им разлика от традиционните фразеологизми е,че устойчива и фразеологизирана е синтактичната схема,по която се гради словосъч. Процесът на фразеологизация засяга единствено схемата за построяване и част от лекс.единици,като осн. лексика е променлива.Наприм:ОТ+...и ПО-(от хубав по-хубав, от умен по-умен и др.); ...КАТО...(филм като филм, дете като дете,кола като кола); ...СИ Е ...(ученото си е учено, градът си е град,новото си е ново и т.н.);ЛИ...(плаче ли плаче,плаче ли плаче,учи ли учи и др.);...ТА...(на море та на море,кино та кино и т.н.);...НЕ.. (срам не срам,скъпо не скъпо, искам не искам и др.);...МУ... (колата му кола,къщата му къща,работата му работа и др.);...НЕ,АМИ...(хубав,не ами хубав;стар,не ами стар;иска,не ами иска;става,не ами става). Пословици,поговорки,цитати и крилати фрази:-те обикновено имат структура на изречение,по-рядко на словосъч.Възникнали са в конкретен лит.контекст или принадлежат на устното нар. творчество.Напр.:от всяко дърво свирка не става;една птичка пролет не прави;насила хубост не става;кучето скача според тоягата и др.Формал-на и семантична характеристика:Форм.х-ка:-В структ. отнош.фразеолог.словосъч.се характеризират със следните особености: 1.устойчивост,неразложимост на синтактичните връзки между думите в съчетанието;2.изградени са поне от 2лексеми-през пръсти,през просото,девета дупка,ахилесова пета и др .;3.могат да имат структура на самостойно изречение-плюя си на петите; присмял се хърбел на щърбел;без да ми мигне окото и т.н. 4. възпроизвеждат се в сравнително постоянен лекс. състав,тъй като промяната на една или повече думи може да доведе до разрушаване на фразеологизма в смислово отношение.5.Във формално отношение особено важен е въпросът за границите на фразеологич. съчетание.Семантич.х-ка.-най-важната семант.особеност на фразеологич. словосъч.е тяхната образност и експресивност.Тя възниква в резултат на преосмисляне на свободното словосъч.и преносната му употреба в нов контекст.Напр. от кол и въже=отвсякъде;9 дена,8часа=бавно и т.н.В някои случаи семантиката е с по-сложен х-тер:-вода гази,жаден ходи-човек разполагащ с нещо,но не го използва;мече-шка услуга=действие с добри намерения,но с лош резултат и т.н.Семантиката на фразеол. съчет.обединява номинативен и конотативен компонент.Конотативният помпонент прави експресивността неотменна част от фразеологизма. Образността на фразеолог.съчет.се поражда чрез прилагането на различни логически механизми:метафора(заглаждам косъма;пускам котва и др.), метонимия(от люлката до гроба;дупе и гащи),хипербола (с две леви ръце;цепи косъма на 2),типизация на жестове и друга символика(връзвам черно;вдигам бяло знаме;хвърлям ръкавица).Образно преосмисленият х-тер.на словосъчетанието е основната причина,поради която фразеолог. съчетания немогат да бъдат преведени от един език на др.

18. Граматика.Предмет на грамат.-наука за думата като словоф-ма и като градивен елемент на речта.Тя е дял от езикознан.Обект на грамат. също е думата като носител на друг тип значения-граматич.,представящи отнош.,които влизат понятията и представите в рамките на човешката реч. Терминът граматика е от гр.език и се свързва с буквата.Когато се е създал терминът е означ. наука за правилно писане,но с течение на времето понятието се е изменило ,но терминът се е запазил.Тя става наука през 19век с въвеждането на сравнителноисторич. метод и най-вече през 20век с навлизането на структур. методи.Начал. на новобълг. граматика се поставя през 1835г с „Болгарска граматика” на Неофит Рилски и „Словеноболгарско детевоство” на Неофит Бозвели.Съществуват 3осн. типа граматики:
1.Описателна-представя граматич. строеж на ез. в опред. момент от неговото развитие.
2.Историч.-проследява развоя на даден език по пътя на сравнението на отдел. му етапи.
3.Сравнителна-тя е историч. грамат. на гр. родствени езици.При нея се използва т.н. сравнително-исторически метод.
Граматиката има 2 дяла-морфология(наука за думата като словоф-ма,т.е. ф-мите на думите и за грамтич.знач.,които се свързват с тях) и синтаксис(изпол. думата като градивен елемент на по-сложна структура като словосъч.,изреч. и текст). Морфологията отчита 2 плана-на изразяване и на съдърж.
Планът на съд. има2 компонента-семантично съдър.(инвариант на с-мата от диференциални признаци на явлението)и структурно съдър.(включ. опред. граматич. ф-ции,свързани с дадена грамич. морфема).
Планът на изразяване вкл. граматич. мофреми и техните комбинации, израз. на грамат. знач.2-та плана са немислими един без друг,но определящ е планът на изразяв.
Части на речта.Морфолог. класиф. и синтактична.-части на речта-основ. групи,на които се дели речникът на ез, обединени от категориално лексикално знач., съпровождащо конкретното лексикал. знач. на отдел. дума,общи морфолог. категор.,синтактични ф-ции и словообразув. типове.Броят на частите на речта винаги е бил спорен,но все пак от 1940г. насам в бълг. граматики има 10 части на речта-същ.,прил.,числит, местоим.,глагол,предлог,съюз,частица и междуметие.Терминът части на речта има латински произход и знач. му не съвпада със съдър.,което означ.Според морфолог. им признаци частите на речта биват изменяеми(имат словоф-ми за присъщите им същ.,прил., числит,местоим. и глаголът) и неизменяеми(нямат словоф-ми-наречие, предлог,съюз,частица и междумет).Според синтактич. си знач. биват самостойни(могат да бъдат членове на изреч.-същ., прил.,числит,местоим, глаг.,наречие и междумет.) и служебни(не са части на изреч.,а изпълняват морфолог. и синтакт ф-ции-израз. разл. отнош., съедин. или подчиняват части на изреч.-предлог,частица и съюз).Осн. части на речта са същ.,прил., глагол и наречие.Централно място заема същ.Неосн. части на речта се делят на 3гр:-надстроечни–числит.,местоим.;-несамостойни-предлог, съюз и частица;-специални-междуметия.

