Павел Вежинов "Звездите над нас"


Категория на документа: Литература


СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПРОЗА
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ „ЗВЕЗДИТЕ НАД НАС”
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА АВТОРА
Никола Далчев Гугов, известен с псевдонима си Павел Вежинов е български писател, роден на 9 – ти ноември 1914 година в София.
Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато той започва да сътрудничи на различни списания като „Жупел”, „РЛФ”, „ЩИТ” и „Изкуство и критика”.
В периода 1938 – 1944 г. бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
В началото на 1944г. Павел Вежинов става член на БКП. През втората половина на същата година той участва във войната срещу Хитлеристка Германия като е редактор на вестник „Фронтовак”. По – късно Вежинов пише сборниците разкази „Златан” и „Втора рота”, в които описва спомените си от фронта. Именно „Втора рота” става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.
В периода 1947 – 1954 г. Павел Вежинов е главен редактор на вестник „Стършел”, а от 1954 – 1972 г. работи в „Българска кинематография”. През 1972г. той става главен редактор на списание „Съвременник” и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
Вежинов е много продуктивен писател, автор на сборниците с разкази „Улици без паваж”, „Дни и вечери”, „Мека мебел”, „Гибелта на Аякс” и „Сините пеперуди”.Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават”, „Произшествие на тихата улица” и „Прилепите летят нощем”.

