Мъдростта и безумието в романа Дон Кихот


Категория на документа: Литература


Мъдростта и безумието в романа "Дон Кихот"

Подобно на всички произведения на голямата литература "Дон Кихот" означава различни неща за различните хора.Освен, че е рог на изобилието на класически персонажи и комични приключения, е и жива картина на живота в Испания в края на 16 век. Но и нещо повече - това е история за крехкото благородство на най-доброто у нас и на най-възвишените химери, на способността ни да сънуваме идеални сънища и на волята ни да ги постигнем. "Лудият" Дон Кихот е много по-достоен за възхита от ниските сплетници -"практичните "хора, съставляващи основната част от обществото.

Светът на романа е изграден на основата на две понятия, противоречиви на пръв поглед, но именно чрез тяхната симбиоза образът на Дон Кихот и посланията, които носи, се превръщат в това, което са, и достигат до нас. "мъдрост " и "безумие". Въоръжен с мъдрост в идеала, словото и намеренията си, и безумие в средствата и действията, с които си служи срещу неправдите, Дон Кихот тръгва по света, за да има днес човечеството един прекрасен модел за висша нравственост.

Сюжетът на романа разказва за приключенията на обикновения, добродушен и разорен идалго Алонсо Кихана, който е прозрял истината на страшното време, в което живее , и който в следствие на денонощно четене на рицарски романи изгубва ума си и сам става странстващ рицар под името Дон Кихот. Повярвал на всичко прочетено, Дон Кихот решава да се впусне в царството на авантюрите, за да помага на страдащите, да унищожава злото, да търси несъществуваща правда, да поправи света и да върне хармонията в него. В съзнанието му крайпътните хотели са рицарски замъци, слугинята - благородна дама, вятърните мелници - великани, ханджията - благородник,и паралелно с това налудничаво възприятие на видимия свят от целите и намеренията му струи хуманизъм, готовност за действие и за саможертва в името на доброто и красивото. Желанието му е "да отмъщава за обиди, да премахва неправди, оправя неуредици, изкоренява злоупотреби и възстановява правата на онеправданите". Зад безумните му действия стои един мъдър и добър човек, който по своему се бори със неправдите и който в желанието си да помогне често има нетрезва преценка ,в резултат на която се случва точно обратното - Вместо добрини Дон Кихот прави по големи злини и вреди както на себе си, така и на другите. Един от примерите е, че той пръв оказва защита на ратайчето, което е бито от своя господар. Помоща му е, че след като си тръгнал и се скрива от погледите им, то бива набито още по жестоко от господаря си. По иронично е това, което момчето му казва: 'че дори да се срещнат и той отново да е в беда да не се застъпва за него, защото по голяма злина от неговата помощ нямало'