19.Морфема.Думата като предмет на морфолог.-морфема е най-малката значеща съставяща на думата,неразложима на др. елементи.Тя е най-малката двупланова ед. на езика,имаща съдър.Видове морфеми:корен-главна морфема в думата.Тя носи основ. и лексикално знач.Може думата да има сам 1корен; представка е морфема,която стои пред корена или пред друга представка.Приема се че тя е елемент на словообраз.;наставка е морфема, която стои след корена или след други наставки.Тя е елемент на словообраз.;съединител. морфеми-изпълн. структурна роля в сложни думи,съединяв. двата корена;окончание е морфема, която стои в края на думата и израз. грамат. знач.Елемент на формообраз.;членна морфема-стои в края на имена и израз. граматич. знач. определеност.Основа-нарич. се съвкупност от лексик. морфеми на дадена дума. Получава се след като се махнат грамат. морфеми.В зависимост от броя на морфемите основите могат да бъдат едноморфемни и многоморфемни.В зависимост от главната дихотомоя в морфолог.-име~глагол се делят на-именни формообраз. основи(свързват се със същ.,прил. и числит.) и глаголни формообраз.Те са сег.(получава се след махане на грамат морфеми за лице и число в сег. вр.От нея се образ. ф-мите за лице и число в сег. вр. и за повелит. наклонение),аористна(получава се след махане на грамат. морфеми във ф-мите на аорист.Тази основа съвпада със съкратения инфин.,от нея се образ. аориста,мин. свърш. деят причастие и мин. страд. причаст.)и имперфектна основа(получава се след махането на грамтич. морфеми в на имперфект.От нея се образ. ф-мите на имперфекта,мин. свърш. деят. причастие и деепричастията.Грамат знач.Морфол. опозиции.Грамема-грамат. знач. -осъзнато и изразено в структурата на ез. отнош.Не всяко знач. е граматич.То е това,което е израз. в структурата на ез. и се нарича граматикализиране. Граматич. категория-назовават се едновременно глагол,наклонение на глагола, спреж., преходност,вид на глаг.,предиктивност.Има наличие на с-ми от противопоставени една на друга грамат. величини с еднородно съдър.Тя има двустранна същност-има план на съдър. и план на израз.Грамат. категории са само наклонението и предиктивността.Морфологична категория е с-ма от противопоставени един на друг редове словоф-ми с еднородно съдър.Най-често противопоставяне в рамките на опред. част на речта(време,залог на глагола),в други случаи обхваща няколко части на речта(род при прилаг.,местоим.),като цяло изменяеми части на речта(число).Грамема-член е на морфолог. категория,един от противопостав.пому си редове словоф-ми с еднородно съдър.Грамемата е двупланово явление-тя е неразривно единство м/у плана на израз. и плана на съдър.В плана съдър. грамемата е инвариант на с-мата от диферециал. х-ки.В плана на израз. се характер. с опред. формален показател проявяващ се в словоф-мите.Лексикално-грамат. категории.Формални класове-при нея дадени грамат. знач. се изразява от морфема на равнище-то на лексемата,т.е. дадена грамтич. х-ка е присъща на цяла дума в различ. и грамтич. форми При лексикално-грамат. категория няма словоф-ми. Лексикално-грамат. разреди се нарич граматич. значими гр. думи в рамките на дадена част на речта,които имат обща семант. хак-ка ,но най-често нямат общ формален показател.Мъжките лични имена избягват бройните ф-ми.Формални-група лексеми са обединени и противопо-ставени на др. групи лексеми от ясно изразени формални белези.Пример за формални класове са I,II,IIIспреж. на глаголите.Части на речта.Мор-фолог. класиф. и синтактична.-части на речта-основ. групи,на които се дели речникът на ез.,обединени от категориално лексикално знач., съпровождащо конкретното лексикал. знач. на отдел. дума,общи морфо-лог. категор.,синтактични ф-ции и словообразув. типове.Броят на частите на речта винаги е бил спорен,но все пак от 1940г. насам в бълг. граматики има 10 части на речта-същ.,прил.,числит,местоим.,глагол,предлог, съюз, частица и междуметие.Терминът части на речта има латински произход и знач. му не съвпада със съдър.,което означ.Според морфолог. им признаци частите на речта биват изменяеми(имат словоф-ми за присъщите им същ.,прил., числит,местоим. и глаголът) и неизменяеми (нямат словоф-ми-наречие,предлог,съюз,частица и междумет).Според синтактич. си знач. биват самостойни(могат да бъдат членове на изреч.-същ.,прил.,числит, местоим,глаг, наречие и междумет) и служебни(не са части на изреч.,а изпълняват морфолог. и синтакт ф-ции-израз. разл. отнош., съедин. или подчиняват части на изреч.-предлог,частица и съюз).Осн части на речта са същ.,прил., глагол и наречие.Централно място заема същ. Неосн. части на речта се делят на 3гр:-надстроечни–числит,местоим.;-несамостойни-предлог, съюз и частица;-специални-междуметия.Дефиниране на думата.Видове знач.-лексик.грамат.-вс. дефиниция трябва да предложи само дифренциал. признаци на явлението,което описва.Според 1дефиниц,думата е най-малкия смисъл,към който може да се сведе изреч.Друга дефиниц.-морфема или съчет. от взаимозаменими морфеми в изреч.Според 3-та дефиниц. думата е звук или звуков комплекс,свързан с опр. смисъл.Думите са няколко типа:-индивидуал. названия-същ.-собствени,с които се назавават конкретен денотат;нямат конктерт. денотат;назоваващи единич. явления.Грамат. значен.-вид осъзнато и из-раз чрез структурата на думата отнош.Грамат. знач. означ. съществени свойства и закомерности на явление в природата,които поради важността си човек превръща в х-ки на думата,назоваващи тези явления.Грамат. се нарич. само знач.,което се израз. чрез морфема в рамките на ф-мата на думата.Формирането на морфема чрез която се израз. едно знач.,обикно-вено обхваща векове и се описва като процес на граматикализацията.Ф-ми на думата-разбираме комплекс от звукове,които се свързва с лекс. знач. Научния комплекс е лексема.Ф-мата на думата е звукова-вибрационна или комплекс от графични символи в писмена ф-ма.Традицията в употр. на една дума и асоциациите му думата и остан. думи в ез. са факторите заради,които много думи могат да разширяват своята употр.Тези знач. в повечето случаи израз. емоционално-оценъчни и експресивни нюанси и е прието да се нарич. стилистични значен.Употр на думата с цел да се реализира стилистичното знач. се нарич стилистична ф-ция.

21. Същ. име.Образув.- част от речта,с която се назавават явления от сферата на човеш. познание.За да изразят понятие останал. части на речта трябва да се субстантивират,да поемат ф-циите на същ.Същ. има число и положение,остатъци от падежа и лексикално-грамат. категория род.Лат. термин за същ. е substantivus.С тях се назовават вс. явления, които ни заобикалят,а те могат да са:понятия за материални обекти,понятия за абстрактни явления,понятия за качества и признаци,понятия за действия и състояния,лексико-грамат. разреди при същ.-те могат да се представят чрез противопоставяния:лични-нелич.,нарицател.-собствени, броими-небр.Делят се на:лични(те посочват лица,одушевени явления.Има противопост. на мъжколини и немъжко лични същ.) и нелични(назовават на животни,неодушевени обекти и предмети).Делят се на същ. нарицателни(посочват гр. еднородни явления.Те са название на понятия) и собствени(назовават отделни лица,животни,обекти.Делят се на: повторяеми-имена на лица,животни,заводи;неповторяеми-геогр. названия).Има случаи, в които същ. нариц. преминават в собст. и обрат-ното.Делят се на бройни(имат число и могат да имат ф-ми за мн.ч.) и редни(нямат ф-ми за мн. ч.).Редните се делят се на същ. събирателни (назовават множество еднородни явления възприемани като цялост),същ. за двуединни предмети, същ. озн. маси,същ. назоваващи хим. елемент, същ. собст. на геогр. обекти,същ. собст. за прозвища.Небройните същ. се делят на 2 формални гр.:-singularia tantum-имащи ф-ми само за ед.ч; pluralia tantum-имащи ф-ми само за мн.ч.
