Мотивът за нравственото изстрадване на свободата в поезията на Христо Ботев


Категория на документа: Литература


Мотивът за нравственото изстрадване на свободата в поезията на Христо Ботев
Основният проблем в Ботевият поетически мегатекст е проблема за свободата.По време на робството,когато обикновения българин е забравил що е свобода,Ботев я осмисля и пожелава.За него свободата е невъзможно без личен и морален ангажимент към живота и съдбата на общността.От това произтича една от основните опозиции в творчеството „чест-безчестие”.Това са ключови понятия в неговата поезия,интерпретатирани с дълбок психологизъм.Честта е присъща на човека,който осъзнава себе си като част от общността и е готов да изостави традицонните си задължения заради Oтечоството.Точно обратното е безчестието- безчестникът,осъзнава само своето добро и се грижи за личностното си оцеляване,като пренебрегва дълга си към Родината. В Ботевия поетически мегатекст,нравственото изстрадване на свободата е духовно движение,вътрешно изсрастване на българина от робското мислене до идеята за освобождение,процес на обвързване със съдбата на общността.Накратко казано то е нравствено-психологически процес на превръщане на роба от човек на безчестието в човек на честта. Човекът на безчестието е образ на профанния предметнобитов свят,в който владеят нормите на покорността,праавилата на безпроблемното живеене в робството.Отдаден на частните грижи,той е „разтворен в калта на битието” (Валери Стефанов),духовен роб с деформирана през вековете психика.За Христо Ботев духовното робство е най-уродливата форма на подчинение и има много лица.На нея е посветен кръг от творби,които пресъздават нравствените му измерения. Сатирата „Гергьовден” показва безчестието като обществена апатия.Тя изобличава вековната инерция на общественото безразличие и бездействие,които деформират гротескно човека в послушна „овца” и изграждат у народа психика на стадото.Без да се замисля бедния народ следва своите водачи дори ако го водят на заколение. „ликуй,народе!Тъй овце блеят //и вървят с псета подир овчарят.”Безчестието е определяното от Ботевия герой като демагогия и псевдородолюбие,като принципна неспособност за действие.Той води диалога си с тях по схемата „Аз-Вие” като символичен диалог на честта и безчестието.Героят,възрожденски самоосъзнал се човек на честта,страда от бездействието на глупците,които не различават славата и позора. „туй,що,глупци вий не знайте!”.Лирическия герой пожелава да забрави своите нравствени терзания,но нищо не може да му помогне,защото той ясно прави разликата между големите клетвени думи и нищожниите действия на самозабравилите своя дълг патриоти. „дано аз забравя”От другата страна е образа на лъжепатриота-мним юнак,който се крие в механата и гледа безучастно народната трагедия.Когато пие ,той започва да хули порробителя,но щом изтрезнее забравя за потисничеството.Лирическия герой описва състоянието на мнимия патриот като забрава.Човек на честта не може да приеме поведението на лъжепатриотите,които са жертвоготовни само на думи в пиянската си забрава.Истинския патриот трябва да премине в героическото пространство и да поеме по пътя на свободата,а не да чака „ред за свобода”.Тиранът е представен с емоционално въздействащата градация от глаголи „коли,беси,бие,псува//и глоби народ поробен!”,а лъжепатриотът е представен с жалкото перчене и пиянското озлобление,което изчезва с тяхното изтрезняване чрез низ „Пием,пеем... и зъбим се” „крещим”.Механата е пространство на безсрамието и трагичното забравяне на дълга и честта,на трагичнотго разминаване на думи и дела.Ботев вдига наздравица за свободата,тъй като той не се е отказал от своята заветна мисия за свободата,въпреки съпротивата на врага и мнимите патриоти.Последният стих на творбата лирическият герой се отделя от гротескната фигура на патриота.Със саркастичното си обръщение към тях „вий..вий сте идиоти!”.
Още един аспект на безчестието е представен в Ботевата поезия – безчестието като еснафски конфортизъм в сатирата „Странник” .Лирическия говорител е тъждествен с поета,той не дава думата на лирическия герой-странникът.Адресатът на сатирата се мени.Глаголните форми зза 2л.ед.ч визират съсловието на странника,а глаголите от 3л.ед.ч насочват към външния слушател-читателя.Самото заглавие има двоен смисъл.Странника като човек с неприемлив характер и човек,които странства,пътува далече.Описва се откъснатостта на този човек от родната му действителност,незаитересованост към събията в семейстовото му и родния му град.Ботевият странник няма лице и определеност,той обобщен образ на всички българи,които избират личните си нужди пред благото на общността.Има еснафско мислене и се грижи само за собственото си съществуване,което автора определя като скотско-„човек... или скот” . През цялата творба авторът сдържа
сатиричните си забележки, но в края, в последната строфа ,той дава

свобода на чувствата и емоциите си, като изказва ясно присъдата си „тъй глупецът. тъй залита...”

