Незаменимата любов към родината и нейната природна красота в произведенията "татковина" и "чужбина" на Петко Славейков


Категория на документа: Литература


ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"

КУРСОВА РАБОТА

По дисциплина: Литература за деца

Тема : Незаменимата любов към родината и нейната природна красота в произведенията "Татковина" и "Чужбина" на Петко Славейков

Изготвил:
Проверил:





Главна задача на нашите поети от Възраждането е да събудят патриотичното чувство на народа чрез словото. Поради това всички те засягат патриотичната тема. Петко Славейков е един от тях. Той има огромни заслуги за развитието на българската литература. В неговото творчество най-голям дял заемат стихотворенията му за деца. Той е първият представител не само на българската литература за деца и юноши, но и на периодичния печат за нея. Тъй като детската литература е едно от най-силните средства предназначено за възпитателно въздействие към малкия читетел, възпитателните позиции на поета в творчеството му са насочени към формирането на нравсвено и естетическо разбиране на децата, моралните им позиции за добро и зло, трудолюбие, любов и привързаност към родината. Детето, като основен герой в неговата поезия, обича свидния си роден край и носи в гърдите си онова свято чувство, с което няма да се прости никога.

Едно от най-характерните стихотворения на патриотична тема е "Татковина". То е най-популярната и художествено най-сполучливата лирическа творба за деца на Славейков. Той го публикува за първи път в "Читанка за I отделение" през 1883 година.

Поетът е подбрал много интересна форма, за да разкрие своите патриотични чувства и да ги предаде на читателите. Стихотворението е построено като интимен сърдечен монолог пред образа на родината. Това обръщение към отечеството е изпълнено със свежи, ведри настроения и въздействащи описания на неговата очарователна природа. Пропито е с топли задушевни чувства, с голяма искреност и дълбока обич към татковината. Завладява читателя и го кара да се вълнува. Лирическият говорител се обръща към родината като към нещо свидно и близко. Той изразява своята наслада и възхищение от разкоша на отечеството. Обзет е от бодри мисли, душата му е озарена от светлина, родната земя в неговите очи изглежда мила и необятна, неговият вътрешен свят е изпълнен с надежда и възторг:

Хубава си татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно
за теб трепка та играй.

Лирическият говорител назовава земята в която живее "татковина", бащина земя. Поетът акцентува върху връзката с бащиното. Бащата е символ на създаването на живота, силата на кръвта и онаследяването на земята в която живеят потомците. Той е един от най-близките хора за детето. Чрез позоваването на бащата лирическият говорител сочи корените на своята народностна идентичност, показва по какво отечеството му се отличава от другите. Той сравнява татковината със "земя рай". Поетът употребява думата рай, която символизира святост, щастие и непорочност. С помощта на това определение за родината, в съзнанието и представите ни, тя се превръща в безопасна градина, разпространена в един географски неустановим с точност обширен периметър, посветена на чистота и безгреховност. В третия стих лирическият герой разкрива всеотдайността си към отечеството, изразена със символа на поддържането на живота - сърцето, отдало се на обичта към бащината земя и нейните прекрасни и разнообразни пейзажи. Общувайки с отечеството, той изпитва неизмерима наслада и радост от досега си с него.

Привързаността към родината не произтича от някакви абстрактни представи, а е описана във втората и третата строфа на произведението с действителни географски обекти, поради което то звучи жизнено и убедително:

Мили ми са планините

и на север и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

Поетичните описания на татковината целят да трогнат и въодушевят читателя и да окажат благотворно въздействие върху него. Хиперболизираният образ на отечеството съответства на усещане за значимост на всичко родно. Уникалните гледки и просторът на бащинината разбуждат сладостни трепети и изживявания у лирическия говорител. Нарисуваните природни картини показват неотразимото си въздействие върху неговия духовен и емоционален мир. Чувствата, които пораждат великолепните изгледи и отношението му към тях са изразени с епитетите "мили" и "драги", те обогатяват и нюансират чувствата и близостта му със страната в която се е родил и расте.

Стихотворението звучи като изповед на малкия човек и вричането му във вечна обич към родината и нейната същност. Този обет пред земята и народа звучи в последната строфа на произведението:

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Незаменимата любов към родината и нейната природна красота в произведенията "татковина" и "чужбина" на Петко Славейков 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.