Прил. име.Образ.-те са част от речта,с която се означ. статични приз-наци,белези,качества или свойства назовани със същ.Прил. е част от речта, която се х-ра от морфолог. категория род,число,положение и степенуване само при качествените прил.Под признаци,качества,свойства разбираме време,ф-ма,цвят,място,произход и т.н.Те се делят на. качествени и относит. Качествените прил. означ. първични,естеств. и постоянни х-ни белези на явленията.Особеностите на качествените прил. са:-могат да се степенуват, от тях могат да се образ. др. прил., които израз. оттенъци на качества;могат да се образ. наречия на О и Е; могат да се образ. същ. чрез лексикални морфеми; голяма част от тях образ. антонимни двойки.Относител. прил. означ. признаци,белези и свойства на явления,които произтичат от връзки с др. явления.Те са винаги производни явления;не се степенуват;могат да се заменят от несъгл. опред. образ. от предлог+същ.,от което произтича относит. прил;при преносна употреба относит. прил. могат да преминат в качествени.При относит. прил. могат да се обособят 2 са гр. притеж. прил. (сигнализират признака лична принадлежност) и поредни колич. прил имена.В СБЕ към прил. се причисляват и старото сег. страд. причас.,образ. с морфемата М,старото сег. деятелно причас.,старите мин. деят. причас.
Числително име. Образ.-то е част от речта,с която се назовават числата и числитените признаци.Изкуствено обособена част на речта. Бройните числителни са същ. или провяват самостоятелност като част речта.Числит. имат род,число и определеност-неопред.По състав са прости (съд. една коренна морфема);сложни(съд. повече от една коренна морфема)и съставни(те са синтактично съчет. от2 или повече числител. назоваващи 1 число).Числит. се делят на бройни(те са названия на числата от десетичната бройна с-ма.Те се различ. от прил. по отсъствието на род и число.От осн. числит. бройни се образ. и редните числит.Непроизводни са.) и редни(означ. числов признак за поредност.Имат род,число,опред.-неопред.В изреч. са най-често съгласувани опред. образ. се от бройни числит.+И ТИ.Редните от класа стотици се образ. чрез Т+ ЕНЕ и имат 2 ф-ми).Дробин числит.-са разновидност на бройните и винаги са съставни.Те се образ. от бройно,което назовава числителя и редно в мн.ч.Мъжколични числит.-са разновидност на бройните.Х-рат се от морфемата (И) МА.Същ. още 2 типа мъжколични образ. с ИЦА и МИНА.Числит. бройни за приблизителност се образ. чрез безсъюзно свързване на 2 числит. или чрез морфема ИНА.Умалително-гальовни числит. се образ. от бройни числит.-мъжколични и някои числит. редни. Има.същ.,прил.,наречия от числит.
Местоим.Образ.Видове-част от речта,с която се занимават имената.Не назовава понятие,а само насочва към тях.Прави речта по-кратка и стегна-та,избягва повторенията на едни и същи думи. Местоим. биват:лични, притеж,възвратни,показат.,въпросит.,относит,неопред,отрицат,обобщ. Местоим. са доста разнородна гр. за това се делят на местоим. същ., местоим. прил.,местоим.числит,местоим.наречия.Делят се на безродови (лични местоим. и възвратни) и родови(са останалите местоим).Лични-думи,които заместват названия на явления означени със същ.Имат лице,число,падеж,а родовите местоим. и род.Имат дълги и кратки ф-ми.Употреб. се съкратени ф-ми.Притеж.-заместват имена или словосъч, израз. принадлежност.Най-често са замяна на притеж. прил. или словосъч. Притеж. местоим. за 1 и 2л. заместват личните мест.Имат род,число, относител.-неотносит.Възврат.-2 типа-лични(думи заместващи личните мест. в косвени падежи.Имат само падеж. Имат пълни и кратки ф-ми)и притеж.(заместват обикновените притеж. мест.Имат род,число,опред.-неопред.,пълни и кратки ф-ми).Показат.-са думи посочващи разл. явления или техни признаци.Род и число имат и не се членуват.Могат да се противопост. по близост-отдалеченост.По знач. биват за посока;качества и признаци;количество.Въпросит.-са думи,които заместват названия на неизвестни явления.Имат падеж,число и род,не се членуват.Местоим. колко,що,колцина са неизменяеми.По знач. биват:за явления;за признаци означени с прилаг.;за признаци означ. с притеж. прил. или местоим.;за признаци означ. с числит.Относит.-са думи свързващи подчинени изр. с главното.Образ. се въпросит. мест.+ТО.Имат род,число, падеж.Неопредел. мест.-заместват названия на неопред.,неуточнени явления.Образ. се от въпросит. мест.+НЯНЕ-.Имат род,число,падеж.Образ. се и с др. частици еди,годе,да е.С частици-(И) ДА Е.Отрицат.-заметсват чрез отрицание названията на явленията.Образ. се от въпрос. мест.+НИ. Имат род, число,падеж.Обобщит.-думи,които заместват в обобщен смисъл названия на явления.Образ. се от въпрос. мест.+ВСЯ ВСЕ.Имат род,число, адеж.Глагол.Обща х-ка и образ-най-сложните думи в ез.,тъй като са единствените пълнознач. думи,които израз. предикативност.Предикативна структура-комбинация от подлог+сказуемо.Глаг.имат номинативна ф-ция. Глагол. лице е явлението,на което чрез глаг. основа се приписва активен във времето признак.Глаг. флексия показваща вършителя на дейст. е проекция на подлога в едно нормално изреч. Връзката м/у подлога и глаг. лице се появява в съгласуването.Наличието на номинативна и предикативна ф-ция обуславя големия бр.грамат. знач.Глаг е дума назоваваща действие.В СБЕ те се разделят в 3 спрежения.-в зависимост от завършека ма сег. основа.Iспреж–е,II-и,III-а,я.Глаг. се разделят в няколко разреди:преходни-непреходни;обикновени-възвратни;лични-безлични. Повечето глаг. ф-ми са сложни-образ. се от спомаг. глаг. или частица +лична ф-ма или причастие от спрег. глаг.Глаг. могат да са първични-да съдър. само корен.От тях с представки и наставки се обр.производни глаг. Те могат да се образ. от именни основи+наставка и представка.Могат да бъдат и сложни думи, когато имат 2 корена.Загубили са супина и инф. вместо тях има Да-конструкция+сег. вр.Има аналитични ф-ми за бъд. вр. с ЩЕ.Наречие,междумет,съюз,предлог,частица-наречие е неизменяема част на речта,която означ признак на друг признак. По състав са прости(прости думи),сложни(имат 2 коренни морфеми)и съставни(образ. от 2 или повече думи).Според произхода се делят на нареч. от същ.(за стари падежни ф-ми),от прил.(х-рат се с завъшек-О,Е, ОМ,ОМУ,АТА),от числит. (произлезли от числит. редни или образ. от числит.),от глаг.(свързани със стари деят. прич.Образ. се от наств.-ЕШКОМ и ЕШКАТА) и от мест.(мн. са близки до мест.).Според х-ра на признака нареч. биват:квалификатични, модални,квантификативни,темпорални,пространствени,каузатни.По знач. биват:за начин,за време,за място,за колич. и степен,за причина и цел,за предикативност.Предлог-е неизменяема служебна дума,която означ. отнош. му явленията,изразена с пълнознач части на речта:същ. и същ., глаол и същ.,глагол и мест.,същ. и числит.,мест. и числт.,прил. и наречие и др.Предлозите свързват вс. пълнознач думи на речта.Той изпълнява предимно морфолог ф-ция.Термина означ. дума стояща пред др. дума,към която се отнася.Те нямат собт. ударение.По състав са прости(състои се от 1 морфема) и сложни(образ. от на прости предлози с др. предлози или имена).По знач.: отнош. за място,за време,начин,причина,цел, притеж, колич и др.Съюз -неизменяема служебна дума,която свързва еднородните части на простото изреч. и прости изреч. в състава на сложното.Терминът озн. свързване.Те биват прости(състоят се само от 1 лексик. единица) и сложни(вкл. повече от 1 дума и са сложни съчет.).Съюзни думи са местоим. и наречия.Съюзите биват съчинителни(израз. отн. на равноредност.Те се делят на съедн.,съчин. и разделни съченителни) и подчин.(израз. отн. на неравноредност.Те биват:опред.-най-често относ.мест;-допълнит.,въпрост. и частици и обстоят. съюзи за място,цел, време,колич, начин;съюзи въвеждащи подложни и сказуемно-опред. изр.).Частици-неизменяема служебна дума,която модефицира знач. на отдел. думи и на цялостното изреч.Ф-ции са предимно морфолог.По ф-ция биват модифициращи(израз. смилови отсенки на отдел. думи.Те са потвърдителни,отриц,въпрос,показ.), словообраз. и формообраз.Междуметия-изолирани неизменяеми части на речта,чрез които се дава звуков израз на чувства и емоции.Нямат морфол. категории.Терминът означ. дума която се вмята му сродни думи в изреч.Те са 2 типа първични(те са същинско междум.и са 1 или 2-срични) и производни(др.части на речта употр.като междум..По ф-ция се делят на възклицателни(израз.емоции),подбудни(израз.призив,подкана),звукоподражателни(наподобяват шумове, гласове).Глаг. и същ. образувани от междуметия.

