Модусът на междуличностното. Любовта


Категория на документа: Литература


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

Философско-исторически
Факултет

Курсова работа
По: Парадигмални сюжети на западноевропейската литература
Тема: Модусът на междуличностното.
Любовта

Любовта е тази, която движи света, която ни заобикаля постоянно. Тя е музата на повечето поети през всичките епохи на човекеството – още от Ренесанса до наши дни. Любовта още от древността е играела важна роля във взаимоотношенията между хората. Тя винаги съпътства човека. През различните периоди са се сменяли епохите и са се променяли коренно ценностите и самосъзнанието на хората. В повечето пъти една предна епоха е напълно противоположна на следващата, но един елемент остава във всички и той е именно любовта. В различните епохи тя има различна важност и различни форми. Насочена е към народа, към бога, към близките. Чрез представата за нея може да се характеризират различните епохи и хората живеещи в нея.

Още през старогръцката литература любовта има своят облик. Тя се изразява към почитта към боговете, любовта към ближният и роднините.
В „Одисея” от Омир мотива за любовта е заложен в това, че Одисей прави всичко по силите си, за да се завърне при жена си и детето си. В това проиведение мотива за любовта към боговете е много слабо изразено, единят път към Атина, другият път към богът на вятъра. Тук много силно е изразена любовта към любимата и сина му. С всички действия, които Одисей извършва са с мисълта за Пенелопа и синът им. В творбата има и мотив за любовта към майката, към екипажа и народа. Той отива да превземе Троя именно заради тях.
Друго произведение е „Антигона” от Софокъл. Тук мотива за любовта е братската обич. Антигона е готова да умре, но да не остави брат си непогребан. Също се среща и мотива за любовта между Антигона и Хемон и как той се самоубива, защото не може да живее без нея. Също се среща и мотива за любовта между майка и син. Майката се самоубива като научава за смъртта на сина си, по вина на мъжа й.

През Ренесанса църквата губи своята власт и мощ над народа и се обръща внимание към хуманизма - любовта към човека и индивида. Човекът е изведен на преден план и неговите чувства са важни. Любовта е представена в различни форми, за да изрази най-силно чуствата на човек. През този период на почит е безплътната, платонична любов. Тя се гради върху човешките чувствата, копнежите и идеалността, към куртоазното. Това е рицарската култура. В романа „Дон Кихот” от Серванте има две форми на любов – едната е към любимата, а другата е към народа. Мотива за любовта към любимата Дулсинея е осмислянето на подвизите чрез любов. Защото ако няма любима, няма на кой да се посветят подвизите.
„След като почисти оръжието си, направи за шлема си забрало, даде ново име на коня си, а и сам промени своето, реши, че само едно нещо му остава:да намери дама, в която да се влюби.Защото странствуващ рицар без любима е дърво без листа и плод, тяло без душа.”
Дон Кихот послещава живота си на нея. Той се овековечава чрез любовта, но с духовно изразяване. В този роман любовта е равна на дълг и постоянство към платоничната любов на своята любима. Той е вдъхновен от чистата благородна любов и посвещва подвизите, с които да учисти земята от низоста. В този роман се среща и мотива за любовта към народа, той се захваща да го избави от нечистивият и злият. Този мотив се вижда ясно чрез държането на Дон Кихот към Санчо Панса.
В трагедията „Хамлет” от Шекспир любовта се изразява в две форми едната е към бизките хора, а другата е любовта към любимата.
В тази трагедия е много силен мотива за любовта на Хамлет към баща си, вложена човешката представа за любов и уважение към родителите. Синът преживява съчувствие, гордост и любов към баща си. В творбата се подчертава традицията на произхода, почитанията, уважението и любовта между деца и родители. Този мотив много ясно се вижда из цялата творба с действията на Хамлет да отмъсти за баща си и несъгласието с решението на майка си да се омъжи за чичо му, но най – вече с дългият траур след смърта на баща си и почитане на неговата памет и страданията от негова липса. Друга форма в тази трагедия е любовта на Полоний към Дъщеря си Офелия. Тя е представяна чрез това как Полоний иска да предпази дъщеря си от Хамлет и от недостойното. Той и втълпява, че любовта на Хамлет към нея е измамна и невъзможна и й забранява да се вижда и да поддържа каквито и да е отношения с него и да му връща писмата. Полоний иска възможно най-щастлив живот за нея, а според него тя ще бъде измамена от Хамлет и това ще я направи много нещастна. Друга форма на любовта в творбата е на Офелия към баща си. Тя я изразява като се слушва в думите му и извършва всичко казано от него, но и също с траура и лудостта, която я обзема след неговата смърт. Лудостта на Офелия също има и друга причина и тя е любовта й към Хамлет. Това е мотива за невъзможността на тяхната любов. Тук проблемите за тази неосъществима любов са няколко – разликата в класите, убииството на Полоний от любият й и изпращането на Хамлет надалече. В тази епоха достойството има много по важна роля от чувствата и класите имат голямо значение. Не може човек от кралско потекло какъвто е Хамлет да се омъже за жена – дъщерята на съветника на краля. Друг проблем за невъзможността на любовта е убийството на Полоний от Хамлет. Няма как Офелия да обича убиеца на баща си, но и не може да живее без да го вижда, а Хамлет е изпратен на далече. След като Офелия се самоубива любовта им е изцяло невъзможна.
Друга типично ренесансова творба на Шекспир е „Ромео и Жулиета” тук мотива за любовта между тях е представен чрез нежъзможноста да бъдат заедно, заради любовта към близките и омразата на двата народа един към друг, но героите са готови на всичко за тяхната любов. В тази трягедия проблема за любовта между двамата е омразата на техните народи и убийствата, които се извършват в името на тази омраза. Главният мотив в това произведение е да се премахме враждуването чрез любов.
„С омраза много може да се стори, но с любов още повече”
Ромео е влюбен в забранената за него Жулиета, но той убива братовчед й заради отплата за своят братовчед и това прави още повече невъзможна тяхната любов от друга страна родителите на Жулиета искат да я оженат за човек, който тя не обича това също е голяма пречка за тях. Но героите са готови на всичко за да са заедно и любовта към близките им бледнее пред тяхната. Те намират решение и то е да избягат, но нещата се объркват и смърта е тяхният изход, да за бъдат заедно. С тази тяхна постъпка любовта им става вечна – те ще са завинаги заедно и нищо няма да им пречи.Така тяхната любов става вечна и пример за тяхните народи.
Любовта е едно от чувствата, които ние не можем да контролираме. То е необуздано и гори с плам или гасне без ние да можем да го спрем или укротим.Понякога любовта може и да е наша измислица нужна ни, за да се впишем в дадена съслойка, както е в романа „Дон Кихот”.Но любовта може да е насочена към някой член на семейството-бащата, майката. Именно любовта към бащата е водещото в „Хамлет”.

