Образователното съдържание по направление "Български език и литература за 5-6 годишни деца"


Категория на документа: Литература




СПЕЦИАЛИЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ВЪВ ВИСШИ УЧИЛИЩА С ЦЕЛ ПРИДОБИВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ/ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ ДЕТСКИ/НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

ТЕМА 8: "Образователното съдържание по направление "Български език и литература за 5-6 годишни деца"

СПЕЦИАЛИЗАНТ: Елена Иванова Декова-Атанасова / IV гр. , II поток /
01.06.2014 г.

Комуникацията и социализацията са ключови моменти при възпитанието на децата в предучилищна възраст.Специфичните функции на детската градина са да осигурява адекватно образование и условия за разширяване на социалната среда.Предпоставки за това са комуникативната компетентност,социалните способности за взаимодействие и социално-ориентираното поведение.Това се осъществява в процеса на обучение чрез образователното направление "Български език и литература".То се разделя на осем ядра:свързана реч;речник;граматически правилна реч;звукова култура;подготовка за четене и писане;въз-приемане на литературно произведение;интерпретация на литературно произведение; пресъздаване на художествена литература за деца.
Целите на образователното направление са:
-детето да овладее книжовните форми на българския език;
-да подготви детето за начално четене и писане;
-да ориентира детето в началната фонемна,морфологична и синтактична страна на българ-ския език.
Друга основна цел на образователната система в ПУВ е:
Практическо овладяване на речта и осъзнаването й като езикова действителност,създаване на интерес към детската художествена литература и подготовка за ограмотяване.Съществена предпоставка за успешно и лесно ограмотяване е развитието на специални умения и навици с психомоторен характер.Показатели за психомоторната готовност за писане са степен на развитие на координацията и точността на фините движения на ръката;зрително и слухово узнаване;развитие на фонематичния слух;развитие на моторна памет;волево внимание;изо-бразителни умения.
Моделът на предучилищното образование трябва да отразява разбирането и подпомагането на детската индивидуалност като култура на поведение,дейности,общуване.Социалната адаптация в ПУВ се представя като единен процес на социализиране и развитие на личността,
поради което образователната работа е насочена към мотивиране на междуличностните отношения. Като част от системата на образование по български език,детската градина е отговорна за социалната адаптация на децата.
Културата е определена знакова система,предназначена да съхранява и да предава ценности от поколение на друго.Затова се смята,че културата е ефективна система за приспособяването на детето към материалната,обществената и понятийната среда.Така тя се превръща в своеобразен,но определен план за живота.Детето го усвоява чрез възпитание,подражание,а също така и подсъзнателно.Културата на всеки народ съществува и се утвърждава в неговия език.Езикът е този,който съхранява културните традиции,познанието и социалната действителност на своите носители.По пътя на запознаването със социалната функция на езика,детето изгражда част от своята нова езикова идентичност.Усвояването на езика е немислимо без усвояването на сложната система от културни обичаи,ценности,начини на мислене,на чувстване и на действие.
Усвояването на езика и развитието на речта в предучилищна възраст са тясно свързани с комуникационното поведение на децата не само като система от символи,но и като средство за обмен на информация.Развитието на речта в тази възраст има особено значение за извършване на прехода от неосъзнато поведение на езика към съзнателната му целенасочена употреба.Развитието на речта при децата се осъществява в контекста на социалната среда,а овладяването на езика се реализира в процеса на общуването.Езикът е главният фактор за протичнето на определена ситуация,в която детето реализира своите речеви способности.
Усвояването на езика означава да се научиш да мислиш,а не само да се научиш да говориш/Бенджамин Уорф/.
В предучилищния период определяща роля за речевото развитие имат системните въздействия от страна на възрастните,речевата среда,в която се намира детето,равнището на нейния развиващ потенциал и включването на децата в речевата дейност.
В ПУВ децата свързват и изграждат понятията посредством предложения им сетивен материал.Детето овладява названията на обектите от заобикалящия го свят,когато си служи с различни предмети.Езикът при децата се развива благодарение на желанието им да общуват,
да бъдат социални.
Комуникативната компетентност в ПУВ се характеризира като"комплекс от общи свойства на речта,реализиращи способността не само да се формират отделни фрази,но и да се избират онези от тях,които най-точно отразяват социалните норми на поведение в отделните актове на речевото взаимодействие"/проф.Божидар Ангелов/.Правим си извод:ако детето е в състояние да разбира ситуацията,то ще може и пълноценно да овладява езика,като си изгражда система от външноезикови фактори,предопределяща избора на речевото действие.
Езикът е основно средство за опознаване на света,на знаковите отношения в него,на играта и изкуството,за споделяне на представи и опит.Езикът като споделяне на радостта от самостоятелно представяне подпомага спонтанната и личностна и делова среща,разгръщането на креативността и самостоятелното натрупване на опит.
Овладяването на бъулгарския език е основа за комуникативно-речева идентичност за комплексно ориентиране в света.Езикът се овладява каато:
-взаимовръзка с образователното съдържание по всички образователни направления.
Обучението по български език се стимулира от конкретните цели и задачи на всички направления.
-вътрешно интегриране на целите на обучението по български език в областта на:слушане,
говорене,подготовка за графичните знаци и смислоразличителната роля на думата,сричката и фонемата в потока на речта.Необходимо е да се подготви компетентна,осъзната,отговорна и критична позиция на детето към собствената му реч като ефект от разнообразните ситуации на обучение,определени чрез концептуалния модел.