23.Лице и число на глаг.-2-те категории се разглежда заедно,защото оконч. за лице и число са общи.Те се свързани със старите лични местоим.Числото е х-ка на лицата вършители на действието.Лице-основава се на отношението на глаг. лице към изказването и на опозицията комуникант-некомуникант.Ако е комуникант може да изпълнява ролята на говорещ или слушащ.1л. израз. значение комуникант-говорещ и има флексии за 1л. ед.ч.-а, я; мн.ч.-ме и първоличните ф-ми на спомаг. глаг.2л. израз. значение комуникант-слушащ и флексии за 2л.- ед. ч.-ш;мн.ч.-те и 2-ро личните ф-ми на спомаг. глаг.3л. израз. значачение глаголно лице-комуникант.Тя израз. липса на данни за участие в комуникацията.Има 3 грамеми-за 1,2 и 3л.Число-израз. количествена оценка на глаг. лица и чрез тях и на глаг. дейст. и се основава на опозиция множественост –немножественост.Мн.ч. сигнализира за много глаг. лица,има формални пока-затели,оконч. за мн.ч. в 1,2,3л. на глаг.+ф-мите за мн.ч. на спомаг. глаг.Ед. ч. израз. липса на количествена оценка на глаг. лица.Изразява единичност на обекта.Време на глаг.Парадигма на категор. време-това е отнош. на дейст. към ориентационния момент.Има 3 времена,2 знач. относит-неотносит.,резултативност-нерезут.В СБЕ има 9 грамеми:сег, мин.свр,мин.несвр.,мин.неопред.,мин. предварително,бъд.вр.,бъд.в мин, бъд. предварително,бъд предвар. в мин.Темпоралните знач. могат да бъдат 3-едновременност,предходност,следходност.Това означ. че и времената могат да са само 3.Едновремнни -ф-мите на сег. вр. предходност-мин ,следходност-бъд.Появяват се още 6 грамеми-някои от тях израз. ориентация не към сег. момент,а към минал.Отнасят дейст. към мин. ориента-ционен момент-мин.несвр.(имперфект).Ф-мите му израз. едновременност на дейст. спрямо момент в мин. Бъд. в мин. израз. дейст. следходни на мин. ориентационен момент.Мин св.(аорист) остава единственото мин. вр. в с-мата на глаг.,тъй като няма относителен корелат.Бълг. темпорални ф-ми имат и корелати,ко-ито не израз. дейст.Те се образ. с мин. свр. деят. прич.+ф-ма на глаг. СЪМ и се наричат резултативни.Темпоралните и относит. грамеми имат резултативни корелати.На сег. вр. съответства резултативната грамема мин. неопределено,на темпоралната бъд. вр. -резултативната бъд. предварително. Мин. свр. вр. няма резултативен корелат.На относит. грамема мин. несвр. вр. -резултативната мин.предваритено. На относит. бъд. в мин.-резултат. бъд пред. в мин.9 грамеми има от предходност и следходност и относит., резултативност.Относит. и резултативност не са темпорални.Образ. заради тях с-ми от морф. ф-ми не са времена.Категория основаваща се на относит.-неотносит. се нарича таксис.Резултатативност-нерезултат.-вид на дейст. Мин. неопределено израз. резултат от дейст. едновременен с момента на говорене.Бъд. пред. израз. резултат от дейст.,сходен на момента на говорене. Мин. пред. израз. резултат от дейст. едновременен на мин. ориентационен момент.Бъд. пред. в мин. израз. резултат от дейст. следходен на мин. ориентац. момент.Парадигма на времето-времето израз. отнош. на дейст към ориентационен момент и се основава на опозицията разновременност: неразновр.Едновременност изр. мин.вр.(сигнализира за предходност на дейст. спрямо ориентационния момент.Показатели за предходност са мин. свр. основи на глаг.) и бъд. вр.(сигнализира за следходност на дейст. спрямо ориентационния момент.Показатели за следходност са морфема Щ и НЯМА.Немаркираната грамема за сег.вр. израз. липса на данни за темпорал-на х-ка на дейст.Сег.вр. израз. едновременност на дейст. с ориенстационен момент.Таксис.Относителни и неотност. глаг. вр.-терминът е въведен за означ. на категорията израз. отнош му2 дейст.Относит. вр. са една от разновидностите на таксиса.Основава се на отнош. на дейст. или на резултата от дейст. ориентирани към мин. момент.Категорията е двучленна с 1 маркиран (относителността)и 1 немаркиран член.Противоставят се 2 грамеми с еднородно съдър. относителност(израз дейст. ориентирано към аориста )и неотносителност(липсва отнасяне на дейст. към опред. момент,а дейст. е ориент. към изказването).Формални показатели: относит. ф-ми-неактуализирана имперфектна морфема; неотносит.-те са немаркирани-вс гл-аг. ф-ми,в които отсъства имперфектна морфема.В рамките на зависимия таксис категорията време също израз. отнош. на действие-изказване,но вече към изказване на мин. вр.Зависимият таксис притежава само 2 темпорални степени-сег. и бъд. вр. Ф-мите на относит. сег. вр се образ от имперфектна основана глаг.+морфема ХШ. Относителността се носи от имперфектната морфема.Израз. се липса на данни за едновременност.Ф-мите за относит. бъд вр. се образ. от имперфектни ф-ми на глаг ЩА,частица ДА+сег вр на спомаг. глаг.Изр. следходност на дейст. по отнош на изказване в мин. вр.Относит. се носи от имперфектна морфема,а следходността от Щ. Ф-ми на относ. резултативно сег. вр. се образ. от имперфектна ф-ма на спомаг. глаг.+ мин.свр.деят.прич. на глаг.Израз. се липса на едновременност. Относителността се носи от имперфектна морфема, резултативността от аористна морфема,а едновременността е немаркирана.Ф-ми за относит. резултат. бъд. вр. се образ. от ф-мите за отност. бъд. вр. на СЪМ или БЪДА+ мин.свр.деят.прич.Израз. се следходност на резултат от дейст. по отнош. на изказване в мин. вр.Следходността се носи от морфема Щ,относит. от имперфектна морфема,а резултативността от актуализирана аористна морфема.Вид на дейст.-резултатив:нерезултат-основава се на отнош. му дейст. и резултат дейст. в един и същ момент.Има опозиция резултативност-нерезулт.Категорията е двучленна-с един маркиран (резултативност)и един немаркиран член.Актуализационните моменти са 4:сег.,мин.,бъд. и бъдещ спрямо минал.Противопоставят се 2 грамеми-резултативност(израз. резултат от дейст.) и нерезултат(липса на данни за дейст).