Образната система в романа "Кръв" на Константин Константинов (Съпоставка с романа "Слънцето угаснало" на Владимир Полянов)


Категория на документа: Литература


 Образната система в романа "Кръв" на Константин Константинов

/съпоставка със "Слънцето угаснало" на В.Полянов/

Константин Илиев Константинов е роден на 3 август 1890 г. в гр. Сливен и умира на 3 януари 1970 г. в София.Известен като забележителен преводач на Антоан дьо Сент Екзюпери и с мемоарната си книга "Път през годините".Автор е и на романа "Кръв",издаден през 1933г.,но непознат на съвременния читател.Първите си литературни опити прави през 1907г.Има още един роман в съавторство със Светослав Минков-"Сърцето в картонена кутия",няколко сборника с разкази,пътеписи,мемоари и приказки.През 1914г. издава сп."Звено" заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов.Избран е за председател на секция "Литература"(1945-1947) в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945-1946) на Съюза на българските писатели.

В романа "Кръв" К.Константинов пресъздава събитията през 1923г. и най-вече около кървавия атентат в църквата "Света Неделя" две години по-късно.Романът представя една разтърсваща с драматизма и обречеността си борба,на чийто фон се преплитат множество човешки съдби,открояват се образите на хора,за които себепринасянето в жертва е върховно осмисляне на живота.Но тези,които си поставят за цел да убиват,не биха могли да доведат до съвършенство света,за който така силно мечтаят,внушава авторът,за чието произведение Светлозар Игов с основание посочва: "Единственият му роман "Кръв" опит за морална равносметка на поколението,преживяло Септемврийското въстание,и за хуманистични проклятие над насилието."

Няколко години преди да излезе романът "Кръв" в печата излиза друг роман със същата тематика-"Слънцето угаснало"(1928) на Владимир Полянов. Но докато К.Константинов прави опит да осмисли миналото от позицията си на хуманист,то позицията на Полянов е идеологическа.И двамата автори използват прототипи при създаването на своите герои-Ася Стрмски пресъздава образа на Кимион Георгиев,а при К.Константинов това е пролетарският поет Борис Бисеров, в очите на когото намираме образа на Христо Смирненски.Другото общо при Константинов и Полянов е острата критика,която получават за романите си.

Във "Зов" Алеко Муратов [Муратов 1934] заявява,че"К.Константинов не е могъл художествено да постигне оная действителност,която е взел за сюжет на романа си " и "наслуки оправдава различните свои герои" като накрая обобщава "наслуки въобще е написан целият роман".Критиката му е доста крайна,но според Муратов К.Константонов е пристъпил преднамерено към своя сюжет и това е убило художествената правда,която би закрепила книгата му в съзнанието на читателя като нещо ценно.Във вестник "Щит" през същата година Мицо Андонов [Андонов 1934]още с първото си изречение в статията дава отрицателното си мнение за романа-"Авторът греши.И значително."Според него Константинов отхвърля класовата борба,а по този начин отхвърля и възможността за едно "правилно третиране на развитието на нещата и отношенията у нас в близкото минало и сега и преднамерено ги тълкува и осветлява."По-нататък Андонов става още по-остър и критичен и казва:"Наречен е роман.Навярно е греш-ка.Защото написаното не е повече от скърпена хроника" ,а "авторът е слаб художник".Според него в романа няма творческо въображение и липсва действие като на мястото на действието идва романтиката,а също така "липсва художествена правдоподобност" и рамките на събитията са "крайно широки."През 1934 година във вестник "РЛФ" бр.158 излиза статията на Илия Тодоров със заглавие-"Нов фашистки роман"-който отбелязва,че "Кръв" допълва задачата на романа "Слънцето угаснало" от Вл.Полянов.Ето какво пише в статията си Тодоров[Тодоров 1934]:"Ако Вл.Полянов искаше да оправдае 9 юнския преврат и да канонизира извършителите му като "национални герои","Кръв" от К.Константинов си постави задача да окарикатури ,да вулгаризира борбите ,които водеха работническите и селски маси в периода между 1923 и 1925г., да очерни техните организации и водачи,да намери обективно оправдание на онази кръвожадност,с която "клаха,както турчин не е клал" и най-после да ликвидира класовото работническо движение,за да открие поле на фашистките експерименти за класов мир."И накрая ще споменем и едно не толкова отрицателно мнение на Емил Коларов във вестник "Прожектор"[Коралов 1934],който твърди,че авторът е даровит,но романът е "неубедителен" и е останал "съвсем чужд на тия хора,които искаше да опише и затова така неубедителни са всички негови герои и в действията и в думите си."По-нататък Коларов продължава-"въпреки,че романът е неубедителен трябва да се изтъкнат и някои хубави страни",а те са "нелошата композиция","стегнатият език","хубавата картина,когато Вяра попада на мястото на атентата" и цялата девета глава,която е написана прочувствено и много внушително."

