Пародийното в литературата


Категория на документа: Литература


Югозападен университет

“Неофит Рилски”
Гр.Благоевград

По

Нова българска литература

На тема

Пародийното в литературата

Съдържание:

1. Въведение
2.Историческа определеност на пародията
3.Типове пародия

-фундаментална пародия

-тотална пародия
4.Пародийното в романа „Хоро” на Антон Страшимиров
5.Заключение
6.Библиография

Изложение:

1.Въведение

Зачестилата употреба на нетрадиционна терминология в неспециализирани изследвания е израз на първоначално усилие у критиката да различи нетрадиционно явление,нова тенденция,за която познатият понятиен апарат е недостатъчен.Това,че първоначалната спонтанна употреба на нови понятия продължава и тогава,когато отделното присъствие вече се е п柅евърнало в определена тенденция,е най-прякото свидетелство за осъзнаването именно на дълбоката нетрадиционност на пародийно-гротескните изображения.Това е и главната причина за неизучеността на подобни явления в българската литература.Но има и друга вторична и все пак силно влияеща-това е общото състояние на теорията на пародията,на пародийните изображения в съвременната литература.

Като функция на авторазказването пародийното обозначаване на образи и събития е проява на фикцията като пораждаща система от изображения.Пародийното явление е съпоставката на образи,едновременно принадлежащи към два различни плана на изображение,като държи непрекъсната връзка между това да се уподобява нещо и в същото време да осмива,критикува и оразличава.

Теорията на пародията коренно се преобрази през XXвек и въпреки това тя не е още в състояние да обясни откроеното като ново в пародийните изображения именно през този век.Така в известен смисъл неизучеността на пародийното в българската литература се явява функция на общото съсътояние на теорията днес.На пълното отсъствие на цялостни трудове върху пародията и пародийните изображения в българската литературна история съответствува за съжаление почти пълно отсъствие и на статии от такъв характер.

В българската литературна наука понятието пародийно се свързва най-често с определения „несериозно” и „чуждо”,очевидно пародийното трябва да се търси именно в литературата,чрез която за пръв път се осъзнава критика и литературна наука.От друга страна,в двувековното развитие на новата българска литература пародията,доколкото е съзирана,винаги била разглеждана като част от несериозната литература-хумористична или сатирична.

Сравнението,близостта на сатиричното и пародийното,не е спорна за нито един от класическите източници на теорията.Известно е,че пародийното като тип изображение е изображение на дистанцията,същото се отнася и за сатирата.И докато пародийното най-често се преструва, че не противоречи на онова,към което се отнася, сатирата е изкуство на директната и недвусмислена оценка.И при тези различия по между им обаче същественото е, че и двете като типове художествено изображение се реализират в насочеността срещу своя обект и именно това е основна тяхна близост, израз на тяхната родственост.

Най-важната разлика по между им е разлика като типове отражение сатеричното е първично, а пародийното-вторично.Пародийното без значение на това как ще бъде разглеждано, е винаги вторично по своята природа, т.е. за да се прояви пародийното, е необходимо да има какво да се пародира.

Сатирата и пародията постигат в себе си в непрекъснато застъпване и изключване, използувайки при това-хиперболизация, гротеска, хумора, карикатурното, който от своя страна пораждат пародийни експликации.

Пародийните експликации се различават при наличието или липса на събитие, при нарушаването на хронологичната нишка на разказа. Такава пародийна експликация се наблюдава в романа на Антон Страшимиров „Хоро”. Тук е нарушена хронологическата нишка на разказа, началото и края не са граници в традиционния смисъл-романът сякаш започва, след като е започнало действието и завършва не както и не когато трябва.Пародийните експликации подсказват за нетипична романова структура.И наистина времевия обхват е 24 часа.

Пародийните експликации се различават и при взаимодействието на автора-герой с другите герои, при промяна на пространството.Авторовото присъствие е много силно в текста, но то е и също толкова силно пристрастно, че авторовата фигура не успява да организира интригата.Конфликтът вече се е случил и творбата ни поднася единствено онова, което произтича от него.

2.Историческа определеност на пародията

Два отчайващи факта посрещат всеки, който малко или много пристъпи в теотията на пародията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пародийното в литературата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.