Формални пока-атели:-резултативни ф-ми-аористна мофрема свързана с мин. свр. деят. причастие или страд. чрез морфемите Л,Н,Т;-нерезултативни ф-ми-немаркирани са.Вс. спрегаеми глаголни словоф-ми,в които липсва аористната морфема.Осн. резултативни времена са само 2-сег. и бъд.Ф-ми за резултативно сег. вр. се образ. от мин. свр. деят. прич. глаг.+ ф-ми за сег.вр. на СЪМ.Израз. се липса на данни за едновременност на дейст. и изказване.Резултативността се носи от аористната морфема,а едновремен. е немаркирана.Ф-ми за резултативно бъд. вр. се образ. от мин.свр.деят.прич. на глаг. +ф-ми за бъд. вр. на СЪМ или БЪДА.Израз. се следходност на резултат от дейст. по отнош. на изказването.Носител на знач. следходност е морфемата Щ,а на резултативност е актуализираната аористна морфема. Наклонение на глаг.Грамеми за наклон.-съдър. се основава на отнош. на говорещия към дейст.Осн. опозиция субективност(при нея се противопост. значението повелителнот,условност и умозаключителност)-несубективност.Противопост. се 4 грамеми:-субективно отош. на говорещия към дейст.:повелит.накл.(императив)-израз. дейст.,което се извършва по волята на говорещия;-условно накл.-израз. възможност при определени обстоят. действие от гл. точка на говорещия; - умозаключително накл.- израз. дейст.,което се установява от говорещия по пътя на умозаключение; -изявит. накл. израз. липса на данни за отош. на говорещото лице към де-йст.Формални показатели:-за повелит.накл -за синтетични ф-ми при глаг. от III спреж и при I и IIспреж,чиято лексикална основа завършва на мор-фемата Й.При останалите глаг. от I и II спреж е И за ед.ч. и Е за мн.ч.;-за аналитичните ф-ми повелит.частици НЕКА,ДА,НЕКА ДА;-за условно накл. -аналит. ф-ми специална условна ф-ма БИ,БИХМЕ;-за синтет ф-ми специална итеративна морфема А,ВА,ВВ;умозаключ. наклонения-те са намаркирани с модална морфема.Всички глаг. словоф-ми, които не съдър. модални морфеми.Модални ф-ми: по отнош на време-пълна темпорална парадигма в изяв.,умозакл.накл.В условно и повелително наклонение темпорални различия няма;-по отнош. на вид на дейст.-изявит. и умозак. наклон. има нерезул. и резултативни ф-ми неследходност-следходност;-по отнош. на таксиса-при изявит. и синтетично услов. ф-ми се различават относит.-неотносит. ,а умозакл. са само относителни.Изявителни са вс. глаг. ф-ми,които не съдър. модална морфема.Повелит. и услов. накл.-ф-мите за повелит. накл са 2 типа:-синтетични ф-м - са само за 2лице.Образ. се като Й заема място след тематичния гласен за сег. основа при глаг. от III спреж.,за I и II спреж. след лексиклната основа спомаг. глаг. БИВАМ.,а останалите от тези 2 спреж се образ. с темататичен гласен +И за ед.ч. и Е за мн.ч.Ф-мите изразяв. повелителност като различават ед. от мн. ч.Те са нерезултативни и неотносителни;-аналитични ф-ми-образ. се от повелит. частици НЕКА, ДА, НЕКА ДА+ф-ми за сег. вр. на глаг.Израз. се пове-лителност,като се разграничават лице и число. Могат да се причислят към немаркираното сег. вр.Те са нерезултат. и неотносит.Ф-ми за условно наклонение-те са 2 типа:-аналитични ф-ми-образ. се от спецециална условна ф-ма на спомаг. глаг. БЪДА +мин.свр.деят прич. на глаг.Ф-мите от този тип израз. условност,като различават лице и число.Причисляват се към немакираното сег. вр.;-синтетични ф-ми- те също са 2 типа в зависимост от опозиция относител.-неотносит. Условно сег. вр.-ф-мите изразяват възможността на говорещия с оглед на изказването.Условно относит. сег. вр. -ф-ми от този тип израз. възможността на говорещия с оглед на изказването в мин. вр.Умозаключително накл.-ф-мите са само относит.,като включва и ориентира на относител.Умзаключит. мин. вр.Съдър. резултативн.-нерезултативност. Ф-ми за умозаключит. сег. вр.-те се образ .от мин. несвр. деят. прич. на глаг. +ф-ми за сег. вр. на СЪМ.Ф-ми за умозаключ. бъд. вр.-те се обра.з от мин. несвр.деят.прич. на глаг. ЩА,ф-ми за сег.вр. на СЪМ, частица ДА+ф-ми за сег. вр. на спомаг. глаг. Те израз. следходност на дейст. установено от говорещия по отнош. на мин. вр.Ф-ми на умозаключ. мин. вр.-образ. се от мин. свр. деят. прич. на глаг.+ф-ми на СЪМ.Те израз. преходност по отнош. на изказването,действие установено от говорещия.Ф-ми за умозаключ. резултативно сег. вр.-образ. се от ф-мите за умозаключ. сег. вр. на СЪМ+мин. свр. деят. прич. на глаг.Ф-ми за умозаключ. резултативно бъд. вр.-образ. се от ф-ми-те на умозаключ. бъд. вр. на СЪМ или БЪДА +мин. свр. деят. прич. на глал.Те изразяват следходност на резултат от дейст.,установен от говорещия.Вид на изказването-преизказ. и неприз. ф-ми-двучленна морфолог. категория,чиято грамема е преиказаността.Има 1 член маркиран и 1 нема-киран.Семан.съдържание се основава на отнош. на говорещия към изказването.Опозиция преизказност-непреизказ. Противопост. се 2 грамеми с еднородно съдър.:преизказност(израз. предаване на изказване на друг човек) и непреизказност(израз. липса на данни за вторично изказване,а главното значение е пряко изказване на де-йст).Формални показатели:-непреизказни ф-ми-те са немаркирани; формален показател за преизказност е морфема Л.Изявителни преизка-зни ф-ми:-за преизказно мин.сег.и бъд.вр.за преизказно резултативно сег. и бъд.вр.Повелит. преизказ ф-ми-образ. се от аналитични повелителни ф-ми.Синтетичните ф-ми не се преизказват.Аналит. ф-ми се образ. от повелит. частици НЕКА,ДА,НЕКА ДА+ф-ми за сег. вр. на глаг.Ф-ми от този тип израз. преизване на действие,което се извършва по воля на говорещия. Повелителността се носи от частици НЕКА,ДА,НЕКА ДА,а преизказността от морфема Л и липса на Е в 3 лице.Условни преизказни ф-ми-образ. се от синтетични условни ф-ми.Аналитичните ф-ми не се преизказват.Условните преиз. ф-ми се образ. от мин. несвр. деят. прич. на условната ф-ма+сег. вр. на СЪМ липсващ в 2лице. Умозаключ преиз. ф-ми:-за преиз. умозакл. сег. и бъд.вр.;- за преиз. умозак. резулатативно бъд. и мин. вр.