Мотивът за пътя в средновековните рицарски романи и връзката му с любовната тема


Категория на документа: Литература


Мотивът за пътя в средновековните рицарски романи и връзката му с любовната тема

Средновековният човек разбира любовта по особен начин. Ражда се една нова любов, която днес е известна под името куртоазна. Тя играе важна роля за развитието на светската литература от епохата на средновековието, а именно на рицарските романи и провансалската лирика.
Понятието “куртоазна любов” възниква най-напред на френски език и е калкирано в повечето от останалите европейски езици (фр. – amour courtois, ит. – amore cortese, англ. – courtly love). Тази любов има свои правила, установени и кодифицирани в прочутото съчинение “Де аморе” (“За любовта”), написано около 1185 г.от Андреа Капелан. Авторът е повлиян от книгата на Овидий “Любовното изкуство” (Ars amatoria), която е била доста популярна през епохата на зрялото средновековие, но освен това той изпитва силно въздействие и от страна на Мари дьо Шампан, в чийто двор твори. Така се ражда един нов трактат за любовта, съчетаващ античната традиция (хедонистичния възглед за любовта); християнския религиозен светоусет, изразяващ се в напрегната духовна аскетеза (Капелан е бил духовник) и разнообразните особености на куртоазния живот (чрез влиянието на Мари дьо Шампан).
Правилата на куртоазната любов са тясно свързани с кодекса на рицарската чест и по същество са неотделими. Ето защо рицарската литература използва цялата гама от любовни мотиви и ситуации, от любовни теми и поетическия им израз, изработващи един своеобразен формулен начин на мислене, говорене и поведение.
Трактатът на Капелан съдържа редица препоръки и забрани, без чието спазване кавалерът (т.е. рицарят) не би могъл да претендира, че е куртоазен човек. Кавалерът трябва да се стреми да се харесва на жените във всичко, да бъде неизменно учтив и внимателен, да бъде безумно смел, да се предпазва от скъперничество, лъжи и злословие, а освен това той трябва да бъде млад. Възлово място в куртоазната етика заема и удоволствието от общуването с дамата. То се реализира в четири степени: първата е свързана с даването на надежда от страна на ухажваната дама; при втората дамата дарява целувка на своя обожател; разрешаването на прегръдка е присъщо на третата степен, а четвъртата предполага пълното обладание на избраната дама. Задължително е постепенното преминаване през четирите степени.
Същинският смисъл на куртоазната любов е в осъзнаването на любовното чувство като облагородяваща сила, извисяваща духа на влюбения. Андреа Капелан казва:
Любовта прави от груб и недодялан човек изтъкнат по красота; тя може да надари с благородство на характера дори човек с най – скромен произход. Тя благославя гордостта със смирение и влюбеният човек привиква да върши услуги всекиму на драго сърце. О, какво чудно нещо е любовта, която кара човек да блести с множество добродетели и придава всекиму, все едно кой е той ,толкова добри черти на характера.
Любовта се възприема като изкуство, схваща се също и като особен вид “любовна служба”, подчинена на правилото за васална вярност. Важно условие е тази любов да е насочена към омъжена дама. Според Мари дьо Шампан не може да съществува подобно чувство между съпруг и съпруга.
Единствено произведение от рицарската литература, което представя любовта между законни съпрузи, е романът “Ерек и Енида” на Кретиен дьо Троа. Това е първо произведение на автора, написано 1170 г., но още тук Кретиен се представя като новатор, той доказва, че е възможно съвпадение между дама на сърцето и законна съпруга.
Първата част на романа е идилична. Тя описва любовта между Ерек (знатен и богат рицар) и Енида (дъщеря на беден благородник), увенчаваща се с щастлив брак. Социалното неравенство не е основен конфликт. Като такъв се очертава поведението на Ерек, който потопен в радостите на семейния живот, забравя за задълженията на рицаря и си навлича насмешките на придворното общество.