Границата между лудостта и разсъдъка му трудно може да бъде определена -Дон Кихот е пъзел в целия роман, герой, който трудно можем да идентифицираме и който ни обърква - в края на романа може да останем учудени от способността му да се отърси от лудостта си, така убедителна иначе, и ни кара да се питаме дали не е била престорена; от друга страна, може да тълкуваме като послание, че дори и най - интелигентния и практичен човек може да попадне в капана на собствената си глупост, може да видим в приключения на Дон Кихот предупреждение, че рицарството, или всякакъв друг старомоден набор от ценности, може да произведе катастрофални резултати...- всеки един прочит би могъл да бъде верен... но какъвто и да бъде той, благородният характер на постъпките и действията на Дон Кихот не могат да останат скрити или подценени -той не затваря очите и сърцето си за неправдата и социалните проблеми, за страданията на хората около себе си. По време на своите походи идалгото допълва градивно представата ни за идеала, към който се стреми, излагайки разбиранията си за идеалното общество, в което няма потисници и потискани, хора с отнета свобода, престъпници, лъжци и личности без очи за красотата...
Рицарят на печалния образ изгражда този идеален свят чрез своето мъдро слово под формата на описания, разсъждения, разпалени спорове и най-вече - чрез съветите към Санчо - верния приятел и оръженосец. На базата на тези мъдри съвети и на своята здрава селска природа Санчо Панса, макар и подло измамен, изгражда прекрасен, хармоничен свят на "острова", който "управлява".Той всъщност е и единственият герой, който съществува и в безумния свят на Дон Кихот и извън него . Санчо Панса - прост селянин, който следва Дон Кихот от алчност, любопитство и лоялност. Другите герои използват лудостта на Дон Кихот, но Санчо често живее в дон - кихотовския свят и го обожава, а понякога се хвърля изцяло в лудостта му. От друга страна, той често смъмря добродушния идалго за зависимостта от фантазията му, в този смисъл е коректив на Дон Кихот. Живеейки в двата свята - този на Дон Кихот и света на съвременниците си, Санчо е в състояние да създаде своя собствена ниша между тях. Въплъщение на добри и лоши аспекти както от съвремието си, така и на отминалите дни на рицарството,Санчо има една основна почтена и състрадателна черта, която до голяма степен липсва у останалите. Санчо не споделя влудяваща вярата на Дон Кихот в рицарски добродетели, но и избягва рязкото отклоняване към другата крайност.Въпреки, че Санчо в началото на романа търси имено света , срещу който Дон Кихот се бунтува , в крайна сметка се отказва и се връща, за да живее достойно и щастливо в простотата на своята позиция в живота. Поради това той се оказва героя с най-разнообразни перспективи и най- много мъдрост, учейки се от света около себе си благодарение на постоянното си любопитство. Въпреки, че Санчо ни е симпатичен характер на много нива, точно това любопитство е отговорно за голяма част от връзката ни с него -неговите наблюдения и мисли за Дон Кихот допринасят за по-пълноценнто асимилиране на посланията на романа. Санчо "приземява" историята, със своите достойнство и самоувереност, чувство за хумор и състрадание. Образите на Дон Кихот и Санчо Панса са в пълна противоположност, точно както и двата свята, в които живее рицарят благородник, те са сдвоени , взаимно контрастират,но и се допълват и оглеждат помежду си. това противопоставяне на персонажи и светове ни разкрива още по- пълно богатството на образите им, така успяваме да вникнем в добрите уроци на мъдрост, и да разберем смисъла на вечното търсене на справедливост и един идеален свят.

За да достигне до този свят, идалгото е убеден, че е нужно действие - едно от най-важните измерения на ренесансовата личност, каквато е и личността на Дон Кихот. За съжаление обаче "рицарят на печалния образ" се ражда твърде късно - по времето на кризата на хуманизма, криза, която изживява и самият той. Тя се появява в резултат на сблъсъка на неговия мъдър хуманистичен идеал с грубата, жестока действителност, в която героят живее и която не успява да промени. Смъртта му е закономерна, защото към нея рицарят сякаш неотклонно върви през трудните дни на своите походи. Защото не открива подходящите средства, с които да води битката срещу злото. Неговият рицарски атрибути - въоръжение, кон, оръженосец, дама на сърцето, израз на пародийното в романа, го превръщат в комичен герой. Враговете, срещу които води многократните си битки, и раните, които получава, превръщат постепенно комичното в трагично. Може би в края на своите странствания и особено след като е победен от мнимия рицар на бялата луна, Дон Кихот разбита безсмислието на своята борба. И помъдрява. Този факт ни тревожи , ние вече сме обикнали "единственият странстващ рицар" и повярвали в мъдростта на неговия прекрасен идеал. Той измъчва и Санчо - "единственият странстващ оръженосец", защото селянинът не само е повярвал в мъдрите слова на Дон Кихот, не само се е докоснал до идеала на рицаря, а защото сам се е превърнал в пример за хуманизъм и вяра.
Дон Кихот умира. Не във битките си със злото и с грозното в света, а на своя беден одър в Ла Манча. Но това не означава смърт на идеала, защото със своята висока нравственост и самоотвержената си борба срещу злото, Дон Кихот ни дава урок за благородство, доброта и хуманност, качества които не трябва да забравяме и губим независимо от времето в което живеем, чрез тях той заживява извън Испания и XVIв., извън страниците на творбата, чийто герой е, за да се превърне в модел на поведение за всички времена.

На пръв поглед това е роман за приключения и истории на един застаряващ идалго, повярвал на книгите от библиотеката си, но в историята на ДК,която всъщност са историите на всички, които среща по пътя си, Сервантес успява да ни разкаже за една Испания на преход между стари и нови ценности, да ни накара да се замислим за непреходните въпроси,които вълнуват човека - чест, вяра, достойнство, измама, лукавство, хитрост, фалш. Зад безумието на рицаря Сервантес скрива своите уроци за нравствено съвършенство, политическа мъдрост и честност, които би искал да предаде не само на своите съвременници, но и на бъдните поколения.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мъдростта и безумието в романа Дон Кихот 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.