Залог на глагола-съдър. се основава на отнош на глаг. субект към дейст .Двучленна категория с 1 маркиран и 1 немаркиран член.Опозицията пасивност-непасивност.Има 2 грамеми с еднородно съдър.-страдателен(израз. пасивно отнош. на глаголния субект към дейст.) и деятелен залог(израз. липса на данни за отнош. на глаголния субект към дейст.,а главното знач. е активно отнош. на субекта към дейст.). Формални показатели на страд. ф-ми е морфемата Н или Т в мин. страд. прич.,а деят. ф-ми са немаркирани.Непреизказ. страдат .ф-ми за изявит. накл.:-за страд. мин .,сег. вр.-образ. се от ф-мите за сег. вр.;за страд. резултативно сег. и бъд. вр.;за страд. относително сег.вр.;за страд. итеративно относит. сег, вр,;за страд, относит. резултативно бъд. вр.Непреизказни страд. повелителни ф-ми:-страд. повел. и условно накл.Непреиз. страд. ф-ми за умозакл. накл.:-страд. умозакл. сег. и бъд. вр.;страд. умозакл. итеративно сег. вр.Преизказ. страд .ф-ми за изяв. накл.: -преизно страд. итеративно сег.;преизказно страд. сег. вр..;преиз. страд. относит. резул. сег.вр. и бъд.вр. Преизказ. страд. ф-ми за повел накл. Преиз. страд. ф-ми за умозакл. накл.:-преизказни страд. относит. резултативно умозакл. вр.Статус.Отриц. ф-ми на бълг. глаг.-съдър. на статуса се основава на отнош. на дейс.т към реалносттаКатегорията е дв-учленна.Опозиция отрицателен-неориц.Против се 2 грамеми с еднородно съдър. отицателен(израз. отричане на дейст.) и утвърдителен статус(израз. наличие на дейст.).Формални показатели-отрицат. ф-ми са маркирани от частицата НЕ,която се съдър. в глал. НЯМА и НЕДЕЙ,а утвърдителните ф-ми са немаркирани.Отрицат. непреизказни деят. ф-ми за изяв. накл.:-за отриц. мин., бъд. и сег.вр.;за отриц. относит. сег. и бъд.вр.;за отриц. относ.резултативно бъд.Отрицат. непреиз. деят. ф-ми за повел. накл.:-за синтетично повелителнп;за аналитично повелит.Отриц. непреиз. деят. ф-ми за условно накл.:- за аналитично условно накл.; за синтетично условно накл. (отриц. условно сег. вр. и отриц. относит. сег.вр.).Отриц. непреиз. деят. ф-ми за умозакл. накл.-отриц. умозаключително сег.,бъд. и мин. вр.; отриц. умозакл. резултативно сег. и бъд.вр.Отриц. преиз. деят. ф-ми за изявително накл.-отриц. преизказно мин.,сег. и бъд.вр.;отриц. преиз. резултативно сег. и бъд.вр.Отриц. преиз. деят. ф-ми за повелит. накл. и ф-ми за условно накл.Отрицат. преизказни деят. ф-ми за умозакл. накл.-отриц. преизказно умозакл. бъд.,сег. и мин. вр.;отриц. преизказно умозакл. резултативно бъд. вр.Отрицат. непреиз. страд. ф-ми за изяв. накл.-отриц. страд. мин. и сег. вр.;отриц. страд. резултатвно бъд. вр.;отриц. страдателно относит. сег.вр.;отриц. страд. итеративно сег. вр.;отриц. страд. относит. резултативно сег.и бъд.вр. Отриц. непреи.з страд. ф-ми за повел. накл. и за условно накл.Отрицателни непреизказни страд. ф-ми за умозакл. накл.-отриц. страд. умозакл. сег. и бъд. вр.; отриц. страд. умозакл. итеративно сег. вр.Отриц. преиз. страдателни ф-ми за изявит. накл.-отриц. преиз. страд. итеративно сег. вр.;отриц. преизказно страд. относително сег. вр.;отриц. преизказн страдателно относит. резултативно сег. и бъд.вр.Отриц. преизказни страд. ф -ми за повелително и умозакл. накл.

24.Нелични глаголни форми- това са причастията и деепричастията. Причастията са глаголно-именни форми.За тчх са х-ни особенсти както за глагола, така и за прил. имена.Деепричастието е по същество глаголно наречие,макар че притежава някои х-ки на категорията таксис- винаги изразява едновременност с друго действие.Приюастията в СБЕ са сег. деятелно(четящ,пишещ,говорещ),мин. сврш. деят.(чел,писал,говорил), мин. несвр. деят.(четял,писал,говорил),мин. страд.(четен,писан,говорен). Сег. деят. причастие се образува от имперфектната основа на глаголи от несвр. вид +морфема –Щ, напр. четя-х–четяЩ,лежа-х–лежаЩ,говоре-х–говореЩ.Притежава само атрибутивни ф-ции.В семантичен план самостойно употребеното сег. деят. причастие означава активен действен признак,винаги едновременен сдействието-Виждам летящия влак;Видях летящия влак;Ще видя летящия влак.
Мин. сврш. деят. причастие се образува от аористната основа на глаголи от двата вида(свършен и несвършен) +морфемата –Л,напр. писа-х–писаЛ,говори-х–говориЛ.Мин несвр. деят. причастие има както именна,така и глаголна употреба.В семантичен план самостоятелно употребеното мин. сврш. деят. причастие означава активен действен признак,винаги предходен на деийсвието-Видях падналия лист;Виждам падналия лист;Ще видя падналия лист.
Мин. несврш. деят. причастие се образува от имперфектната основа на глаголи от двата вида (свършен и несвършен) + морфема Л,напр. четя-х– четяЛ,пише-х–пишеЛ.Мин несврш. деят. причастие няма самостоятелна употреба,а оттам и семантично съдърж.Използва се в състава на преиказните и умозаключителните ф-ми,които изразяват едновременност и следходност.
Мин. страд. причастие се образува от аористната основа на преходни глаголи от двата вида (свършен и несвършен) +морфемите Н или Т (морфемата Н е много по-продуктивна),напр. писа-х–писаН,гледа-х–гледаН,написа-х–написаН,би-х–биТ,изтри-х–изтриТ.Мин.страд. причастие има както именна,така и глаголна употреба.Чрез него се образ. всички форми за страд. залог.В семантичен план самостоятелно употребеното мин. страд. причастие означава пасивен действен признак,предходен на действието-Виждам скъсания лист;Видях скъсания лист;Ще видя скъсания лист.В СБЕ има остатъци от сег. страд. причастие което е било присъщо на старобълг. език.
Деепричастието се образува от имперфектната основа на глаголи от несврш. вид +форманта –ЙКИ,напр. четеше–четеЙКИ,леже-ше–лежеЙКИ. Деепричастието е свързано по произхода си с глагола,но нчма нито именна,нито глаголна употреба.В семантичен план деепричастията изразява действена обстоятелствена (за начин) х-ка,едновременна с действието-Мислейки,влизам в стаята;Мислейки,влязох в стаята; Мислейки ще вляза в стаята.
