Песен за човека


Категория на документа: Литература


"Песен за човека" - поема за прераждането и възкресяването на човека

Никола Вапцаров живее и твори през 40те години на XX век, в "епоха на дива жестокост". Неговите стихове са поетичен документ за драматичната действителност, но и за вярата и надеждата в един по-справедлив свят.

Вапцаровият лирически герой непрестанно търси истината за живота и света, за законите, по които те съществуват, както и за възможностите да бъдат променени. Близка му е екзистенциалната проблематика, която е изключително модерна в цялата световна литература от 30те и 40те години на 20 век. Това е търсещият, променящият се човек. В този смисъл лирическият герой на Вапцаров е видян в двойнствена перспектива. Той е жертва на трагичните обстоятелства на времето, но и творец на бъдещето. Битието му тук и сега е сурово, безнадеждно. Но съществува възможното утре- светло, оптимистично, справедливо. Това е вапцаровият утопичен проект, който той изгражда в поезията си, подобно на Смирненски и Гео Милев.

Много често героят достига до болезнени заключения за несправедливо устроения свят, който е истинско предизвикателство за човек. Същевременно Вапцаров вярва в човека и това е разкрито в поемата " Песен за човека", една поетична възхвала на човечността. Вапцаров прониква в съкровения свят на ближния, преживява неговата драма като своя и така превръща "Песен за човека" в творба за човека-грешник и праведник, и за живота, в който винаги има място за вяра, надежда и любов. Песента е израз на волята на човешкия дух, а в текста тя възпява възкресението и пробуждането на човека. Основни проблеми са престъпление, наказание, възмездие, духовно прераждане, вяра в доброто начало у човека, силата и безсилието на човешкия дух срещу неразрешителните противоречия в живота.

В текста авторът представя едновременно низостта и величието на човека, способността му за нравствено прераждане чрез невероятната метаморфоза на "ужасното" в "прекрасното". Текстът създава характерната за Вапцаровата лирика полемична ситуация, рамкираща няколко лирически сюжета. Самият читател също е включен в тази ситуация, защото текстът съдържа ?-си, отправени към него ("как мислиш, читателю, ти?").

Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -

тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,

нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:

- Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Песен за човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.