От гюловите градини на Казанлък до кръчмите на Гюрево


Категория на документа: Литература


МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ

1Тема. От гюловите градини на Казанлък до кръчмите на Гюрево

Увод. Повестта на Любен Каравелов Маминото детенце пренася читателя в епохата на Българското възраждане.Това е епохата , в която домът , сговорът, семейните ценности са на почит.Уважавани са трудолюбието , честността, милосърдието.
Теза.Теза.Проследявайки отношенията ,,родители –син,, авторът внушава , че главният герой чорбаджийският син Николчо е типично ,,мамино детенце,,.Обграден от прекомерни грижи , той расте капризен , разглезен, невъзпитан,научен да получава всичко даром.Под влиянието на ,,строгата семейна среда , а също и на училището и на неподходящите приятели Николчо бързо изминава пътя от гюловите градини на Казанлък до кръчмите на Гюргево, пътят на пълно нравствено падение.
1.П.Т. Главните виновници за Николчовото пропадане са родителите му-Нено и Неновица. Те са без духовни, празни хора. Интересите им се свеждат до трупане на пари и осигуряване на тишина и спокойствие . Възпитанието на единственото си дете , те са поверили на слугата.Дните им минават в мързел и без мислени разговори.В такава среда расте и се възпитава Николчо . В бащиния си дом той не научава най- важното:чувството за уважение към хората, за вина и отговорност , за трудолюбие и почтеност. В чорбаджийският дом никой освен слугите не работи. На Николчо е внушено , че именно трудът изгражда човека, калява волята и характера му.
2.П.Т. Още от малък Николчо се е научил да извлича полза от всяка ситуация . За да го повика при себе си , баща му трябва да го подмами,,Баща ти те вика да ти даде ново гроше”. Презрението към бедните , така характерно за Нено и Неновица , става отличителен белег и в характера на Николчо . Затова без никакви задръжки , той обижда слугата опитва се да възседне като кон , разкървавява пръста му , а накрая несправедливо го обвинява.
3.П.Т..Прищевките в желанията на ,,маминото детенце” са закон за родителите му .Дори когато пожелава да пие ракия ,те му подават без колебание пълна чаша и с умиление гледат как я изпива на един дъх.

В първия момент Нено реагира трезво . Думите му звучат пророчески ,, Който пие ракия той не става човек” , но ограничения Нено бързо променя позицията си , защото неудобните Николчови въпроси го затрудняват и развалят спокойствието му. Неновица е напълно заслепена в своята майчина обич. Тя не осъзнава колко гибелно е желанието на Николчо и само го подтиква към порока,,Пини си, сине,пини си,мама!Ако ти тегли сърцето ,то си попийвай по-малко’’.Така с родителска благословия Николчо се,,в любовта,, в ракията, тя става смисъл на живота му и го погубва.
4П.Т..Уроците получени в семейството, продължават и в училище. Копнеещи за тишина и спокойствие родители прехвърлят отговорността за възпитанието на Николчо на знаменития даскал Славя,,.Възрожденския стремеж, към просвета е съвършено чудо на без духовните, Нено и Неновица.За тях е важно само в училище да се отнасят със сина им специално , както подобава за чорбаджийски син,,Не карайте му се ако –ако даскал Славя посреща молбата им.Той всъщност е един вреден и безотговорен човек,защото вместо да поправи недостатъците в характера на Николчо още повече ги задълбочава. Чорбаджийският син разбира,че и в училище, всичко ще му бъде позволено. Резултатът е плачевен – четири изгубени години през който момчето научава две молитви.
5П.Т..Николчо израства с убеждението,че всичко му е позволено,че всичките му проблеми са предварително решени.Майчината закрила под всяко негово прегрешение ,предопределя пътя му към дъното.Преситен от обич Николчо не обича никого дори и собствените си родители.Без да се колебае той открадва майчините си пари,за да осигури безгрижен живот,в компанията на,,подходящи,,приятели.За Николчо и другарите му,мнението на казанлъчани е категорично:-,,Подобни хора трябва да се затварят при лудите и да им се налива на главата студена вода,защото от пияния бяга и лудият,,. Когато кражбата е разкрита,читателят очаква,че този път родителите ще се стреснат и ще прогледнат за истината,че синът им е станал престъпник. Но нищо подобно не се случва,вместо да го изобличат и да го върнат в правя път Нено и Неновица обвиняват за кражбата невинни хора.Особено голяма е вината на Неновица.Колкото и да е ограничен, Нено проумява връзката между Николчовите ,,подвизи,,и откраднатите пари,,Аз мислех,че тая работа е извършил наш Никола,,.Но лъжата на Неновица го заблуждава и поощрява.Николчо е извършил отвратителна кражба и изразът на лицето му показва, че не е изгубил напълно,чувството за вина и срам.Може би в този момент,той би признал престъплението си, но Неновица става причина за пропускане на тази възможност.Подадената за помощ майчина се оказва погубваща.Неновица не осъзнава,че Николчовата безнаказаност,един ден ще се превърне в жестоко наказание за нея.Чорбаджийския син възприема кражбата,като лесно средство за печелене на пари.
6П.Т.Разбрали безсилието си да вкарат сина си в правия път,родителите решават да го оженят и естествено изборът им пада върху най-хубавото и най-доброто момиче в Казанлък-Пенка.Това че,тя е сгодена за Стоян,когото обича,няма никакво значение.Годежът е развален,потъпкани са обичта и бъдещето на две чисти души.Но вече е твърде късно Никола да бъде поправен.Чувството за безнаказаност,богатството добито на готово,превръща чорбаджийския син в жесток егоист,който съсипва всичко до което се докосне.
7П.Т.Първата кражба е последвана от втора,което убива Нено.Много бързо в дома на някогашния богат и самодоволен чорбаджия остава само сълзи,въздишки и страдания.
Николчо пребива майка си,бързо пропилява семейното богатство и изоставя на произвола на съдбата-жена си и децата си.Страданието на Пенка и невинните деца са най-суровата присъда на Любен Каравелов над чорбаджийте и техния живот.Пътят на Николчовото падение свършва в Гюрево,където той живее издържан от една циганка.
З-Е.Със силата на сатиричното изображение Каравелов произнася своята присъда над героите и внушава мисълта че неправилното възпитание и прекомерната родителска обич,могат да убиват.