26. Лексикално-грамат. категории -при нея дадени грамат. знач. се изразява от морфема на равнището на лексемата,т.е. дадена грамтич. х-ка е присъща на цяла дума в различ. и грамтич. форми При лексикално-грамат. категория няма словоф-ми.Лексикално-грамат. разреди се нарич граматич. значими гр думи в рамките на дадена част на речта,които имат обща семант. хак-ка ,но най-често нямат общ формален показател.Мъжките лични имена избягват бройните ф-ми.Род на същ.Морфолог категории при същ.-планът на съдър. на категорията род на същ. по нищо не се отличава от плана на съдър. на категорията род.Има противопоставянето на гр. лексеми.Осн. принцип за разпределението на същ. в 3 рода е съгласувано с формалните показатели на категорията род. Гр. лексеми м.р. към тях принадлежат-повечето нелични същ. имена, нямащи спец. оконч;наименования на месеци;лични същ. имена означ. лица от мъж.пол без специално оконч.,оконч. на А,О,Е,И.Гр. лексеми ж.р. към нея се отнасят:огромна част от нелични същ. имена,чието общо оконч. е А,нелични имена без специално оконч.,лични същ. имена означ. лица от женски пол-оконч. на А, Е,И,без специал. оконч.Гр. лексеми ср.р. към тях се отнасят:-нелични същ имена-оконч. на О,Е,И,У;-лични същ. имена оконч. на Е.Малка група същ. са от общ род(мъжко-женски).Те оконч. на А,членуват се с ТА и имат звателни ф-ми на О и Е. Вид на глаг.Образ на свр. и несрв. глаг.Интеративност-категорията вид на глаг. се основава на отн. на дейст. към неговия предел.Опозиция цялост-нецялост.Маркиран член на опозицията са свр. глаг.,а несвр. израз. липса на данни за цялост на дейст.Противопост се 2 гр. лексеми с еднородно съдър.-свършен(х-ра дейст. като цялостно.В нея се противопост. комплекс на итеративност и неитеративност) и несвършен вид(израз. невъзможност за повторна упорт.).Формални показатели-итеративността е маркирана с морфема А,ВА,АВА ,а неитеративн. са немаркирани.Глаг. от свр. вид-те са първични(по-голяма част от първич. глаг. са от несвр. вид) и вторични (вс. свр. глаг. може да образ. несвр. с наставка А,ВА ,АВА,УВА).Глаг. от свр. вид-те са първични свр. и образ. с представки(Словообраз. и грамат. ф-ция-В,ДО,НАД,ОТ,ПРЕД,С).Има такива глаг., които са образ. от няколко представки-Др. група се употр. само с предст.Някои от тези глаг. се образ. с наставки- Н,ИСА,ДИСА Същ. и двувидови глаг., които могат да бъдат свр. и несвр.За двувидови се приемат вс. глаг. образ. с наставка ИРА.Свр. глаг. нямат самостойно сег. вр.,не образ. сег. деят. прич. и дееприч.,също отриц .ф-ми за повелит. накл.Лице на личните и притежателни мест.-те притежават словоф-ми за лице,а персоналните значения се израз. от суплетивните ф-ми.Група лексеми 1л. включва:а)при личните мест.-аз,мене(мен),ме,ми; б)при притежателните мест.- аз,мене,мое,мои,ми.Група лексеми второ лице:а)при личните мест.-ти,тебе (теб),те,ти;б)при притежателните мест.-твой,твоя,твое,твои,ти.Групата лексеми трето лице: а)при личните мест.-той,тя,то;б)при притежателните мест.-негов,негова, негово,негови.Число на личните и притежателни мест.-от съвременно равнище нямат словоф-ми за число, а квантитативните значения се носят от отделни лексеми.При притеж. мест. лексикално-граматично е само изразяването на броя на притежателите:мой-наш,твой-ваш.Когато се изразява броят на притежателните явления, категорията число е морфологична:мой-мои,твой-твои.Групата лексеми ед.ч.:а)при личните мест.-аз,мене,ме;б)при притеж. мест.-мой,моя,мое,мои.Групата лексеми мн.ч.:а)при личните мест.-ние,нас,нам,ни;б)при притеж. мест.-наш,наша, наше,наши.Падеж на личните мест.-планът на съдър. на категорията падеж при личните мест. съвпаа с плана на съдър. на съответната морфолог. категория при имената.Противопоставят се 3 групи лексеми с еднородно съдър.-за именителен,винителен и дателен падеж. Групата лексеми именителен падеж включва мест.-аз,ти,той,тя.Групата лексеми за винителен падеж включва мест.-мене (мен) ме,тебе (теб) те,него го.Групата лексеми за дателен падеж включва мест.-мене ми,тебе ти,нему му.
27. Основни тенденции при прехода към аналитизъм в именната система- именната с-ма на бълг. език е претърпяла разл. промени,от които най-съществените са свързани с уникалния преход, който прави само бълг. език-преминава от синтетичен в аналитичен.В най-ранния етап на своето съществуване той притежава богата склонитбена с-ма на имената.До аналитизмът именната с-ма преминава през няколко етапа:1)Наченките на аналитични процеси се откриват още в старобълг. ръкописи.Единствено местоим. са запазили днес по значенителни остатъци от падежни флексии.Най-вече родително-винителни и дателни.В днешния език тези ф-ми са значително ограничени.Според граматиките съществува изразът-Кого видя вчера?(кого-дат.п.),но се употр.-Кой видя вчера?(кой-им.п.),което показва че стремежът да се постави именителна ф-ма на мястото на дателна е избягване на употр. на падежи.В много от бълг. диалекти са запазени падежни ф-ми-родителен,дателен,дори местен при имената.2)Изгубила се е ф-мата за двойствено число.Днес старите ф-ми от това число са преосмислени като ф-ми от мн.ч.-ряцÞ-ръце.3)Възникнали са специални ф-ми при същ. имена за съчетаването им с числ. имена:за одушевени предмети-двама ученици;за неудошевени предмети-два стола. 4)Категорията определеност е получила специален формален израз-задпоставен опред. член,което отново е х-но само за бълг. език.5)Изгубили са се дългите сложни ф-ми на прилаг. имена,а степенуването е станало аналитично,с помощта на частиците-по,най.6)Разпаднала се е тричленна с-ма на показ. местоим.-сƅ,тъ,оNъ.Днес тя се пази в старите бълг. говори със същото свое старо значение-отдалеченост на обекта спрямо говорещият (тоа,соа,ноа).7)Появили са се специални ф-ми за 3-то лице на личните и показ. мест.Старобълг. писмени паметници пазят доста добре една строй а с-ма от добре разграничени склонитбени типове.Много рано тази с-ма започва да се променя в резултат на две конкурентни тенденции-синтетична и аналитична.Синтечната се стреми да запази стария езиков облик и промените от нейното действие да не нарушават облика на езика. При същ. имена такива промени са ограничаване на някои оконч.,дори поява на нови,което показва,че с-ма е разстроена.Аналитичната от своя страна се наблюдава в среднобълг. Паметници като направилна употр. На падежните оконч.,неправилно съгласуване по падеж,отмиране на отделни падежи и изместването им от обща падежна ф-ма.Още в най-ранните ни паметници се забелязва тенденция към опростяване на многообраз. От склонитбените типове.То е подчинено на 3 фактора:1)Количествен-по-непродуктивните склонитбени типове се сливат с по-продуктивните. 2)Формален-взаимодействат си имена от разл. склонитбени типове,чиито оконч. за Им.П. ед.ч. съвпадат исторически:море~теƛя-преливане на съгласковия с вокалния тип.3)Родов-изисква да си взаимодейст. само същ. имена само от един и същи род.Много промени се наблюдават и при падежните категории:1)Ограничаването на меки варианти при имената от -о,-jo,-а,-ja основи безспорно се намира в пряка зависимост от затвърдяване на бълг. консонантизъм.2)Обобщаване на падежните оконч. за Тв.п. ед.ч. –омъ,Тв.п. мн.ч. –ен.През среновек. Период могат да се явят тези оконч. при имена с разл. стара основа и различен грамат. род.3)Образ. на падежни ф-ми за мн.ч. за основа,на които служи Имен. Ф-ма за мн.ч. най-основа:старобълг. период граДн>14в. граДове.4)Употр. на ф-мата за мест.пад. мн.ч. като Род.п. под влияние на местоим. склонение,в което тези два падежа имат едно и също оконч.

