палавница


Категория на документа: Литература


— Давай жълъд, проклетнице! Казвай, къде си го скрила? Давай да се спасиш, иначе ще викам ястреба!

„Не е зле да ги подразня“ — рече си Кики.

Влезе в хралупата, измъкна два лешника, клекна на един дебел клон и започна да ги яде. С предните си лапи ги държи като с ръце, гризе и троши черупките им като маймунка. „Щрак, щрак! — обели единия и го лапна. — Щрак, щрак!“ — обели и другия.

Тъкмо да го лапне, изведнъж — фу-у-у! — нещо сиво връхлетя отгоре й. Ястребът!

— Леле-е! — изпищя Кики и се хвърли от дървото.

Ястребът — по нея. Тя насам, той подире й, погна я край дънера.

Кики скочи на дъба, ястребът — ха да я хване, но тя се скри от другата страна на стъблото и докато я видиш, покатери се между клоните. Ястребът не я остави. Налетя отново. Ала Кики направи отчаян скок и се пъхна в хралупата.

palavnitsa3.png
Спаси се, но сърцето й щеше да изхвръкне от страх.

Като постоя в хралупата и се успокои, Кики надникна навън.

Ястребът стоеше на един клон и я гледаше със страшните си жълти очи. Сийка Доносчийка го насърчаваше:

— Потрай, потрай, тя пак ще излезе и тогава ще я хванеш!

А другата сойка му даваше съвети:

— Не стой там, ами се скрий в съседното дърво. Тя ще излезе, ще я пипнеш, ще я разкъсаш. Че и на нас нещо ще дадеш.

palavnitsa4.png
Кики чуваше всичко.

„Ама че са глупави тия сойки“ — каза си тя и се обади отвътре:

— Ще изляза ли? Да имате да вземате! Нямам работа навън.

Тя се скри в своето топло жилище, подложи под главата си пухкавата опашка, която й служеше вместо възглавница, и заспа.

След малко из гората се втурна вятърът и засвири в хралупата на дъба: фю-ю-ю!

Но Кики дори не го чу. Спеше сладичко.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
палавница 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.