Героят решава да опровергае това и тръгва в търсене на подвизи. Цялата втора част е коренно различна от първата. Тук героите са представени на пътя, където Ерек може да докаже на обществото, приятелите си, на Енида, а в крайна сметка и на самия себе си, че е истински рицар. Оригинално е хрумването на Кретиен дьо Троа да представи съвместното пътуване на съпрузите. Ерек се съгласява с искането на Енида да го придружава, но поставя условие: тя винаги трябва да се движи преди него, без да го предупреждава за дебнещите опасности. По този начин авторът обвързва майсторски двата основни компонента на рицарския роман – авантюрния и куртоазния.
Много препятствия трябва да изминат героите. Пътят им е мрачен, мълчалив и безкраен. Ерек става рязък и груб, но Енида си остава предишната. Нейната любов издържа всички изпитания, тя е тържествуваща любов.
Ето защо в трета част на романа тя побеждава. Тук се утвърждават висшите ценности на рицаря – личната му доблест, стремежът му да твори добро.Любовта възвеличава човека, създава му неповторим вътрешен мир. Неизменна е връзката, която съществува между любовта и пътя. В романа “Ерек и Енида” тя е представена в пряк (пътуването на героите) и преносен смисъл (самата любов се възприема като път, чийто двигател е сърцето).
Рицарската литература (романите, провансалската лирика и песните на немските минезингери) представят най–вече любовните взаимоотношения между герои, които не са законни съпрузи. Това води до създаването на адюлтерен (прелюбодеен) характер на куртоазната любов.Благородната дама на сърцето по правило е омъжена жена, защото отсъствието на брак е правело проблематично социалното й положение. Според Мари дьо Шампан между съпрузите не може да има любов, защото където има притежание, там няма копнеж и порив към недосегаемото, липсват предизвикателството, свободата и моралните дилеми – избора между любовната страст и дълга.
Ето защо Ланселот обича жената на своя крал – красивата Гуиневир, Тристан е влюбен в жената на своя чичо - Изолда, а Клижес във Фениса – също съпруга на родственика му. Служенето на избраната дама се свързва с извършването на множество подвизи, чрез които рицарят възхвалява името на своята избраница. Ръководен от любовта, Ланселот успява да спаси своята кралица (“Ланселот или Рицаря на каруцата”).
Любовта се оказва двигател, който ръководи рицаря в неговите дела. Тя е достатъчно силна, за да може героят да преодолее трудностите по пътя, да прекоси земи и морета, но пак да се върне при своята дама. Авторите представят страстната увлеченост на персонажите от възвишената, но земна любов, а заедно с това и жаждата им за радости и могъщество в този живот.
Силно се налага и една нова философия на любовта. Тя се превръща в път на човешкото щастие. Проникната е от земен оптимизъм за временните страдания в живота и за господството на доброто. В отстояването на човешките си чувства и достойнство, в преклонението си пред земната любов, в дружбата и побратимяването си в името на своите чувства рицарите са носители на истински хуманизъм и деен оптимизъм. Изградили сами човешката си съдба, те се домогват – за себе си и за своите любими – до щастие, земни радости, житейски блага. Показателни са думите на един от провансалските поети – Бернарт де Вантадоур за отношението на средновековните творци към силата на любовта:
Любов – копнеж на вековете,
прекрасно тяло, дивна сплав,
ти си създание, което
сам Бог създаде величав.
Не са редки и случаите, когато любовта се свързва с много страдания и перипетии за героите. Това е следствие от адюлтерния характер на чувствата. В тези ситуации мотивът за пътя получава нови конотации. Любовта се реализира чрез бягството или чрез така наречената “любов отдалече”. И в двата случая пътят и пътуването изиграват водеща роля.
