Пейо Яворов - живот и творчество


Категория на документа: Литература


ПЕЙО ЯВОРОВ - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

1. Име - Пейо Тотев Крачолов.
2. Прякори - Пейо Яворов, Джемо.
3. Направление - символизъм.
4. Роден е в Чирпан на 01.01.1878г. Умира на 29.10.1914г. в София.
5. Част от литературния кръг "Мисъл", заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков, П. Ю. Тодоров. Те внасят на родна почва идеите на Ницше, Шопенхауер, Киркегор и творческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Основното, което обединява творците около списание "Мисъл", са общите естетически принципи и идейни виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на идейно-естетическа програма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков. Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови литературни търсения, които да изведат родната литература от тесните рамки на национално ограниченото до висините на световно значимото. В това отношение те приемат своята дейност като месианство. Новото начало, което ще постави личността с нейните екзистенциални проблеми в центъра на изображението, е формулирано като "събуждане на човека в българина". Това е повратната точка в литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от обществените й функции и превръщането й в чисто духовна дейност.
6. Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература - в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика.
7. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.
8. Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
9. Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки.[7]Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров.[8] Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.
10. П.К.Яворов е личност с изострена емоционалност и подчертана душевна чувствителност ,с богато въображение и склонност към психологическо самовглъбяване.Той е първият наш поет който превръща философската проблематика /основен импулс в творчеството му/ в собствено преживяване.За Яворов истина и скръб са синоними и определят пределния драматизъм и титанизъм на чувството ,както и острото напрежение в поетическия монолог.Борбата м/у реалност и идеал м/у материя и дух ,м/у богоборчески пориви и фатализъм ,м/у съкровена нежност и непрекъснати сражения на духа със самия себе си ,със света и съдбата определят тревожната атмосфера в неговия стих.Чувството за универсална скръб идва като естествен резултат от трагичната среща на поета със света ,на личността с обществената действителност и с космичната драма на човешкото битие.
11. В поезията на Яворов откриваме стремеж към идеал ,към възвишено ,жажда за душевна близост и за "кипеж от чувства и страсти.Но навярно с еднаква сила в основата на нейния драматизъм е заложена и вътрешната конфликтност на поета ,неговата противоречивост ,която вече е предпоставка за една изпълнена със сложните перипетии на страданието поезия.
12. върде изострено е усещането му за болката и болезненото ,оцветено в различни нюанси: от застиналата в безсилие ,неподвижна болка на човек ,осъзнал преходността на красивото и чистото/"Страсти и неволи/ ще хвърлят утре в/у тях /булото на срам и грях"/ до символистичната му поезия ,в която търси отчаяно катарзиса на своето вътрешно разрешение.Навярно това Гео Милев формулира като "еманация на един обратен комплекс от енергия" ,насъбран от българския народ през петвековното робство ,като "колективно страдание" на народа ни ,защото "такова голямо лично страдание безспорно не може да съществува".Това обяснение навежда на мисълта за някои типично национални особености на светоусещането формирани в народа ни под влияние на историческите условия.Яворов откликва на болката на народа ни и творбите му на социална тематика са изпълнени с вътрешно напрежение ,с отчаян стремеж да се намери изход от положението и породеното усещане за безизходица като резултат от обезверението на самия автор.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пейо Яворов - живот и творчество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.