Някои общи съвети и правила за писане на научен текст


Категория на документа: Литература


НЯКОИ ОБЩИ СЪВЕТИ И ПРАВИЛА ЗА ПИСАНЕ НА НАУЧЕН ТЕКСТ

Подобни текстове са предназначени за точно определена аудитория, а именно професор или лектор, който е в позицията на експерт, тъй като познава тематиката и наличната литература по въпроса. Обикновено проверяващия/четящия вашата писмена работа, я оценява и разглежда според следните най-общо представени критерии (при всички положения е добре да се уточни дали съответния професор няма някакви специфични критерии и изисквания, с които трябва да се съобрази писмената работа):

1. Релевантност
- на избраната тема: трябва да сте сигурни, че темата, по която искате да работите, е зададена и формулирана така, че да отговарят на тематиката на съответния учебен курс (напр. разработването на историческа тема за теоретична дисциплина като “ТВП” или “ТМО” не е удачно). Тук е особено валиден съветът да се търси предварителна консултация и съгласуване на темата с преподавателя.
При определяне на темата е особено важно да се определят основните понятия и въпроси, което ще доведе до по-добро фокусиране и целенасоченост на последващото четене и мислене по темата. (Ако нямате достатъчно информация и знания в дадена област, за да формулирате тема за писмена работа, се налага да се направи предварително запознаване, при което четенето и търсенето на информация не са толкова фокусирани).
- на самата разработка – това е съответствието между формулираната тема и съдържанието на работата. Темата може да е формулирана добре, но това, което е в текста да няма общо с нея. Много добре би било, ако подходът ви към темата и начина, по който организирате писмената работа са посочени още в уводната част на работата. Всички части на цялото изложение трябва да бъдат подложени на теста на въпроса: “По какъв начин този параграф/тази страница/тази глава от работата допринасят за представянето на темата и разглеждането на поставения проблем?”

2. Критично използване на източниците
Преди да пристъпите към писането на научен текст трябва да свършите доста предварителна работа, състояща се основно в съставяне на библиография по темата, намиране на нужната литература и запознаване с нея под формата на критичен и селективен прочит (виж текста за критичен подход към четене на научен текст). Обикновено е нужно да се чете повече отколкото в крайна сметка се използва в текста, който трябва да напишете или казано с други думи не всичко, което сте прочели трябва да присъства в текста ви, а само това, което е непосредствено релевантно за темата ви – това се нарича избирателност или селективност при четенето.
Четете критично, тогава когато разбирате, поставяте под съмнение и оценявате това което четете, не приемате на доверие всичко, а задавате въпроси и съпоставяте твърденията на авторите с доказателствата и аргументите, които прилагат в тяхна подкрепа. Това е и компонент на оценката, която правите при четенето. Друг компонент на оценяването е сравняване на позиции и аргументация между различните автори, т.е. относителната тежест на прочетеното на фона на написаното (или поне това, което ви е познато от написаното) в съответната научна област. Напълно нормално е да използвате и собствената си преценка, за да решите дали и доколко съответния източник е авторитетен.

Когато пишете научен текст винаги трябва да посочвате авторите, които използвате (с които полемизирате или които са в подкрепа на вашата теза). Имайте предвид следното:
позоваването на друг автор дава допълнителна тежест на вашия аргумент (когато позоваването е релевантно);
позоваванията и препратките към други писания и автори са с цел подкрепа на вашата теза или аргумент (а понякога и защото искате да критикувате даден източник), те не са заместител на вашето мислене;
източниците, които използвате трябва да бъдат посочени независимо дали са непосредствено възпроизведени (цитиране) или са преразказани (позоваване, споменаване, представяне). Всичко друго се нарича плагиатство и не се приема за добър тон в научната общност (част от която са и вашите преподаватели)

Как се цитира/позовава? Има различни системи, но основното е, когато цитирате или се позовавате на казаното (писаното) от даден автор, да посочите заглавието на книгата, издателството, годината на издаване, редактора на книгата (ако не съвпада с цитирания от вас автор) и страницата или страниците, от където е цитата или позоваването. Ако става въпрос за статията в списание се посочва заглавието на статията, името на списанието, броя и годината и отново страниците. Важно е също да бъдете последователни в прилагането на избраната от вас система за цитиране (т.е. да не смесвате две и повече системи за цитиране и позоваване (напр. т.нар. харвардска система и позоваване в бележки под линия).
В България разпространената система за цитиране е с използването на бележки под линия или в края на текста, където се посочва горната информация. Ако вече сте цитирали въпросния източник, може да не повтаряте всичко, а да напишетеимето на автора и op. cit. (цитирано произведение) или Ibid. (когато цитатът е от източник, който непосредствено преди това е бил цитиран и Ibidem, когато и странизата е същата) и страницата..
Практически съвет: Отворете научна статия или книга и вижте как се цитира и позовава в нея.

