Пари и банково дело


Категория на документа: Литература


ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО

Глава І.
Основни концепции за съвременните пари

1. Произход на парите
Кога са възникнали парите? Докато този въпрос е от интерес най-вече за архелозите и антрополозите, теорията на парите се интересува от това как се е появил този феномен. В икономическата литература рядко има единно мнение по най-съществените въпроси. Парите не правят изключение от това правило. Това, което трудно би могло да се оспори, е необходимостта от размяна. Съвременната икономика е основана върху два фундаментални принципа – разделението на труда и размяната

(За Адам Смит разделението на труда и необходимостта от размяна е вродена склонност на човешката природа. Днес икономистите резюмират това доста лаконично : „ Човек участва в икономиката на размяната ( вместо да остане в самодостатъчна изолация ), доколкото предпочита повече пред по-малко блага и доколкото е в състояние да признае по-високата продуктивност на системата за разделението на труда” / Норре, 1994, с.50 /
Разделението на труда и специализацията предполагат размяна, но не са достатъчно условие за възникване на парите. Размяната може да се осъществява чрез бартер - размяна на една стока срещу друга. Но когато специализацията и разделението на труда се задълбочават и придобиват по-големи мащаби, размяната се превръща в ежедневна практика, системно и устойчиво явление. Тогава стават видими недостатъците на бартера. Той се превръща в препятствие за стоковото производствдо, т.е. производството на блага не за собствено потребление , а за размяна срещу други блага, от които индивидът има нужда, но които се произвеждат от някой друг. Размяната на една стока срещу друга стока изисква двустранно съвпадение на потребностите между участниците в подобна сделка и договаряне на разменното отношение, т.е. относителната цена на двете стоки. Това прави транзакционните разходи при размяната на благата изключително високи.
1.1. Първобитни пари
В началния период на съществуване на човешкото общество господствало натуралното стопанство. Произвежданата продукция е предназначена за собствено потребление. Постепенно се осъществявала специализация на хората по изготвяне на определени видове продукти. Излишъците започнали да се обменят за друга продукти, необходими на дадения производител. Стопанските субекти започнали да произвеждат продукция не само за собствено потребление, но и за обмяна за други видове стоки или за продажба. Първоначално простия обмен бил случаен и еднократен. При този обмен притежателят на една стока предлага да я размени срещу друга стока, от която се нуждае. Той трябва да намери точния партньор, който разполага с търсената стока и едновеременно с това има потребност от предлаганата стока на първия. Когато броят на стоките и на участниците в търговията нараства, става много трудно подходящите партньори да се срещнат едновременно на едно и също място. Те трябва да изчакват и да се запасят с повече стоки, за да увеличат шансовете си за успешни сделки. Така възникват тържищата, но разходите за откриване на „точния” партньор остават високи. Дори проблемът с двустранното съвпадение на потребностите да получи решение, участниците в търговията трябва да договорят съотношението, по което ще се разменят стоките. Ако на пазара се разменят само две стоки е достатъчно едно разменно отношение. Ако стоките са три, например А, В и С е необходима информация за разменното отношение между А и В, между А и С, и между В и С. Ако се прибави още една стока D, относителните цени са 6. Когато тези стоки станат 10, разменните отношения са 45, а при 100 различни стоки е необходима информация за 4 950 относителни цени. Ако общият брой на търгуваните стоки е n, то броят на относителните цени ще бъде n.(n-1) /2. Подобни проблеми възникват и сега при бартерната търговия.
Парите са възникнали в периода на разложение на първобитнообщинния строй, завършвайки процеса на продължително развитие на формите на стойността на стоките. В много народи роля на пари изпълнявал добитък. Латинското название на пари – pecunia – произтича от pecus – добитък. Гомер, говорейки за някои видове оръжия, ги оценявал в бикове. На територията на съвременна Германия 1000 години преди новата ера имало така назовавани „кравешки пари”. В северните народи за парична единица служи еленът. В други народности като пари се проявявали захар, слонове кост, кожи, опиум, какао и др. Други народи (основно северни) в качеството на пари са използвали ценни кожи ( Северна Америка, Аляска, Сибир ). Дълго време в Русия кожа от катеричка съставлявала копейка, а 100 кожи – рубла. В Африка в много племена за пари служили бутилка ром. В много народи за единица ценности и разплащане служил роб: тропическа Африка, Нова Гвинея и др.
Много народности в качеството на пари използвали метални блокчета и плочки с определено тегло, златен прах. Железни пластини са употребявани в Спарта. Медни т-образни пластини с ширина 4-5 сантиметра, оловни и памучнохартиени ленти били пари в древен Мексико.
Вавилонците изобретили точни мерки и тегло, разделяйки на дузини и шеснадесетини, те използвали метали като теглова ценност.
Финикийците били най-древните посредници в работата по обмена на метали. Различни метали те добивали по целия свят. „Рубленные” (нарязани ) пари били и на руснаците ( оттам и „Рубла”).
Определянето на скъпоценни камъни и скъпоценни метали в качеството на всеобщ еквивалент способствало неколко техни качества: редкост, еднородност, делимост, продължително съхраняване, портативност, наличие в достатъчно количество за обмена, голяма стойност.
По такъв начин, съществуващата схема на бартерния обмен стока- стока се превърнала в стока – пари – стока