Подобни са и мненията за Вл.Полянов.В същия брой на вестник "РЛФ"-бр.158 Георги Караславов [РЛФ 1934 бр.158] нарича Полянов "един от най-ярките изразители на фашизма в българската литература".Но Полянов,освен крайно негативни мнения,получава и положителна оценка за романа си от Георги Константинов в рецензията си към него.Според Г.Константинв "Слънцето угаснало" е най-голямото произведение на автора и "голяма и злосторна грешка би сторил всеки,който погледне на произведението от гледището на политиката.Полянов реагира на събитията преди всичко като писател,след това като общественик-и никога като пар-тизанин."

Един от главните герои на романа "Кръв" на Константин Константинов е Деян Чавдаров,ключова фигура в партията,а също и за самия роман. Още в самото начало на романа,в първа глава е дадена картина,в която Чавдаров се крие-белег за неговата конспираторска и незаконна дейност.Дори описанието,което дава авторът -"35-36-годишен мъж,с извит нос и с хлътнали сиви очи,малко руси мустачки,отпуснати небрежно надолу,се сливаха с две гънки на горчивина около устните"- е предвестник на трагичния му край.В "Кръв" Деян Чавдаров е един от най-страстните привърженици на революционната партия,който мечтае за "стихиен и кървав пожар."Сякаш целта на тази революция е смъртта,проливането на невинна кръв.Такъв ли трябва да бъде идеалът,с цената на колко невинни жертви ще се постигне това?Константин Константинов е искал да покажe действителните събития,за да могат хората да разберат кой е виновен за цялата тази трагедия,а и за да могат самите конспиратори да се замислят за стореното.И Чавдаров продължава със следните думи:"Всички тия мръсотии,трупани от вековете,ще изчезнат веднъж завинаги."Всеки човек приема своя идеал за най-висш,най-ценен и съдържателен,но борбата,която води героят е загубена,защото се бори срещу невъзможно нещо,а именно изкореняването на мръсотията от човечеството,нещо,което винаги го е имало и винаги ще го има.На няколко места авторът е показал несигурността на своя герой,а именно несигурността за положителен изход от ситуацията,от събитието,което подготвят-"Уж ново съзнание,нов свят творим."Но най-добре изразено е във сцената,при която става ясно,че трябва да избързат с готвения преврат.Думите на Чавдаров вече са:"Това ще бъде ново безумие, по-фатално и от двадесет и трета!След двайсет дни?Това не трябва да става,чуваш ли,на всяка цена,това не трябва да се допусне,другарю Радев." Прибързаните събития могат да доведат само до едно сигурно нещо и това е-неуспех.Тук Константинов ни показва своя герой с много трезва и правилна преценка върху нещата,този път той не бърка и както става ясно по-нататък в романа ,Чавдаров излиза прав.Това е единствената ситуация,в която К.Константинов показва своя герой като умеещ да прецени риска и ситуацията.При всички останали ситуации той винаги прави грешни оценки.Грешна е и оценката,която дава за вуйчото на Вяра-Иван,бащата на убития Янко,той го нарича "охранено псе".Нарича "охранено псе" един беден и одърпан човек,скърбящ за своя изгубен син,това вече е непростимо.