2 ТЕМА

Образа на чорбаджи Нено според 1-2 глава

на повестта „Маминото детенце”

Увод.В сатиричната повест,,Маминото детенце,,Любен Каравелов разглежда проблем,актуален за времето-връзката между поколенията и взаимоотношенията между родители и деца.Творбата разкрива историята на едно чорбаджийско дете,което израствайки в без духовна и паразитна среда,нравствено деградира и морално пропада.
Теза.Още в началните страници на творбата изобразява един от главните герой чорбаджи Нено.Рисувайки външния му вид,както и черти от характера му и нравствеността му, писателят разкрива ярко отрицателното си отношение към героя.Любен Каравелов използва описание и средства на карикатурата, като по този начин умишлено обезличава своя герой.
1.П.Т.Още преди да представи Нено писателят рисува прелестна природна картина-розобер.Картината е изпълнена с живот,красота и радост.Казанлъчани берат трендафила и трудът ги прави щастливи.Жизнеността ,динамиката и оптимизма на началния пейзаж ярко контрастира,спокойствието,бездействието и сянката в чорбаджийския двор.
2.П.Т.Безцелното и без мислено съществуване на чорбаджийското семейство е една безкрайна дрямка,самодоволство и неподвижност.За да изрази отношението си към този начин на живот писателят използва метафоричната съпоставка с живота на трендафила и съществуването на върбата:,, Трендафила живее малко, но неговия маийски живот има повече сладки минути, нежеле многолетното съществуване на върбата.Ако е живот,да бъде живот,а ако е дрямка-да бъде дрямка,,.Според твореца един живот е осмислен и щастлив,когато е обществено полезен.
3.П.Т.Представлението на Нено започва с външния му вид.Портрета,който рисува автора е карикатурен-той заостря и преувеличава недостатъците на героя. Чорбаджията е толкова дебел,че тялото му е деформирано и затова писателя използва ироничното сравнение с двете,,слепени либеници,,:
,,Едната либенеца, която била твърде голяма и малко продълговата,седяла на черджето,а другата,която била малка и туплеста,седяла на първата либеница,така що от тия две разно видни либеници произхождало едно неразделно мазно тяло.По този начин автора показва отвращението си от героя.
Описвайки облеклото на чорбаджията писателят иронизира огромното му тяло чрез използване на умалителни думи,,елеченце,, ,,пръчици,,.По този начин се постига ефектен художествен контраст и се внушава мисълта за пълна безпомощност у героя.Дори дишането представлява трудност за него.Звуците,който издава героят,Каравелов подигравателно сравнява с,,клокащ вулкан,,.Опредметеното описание на лицето на чорбаджията насочва към неговата без духовност.Очите са сравнени с две,,черни точки,,в тях няма никаква светлина.Ушите и носът са,,червени подлоги,,устата-,,някаква си дупка,,мустаците-,,уразалки козина,,.
4.П.Т.Социалната същност на Нено пролича ярко в отношението му към неговите слуги и наемни работници.Поведението му е грубо,тиранично и унижаващо човешкото им достойнство.Иван Нищото е напълно зависим от волята на своя господар,безпрекословно изпълнява заповедите му изтърпява подигравките му-,,не можеш да станеш човек,,.В очите на своя господар,той не е личност,дори е забранено да мисли и да изказва мнения.Нено е подозрителен спрямо момичета,който работят в неговите градини,упреква ги в мързел,не допуска,че трудът може да бъде радост за някого.,,Пари им се плащат.Удряй.Тия хора нямат ни срам ни очи,,.От разговора между господаря и слугата,става ясно и друго-чорбаджи Нено няма време дори за единственото си дете,чието възпитание е поверил на слугата.За да повика Николчо при себе си трябва да го подмами с подаръци.Бащата не е никакъв авторитет за своя син.
Безграничната ленивост на чорбаджията се отразила и върху речта му-хаотична,неясна,израз на бавната му мисъл.Появата на Неновица е причина,съпругът и,коренно да промени поведението си.До този момент е господарски самоуверен,но в действителност е слабохарактерен,и безличен.
З-Е.Разкривайки образа на чорбаджи Нено,още в началото на повестта Любен Каравелов изразява категорично отрицателното си отношение към него.Чорбаджията е от онези хора,за който авторът казва:,,Гледаш си –няма нищо ,разгръщаш ги-не виждаш нищо,анализираш ги-не намираш нищо,,

