Мотивът за природата в стихотворенията на Кирил Христов


Категория на документа: Литература


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

МОТИВЪТ ЗА ПРИРОДАТА В СТИХОТВОРЕНИЯТА НА КИРИЛ ХРИСТОВ

Курсова работа по факултативна дисциплина I: Литературоведска

Изготвил: Преподавател:
Стефка (гл. ас. М. Влашки)

Специалност: Българска филология
(задочна форма на обучение)

Курс: Първи

Фак. №

Пловдив, април 2014г.
Проучвателна библиография:
1. Авджиев, Ж. Кирил Христов.Литературно-критически очерк. С., Бълг. писател, 1965.
2. Арнаудов, М. Кирил Христов. Живот и творчество. С., 1967.
3. Ганчева, Б. Човек и свят в българската лирика от началото на XX век. Пловдив, Хермес, 2006.
4. Георгиев, Л., Литературна класика: Студии и портрети: Кн.4. Цвят, София 1992.
5. Иванов, В. Далечни и близки. С. Бълг. писател. 1968.
6. Кръстев, К. Етюди.Критики. Рецензии./Кирил Христов. С. 1978.
7. Константинов, Г. "Чеда на Балкана"// Бълг. мисъл, N 9, 1929.
8. Куюмджиев, К. Кирил Христов.Литературно-критически очерк. С., Бълг. писател, 1967.
9. Куюмджиев, К. Певец на своя живот. Книга за Кирил Христов. С., Бълг. писател, 1974.
10. Славински, П. Търсачи на свои пътища. С., Бълг. писател, 1988.
11. Стаев, С. Литературни вълнения. Вечното у Кирил Христов. Пловдив, 1982.

Кирил Христов е автор на многобройни произведения с различни тематика, едни от които са тези за природата. Със своя импресионистичен похват той успява да пресъздаде стихиите в човешки чувства и обратно.

Не случайно след любовните увлечения той поставя възторга и радостта от природата като главен мотив в своята поезия. Природата наистина се явява едно от най-трайните му вдъхновения. Тя е свързана с основните настроения и чувства в лириката му, с нейната жизнерадостност и устременост, с желанието да се изживее всичко. Едни от описанията и картините са съзвучни, отговарят на виталистичния тон и оптимистично светоусещане на любовната лирика на поета, други са облъхнати от меланхолия и тъга. В природата Кирил Христов търси-в съгласие със собствения си поетически натюрел- главно мимолетното, движението, непрекъснатата смяна на картини и образи. Изобщо, проникването в природата, сливането с нея и показването на нейната поетична хубост, всичко това Кирил Христов прави по своему. Природата се явява често, особено в по-късните му работи, извор на най-чиста патриотична любов.1

За да пресъздаде природата с думи, авторът трябва добре да я познава.

Истинско чедо на природата, Кирил Христов може да чувствува естествено, да възприема естествено всички нейни явления в много по-голяма степен, отколкото ние, модерните хора. Тя го вълнува не сантиментално, както Вазова например, а просто така, защото е такава, какъвто е и той, защото и в нея има движения и състояния, защото се чувствува добре в нея, затворен в нейния закон. Тя го удовлетворява напълно, той е неин и тя е негова, той не страда от нейната ограниченост, неговата мисъл не се насочва вън от нея. Тя е предел на всичките му стремежи и всичко друго той се мъчи да приближи към нея. Във всичките му песни за природата той самият като че ли отсъствува, като че ли не можем да го открием като субект, той е дълбоко вътре в отразявания обект. 2

Неотразимо е въздействието и на неговата пейзажна лирика-така майсторски одухотворена. Кирил Христов възприема природата не само визуално, а с цялото си същество, той се разтваря и изгубва в нея. Опияняват го нейната хармония и съвършенство. Никой друг (освен може би само Вазов) не е отразил така пълно величието на родната природа. И у никого природата не е тъй здраво преплетена със съдбата на хората, с техните мисли и настроения, с делата и грижите им. Колко много редове ще са нужни, за да се предаде цялото богатство от мисли и чувства, което извиква само стихотворението "Хей, пролет иде!"-едно чудо в българската поезия. 3

В това стихотворение се крие символиката на пролетта- с очакването и надеждата за нещо ново и хубаво, за промяна и настъпване на свободата.

Известното определение, което още в 90-те години А. Т. Балан даде на Кирил Христов като "бисерен лирик", най-добре приляга и може да се отнесе както към динамичните му любовни песни, така и към пейзажните му стихотворения от рода на "Есенен мотив", "В зори" и др. Художествените успехи на поета са най-безспорни и внушителни, когато не се води от предварителни размисли или опити изкуствено и пресилено да символизира и да свързва при всички случаи природата със собствената си стихия, а когато непосредствено и предметно разказва, така да се каже, "всекидневното битие" на природата или най-много стигне до нейното близко и осезаемо одухотворяване. Когато "пее"-по думите на Пенчо Славейков-не за това що мисли, а що чувствува и преживява".4

Многобройни са пейзажните стихотворения на старозагорския поет.

Кирил Христов умее с точни щрихи да нарисува картината и с не по-малко точни изразителни думи да насити стиха със съответния емоционален тон, а след това и умело да осъществи одухотворяването на природните сили: "балканите раснат" ("Привечер"), "морето се катери като живо" ("Борба"), "луната мечтае" ("Призори") и т.н.

Може би персонифицирането е помагало в малките лирични късове болката да е предадена и внушена с голяма интимност и топлота. Премръзналият вихър поглежда жално в бедното семейство, заплаква и хуква през комина в къщата ("Пакостен гост"); бурята печално скимти като "куче вярно пред залостени врати" ("Бурна вечер"); тополата слуша печално птичката-певец и тихичко я люлее ("Навръх тополата")...Убедително (макар и да напомня Вазов) поетът е съединил духовния си полет с ведрата природа, която пречиства душата му от злото и сякаш го доближава до орлите ("Рила"). Сърдечно и мило, с лек импресионистичен замах е разкрита съдбата на облачето, което тъгува за родните планини и "на бисер сълзи цяло се превръща" ("В пустиня").5




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивът за природата в стихотворенията на Кирил Христов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.