Автор е също така и на много повести, които са: „Бариерата”, „Белият гущер”, „Езерното момче”, „Един есенен ден по шосето”, „Втора рота”, „Златан”, „Далече от бреговете”, „В полето” – 1950г. и „Нашата сила”.
Най- известният роман за възрастни на Вежинов е „Нощем с белите коне”. Други романи, „Звездите над нас”, „Везни”, „Синият залез”, „За честта на Родината” и „Малки семейни хроники”.
Павел Вежинов умира внезапно на 20 – ти декември 1983г. в София.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТВОРЧЕСТВОТО МУ
Павел Вежинов с тънък усет се стреми да проникне в човешкото съществуване като сложна дихотомия ( плът и дух; разум и чувство) и да акцентира върху стремежа на личността, да преодолее земната гравитация.
Талантливият разказвач се изявява със своята човечност и блясък на фантазията, която съумява не само да документира епохата, но и да проникне в духовния ръст на личността, в насочването й към избор на вярна жизнена позиция.
Разбира се, в нашата литературна история има и примери на сравнително пълна, разностранна художествена реализация. Най – типично и видно между тях е създаденото от Вазов, а сред малцината последователи го имена трябва да се прибави и това на Павел Вежинов със забележителното му творческо дело, което го поставя сред най – значителните световни писатели през втората половина на изминалия век.
Неговият път не е съвсем безметежен, съдбата не му е спестила нито огорченията и безцеремонните външни намеси в изкуството му, нито съблазните за лесните успехи. Той се появява в литературата през 30 – те години и още първите негови публикации в периодичния печат, а после сборниците с разказите „Улица без паваж” и „Дни и вечери” открояват дарбата му сред една кохорта млади леви писатели, близки по възраст и с еднакво идейно – естетически схващания.
Революционните промени след 09.9.1944г. съответстват на неговите комунистически убеждения и Павел Вежинов влива силите си в общото течение за преустройство на националния живот. Той пише книги , потребни за момента, отдава много енергия на журналистическа и спортно – обществена дейност, с живия си ум и талант изиграва голяма роля за създаването на професионално българско кино. Работата му се оценява с високи награди, произведенията му се радват на общонародна популярност. С осигурено писателско битие, с безспорно политическо доверие от партията, към която принадлежи, депутат в Народното събрание, заемащ отговорни постове на културния фронт, житейският път на Павел Вежинов изглежда гладък и сигурен.
Но той се оказва от писателите, които не само не обичат отъпканите пътища, но имат и волята да се насочат към стръмнините, към непостигнатото и непредвижданото. Не става дума за някакъв идейно – политически обрат у Павел Вежинов. Писателят до края на дните си бе убеден комунист, който вярваше в историческата справедливост на социалистическата система. В многобройни изказвания той е потвърждавал, че вижда „само едно спасение” за човечеството от неговите язви и катастрофични проблеми - в „единия социалистически свят”.
Павел Вежинов е пример за огромния духовен потенциал, който съществува у истински творец и който може да бъде похабен или унищожен, но може и да изригне по непредсказуем начин. Освен неговата тънка чувствителност към формите и същините на света, освен изумителната му способност да превърне в словесен образ своите сетивни впечатления и дълбок интелектуален опит, трябва да се прибавят още волята му да надмогва съществуващото и в себе си, и заобикалящата го реалност. Онова самонасочване на таланта към максималните му висоти, което е присъщо на действително големи художници.
След близо трийсетгодишна писателска кариера, в средата на 60 – те години , той поема някак незабележимо, поне в началото към нови хоризонти. Почти едновременно в романа „Звездите над нас” и в сборниците с новели „Момчето с цигулката” и „Дъх на бадеми” писателят поставя акценти върху улегнали на вид представи за обществения морал и ценности. Разказите и новелите, с правдивия си анализ на моралното загиване в обществото, събудиха вече недоволството на няколко тесногръди критици.
През следващото десетилетие, за жалост последно в живота на писателя, чрез романа „Нощем с белите коне” и особено с цикъла творби около повестта „Бариерата” той навлезе в дълбинни области на човешкото съществуване. Намирайки свой художествен отговор на вечните въпроси за смисъла на човешкия живот, за предназначението и възможностите на човека.
АНАЛИЗ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Продължителните борби на комунистическата партия, особено по време на гражданските кръвоприлития у нас в началото на 40 – те години, се формират възгледи, принципи, позиции, които преминават в следдеветосептемврийска България като определяща, ръководна величина. Миналото моделира съвремието според своята мярка, но дори и областта на догмите познава движението. То е колебливо, недовършено , половинчато както в партийните среди, така и в по – широкото обществено съзнание. Тревогите на Павел Вежинов, размислите му за тоя процес са един от главните мотиви при създаването на романа „Звездите над нас” (1966г.).
„Звездите над нас” е роман за антифашистката съпротива. Неговите герой са затворниците от един полузатвор, полуконцлагер близо до Скопие, област, която тогава е в пределите на българската държава. Във фокуса на романа са един млад лекар, осъден за антифашистка дейност, млад студент евреин, един старец – осъден на смърт и забравен сред останалите несмъртни.
В многолюдната килия с политически затворници , където попада, има и подобни на него аполитични , неуки селяни, но съществува и партийно ядро, възглавявано от стария комунист бай Нико.
Авторитет му пред всички е безусловен, защото той ръководи общия живот в килията умно, предано и практично.Бай Нико е необразован шивач, но повелята на партията за политическо ограмотяване го въвлича в разговори, при които той изразява принципни свои разбирания.
Между него и доктора неведнъж прескачат искрите на противоречия. „Ние не принадлежим на себе си и на нашите вкусове” – казва бай Нико във връзка с изказано желание на Доктора. Събеседникът му обаче не приема такова обезличаване на индивида и отговаря: „Винаги ще принадлежа на себе си и на своите вкусове. Иначе ще бъда не човек, а някаква имагинерна величина. А такива величини нямат реална стойност и никому не са полезни.”
Изграден върху конфронтирани светове, този роман обаче не е епичен като романите от началото на 50 – те години. Той е ориентиран не само по историческите движения в епохата, но и към вътрешните, дълбоко личните светове на героите.Поставени в изключителни обстоятелства, и младият лидер , и студентът евреин, и старецът дядо Щилян, който по произход е от селата около Скопие, са извадени практически от твърдите координати на живота си. И ако все пак лекарят, студентът и останалите политически затворници имат своето идейно верую, което определя хоризонта на мисленето им, то дядо Щилян е съществено нов герой сред останалите , но и сред българската литература в 60 – те години. Той е напълно неориентиран в своето състояние на човек, „висящ” между живота и смъртта. Старият епичен роман има две възможности за такъв герой: или да го преобрази в духа на побеждаващия политически идеал, или да го представи като непоправим; тогава той би бил обречен герой, чиято единствена функция е да показва посоката Неговият дядо Щилян се връща в необикновената си жизненост към своите норми на патриархален човек и от тях в романа извира такава извечна човечност, че изглеждат като несекващ извор на хармонията и доброто.
Във втората част на романа затворниците успяват да избягат, създават партизански отряд, падат живи. ”Ако не дадем днес жертви – заявява бай Нико, - утре никой няма да вярва на нашата правда” Тук се противопоставя друг герой, младият комунист Виктор – образ, създаден с голяма симпатия от писателя. „Само себе си имаме право да погубим за една велика идея и никой друг – казва той. – Иначе Христос би пожертвувал на Тайната вечеря не себе си , а своите ученици… Както за съжаление и досега правят някои наши другари”. Засегнат е проблемът за жертвата и саможертвата, вълнувал умовете на човечеството от древността. Истината е винаги конкретна и по – богата от абстрактното й формулиране. Бай Нико не е някакъв изверг, поведението му е разумно, другарско. Много от неговите схващания са полезни и основателни в различни моменти на действието.
Умението да изберем такава жизнена позиция, че времето с пълни сили да откликва в теб, а чрез верността си към този висш човешки дълг да можеш да достигнеш измеренията на героичното, а същността на авторовото виждане за осмислено човешко битие. Затова Виктор изрича мъдри прозрения: „Можеш ли да си преставиш небе без звезди.. Не можеш, разбира се.. Звездите са в нас, в съдбата ни.” Жизненият път и героичната смърт на този ентусиазиран борец за светлото бъдеще на родината са едно истинско сливане със състоянието на звездите, с вечността.
Дядо Щилян, в стремежа си да отиде при загиналите момчета, утвърждава човешкия порив за постигане на хармония между крайното и безкрайното, за духовно сближаване с вечността , със звездите. Естествено и логично чрез образите на такъв тип хора се възприема концепцията на автора, че единственият начин да победиш в себе си „смъртта”, е живот за другите. Той си отива от света, простил на всички и велик в своето опрощение. „Всичко е от простотия. От какво друго? – казва той в предсмъртния си час. –И те сигурно си мислят, че правят нещо.”
Както се вижда, средищният герой на прозата от 60 – те и 70 – те години се отличава чувствително от героя на епичната проза по това , че той не само иска да действа, но и да осмисля вътрешно и индивидуално своето действие.
Средищният герой на прозата от тези години е герой с винаги ясни, вътрешно докрай неоспорими морално-нравствени координирани. Този герой може да посвети живота си на едно търсене на определена истина,но тази истина е по същество само корекция на всеобщо приемани и признавани норми. И следователно можем да заключим: търсенето на средищния герой е търсене, решимо неговите въпроси каквито и да са, са въпроси , които имат своа краен отговор.
От тази гледна точка смисълът на този герой в прозата е смисълът на движението, на вътрешната незадоволеност, на вътрешната потребност не от готови предписания, а от собствени, преживени докрай истината. Този герой даде много на българската проза в години, когато партийността , а това значи непрекъснато дефилиращия оптимизъм със съзнанието, че всепобеждаващото учение е открило отдавна всички истини, бе не само задължителна, но и без съпротивление приета от много писатели. Затова много от романите на това време и преди всичко този, за който говорихме, ще приживее изпитанията на времето.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Павел Вежинов "Звездите над нас" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.