28.Развоя на глаг. с-ма-общи постановки.-Развоя на бълг. глаг. с-ма се х-ра с интересни промени като-загубата на инфинитив и супин,на неличните глаг. ф-ми,на някои причастия.Наред със загубата на синтетичните именни ф-ми се променят и някои глаг. ф-ми свързани с тях-появяват се деепричастията.За разлика пък от именната с-ма в глагол. се пази цялото разнообразие.Пазят се и трите глаг. основни времена.Сег. вр.-беря;мин.несвр.вр.(имперфект)-берÞахъ;мин.свр.вр.(аорист)-бƅрахъ;мин. неопр.вр.(перфект)-бƅрахъ есмƅ;мин.пред.вр.-бƅрахъ бÞхъ;бъщ.описат. вр.-хоштя бƅратн;бъщ.вр. в мин.-хотÞхъ бƅратн.Някои от тези ф-ми са претърпели известен синтактичен разбор.Напр. ф-мите на перфекта са започнали да се употр. за изразяване на действия,на който разказвачът не е бил свидетел-преизказни ф-ми.Темпоралната с-ма се е обогатила със спец. ф-ми за бъщ. Вр.Формите за двойствено число изчезват.От четири типа аорист се запазват само два-тези,който са с по-висока фреквентност-асигматичен(прост) аорист и I-ви сигматичен със сигма променена в –х-, наречен –ох- аорист.Глаг. ф-ми продължават да се образ.от две главни основи-сег. и минала(инфинитив).В своя историч. развой бълг. език е запазил напълно грамат. си ф-ма-вид(свършен и несвършен).Наставките,с които се образ. глаг. от несвр. вид,се пазят и днес.Лека промяна се наблюдава във фонетичния облик на суфиксите:-аватн>-оуватн-книжовна норма е купувам,пазарувам,гладувам;в диалектите се пази старата наставка –куповам,гладовам.В развоя на езика се е загубила разликата м/у опред. и неопределени галг. за движение(напр. водят се-глагол определен,убиват ги-неопред.).Тази разлика се губи от 12в. нататък тъй като супинът е заменен с инфинитив,а после и инфинитивът отпада.Днес тази ф-ма е запазена в руски език.Така старата глаг. с-ма от 5 глаг. основни времена се е преобразувала в 3 новобълг.Появило се е и ново –а- спреж. III- то.
30.Основни признаци на изреч.: предикативност,модалност, граматическа оформеност,интонация-Предикация:в едно изреч. се намират свързани думи,но синтаксисът ги разгл. като представители на класове думи,известни като части на речта.От гл. точка на речта свързването засяга думите.Синтаксисът на езика преставя думите като крайни елементи,от които се състои една синтактична единица,но синтактичните отнош. не зависят пряко от лексикалните им свойства. Следните 2 изреч. не се различават синтактично:Слънцето залезе.Луната изгря.Тези изреч. имат еднаква синтактична структура.Зад. на синтак. анализ е представи структурата на което и да е изреч. от даден текст. Понякога вместо дефиниция за изреч. се дава дефиниция за понятието предикация,а изреч. се дефинира чрез предикацията.То е предикативно съединение на лексик. единици от частите на речта.Според логиката предикацията е приписване на признак на предмет.Отнош. м/у признак и предмет се открива в следните 2 израза.:Заспалото дете.Детето е заспало.Предикативност има във 2-рото изреч.,защото с него се извършва преписването на признак.Според лингвист. Предикацията е единство от 3 категории:лице,време и модалност.Лицето играе роля в безличните и безглаг. изреч.:Тук не се пуши.Чудесно.Предикатът трябва да бъде езиково изразен,за да се каже че е извършен предикативен акт-съединяване на признак с носител на този признак.Предикацията е мисловен процес на свързване,въпреки че единият от свързващите елементи може и да не бъде изразен езиково.Времето е налице във всяко изреч.,но може да не е експлицитно изразена.Съдър. на безглаг. изреч. като:Нощ.Тишина.И внезапно вик.е локализирано във времето.Темпоралните глаг. ф-ми поставят в явен вид изразеното в съобщението събитие в някакъв отрязък от времето и по този начин го представят като реално,т.е. като изявителна модалност.Модалността е изразена в такива изреч.,защото говорещият е длъжен да покаже дали описваната ситуация е реална или не-трябва да покаже кога е,или е била или ще бъде реална описваната ситуация. Диатеза-отнош. м/у семантични роли и синтактични ф-ции.От синтактична гл.точка залогът показва активна или пасивна субектна позиция,когато глаголът е преходен и семантичната рола на един от участниците е деятел или експериентор:Товарът тежи два тона.Страд. залог освобождава подложната позиция от ролята деятел:Земетресението се усети от всички.Всяко изречено съобщение е текст или част от текст, който се създава с помощта на езика.Използ. на езика е вид дейност,при която се произвеждат изказвания с определена цел.Има 5 вида изразвания според целта на речевата дейност:1.Съобщителни.2.Въпросителни. 3.Подбудителни.4.Желателни.5.Възклицателни.Синтактичен разбор на такива изреч. се прави с цел изследване на синтактичните свойства на бълг. език.Интонация-всяко изреч. притежава интонация на завършено съобщение.Терминът интонация означ. сборно понятие,в което се включват мелодиката,темпото,силата(интензитетът),паузите,тембъра, ударението,ритъма,регистъра и диапазона на речевите отрязаци,оформени като изрея.Тези компоненти на интонацията се изследват във фонетиката,тъй като са свързани с акустичната страна на речта.Към интонацията има отнош. и синтаксисът, тъй като при словестното общуване тя изпълнява две важни ф-ции:-комуникативна ф-ция:интонация свързана с вида на изреч. по цел на изказването,интонацията определя границите на изреч.Едно изреч се възприема като завършено,ако има интонационен край на съобщение, въпрос или подбуда,интонацията определя смислово важните от смислово неважните съставни на изреч. като създава контраст м/у известната и новата инфор.;-модално-емоционална ф-ция на интонацията е свързана с личното отнош. на автора на изказването към съдър. на изреч. и неговото емоц. състояние по време на словестното общуване.Граматическа оформеност-при словестното общуване авторът на изказването подбира онези дъми от лексикалната с-ма на езика,чиято семантика му дава възможност да реализира съобщ. си.М/у думите се осъществяват 3 вида връзки:смислови-формално се израз. чрез граматическите връзки и заедно с инонацията превръщат думите в изреч.;грамтически-биват съчинителни и подчинителни.Съчин. се реализират с помощта на съюзите.Подчин.-с помощта на сългасуване, прилагане,свързване чрез предлог или управление.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Писмо и правопис.Правописни принципи.Развой на правописния въпрос у нас 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.