Особености на Елин-Пелиновия разказ


Категория на документа: Литература


ОСОБЕНОСТИ НА ЕЛИН-ПЕЛИНОВИЯ РАЗКАЗ
(в помощ на учителя по литература или кандидатстудента)

Галина Лечева

1. Тематика:
 основен обект на изображение е човекът
 индивидуалната проблематика доминира над колективното и националното
 "реалист в разгара на модерното и прозаик в подема на поезията" (Св. Игов)
 изконни картини от българското, душевност, превъплътени в образа на селянина
 привлича го делничната ситуация
 търси се необикновеното чрез широката панорама на житейските проявления.
2. Сюжет – сюжетно-повествователната формула е резултат от избора на героя, който в прозаичното и ежедневното постъпва изключително. човекът е във всичко, и ако той отсъства няма да има и сюжет. преживяването, по тази логика, не е единствено и "ние никога не сме само ние", когато авторът изобразява нечии съдби. Проявите на света са еднакви и познати в своето многообразие, но преживяването им е различно и индивидуално за всеки отделен човек. (Банален ход, изключително поведение). Структурно-движещ момент е действието, а не чувството на героя – "Елин Пелин не изобразява големи съдби. И малката съдба е голяма за оня, който я носи" (Вл. Василев). Националното е сведено в религиозното, общото в частното, семейното – в индивидуалното.
3. Композиция – стремителна, върви енергично към развръзката. Не анализира живота, а го разказва, не коментира, а наблюдава. Не стои пред читателя, нито се скрива зад героите си, а знае толкова, колкото всички тях. Разказвачът започва или с пейзажно встъпление или с адресно указание за социалния статус на героя, които могат да променят местата си; следва конфликт – проблем в повествованието; той от своя страна бива атакуван от действията, чувствата (по-рядко), от отделните герои, в персонажната система; паралелно с тяхното поведение като равен, участник и герой се явява природата. Развръзката е в неочакваният финал, който в повечето случаи е отворен. последователна хронология. краят на разказа не разрешава проблема, а задава нови разказвачески въпроси. Фокус на творбата е финалът. Разказът се ражда по разказа – "краят трябва да те ръководи винаги, защото в края ти искаш да кажеш нещо друго на хората" (Ел. Пелин).
4. Идеи:
 животът е реалност, събитие, случка, действие (видимост)
 архетип на индивидуалното поведение е българската душевност. Индивидуалното винаги е пречупено през социалното – малкият човек е творец на историята, а той самият е божие създание
 универсални идеи:
 трудът е жертвоприношение
 родината – неосъзната същност
 любовта – живот
 животът – битие
 природата е обвързана с човека
 сетивността доминира над психологизацията на личността
 светът е синтез от одушевена и неодушевена природа
 човекът е коректив на божественото
 социално детерминирана солидарност
5. Образна система:
 в центъра – "малкия човек" в делника, в житейската ситуация. Той винаги е резултат на ситуацията, т.е. не той прави съдбата, а тя го сътворява, героят е равен на природата, на космоса, дори на Бога, защото е част от тях и те – част от него. всеки човек е малка галактика от системата на националния макрокосмос.
 персонажите не могат да съществуват без пейзажа, както и природата губи смисъла си без човека.
 характерът на героя е динамичен, променлив, всеки образ живее свой живот, често под открито небе. Човекът е "епически, социален, морален и естетически идеал" (Св. Игов) – в зависимост от темата. Героят, дори когато е интелигентен, не е интелектуалец – приема нещата такива каквито са, без да задава въпроси. Милост и учудване, смешно и тъжно, естествено и безболезнено преминават от едно състояние към други. Над всички тях доминира жизнерадостното, жизнеутвърждаващо начало.
 героят се разкрива чрез: биографията, социален статус, действия, мисли, чувства (обратно на Ботевия, лирически герой). Скритата критика към героя не е по отношение на неговите действия, те винаги са правилни, защото са природосъобразни. критиката на чувството, а славослов на действието. Чувството е производно на действието, а не негов двигател.
 роля на символните детайли в изграждането на образа – външни белези, детайла от природата, емблематика
 хармония с общността – човекът е винаги нейна част, действаща дори и с бездействието си-
 корелация: Вместо "Виж, какви били хората" – "Виж какво става с хората!" (И. Панова)
6. Стил и език – просторечив, неусложнен синтаксис, роля на диалога, персонификация на пейзажа, диалектизми, преобладаваща роля на сравнения и епитети. "Най-антилитературният като писател" (Т. Жечев)
7. Авторско присъствие: очевидец – наблюдател. Може да бъде всеки един от своите герои. Най-често се изявява в художествените пейзажни описания.
Извод: Привидно разказът е подвеждаща простота, но с модерно внушение. (Лирическа одухотвореност, близка до поетическата структура).

"Напаст божия"
(работен план за анализ)

1. Творческа история – разказът преповтаря действителна случка от родното село на автора, в което следствие на дифтерит по децата през едно лято са си отишли 50 млади живота "бързо, за два месеца". учителят всъщност самият Ел. Пелин, поискал кладенецът, откъдето идва заразата да бъде затворен.
2. Смисъл на заглавието – "Напаст божия" – засяга литературен проблем, централен за повествованието и намеква за тежка присъда на съдбата, дошла като резултат на неразбирателството и безпомощността, настанили се между хората. Божието наказание не е самата болест – тя е плод на хорското невежество. небесното възмездие е вторично – сушата, която е наказание за болестта.
3. Идея – семантичните корени "млади – стари", "напредничавост консерватизъм", "минало и настояще първоначално не доверие, което в последствие се изражда в разяждаща непоносимост и отчаяние между членовете на селския колектив и така този отчуждаваща деградация рикошира и разкъсва връзките между членовете на родовата фамилия, което естествено подсказва погубването от лицето на земята на едно село. С една дума – подтекстът на разказа изразява мисълта, че след като близки хора не могат да се разберат помежду си, животът не от сляпата случайност, а от самите тях се връща към първоначалието си.
4. Композиция

Трагичен факт Действия против факта Резултат от действията
Тежка, невярна болест Молебени, водосвети, дарове, литургии в църквата Почерня измъчен народ
Поповия излак Освещаване на източника на злото Умря бяла Неда, Аглика, Ирина, Ягодин и Магда (цветът на селото)
Сушата Лития по 4-те краища на селото, черковни хоругви по нивите и по ливадите Изгорели посеви, почернели угари, "чернило… повея от горите", "изпостуши извори и кладенци"



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на Елин-Пелиновия разказ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.