Целият роман "Кръв" представя предварително това,което ще се случи. Още в първата глава авторът показва,че героят ще умре:"В тая глуха нощ невидими,враждебни хора безшумно дебнеха и приготвяха смърт за някого,който спеше оттатък като болно дете."Изобщо целият роман е предвидим,не е нужно да го изчетеш целия,за да разбереш края му.Интересна част от образа на Чавдаров е неговото преобличане.Той трикратно се дегизира,както се е дегизирал Апостола Васил Левски,изцяло променя визията си,дори името си,но разликата между тях е огромна-единият се е борил за държавата,за своята родина, а другия -против нея.Също така Чав-даров не може да се нарече истински идеалист и герой на своето време,защото К.Константинов не ни го показва такъв,както например Вл. Полянов показва Ася.При разговора си със запасния капитан Дрински това ясно личи.Чавдаров сякаш се оправдава за кървавия атентат на гарата,за който и той самият има принос-"Лично аз нямам никакво участие във вчерашната акция...Дори не зная нищо...Макар че от идейно гледище тая акция е оправдана...необходима и аз съм длъжен да я приема." Тук ясно личи,че Чавдаров вече не чувства със сърцето си идеала и онова,толкова бленувано "ново време",сега нещата стоят по различен начин,вече е длъжен да го приеме ,все едно насила,защото в случай,че авторът ни го представи с напълно противоположна гледна точка и идеал ,ще изглежда смешен и недостоен.И както още в самото начало на романа става ясно смъртта на Деян,накрая той се самоубива в затвора,без да разбере дори,че Вяра очаква дете от него.Такъв е краят-трагичен и горчив- на един от главните герои в романа "Кръв".

Следващият образ,които заслужава внимание, е образът на д-р Вяра Добрева.Чрез него авторът показва красотата и върховния трепет на човешкото сърце, а именно-любовта.Цялата красота на преданата и греховна любов,красива,защото е забранен,а това я прави и толкова желана.Вяра Добрева също може да бъде наречена идеалистка,но в коренно различна светлина -тя е идеалистка само що се отнася до красотата на своите чувства.В партията заради Деян Чавдаров. А ето как авторът описва нейният образ:"Облечена в бяла престилка,дребна,мургава и стройна,тя веднага изпълни стаята с някаква преснота и бодрост. Живите и черни очи,въпреки трийсетте години излъчваха чистосърдечие и радост."Констнтин Константинов многократно представя нейния образ като разколебан и далечен от идеологията на комунистическата партия.При Вяра я няма онази кръвожадност,която притежават останалите участници в партията.Дори по време на атентата,тя неслучайно е там,не напразно К.Константинов я поставя в центъра на събитията,и то от страната на противниковия лагер,за да помогне на хората, обляни в кръв,от организацията,към която самата тя принадлежи.Изобщо през цялото време Константинов показва притеснението на Вяра за съдбата на Чавдаров и нито веднъж за съдбата на партията.Тя стои някак по-далече от политическите събития,не взима отношения по проблемите,дори не се изказва за тях.Единствената кауза и идеал,за който се бори и защитава ,се нарича Деян Чавдаров.Това много добре е по-казано в следния въпрос:"Усещаше ли тя всичко,за което той говореше?"- очевидно е,че не.Докато той мечтае за "стихиен и кървав пожар",тя мечтае единствено за него.Важна част от образа на Вяра е сънят.Два пъти в романа тя сънува,но не какво и да е,тя сънува кошмари. Карл Юнг разглежда света на несъзнаваното посредством символите, постоянно разкриващи се в сънищата. Според него сънуването има особена важност в живота на индивида, а несъзнаваното е водач и съветник на съзнанието. Посредством сънищата човекът познава несъзнаваното и се свързва с него. Сънят не може да бъде декодиран с помощта на стандартни описания на символите, защото той е израз на индивидуалното несъзнавано.Така и Константин Константинов представя съня на своята героиня,като действително отражение на подсъзнанието,т.е. страхът от смъртта и загубата на любимия човек,страхът от злото и целия предстоящ ужас за човечеството,а именно кървавият атентат при гарата.Първият сън носи тревога и сякаш предсказание за предстоящото-"От очите и течаха сълзи,някаква тъмна тревога я изпълваше цяла.Какво се бе случило или имаше да става?",а вторият е ужасен кошмар,съдържащ в себе си и основната тема на романа-кръвта,но не кръвта на масата,а нейната собствена кръв,в която тя се дави.Картината на кошмара е представена много вълнуващо от автора-"Едва сега тя внезапно разбра,че тоя непознат,лепкав прилив,в който тя се дави,е кръв,нейната собствена кръв,която изтича из всички пори на тялото й,изпразва последните й сили,залива цялата земя." Мотивът за давещия се човек в собствената си кръв е олицетворение на човека,който се дави от своя живот,от своя избор,който погубва и унищожава същността му.Така и Вяра сама си избира съдбата на конспираторка ,като погубва себе си в името на една фалшива кауза,която дори не споделя и не чувства,но заради нея обаче получава най-голямата присъда-доживотен затвор и далече от живото на дете си,което ражда в затвора ,и е неспособна да отгледа.А няма по-голямо нещастие за една майка,която е толкова далече от рожбата си,от детето,за което тя няма да бъде никога истинска майка,от дете,което трябва да изостави,заради някогашните си глупави идеали,който сега я давят в собствената й кръв.Новороденото е символ на новия свят,светът,който предстои,който идва,т.е по-добрият свят.Накрая на романа Вяра Добрева напълно се отрича от политическите си пристрастия и не е привърженичка вече на комунистическата партия ,и това ясно личи от отговорът,който дава на Соколова:"Ти не си вече с нас,нали,Вяра?",а тя отговаря-"Не,Цвето... не съм.За всекиго идва тоя час."Всичко предишно е било грешка,така определя сега Вяра някогашните си идеали-"Животът не е човекоядство,моми-че...животът е само жертва за другите...Всичко друго унижава,мърси,убива живота."Накрая Вяра осъзнава истината,но прекалено късно,нейният живот е вече предопределен и белязан от възгледите,които е защитавала до този момент.