3. Смислена теза/аргумент
(аргумент в контекста на научното писане може да означава изследване на дадена тема, след като са били определени основните и прилежащи понятия, като се разработват идеи, които се подкрепят с наличните доказателства от релевантни източници; аргумент може да означава също и конкретно доказателство в подкрепа или срещу дадена теза)
Без да се омаловажава ценността на един или друг тип научни разработки, по-голямо предизвикателство пред пишещия определено представляват тези и аргументи, които търсят отговори на въпроси защо и как, а не само на въпроси от типа какво е станало. (Описателният елемент да не преобладава над теоретичния и аналитичния.)
Данните, информацията и цитатите, които натрупвате докато четете по темата имат смисъл и значение само когато са логически и последователно интегрирани в дадена теза.

4. Адекватна и ясна структура на изложението
Различните формати научни текстове предполагат и разлика в структурата. Има обаче някои общи основни правила, които е добре да спазвате. Много важно е да не забравяте, че структурата и съдържанието са силно обвързани. (Дори и много смислените неща, когато не са подредени както трябва могат да изгубят от смисъла си.)
Адекватна структура означава структурата на изложението да отговаря на разработваната тема, както и на формата на писменото задание.
Ясна структура означава логическа последователност на изложението, която се отразява в неговата структура. Ясната структура улеснява възприемането и разбирането на текста.
Най-общо един научен текст има следната структура: уводна част, основна част или тяло и заключителна част.
а/ Уводната част има няколко цели:
- да представи разглеждания проблем накратко като го контекстуализира и/или посочи неговата релевантност/адекватност (защо точно този проблем се разглежда),
- да представи целите на работата – какъв е научния проблем, който се разглежда (много удобно е, ако можете да представите темата си под формата на изследователски въпрос/и; тогава този въпрос присъства в уводната част, а цялата работа е посветена на отговора му)
- да посочите начините, по които ще постигнете целите на работата си (ще отговорите на зададения въпрос) и средствата, които ще използвате. Това се нарича уточняване на методологията и научния инструментариум (например, ако тествате теория, или ако прилагате теория, или ако проверявате научна хипотеза, трябва да посочите как ще го направите)
б/ Основна част може да бъде вътрешно структурирана (т.е. да има глави, раздели, точки) или да бъде цял текст. Тя трябва да бъде обаче логически последователна и отделните и части (независимо дали са структурно обособени като такива) трябва да са вътрешно свързани. В тази част се развиват поставените в Увода проблеми (търси се отговор на зададените въпроси) като се привеждат съответните научни аргументи.
в/ Заключението обикновено представлява синтез на основната част като прави препратки към увода и посочените там цели на работата. Ако е бил търсен отговор на въпрос – какъв е отговора; ако е тествана теория или е проверявана научна хипотеза – какъв е резултата. Заключението трябва да посочи доколко поставените цели са били изпълнени.

5. Стил, език, структура на изречението, на параграфите

Използвана литература:
J. Clancy and B Ballard, Essay Writing for Students: A Practical Guide, 2nd edition, Melbourne: Longman Cheshire, 1991
An. Lunsford and R. Connors, The St. Martin’s Handbook, 3rd edition, New York: St. Martin’s Press, 1991

КРИТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ЧЕТЕНЕ НА НАУЧЕН ТЕКСТ (CRITICAL READING)

Какво е критично четене?
Това е четене с активно и критично мислене, с помощта на което се откриват и осъзнават основните цели и намерения, техниките на убеждаване и използване на езиковите средства на автора. Този подход се основава на разбирането, че научният текст е съвкупност от свързани идеи и информация, подредени така, че читателската аудитория да възприеме даден извод, ясно откроен или имплицитно присъстващ в текста. Това предполага целенасочено и неотклонно внимание към определени характеристики на даден текст: начинът, по който е изграден; нюансите при използването на езика; стратегиите за представяне на аргумент и убеждаване и използването на реторични средства. С практиката на прилагането му този подход осигурява на читателя необходимите умения за демистифициране на академични писания и начини за получаване на достъп до академичния дискурс с принадлежащите му методология, език и стил.

Стратегия за критично четене



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Някои общи съвети и правила за писане на научен текст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.