3 ТЕМА Образът на Неновица според1-2 глава на повестта „Маминото детенце”

Увод.В сатиричната повест,,Маминото детенце,,Любен Каравелов разглежда проблем,актуален за времето-връзката между поколенията и взаимоотношенията между родители и деца.Творбата разказва историята на едно чорбаджийско дете, което израствайки в без духовна и паразитна среда,нравствено деградира и морално пропада.
Теза.Още в началните страници на творбата писателят изобразява една от главните героини-Неновица.Рисувайки външния и вид както и черти от характера и нравствеността й писателят разкрива ярко отрицателното си отношение към героинята.Любен Каравелов използва ироничното описание и средствата на карикатурата,като по този начин умишлено обезличава своята героиня.
1П.Т.Още преди да Неновица, писателят рисува прелестна природна картина на-розобер.Картината е изпълнена с живот,красота и радост.Казанлъчани берат трендафила и трудът ги прави щастливи.Жизнеността,динамиката и оптимизма на началния пейзаж ярко контрастира с тишината,спокойствието,бездействието и сянката в чорбаджийския двор.
2П.Т.Безделното и без мислено съществуване на чорбаджийското семейство е една безкрайна дрямка ,самодоволство и неподвижност.За да изрази отношението си към този начин на живот,писателят използва метафоричната съпоставка с живота на трендафила и съществуването на върбата.,,Трендафила живее малко,но неговия майски живот има повече сладки минути,нежели многолетното съществуване на върбата.Ако е живот,да е живот,ако е дрямка –да бъде дрямка,,.Според твореца един живот е осмислен и щастлив когато е обществено полезен.
3П.Т.Портретът на Неновица е нарисуван с не по-малко уязвимост от описанието на чорбаджи Нено.Писателят представя физическия облик на чорбаджийката посредством сравнения,,ония двуноги животни,който се угояват за Коледа,,.Иронията в изображението й е не прикрита-лицето й е определено като ,,хубавичко и мазно,,а самата тя е наречена,,доволно апетитна госпожа,,.Двукратно писателят е назовава с думата нещоедно такова нещо.Тази дума се употребява за неодушевени предмети.Целия външен вид чорбаджийката говори за отсъствието на каквито и да било духовни стремежи.
4П.Т.Смисълът на живота Неновица открива в трупането на пари.Теорията й за живота се свежда до няколко прости правила:,,да не изляза из къщата им онова,което би могло да остане в нея:да не се дават 28пари,когато могат да се дават27пари:да не се подплаща или съвсем да не се плаща на ония,които не могат да ни накарат на сила да платиме…,,
Иронично писателят определя,въпросите,които занимават,чорбаджийката като твърде,,важна,,като например колко сол да тури в зелето.Дребнавостта й стига до крайност й това я прави смешна и жалка.Неновица е скъперница,алчна и безсърдечна жена.
Дори мечтите йако това могат да се нарекат мечтиса смешни и жалки и са свързани изцяло с пари.В тези мечти изобщо не присъства детето й,,Ако аз да би намерила на пътят сто хиляди гроша,то би ги скрила и никому не би ги показала,,.
5П.Т.Промяната,която настъпва с Нено при появата на Неновица,разкрива и друго качество в характера на чорбаджийката-тя е властна,свикнала всички да и се подчиняват и да се страхуват от нея.
З-Е.Разкривайки образа на Неновица,още в началото на повестта Любен Каравелов изразява категорично отрицателното си отношение към нея.Чорбаджийката е от онези хора,за който авторът казва,,гледаш ги-няма нищо,разгръщаш ги не виждаш нищо,анализираш ги не на намираш нищо”

1 ТЕМА

„ НА ПРОЩАВАНЕ”



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
От гюловите градини на Казанлък до кръчмите на Гюрево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.