Следващият голям образ в романа е образът на Людсакн Зафиров- много хитър,прозорлив и предвидлив,единственият,който успява да се спаси от засадата и един от най-верните привърженици на партията.Героят,който наказва,без да му мигне окото,т.е.убива Павлина Радева,която хваща в изневяра.Сам авторът го нарича-"анархист".А описанито му Константин Константинов представя така:"На прага се изправи висок момък в късо палто,сива риза без връзка и без шапка,с гъсти кестеняви коси,които стърчаха нагоре,и със сини,като че прозрачни очи."Интересно е описанието и мнението,което дава за него Дойчинов (още един от главните герои на романа),а то е положително,докато за дру-гите той всява хлад-"Все си е същият...чудак и безцеремонен...но за рабо-тата- златно момче!А пък как свири на флейта,да го чуеш само,същински артист!" и след малко добавя-"Не съм виждал по-предан и по-скрит човек от него.Ще речеш от типа на някогашните народоволци." Това е най-точ-ното определение за него-прикрит и предан.Прикрит,защото е неуловим, промъква се навсякъде,без да го усети никой,измъква се от всяка ситуация без поражения,и предан,защото е един от най-верните привърженици на партията,на която не изневерява до края на целия роман.Един от малкото герои в романа,които отстоява принципите си до края и нито за миг не показват капка съмнение в това,което вярват,защитават и прокламират.Такива герои са още Цвета Соколова и Боян Радев.Всички останали герои не показват такава сила и вяра в убежденията си или поне за миг са имали момент на колебание и съмнение,такива са Бисеров,Вяра,Чавдаров,Вихров,Дойчинов. Страх от Людскан изпитва само Павлина Радева,и то с основание.Ето какво казва за него-"Мене винаги малко ме е страх от него...Какви дълги и тънки пръсти има...Трябва да са студени...Все ми се струва,че ще ме удуши някога с тия ръце..."Павлина сякаш е предчувствала,че ще умре точно от неговите ръце,и така и става- Людскан я застрелва,защото я сварва в леглото с предателя Асен Минчев.А що се отнася до Асен Минчев пак Людскан е човекът,който пръв се yсъмнява в него:"С-синът на Минчоолу, джамбазина с хиляди декари лозя -член на партията!Или вие,или аз сме се побъркали!...Гладува,а целият мирише на одеклон и ноктите му боядисани като на кадъна."Людскан е напълно прав,това е абсурдно,не може един беден и гладуващ човек да изглежда по този начин,но фактът,че това прави впечатление само на него говори за изключителната му прозорливост.Очевидно е- Людскан е героят с най-голям нюх и интуиция в романа,а и най-трезво мислещият.