1.2. Антични пари

Монетите за първи път се появили в Лидия (Лидия или Меония е местност в древността, намираща се на средиземноморския бряг на Мала Азия в днешна Турция) и в древна Гърция в VІІІ-VІІ в. преди новата ера. Появявайки с в развитите държави, монетите бързо се разпространявали и сред съседните варварски пленама. В VІІ-VІ век п.н.е болшинството от градовете в Гърция сечели монети. В основата на парично-монетните единици лежали общите почти за всички гърци теглови единици и тях ги наричали: талант, мина, статер, драхма, обол. Можело да се различат два типа гръцки монетни системи: основани на статер – системи, за които основен метал било златото и на драхмата – сребърни монетни системи.
Освен сребърните и златните монети в Гърция се сечели и медни монети халк и лепта.
Към античните принадлежи и римската монетна система. Първите римски монети ( големи кръгли отливки от мед и бронз) са изготвяни около 338 година п.н.е. на основата на приетите в Рим и средна Италия търговска система за тегло. Тя тежала пълен римски фунт (272,88 гр.) и носила названието асе . След началото на монетната система (269 г. п.н.е. ) асе „отслабнал” до 54,59 гр.. От тогава цялото римско монетно дело се базирало на единна основа.

1.3. Пари в средните векове

Паричните системи в средните векове в Европа различавайки се в зависимост от използвания метал се подразделят на:
1/ Металически – банкноти (ако ги имало) подлежали на размяна на пълноценни (металически) пари;
2/ Монометализъм – основна монета – или златна или сребърна;
3/ Бимателизъм.
Френската ливра и су са приемници на римските фунт и солида. Дение като трети член на паричната система съществувал във Франция до началото на ХІХ век. Във Франция сметките в пари на крупни суми е в ливри (фунта), су (солида), дение (денария). Основа на парична система е дението. В ливра се смятали 20 су, в су – 12 дение.
В Англия паричната система до сега е съхранила отношения между три основни парични единици – фунта, шилинга и пенса, установени от каролингите.
В Германия солид бил известен под названието шилинг. В Германия шилинга се задържал по-дълго, отколото в Англия, където той също е бил разпространен. Германия водила сметка на така наричаните „ дълги шилинги”, равни на 1/8 фута, или 30 динария. Но по-късно (ІХ в.) златото като монетен метал в цяла Европа се сменя със среброто.
В условията на феодализма селяните в повечето случаи не били собственици на земята, която обработвали. Те плащали рента или налог на земевладелците. Феодалната рента съществувала в три форми: отработъчна (барщина) продуктова ( натурален оброк) и парична. С развитието н стоково-паричните отношения преобладаващо значение придобива паричната рента.
Развитие на промишлеността към ХV век позволило да се увеличи добива на полезни изкопаеми, на първо място на сребро и злато.
От частния владелец на метала удържали от вложения ( инвестиция) в монети големи загуби на метал от угар (интоксикация), плащането на разходите за издаване и специални парични такси. Монетната система оставала прерогатив на богатите земевладелци, а също и на манастирите. По това време това е твърде трудоемък процес. Цялата работа – всичко 12 операции – до ХVІ век се изпълнявала ръчно.
Във Франция от времето на Филип ІV по монетните институции започнали да разпращат оловни образци на монетни печати.
По отношение на пробата / съдържанието на ценен метал – сребро, злато/ следва да се облежи разлика между Франция, където обичая за пускане на нископробни монети е бил повсеместен още в началото на Х век и в Германия, където нископробната сребърна монета се появява по-късно и където прибавянето на лигатура / примес на неблагороден метал към златото и среброто, за да го направят по-твърд и устойчив / към среброто не се превърнало във всеобщо явление.
В ръцете на зараждащата се буржоазия се оказало достатъчно много злато и сребро, което като правило се съхранявало в кюлчета /слитък, пръчка /. Формата и теглото на кюлчетата са били различни. Те са били удобни:
- При пренасяне;
- При осъществяване на големи сделки, когато монетите се приемали на тегло;
- Възможност за насичане на местна монета.
Разделението на труда между кюлчетата и монетите придобива ясен характер.
Появяването на златни монети означавало, по същество нов етап в историята на паричното обръщение в Европа. Това било действителното начало на епохата за господство на монетите. Тогава се праят и опити за пускане на окрупнена сребърна монета. Последната възникнала във вид на монета от по-ефтин тип във Франция и Италия и после се разпространила по цяла Европа.

2. Теории за възникване на парите

Възниква въпросът, нима хората са осъзнали предимството на парите пред бартера и чрез някаква форма на договаряне са избрали една стока за пари?
Най-старата теория за произода на парите -договорната теория , застъпва подобна рационалистическа концепция. Ако действително хората са се договорили, тази теория трябва да обясни как е станало това. Едно приемливо обяснение за „договарянето” може да се открише в творчеството на немския икономист Георг Кнап – парите са творение на държавата и са наложени от нея.
В своята творба „Държавна теория за парите” Кнап защитава тезата, че държавата определя кои са парите в икономиката, като декларира какво тя ще приема при плащанията. Държавата има право да изисква от гражданите си определени плащания (данъци) и да определя средството, в което ще се извършват тези плащания (подобна теза засъпа и Адам Смит). За да плаща данъци, частният сектор трябва да придобива държавните пари и така те ще циркулират в обръщението. По-късни икономисти като Кейнс и Мински признават правото на държавата да определя единицита, в която ще са деномирани задълженията към нея и средствата, чрез които тези задължения се погасяват.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пари и банково дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.