Акцента за безчестието като почитане на фалшиви ценности се показва в сатирата „Патриот” .Мотивът за изгубването на човешката душа,в която се раждат и натрупват мними ценности е в основата на идейните послания на сатирата.Сатирата е изградена симетрично от 3 строфи от 8 стиха.Автора е заложил на принци на контраста като в първите 4 стиха се изразява иронична теза,а в следващите 4 сатирична антитеза.6 и 7 стих се повтарят във всяка строфа умишлено,като имат ролята да накарат читателя да се замисли за тези „патриоти”.
В края на всяка строфа автора показва сатирични обобщения,които сочат различните степени в разпадането на човешкото.Изобличението на патриота разрушва всичко човешко в него,продадена е душата,заложена е жената,безчестникът се превръща в морален и физически изрод. „изяда си и месата ” Безчестието като духовна слепота и робуването на фалшиви кумири има многобройни превъплъщения в Ботевата поезия,те довеждат лирическия аз до драматични състояния на нравствени терзания,несподеленост на стремежите и желанията,пълна безнадеждност не само по отношение на българското,но и на световното развитие.
В стихотворението „Борба” е изразена психологически наситената картина на безнадежността на Ботевият лирически Аз в света на робството и лъжата.Стихотворенито започва с изповедта на лирическия Аз за погубената му младост,която е често срещана в други негови творби („Майце си” , „Към брата си” ), и изтлялата надежда „от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди”.Лирическия герой е изгубил най-ценните нравствени опори –вяра,надежда,любов- „ни любов,ни капка вяра,//нито надежда...”.Липсата на тези религиозни ценности показват и липсата на всякаква житейска перспектива.Героя е розочарован е невъзможността на народа да избере правилните духовни водачи.Хората са неспособни да различат доброто от злото „Свестните у нас считат за луди”. Обикноевения човек се интересува от материалното състояние,за да избере кой да следва,а не се интересува от неговите подбуди и ценностна система. „глупецът вредом всеки почита”.Лирическкия герой се разгневява от извършените престъпления на обществения мъчител,които са невидими за народа.Роля за изразяването на този гняв имат съюзите „колко” и „с”,които засилват гневното възмущение на лирическия Аз. „Стадо от вълци в овчи кожи” това гневно метафорично обобщение,с което автора определя обществените мъчители на народа,който вярно и безропотно се оставя да бъде воден.Лирическия Аз надскача родната действителност с помощта на библейските имена и мъдрости,обобщава вековната борба на човешкия разум и съвест срещу догмите ии мракобесието чрез синтезираното мощно обвинение „Свещена глупост !”.Използването на ескпресивни глаголи („влачи”, „тачи” ,„целува” ) и засилената употреба на повелителните глаголни форми („мълчи”, „моли”, „надявай се” „думай” „вярвай”),подчинени на идеята,че битовизма убива устрема на човешката мисъл и дух за свобода.За революционера е неприемлива съдбата на народа да бъде решавана от остарелите догми,на които народа сляпо вярва,за да си спаси душата.Лирическият говорител обобщава с присъдата „Тъй върви светът!Лъжа и робство//на тая пуста земя царува!”.Като човек на честта Ботевият лирическия Аз не се отдава на безнадежността,а търси в нея пътища на надеждата.

И в това царство кърваво,грешно

....................................................

Кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своя свещени конец.
Човекът на честта принадлежи към света на героичното.Терзае се от многобройните лица на безчестието в своето съвремие и изстрадва участта на народа-роб,защото е нравствено ангажиран с неговата съдба.Духовно свободен и безкористно оттдаден на обществените повели на времето и епохата,той търси съмишленици и саможертвено се устремява към борбата и подвига.
В поемата „Хайдути” се показва нравсвеното изстрадване на индивидуалната свобода.Малкият Чавдар се оттърсва от патриархално родовите норми,за да поеме по пътя на борбата.Роля за индивидуалното освобождаване на героя има неговия баща хайдутин и славното му минало.Невръстнит юнак осъзнава,че трябва да възстанови потъпканата си чест и достойнство.Свободата се изстрадва колективно в стихотворението „Елегия”.Там автора описва мъченията,които търпи народа от неговите мъчители в лицето на духовенството,интелигенцията и просветителите.
Чрез поредицата от образи на антихриста,инквизитора,предателя на Христос,той изразява своя гняв от духовната слепота на народа.Лирическия герой изразява възмущението си от бездействащата революционна емиграция,която „брои време” в очакване някой друг да донесе свободата. Лирическия Аз се слива с призваните да променят робското статукво и да покажат на народа-роб друг поведенчески модел.В „Елегия” героят се смята за част от бездействащите емигранти и изразя своето оплакване от това,но оплакването го поставя в позицията на личност на дълга с нравствени угризения от своето бездействие,готова за съдбата на юнака.Друг аспект за изстрадването на свободата е търсенето на съмишленици.В стихотворението „На прощаване” лирическия герой търси съмишленик в лицето на майката.Той изисква от нея да излезе от своята сакрална роля за опазването на дома,тя е призване да пази и съхранява устоите на родния дом,и не само да не плаче за смъртта на първородния си син ,но и да подтикне другите си деца да го последват по пътя на борбата.Ботевият герой търси съмишленик в лицето и на брат си в „Към брата си”,но брата е „няма” душа,неговата фигура е част от мъртвината и коварството на света.Брата е безразличен към „глас божи-плач народен”.В „До моето първо либе” лирическия герой изисква от своето либе да застане до него и да го подкрепи в неговата борба. Като човек на честта, който служи на освободителния идеал,Ботевият лирическия герой и да идеологизира отношенията между мъжа и жената.Той се стреми да еманципира любимата от нормите на рода и да я превърне в своя идейна съратница.Това са геройчните нравствени усилия на лирическия Аз в надмогване на личното в името на общото благо.В стихотворението „На прощаване” лирическият герой действено пожелава свободата и й се отдава саможертвено.Той овладява и потиска мъката по живота и по неизживяната младост.Не се двоуми,а е сигурен в своя избор и е готов да го отстоява.Юнакът е почти сигурен в изхода от битката и знае,че може да не се завърне повече в своя роден край,но не се страхува и разколебава,а мъжествено и смело приема гибелта като част от своя път към свободата.Отправя завет към своята майка и братя.Майката трябва да разкаже на братята за своя брат и неговите подвизи в името на свободата.Той настойчиво изисква от свойте братя да го търсят и помнят,за да продължат достойно неговият дълг. „бяло ми месо по скали...и по орляци,//черни ми кърви в земята”.За младият бунтовник,който не може да се примири с това робско смирение и безмисленото съществуване,смъртта е награда,защото ще бъде пример за поколенията.Революционерът не иска награда за него е достатъчно „да каже нявга народът://умря сиромах за правда//за правда и за свобода...”Ботевият лирически АЗ като човек на честта е отзивчив не само към участта на своя народ,а и към участта на целия свят,отдаден е на дело не сам на българската свобод,но и на свободата на всички поробени в света.Той е гражданин на света,вълнува го световното лицемерие и жестокост.Мечтае за саможертва в общочовешката битка за справедливост.В стихотворението „Моята молитва” е заявена активната позиция към съдбата на света.В нея е представен проблема за това как лирическия герой не може да стой безучастен,когато вижда и разбира,че законът по който е създаден и устроен светът е лицемерен,несправедлив и жесток.Композиционния принцип е антитезата (“не ти...а ти”) внушава драматичното и нравствено разтърсващо преживяване на героя.Чрез този подход Ботев причислява Бога като част от световното зло.Бог е превърнал тази несправедлива безотговорност в доктрина,препоръчваща търпение и послушание.Църковния „театър”на външната култовост категорично е отхвърлен от лирическия Аз,чрез анафоричните повторения „не ти”,защото затваря контакта между човека и Бога в чинове и йерархии в показни жестове и представя християнството като притежание,крепост и слово на „царе,папи,патриарси”.За Ботевия герой истинският Бог е свързан с разума на сърцето и съпричастността.Разумът е истинския белег на човешкото,той е способен да различи доброто от злото и да отстоява каузата на справедливостта.Внушението е, че този бог на разума е способен да възроди човека и да спаси света.В последните две строфи на творбата,героят показва собствената си позиция и осмисля своя живот чрез саможертвата в името на всечовешкия празник и справедливостта.За героят сбъдването на неговата молитва означава да намери своето място в един грандиозен повратна историята,който може да уреди нов закон на света.Активната позиция на Ботевият герой към съдбата на света,заявена в „молитвата” се споделя и от неговите наследници в поезията Яворов,Смирненски,Вапцаров.И при тях личната и обществената кауза нерядко се преплитат жертвено-трагично.С „Моята молитва” Христо Ботев отчетливо изявява своята гражданска позиция: показва истинското лице на света,като ги изобличава;преосмисля мястото на роба вв световната история,като отхвърля филосифията на търпението като спасение;показва съдбата на света като лично дело на всеки човек.
Нравственото изстрадване на свободата е свързано с желанието на автора за нова ценностна система,в която няма да властват материалното състояние,лъжата и празните думи,а истината,разумът и справедливостта.Тогава и нравственото разпознаване на хората ще бъде по-лесно,по-точно-лъжецът ще получи своето място,а идеалистът своето в новата скала на ценностите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивът за нравственото изстрадване на свободата в поезията на Христо Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.