Друг интересен образ,който присъства почти през цялото време в ро-мна,е образът на Павел Василич,или по-известен като Дойчинов.Това е героят,който винаги стои,наставлява и учи Вяра Добрева,като неин бивш учител,а очевидно учител и до края на живота й.Интересна част от него-вия образ са разсъжденията,които прави за ситуацията.Това е образът,кой-то се опитва да бъде обективен и да погледне света през чуждите очи.Важни за него са не само личната гледна точка и страдание,но и тези на другите,на останалите хора,за да може да направи реална и обективна оценка на събитието.Опитва се да разбере живота,както на тези,които уми-рат за каузата,така и на тези,които хулят каузата,или пък нямат отношение спрямо нея,но несъмнено за всеки тя ще има някакво отражение.Постоянно се колебае,задава си въпроси,прави равносметка на случващото се и дали има смисъл изобщо, и ако има с цената на какво-брат да убива брата си ли?
Първоначално защитник на партията,но след това и той не усеща толкова силно това,което защитава-"Де бяха предишното равновесие и яснота?Сега той се усещаше разчленен на много отделни парчета,които се бяха размес-тили и не можеха отново да се сглобят.Какво беше това?Позорно малоду-шие или обезверяване,напластявано от години и сега неочаквано,озъбено на среща му?...Или някакво късно пробуждане на неговото старо,глупаво, сантиментално сърце?"Явно е,че тук вече героят се осъзнал и си прави равносметка на живота,а резултатът от нея е неговата промяна.Промяна, от която го кара да зачеркне всичко минало.Това най-добре е показано в края на романа-там Дойчинов вече е по-категоричен и напълно отхвърля досе-гашните си пристрастия,вече не е поддръжник на конспираторите-"Исти-ната не се търси с ум...,тя е в сърцето.Разбираш ли?В света има премного ум...сърца липсват."Тези,които имат сърца, не биха допуснали смъртта на толкова невинни хора при атентата на гарата.Човек има ум да планира и да осъществи едно такова ужасно събитие,но няма по-важното-сърце,щом това е цената да притежават властта.След това Дойчинов продължава:"Лъ-жа беше всичко предишно,лъжа,в която пораснах,живях и остарях.Късно проумях това-но сега вече няма никакво връщане,никаква измама,не!"Сега вече може да живее истински и пълноценно,необременен от тежестта на нещо,което вече не усеща.Сега смисълът е друг-обичта-"Животът е създа-ден чрез обич и обичта е негов смисъл...не е ли така?Разбираш ли сега,че ние сме съвършено други-не зная дали по-добри или по-лоши,но че тая промяна е цяло Освобождение."Така се променя неговият образ,неговите мисли,идеали,ценности.Това е човекът,на който Вяра поверява сина си. Дойчинов ще бъде възпитател на "новото поколение"

Сходни са вижданията на адвокат Дрински.Особено интересен е разго-ворът му с Деян Чавдаров.Там Дрински много добре представя цялата ситуация,цялото това безумие на хората,извършили кървавия атентат.Ето какво казва той:"Ами,че ние,ако извършим подобно нещо,бихме се сраму-вали да говорим,не бихме създали идеология,за да оправдаваме...Боже мой,Боже мой!...Или аз съм се побъркал,или ...наистина този строй трябва да си върви,щом не може да се брани с вашите средства!" Героят е усетил ситуацията много добре-вместо тези хора да се срамуват от това,което са сторили,то се срамуват властимащите,защото са допуснали нещата да стиг-нат до това положение.Няма толкова висша цел,която да оправдава тези средства.Затова не са оправдани и целите на Деян,Людскан,Цвета,Радев и останалите.Но Дрински не спира само с тези обвинения,когато Деян се опитва да го спечели на своя страна,ето отговорът му:"При вас?Да убивам стражари,които служат за хляба си,и да смятам,че преобразявам човечес-твото?...Ха!При вас?...В името на някакъв нов свят,заченат в отмъщение и откърмен с омраза!Не го ща,не го ща тоя ваш свят,разбираш ли?"С тези думи запасният капитан Дрински дава много добра аргументация и анализ на събитията.Това,което става насила не може да просъществува за дълго. Хубавото,истинското,дълготрайното не може да се роди от омразата,то се ражда от любовта,от всичките нейни измерения.Точно и поради тази при-чина подготвяната революция е неуспешна,обречена на провал.

