Национална библиография до Освобождението


Категория на документа: Литература


БЪЛГАРСКАТА БИБЛИОГРАФИЯ ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО

XXXXXXXXX

СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД 7
ПЪРВА ГЛАВА. ЗАРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА БИБЛИОГРАФИЯ 21
1.1. Условия и предпоставки за библиографска дейност в България 21
1.2. Първите идеи за специално библиографско известяване на печатната книжнина пред българската читателска аудитория 30
1.2.1. Библиографската идея на Николай Хр. Палаузов и българо-руските книжовни връзки през 40-те години на ХIХ век 30
1.2.2. Библиографската идея на Иван Богоров и началото на българското вестникарство 38
1.3. Зараждащата се библиографска дейност - в руслото на журналистиката 41
1.3.1. Историко-теоретична постановка на взаимо-
връзката “библиография - журналистика” 42
1.3.2. Начало на непрекъснат библиографски процес по страниците на “Цариградски вестник” 45
ВТОРА ГЛАВА. РАЗШИРЯВАНЕ И ОБОГАТЯВАНЕ НА БИБЛИОГРАФСКАТА ДЕЙНОСТ СЛЕД КРИМСКАТА ВОЙНА (ДО КРАЯ НА 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХIХ ВЕК) 66
2.1. Библиографията и новите културни институции, свързани с книгата, в периода след Кримската война (до края на 60-те години на ХIХ век) 66
2.1.1. Библиографията в изданията на Общината на българската книжнина в Цариград - форма на обществена институционална дейност 69
2.1.2. Библиографията и първите стационарни книжарници 78
2.1.2.1. Историко-теоретична постановка на взаимо-
връзката “библиография - книготърговия” 78
2.1.2.2. Библиографията в книжарската дейност на Христо Г. Данов 80
2.2. Библиографията на по-широка основа - в лоното на журналистическата дейност. Вестниците на Петко Р. Славейков “Гайда” и “Македония” - главни библиографски информатори през 60-те години на ХIХ век 88
2.3. Първи прояви на теоретично осмисляне на библиографията като особен вид книжовна дейност 97
ТРЕТА ГЛАВА. ИМПЛИЦИРАНЕ НА БИБЛИО-ГРАФИЯТА В ЗАРАЖДАЩАТА СЕ НАУЧНА ДЕЙНОСТ 103
3.1. Историко-теоретична постановка на взаимовръзката “библиография - наука” 103
3.2. Библиографски подходи в научните занимания на възрожденските книжовници 107
3.3. Любен Каравелов - първият български учен библиограф 115
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. БИБЛИОГРАФИЯТА ПОД ЗНАКА НА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИЯ И РЕВОЛЮ-ЦИОННИЯ ПО-ДЕМ ПРЕЗ ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ВЪЗРОЖДЕНС-КАТА ЕПОХА(1870-1878) 145
4.1. Библиографията и Българското книжовно дружество в Браила 148
4.2. Библиографията и критическата мисъл 163
4.2.1. Историко-теоретична постановка на взаимо-
връзката “библиография - критика” 163
4.2.2. Любен Каравелов - основоположник на критическата библиография в България 168
4.2.3. Критическата библиография в сп. “Читалище” 178
4.3. Библиографията и избирателното четене. Андрей Цанов и Любен Каравелов - основоположници на препоръчителната библиография в България 182
4.4. Издателско-търговската библиография - по утъпкания път 191
4.5. Затихване на библиографската дейност през времето на Априлското въстание (1876) и на Руско-турската война (1877-1878) 191
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 195
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 200
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ 217
ПРИЛОЖЕНИЕ

УВОД

Библиографията е социално явление от културен поря-дък, иманентно свързано с книгата. Тя е породена от нея, съществува заради нея и я съпътства неотменно в хилядо-летното й битие.
Библиографията се развива като обективен историчес-ки процес, имащ за изходна основа създадената в общест-вото система “книга - читател” (документ - потребител). Това предопределя нейната значимост за обществената практика и обособяването й като самостоятелна професио-нална дейност.
Характерна особеност на библиографската дейност е, че непрекъснато разширява периметъра на своя обект. Всеки нов вид документ още с появата си се включва в нейното полезрение. Затова днес теоретиците изтъкват, че библиографията “моделира информационните параметри не само на традиционните видове документи, но и на всички нетрадиционни (аудиовизуални, машиночитаеми); не само на публикуваните, но и на непубликуваните (дисертации, доклади от конференции и др. п.); не само на макродоку-ментите, но и на микродокументите (статии, рецензии) ... и пр. За да се стигне до библиография на идеи” [72].
Библиографията непрекъснато модифицира и обогатя-ва и своите социални функции, отговаряйки по този начин на повишаващите се информационни потребности на общест-вото, включително и в ретроградна насока. Зародила се по презумпция да въздейства върху опознаването, разпростра-няването и по-рационалното използване на документите от човека, в определени исторически моменти тя е прилагана от страна на църквата и на държавната власт като “забра-нителна” библиография. Не прави изключение в това отно-шение и България (по-подробно вж. № 143). Тази й услуж-ливост и гъвкавост я правят повсеместно приложима. Днес тя обслужва всички сфери на обществената практика - об-разование, наука, култура, производство и управление.
Интересът към историческото минало на библиогра-фията се заражда в края на ХIХ и началото на ХХ в. Пър-вите изследвания в тази насока са направени от най-видни-те западноевропейски и руски библиографи - Георг Шнай-дер [229], Михаил Н. Куфаев [107], Теодор Бестерман [211], а по-късно и от Луис-Ноел Малклес [222-224].
В началото на 60-те години на ХХ век е публикуван крупният труд на известния руски библиограф Константин Р. Симон - “История иностранной библиографии” [161]. Из-следването и досега остава най-пълната и подробна исто-рия на световната библиография, проследяваща развитието й от момента на зараждането (III в. пр. Хр.) до наши дни. В него е отделено място и на историческото развитие на бъл-гарската библиография.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Национална библиография до Освобождението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.