Образът на свободата в поезията на Ботев


Категория на документа: Литература


ОБРАЗЪТ НА СВОБОДАТА В ПОЕЗИЯТА НА БОТЕВ

План:
1. Христо Ботев – житейски и творчески път
2. Основни характеристики на Ботевата поезия
3. Функционализиране на фолклорни мотиви в поезията на Ботев
4. Проблемът за свободата в поезията на Ботев
5. Значение на Ботевата поезия за българската литература

Свободата е основен проблем на възрожденската литература. Тя се разбира като отхвърляне на турското иго и затова непрекъснато се мисли и изживява в опозиция с робството. Свободата на родината е органически свързана със свободата на личността. Човекът като индивидуалност е свободен, когато приеме революционната идея и стане съпричастен на живот и смърт с историческото битие на България. За възрожденския човек, за родолюбеца, единствената алтернатива на свободата е смъртта за свобода. За Ботевия лирически човек смъртта е последно изпитание на героя, поел пътя на борбата, смъртта е върховно и пълно осъществяване на свободата.В поезията на Ботев свободата е съсредоточието, където се събират проблемите и въжделенията отделно на всяка личност и на целия народ въобще. Текстовете на големия творец срещат и взаимопреливат национално, социално, съкровено-индивидуално, общочовешко. Затова идеята за свобода у Ботев има принципно еднопосочно, но многообразно в своите въплъщения и нюанси битие.

Като проблематизиране на свободата две стихотворения присъстват в известен смисъл странно в контекста на цялостното Ботево творчество – първото “Майце си” и едно от последните – “Ней”. В “Майце си” на свободата противостои не робството, а отчаянието. Свободата е спасение от обезверения и обезсмислен живот, спасение постижимо само в смъртта, т.е. смъртта е свобода за лирическия Аз:

Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба.

За разлика от метафизичното, ирационалното, първо стихотворение на твореца, “Ней” е произведение,пределно прозрачно като смисъл . Темата за свободата присъства в него по неспецифичен за Ботев начин. Лирическият Аз се идентифицира като свободен от социалните конвенции, той не приема, че бракът на любимата е пречка за изразяване на личните чувства. Азът е свободен от съобразяване с волята на Другия, на любимата, за него няма значение, че бракът е нейн избор. Фактически текстът представя една страстна, но и егоцентрична душевност.

В поезията на Ботев свободата основно се визира като силно желана национална и социална свобода. В отношението си към тази колективна свобода лирическият Аз идентифицира смисъла на своята индивидуална свобода.

В “Към брата си” свободата присъства като същностно отсъствие за духовното битие на лирическия субект. Робското страдание на народа ражда скръбта на Аза. Тази скръб е дълбока и безпросветна, защото робството се изживява не само като политическо потисничество, но и като духовно състояние. Подобно на “Майце си” “Към брата си” представя лирическия човек като пленник на самотата. Нейните причини обаче текстът конкретно посочва /за разлика от текста на “Майце си”/: безчувствието към теглата на народа на неговите синове. Обръщението към брата и визираното отношение на брата към плача народен са символи на трагизма на непоетия път на патриотичния подвиг, трагизма на личностната несвобода. Лирическият Аз е предан на своя народ, сърцето му безумно играе “в отзив на плач из народа”, но борбата за свобода изисква колективна съпричастност. Творбата представя един “мъртъв свят коварен”, в който такава съпричастност не съществува. Това е свят на глупците неразбрани. Техният образ внушава, че духовното робство е субективен избор, създаващ основите на политическото иго. Духовно свободен в любовта си към родината, лирическият Аз е същевременно дълбоко нещастен в самотата на своя “отзив на плач из народа”. Така произведението внушава опозицията духовна свобода /готовност за борба и саможертва в името на националната и социалната свобода/ - духовно робство /примирение с “външното” робство или дистанциране от борбата с него/. Тази опозиция намира различни художествени въплъщения у Ботев.

Една група творби поетизира антитезата робство – свобода в духа на “Към брата си”, но по-разгърнато и с по-ярко изразена оценъчност. Към тази група принадлежат “Елегия”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “В механата”. В тях страданието на лирическия субект е породено от робската апатия на народа. Примирението с игото е отказ от свободата /от борбата за свобода/. Да се бориш срещу външното /политическото/ робство в Ботевия художествен свят означава да станеш вътрешно, духовно свободен. Сатирата на поета е насочена срещу робската апатия на народа, срещу страха да се приеме рисковото и саможертвено битие на свободата. Робството е визирано като консумативно битие, за което не съществуват понятията индивидуална и национална чест. На него е противопоставена свободата като духовно битие, за което не животът сам по себе си, а достойнството е висша ценност. Затова в оценъчната система на Ботевите творби човекът избрал инерцията да бъде роб пред отговорността да бъде свободен саркастично е сведен до животното:

Тъй глупецът, тъй залита

да прекара добър живот

и никога не се пита

човек ли е той или скот!

/”Странник”/

Скот, скотско са любими метафори в сатиричната реторика на поета. В “Моята молитва” недостойните за своето призвание свещеници са наречени “православните скотове”. Чрез използването на “скотската” метафорика творецът изравнява в негативистично-оценъчен план план варварството на поробителя с малодушието на народа. Показателен е паралелът между “Гергьовден” /образът на овцете като вариантна конкретизация на скотовете/ и финалът на “Елегия”:

...

На – днес богати и сиромаси

пиени там, - те песни пеят

и хвалят с попът бога и царят...

Ликуй, народе! Тъй овце блеят




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образът на свободата в поезията на Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.