През Класицизма водещата философия е, че разумът е над чувствата и култът към краля е над всичко. Класицистичната драматургия поставя любовта в положение на потиснатост, защото дългът във всичките му форми се противопоставя на емоцията, като страстта никога не може да вземе надмощие.
Една от главните творби на това време е „Сид” на Корней. В тази творба пред любовта на дон Родриго и Химена се изправя свадата на техните бащи. Дон Родриго наричан Сид трябва да върне честа на баща си като убие бащата на своята любима. В тази трагикомедия също се появява невъзможността да са заедно и да се обичат главните герои. Тук мотива за любовта е и към любимият човек и към родителя. И двете форми на любов са еднакво силни. Главните герои са изправени пред дилемата на любовта. И двамата трябва да защитят честа на бащите си и да наранят любимия, но ако не защитят родителите си те ще са недостойни за любимият човек и тук честа и дълга заема връх над чуствата. След защитаване и изпълване на дългът и зачитане на кралската дума геройте възкрасяват любовта.

През епохата на Просвещението основният принцип на идеологията е идеята за гражданственост на всяка човешка личност без значение какво е полужението му в обществото. Във века на просвещението за пръв път се поставят въпросите за същината на човешката природа, за индивидуалната отговорност на човека към съдбата му и излиза на преден план стремежа към хармония между главата и сърцето.
В творбата на Д.Дефо „Робинзон Крузо” мотива за любовта се появява под няколко форми. Първата е към любимата, втората към господ, третата към трудът и към земята и четвъртата към своя приятел Петкан.
Любовта към любимата го подтиква да убие своя приятел и да избяга от града и да се чакат с Мери в Единдург. Пътуването го изпраща на самотен остров сам самичък и през цялото време именно мисълта за любимата го кара да живее. След като остава доста време сам на острова той показва една обич към бога за това, че го е оставил жив и му дава сили и храна да се справя сам.Също се вижда любовта към бог когато героя иска да накара Петкан да почита неговият бог, а не своя. Също героя залюбва и земята и труда:
„От този миг нататък постепенно стигнах до убеждението, че може да съм много по щастлив в пустошта и самотата, отколкото бих бил при всяко друго положение и другаде в света...”
В тази творба се вижда и любовта на Робинзон Крузо и към своя приятел, на които спасява живота и го научава на език, труд и вярност. И благодарение на Петкан той успява да се върне макар и след много години закъснение при неговата любима. В тази творба се вижда ясно индивидуализма на личността и важността на чувствата на отделните хора. Тази роман ни представя как един човек е готов на всичко в името на това, което обича и е готов да мине през всякакви изпитания без да се откаже.
Друга творба на тази епоха е „Пътешествията на Гъливер” от Суифт. Както и в Робинзон Крузо така и в Гъливер героят коробокрушенец прави всичко възможно да се завърне при любимата си, но тук главният проблем на любовта е историите, които той разказва и е обявен за луд, но именно любовта на любимата жена го изкарва от това положение.
Произведението „Кандид”от Волтер също представя главно личните чувствата на геройте. Тук проблема за любовта е многократната раздяла на геройте от тежкият живот, които те водят. Любовта на Кандид към Кюнегонд е невъзможна, защото той е един обикновен слуга, а тя е дъщерята на господаря, но независимо от този факт той е готов на всичко за нея и двамата преминават през големи изпитания в името на тяхната любов и това ги прави силни. Кандид даже убива брат и само и само за да се ожени за Кюнегонд, но след като вече може да са заедно тяхните чувства вече не са толкова силни след всичко, което са преживяли, но все пак Кандид изпълнява обещанието си да се ожени за нея. Друг мотив на любовта е между Кандид към неговите подчинени, с които той се държи почти като равни. Също има още една форма на любов в този роман и тя е между Кандид и неговият учител Панглос. Тя се изразява по няколко начина – единият е като му помага да се изликува, другият е след смъртта му постоянно повтаря наученото от него и го почита и не го забравя независимо от смъртта му, също като разбира, че е жив пак го спасява и постоянно иска мнението му и съветите му.
Проиведението от Гьоте „Страданията на младия Вертер” също е една много характерна за тази епоха творба и в нея чувствата и разума вървят ръка за ръка. Тук главният герой е влюбен в забранена девойка, която ще се омъжва и той не прави нищо, за да не я нарави нещастна. Неговите чувства в първата част на творбата не надделяват над разума, заразлика във втората част, в която той се самоубива заради невъзможната любов. И чувствата надвеляват над разума. Тук проблема за любовта е именно това, че тя вече пренадлежи на друг и този друг му става приятел. Още една форма на любов има в тази творба и тя е именно към най – добрият на Вертер. Изразява се чрез всички писма, които той му изпраща.