Показателни в това отношение са романите “Тристан и Изолда” и “Клижес” Между двете произведения съществува тясна връзка, която не се реализира само в сходство на сюжетите. Сам Кретиен дьо Троа е писал разказ за крал Марк и Русокосата Изолда (той не е запазен в наше време). В началото на своя роман “Клижес” Кретиен изброява предишните си творби и споменава за тава произведение, а Фениса неколкократно отбелязва, че нейните чувства към племенника на законния й съпруг в никакъв случай не бива да се смесват с чувствата на Изолда към Тристан.
Междутекстовостта се проявява и чрез представените в романите любовни триъгълници. В известен смисъл триъгълникът Алис – Фениса – Клижес е точна реплика на този на Марк–Изолда–Тристан. Привидно Кретиен преподрежда елементите от “Тристан и Изолда”, но съществува една съществена разлика. Докато Изолда допуска фактическото прелюбодеяние (има плътска връзка и с Марк, и с Тристан), Фениса, с цената на много находчивост се изплъзва от законните домогвания на мъжа си крал Алис. Клижес от своя страна също не смее да признае своите чувства:
Отдавна своята любов
да й разкрие бил готов,
ала Фениса (без вина!)
била на чичо му жена.
Докато в романа, възобновен от Жозеф Бедие, плътските отношения заемат водещо място, Изолда се отдава на своя любим още при пътуването си към законния си съпруг:
А когато се свечерило, на кораба, който все по – бързо скачал по вълните към страната на крал Марк, завинаги обречени един на друг, те се отдали на своята любов.
Така в известен смисъл “Клижес” е полемика с любовната етика на “Тристан и Изолда”, която Кретиен дьо Троа недвусмислено осъжда. Всъщност героите и на двата романа успяват да реализират своята любов чрез бягство от цивилизацията. Пътят е труден, но той е единственото спасение.
Не е случайно и мястото, в което влюбените се скриват от останалия свят, за да се отдадат на любовта си. В “Клижес” верният роб – Жан ги отвежда в предварително подготвена постройка:
Извън града сред местност дива,
бил вдигнал кула най – красива…
Пътят отвежда в гората, която е неовладяно пространство, освободено от правилата и условностите на подредения средновековен свят. Пътят позволява на влюбените да реализират чувствата си.
Подобна схема се реализира и при другото произведение. Тристан и Изолда също използват бягството и търсят убежище в дебрите на Мороайската гора. Въпреки, че съзнават греховността си, героите се отдават на своята любов, която е наситена с напрегнати авантюри и неочаквани обрати. Такива са спасяването на Тристан след скок от покрива на параклиса, отдаването на кралица Изолда на прокажените, спасението й и изпитанието с горещо желязо.
Любовта на героите отново се реализира чрез мотива за пътя, който след бягството от двора на крал Марк ги отвежда в гората:
Там в бездънните гори Тристан се чувствал в безопасност, както зад стените на укрепен замък.
Мороайският лес се превръща в убежище за влюбените за дълго време. Макар и суров, животът в него е щастлив за тях.
Така мотивът за пътя се явява в тясна връзка с този за любовта. Бягството се оказва единственото спасение, но то не може да продължи вечно. Престоят в нецивилизованите пространства бележи обрат в ежедневието на героите, но не и в техните чувства. Любовта продължава да гори в сърцата им.
Обвързаността между мотива за пътя и този за любовта има и други измерения. В рицарските романи, а и в лириката на трубадурите и минезингерите се заражда една нова вариация на любовните чувства – така наречената “любов отдалече”, която маскира по–общата тема “несподелената любов”
Ето как звучи в песните на известния трубадур Джауфре Рюдел– принц Де Блайа:
Ще бъда с радостта удостоен,
щом ме дари с любов тя отдалече
и ако милостиво пусне мен
до себе си, макар да съм далечен.
Ще разбере тя в разговор изискан –
далечната любов е всъщност близка,
а аз насладата ще изживея.
Пътят се явява пречка, той разделя влюбените, затруднява възможността да се видят. Така любовта се превръща в болест и страдание, което може да причини смърт:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивът за пътя в средновековните рицарски романи и връзката му с любовната тема 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.