Особено интересен е образът на пролетарския поет Борис Бисеров,в чиито очи откриваме поета Христо Смирненски.В началото поддръжник на комунистическата партия,но накрая далече от нея.Най-реалистичният и тривиален образ,напълно обикновен с нормални и обичайни мечти.Изоб-що Константин Константинов се е опитал да представи всякакви социални групи и гледната точка от всички социални класи-да покаже всеки как е възприел този идел,как му се е отразил,запазил ли го е или просто го е отхвърлил.А ето как се е отразил на Бисеров,той мечтае за Крим,летовището на пролетарските поети и писатели-"Месец само да гълтам оня въздух-и ще се върна с нови дробове."Повечето герои мечтаят за "новото време",да съградят нов идеал,а той- за нещо напълно нормално, нещо,за което мечтаят повечето обикновени хора.Преди да умре осъзнава, че всичко предишно е било измамно,лъжовно:"Какви чудни ,нови,съвсем опаки мисли ми идат понякога....Оплитат ме цял като в мрежа и не смея да им се противя...Хубаво ми е с тях." Чак едва сега мислите му имат смисъл,карат го да се чувства жив,обнадеждават го.Преди не е имал тази свобода,че чак сега изпитва страх от това,че може да ги загуби.

По много вълнуващ и интересен начин е представена смъртта на Янко и Кръстьо.Докато умират те пеят песен,а смъртта идва с края на песента.Единствено тяхната смърт е героическа,като на истински борци за своя висш идеал,а и до някаква степен и на Богдан Радев,но при него ситуацията е друга.Той умира сломен,сломен от любимата жена,която го е предала.Радев се оставя да бъде убит,защото няма смисъл за него вече в живота.Но Янко и Кръстьо са истинските,достойните революционери,кои-то не изоставят и не изменят на идеала си.Това са по-голямата част от героите в романа.

При Владимир Полянов ситуацията стои малко по-различно от тази при Константин Константинов,макар че тематиката на "Слънцето угаснало" и "Кръв" e една и съща.Различен е начинът,по който той представя своите герои.Ася Струмски е главният герой,към който Полянов има нескрити симпатии,защото чрез него представя Кимион Георгиев.Образът на Ася Струмски е идеализиран,представен е героически и най-важното,че е единствен,докато Константинов не създава герой,а герои.Владимир Полянов някак си не представя отблизо събитието,за него само се чува,ся-каш държи читателя настрана от него-няма ги кървавите сцени като при К.Константинов.При Константинов е показан разколебания идеал,а при Полянов идеалистът,съкрушен от неосъществената мечта.В "Слънцето угаснало" няма реалистични картини на битката,изобщо няма никаква битка,за нея се чува,само се говори,но читателят не може да я види. Полянов обръща повече внимание на психологическите търсения на героя,на това какво мисли,какво го измъчва.Неговият герой Ася е получовек след този неуспех.Полянов показва как неуспехът на едно подобно събитие съсипва човека и го кара да изживее ужаса от провала.Вината,че не е успял, разяжда Ася,превръща го в дух,без чувства,който физически присъства,но не и психически.

Целият роман "Кръв" Константин Константинов представя диалогично,т.е. значително повече разговори между героите,от техните думи научаваме за това, което се случва,докато описанията са значително по-малко. При Владимир Полянов диалогът е в много по-малка степен,а описанието е на преден план.Той обръща повече внимание на мислите и чувствата на своите герои.Героят на Полянов постоянно размишлява,анализира,преценява, обвинява се,дори страда.При Константин Константинов героите имат глас,при Полянов- мисли и чувства.

Константин Константинов е знаел, че романът му не е съвършен и е допуснал някои грешки,но отвръща подобаващо на критиците:"Човек не може да отрече грешките си,ако те са вече сторени,нито се отказва от детето си само защото то е несъвършено."Така и той не се отказва от "своето дете".

Библиография:

Андонов 1934.Андонов,М."Кръв".-В:"Щит",№18
Караславов 1934.Караславов,Г."Кой писател е фашист".-В:РЛФ, №158
Коралов 1934.Коралов,Ем."Кръв".-В:"Прожектор", №3
Митов 1947.Митов,Д.Б."Едно вредно издание".-В:"Ново време", №4(384-388)
Муратов 1934.Муратов,Ал."Кръв".-В:"Зов", №3.

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ"
БЛАГОЕВГРАД
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ПО ЛИТЕРАТУРА

Курсова работа



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Образната система в романа "Кръв" на Константин Константинов (Съпоставка с романа "Слънцето угаснало" на Владимир Полянов) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.