В епохата на Романтизма се разбиват старите представи за човека и обществото, а любовта се разглежда като висша емоционална връзка и общочовешка ценност.
В романа „Парижката Света Богородица” от Юго любовта представлява един многоъгълник. Трима мъже - звънарят Квазимодо, архидяконът Клод Фроло и поетът Пиер Гренгоар, по напълно различен начин, се стремят към сърцето на циганката Есмералда. Самата тя е влюбена до полуда в празноглавия и недостоен красавец капитан Феб дьо Шатопер. Архидяконът нарушава своя обед, за да има Есмералда дори убива Феб в името на любимата, поетът Пиер я обиква още от първият миг и е готов да се бори за любовта й, а Квазимодо е привлечен не само от красотата й, но и от добротата й. Феб намира смърта си заради Есмералда, архидякона също е убит заради нарушенията и държането си към нея, а Квазимодо сам се самоубива, защото за него тя да е щастлива е по важно, но и живор без добротата и няма смисъл. Накрая писателя и Есмералда остават заедно. В този роман любовта превръща архидякона в чудовище, а „чудовището” Квазимодо в добър и честен човек.

През епохата на Реализма реалистите изследват процесите личност – общество в тяхната историческа конкретност.Появява се натурализмът. В епохата на реализма не се изнасят наяве мотивите и следствията на човешките стремежи, постъпки и страсти, с други думи, показват обществото и човека такива каквито са.
В „Дядо Горьо” от Балзак, авторът представя безграничната бащина обич и неблагодарното отношение на неговите дъщери. Дали ще възприемем патологичната любов на Горьо като заслепение, подпомогнато от едностранчивия му характер, или като неизбежен маниакално- депресивен процес, в който роля играе и промяната на обществените отношения във Франция след 1815г. , е без особено значение за факта, че демоничната обзетост води до изкривена представа за света. В предсмъртното проглеждане на дядо Горьо той осъзнава своето заслепение. Празните карети на погребението му съответстват на празните от към любов сърца на дъщерите му.
Друго произведение от тази епоха е „Бел Ами” от Мопасан. Тук любовта придобива различни изменения. Тя е разменна монета и се използва като цел за лично израстване. Дори и семейството е основано не на взаимната обич между съпрузите, а от взаимната изгода. Самата любовта остава на заден план и е изместена от личното желание за реализация в обществото.

Неизчерпаема е всяка тема свързана с любовта. За нея не може да има еднакво мнение дори между двама души, а какво остава за художествени произведения, да не говорим за цели литературни епохи. Любовта е толкова многопластова, че може да бъде видяна от безброй много гледни точки, всяка уникална по собсвен начин – любов към човека, към личността, синовна обич, любовта като средство, а не като цел, любов към земята и дори любов към някакъв прост предмет. Като неизбежно човешко чувство любовта бива разгледана в литературата от всички епохи.Представата за нея по време на ренесанса и класицизма е, като за високо душевно изживяване, а високите морални норми се издигат над чисто плътското изкушение.Просвещението съгласува разума и сърцето, като тези окови на чувствата биват разбити от вихара на романтизма.Реалистите се опитват да представят любовта такава, каквато е, дори понягога да й придават по тъмни краски, но това само предзнаменува новите модернистични представи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Модусът на междуличностното. Любовта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.