Засегнати са различни теми в обучението по направление БЕЛ: теми за природата,рода празниците,семейството,в света на приказките и др.
Чрез темите род,празници,семейство,детето осъзнава собствената биография-преживявания
семейство и род,родно място,като възможност за споделяне на речеви постижения:готовност за осъзнато приобщаване към етнос,култура,общност. Запознаване с модели за комуникиране с другите:готовност за ситуативно и осъзнато споделяне на опит.Установяване на положителни и отрицателни постижения в общуването и откриването на причините за тях:готовност за вникване в чужда гледна точка.Откриване на грешки в изразяването на етикетно поведение:готовност за възприемчивост към взаимодействие.Научават се да устояват собственото си мнение.Разпознаване на средства за вербално и невербално игрово поведение и общуване:готовност за демонстриране на обичайно и игрово присъствие.
Език и култура за изразяване
Придобиване поглед върху художествени произведения-предпочитания към близки,народни и световноизвестни приказки за деца,готовност за съпреживяване и емоционална нагласа към доброто в тях .Демонстриране на желание за интерпретиране на части от художествено произведение.Оценяване на актуалните и фантазни моменти в художествените произведения.Използване на речта във взаимодействието в условията на празнична обредност:готовност за игрова култура и художествено-приложно творчество.Чрез художественото произведение/което най-общо е вид моделиране за пресъздаване образа на света със средствата на словесното изкуство за дадено създание/,в процеса на възпитателното взаимодействие могат да се упражняват комуникативни умения,с което се постига тяхното развитие.
Разнообразните художествени произведения за деца от предучилищна възраст с малък и голям обем,в мерена и немерена реч,с реални и фантазни персонажи,с действителни и въображаеми събития,пресътворяват един уникален свят.Пораждат сложна гама от чувства,провокират познавателни детски интереси,съдействат за формиране на естетическа и нравствена форма на поведение.
Художествените произведения създават възможност за поява на емпатия.Детето преживява реално радостта и скърбите,успехите и трудностите,страстите и съдбите на измислените герои,независимо от факта,че са плод на фантазията от страна на автора.
При обучението,задачите постепенно се усложняват по посока на все по-голяма целенасоченост и планомерност на диалога/от разговор към беседа/,към обогатяване на тематиката към по-голямо разнообразие на структурните особености на репликата.
Развитието на речта и умението за речево общуванекато цел на обучението по български език в детската градина се характеризира с включването на различни връзки между всички образователни направления.
Детето усвоява изреченията не само като граматични,но и като подходящи.То придобива компетентност кога да говори и кога не,а също и с кого,къде и как.Тази компетентност е тясно свързана с отношението,ценностите,мотивацията,засягащи езика,неговите характерни черти и употреби.
Игровият мотив в обучението по български език в детската градина заема важна роля. Речта не е самостоятелна и самоцелна дейност-тя съпровожда всяка дейност на човека и на първо място съпровожда и обслужва неговата комуникативна дейност.Така речта взема участие и във формирането на играта на всички нейни етапи и звена-изграждането на въображаемата игрова ситуация,осъзнаването на игровите правила,реализирането на игровите действия,превъплъщението в една или друга роля става на основата на речевото им оформяне.Още в играта се моделират естествените житейски взаимоотношения между децата,което от своя страна ги мотивира за по-голяма активност в комуникацията им.
Игрите трябва да бъдат интересни и вълнуващи за децата.Дидактичните задачи трябва да са поставени,така че да мотивират децата.Много е важно всяко дете да участва в игрите.Задачите могат да бъдат свързани със ситуации и моменти от живота им,за предмети,животни и т.н.,познати за тях-те могат да са с необикновен характер.В други случаи мотивът за речевото изказване може да се създаде чрез предаване съревнователен характер на играта./Например:Учителката бързо показва картончета със снимки или рисунки на познати на детето предмети.Децата гледат внимателно и след това обясняват какво са видяли и за какво може да се използва даденият предмет.Така детето наблюдава внимателно и конструира изречения.Детето разказва дали то използва тези предмети.Тук се използват вербалните и нагледни средства.В игрите си децата развиват"Аз" представите и отношението си към другите.В процеса на субект-субектно взаимодействия се придобиват или затвърдяват знанията,реализират се мисловни и двигателни функции.Играта създава неповторими ситуации,в които те се наблюдават,сравняват с другите,влизат в противоречие,изграждат своята личност.
Обобщено децата на 5-6 годишна възраст употребяват кратки изрази и прости изречения.Участват активно в дидактични игри като :"Аз започвам изречението,ти го продължи."Умеят да построяват изречения за причинно-следствени връзки за познати явления.Проявяват самоконтрол на начина си на изказване и се стремят към по-правилния начин на изразяване.Задава адекватни въпроси,свързани с времето/часовник/,вчера,днес и утре.Децатават умело задават въпроси относно отношението,както на приятелчетата от групата,така и на другите хора около тях,оценя положителното и отрицателното в тях-взима си поука.По-спокойно и сигурно разказва по картинка-обогатен речников запас,умело и на място използва думи и фрази.Осъзнават кое е реално и кое-не.Обяснява защо е така.Може да разбере и приеме невъзможността на вече планирана дейност,а след това да уточни защо така е станало.Долавя смислоразличителната функция на звуковете в началото и в края на думите.При построяване на изречение се стреми за правилната употреба на глаголната форма по лице,род,число и време.

Проект на педагогическа ситуация по БЕЛ-5-6г.

/Сладкодумна пътечка към родния език/

1. Образователно направление: Български език
2. Ядро: Свързана реч



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образователното съдържание по направление "Български език и литература за 5-6 годишни деца" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.