Македонски преминава Дунава


Категория на документа: Литература


МАКЕДОНСКИ ПРЕМИНАВА НА ДУНАВА
(Героизмът на хъшовския пратеник)

В повестта “Немили-недраги” Вазов си поставя за цел да обрисува положителния герой на предосвобожденската епоха – българския хъш. В живи образи писателят въплъщава героичния устрем и романтичното обаяние на нашите революционери- идеалисти, мечтатели, авантюристи, но и мъченици. Един от най-привлекателните герои в повестта е Спиро Македонски.
При преминаването на Дунава Македонски проявява редица ценни качества от своя характер: изключителна смелост и решителност, находчивост и целеустременост, всеотдайност към каузата и високо чувство за отговорност. Той показва на дело своя безкористен идеализъм и жерттвоготовен патриотизъм, доказва, че не е авантюрист, а истински герой, готов да умре, но да изпълни патриотичната задача.
Македонски е първият хъш, когото Вазов описва в героична ситуация. Искрен и възторжен родолюбец, той се вълнува от всичко, свързано със съдбата на България. Когато хъшовете заговарят за организирането на хайдушка чета, която да влезе в отечеството и да помогне на борещите се за свободата си българи, Македонски се отзовава с бурна радост. Присърце приема задачата да намери пари за оръжие и сам решава за целта да продаде дрехите на Владиков. Македонски осъзнава, че извършва кражба, но е уверен, че постъпката му е родолюбива. Парите не изхарчва за лични нужди, а ги използва за пътни в мисията си до Левски.
На хъшовското събрание, описано в ІХ глава, Македонски единодушно е избран от другарите си като опитен воевода да събере новата хайдушка чета. Натрупаният опит ще му бъде полезен при подбора на новите четници. Този подбор трябва да бъде направен сред много бивши поборници, населяващи околните румънски градчета. После обаче за Македонски възниква по-голямо предизвикателство – да бъде пратеник на хъшовете до Левски. За целта той трябва тайно да премине Дунава, да иде в Русчук, в дома на баба Тонка и да предаде на Дякона писмо, с което хъшовете го уведомяват за намеренията си относно новата чета.
Особено важно е обяснението на Владиков какви качества трябва да притежава пратеникът на браилските хъшове. Той трябва да бъде “человек... безстрашлив и паметлив”, “дързостен и изкусен”. Така поставените в инверсия епитети открояват качества, които в по- малка или по- голяма степен притежават всички, но задачата изисква да бъде избран най- смелият и опитен, най- жертвоготовният, решен да “тури главата си в торба”. Всички са единодушни, че такъв човек е нужен.
Опасната мисия събужда революционния ентусиазъм у събралите се хъшове. Израз на патриотичното им вълнение е реторичният въпрос: “Но за такива свети работи кой от нас ще пожали живота си?”. В хъшовската готовност за саможертва няма авантюризъм. Напротив- всички поборници съзнават опасността на предстоящото пътуване и никой не смее да каже на другарите си: “иди ти, та умри”. Именно осъзнаването на препятствията и трудностите превръщат тази мисия в особено значима.
Предварителната нравствена оценка за този, който ще изпълни задачата, проличава в реторичния въпрос, с който Владиков пита другарите си намират ли го “достоен за тази висока чест”. Този въпрос подтиква събралите се хъшове да решат изборът на пратеник да стане чрез жребий, защото всички се считат “достойни да умрат за отечеството”. За да докаже окончателното си приобщаване към хъшовския колектив, Бръчков казва, че не трябва да се прави “жертва безплодна”, а да помислят “кой ще извърши с най- голяма сполука мисията” и също се самопредлага.
Колкото повече напрежението нараства, толкова по- голямо става предизвикателство-то за дръзкия и смел бивш войвода Македонски, който накрая рязко и категорично отсича: “Не! Аз ще отида!”. Изненадващо за буйния си темперамент и невъздържан нрав той изрежда поредица от аргументи, които обясняват защо само и единствено той може да бъде пратеник на браилските хъшове, и за по-голяма убедителност говори за себе си в трето леце: “живял е шест месеца в Русчук, ял е и пил е сто пъти със синовете на баба Тонка”. Доказва, че добре познава обстановката, като обяснява “откъде се влазя в къщата на баба Тонка и от уличката, и от пътя, и откъде брега”. Всички се съгласяват, че той трябва да иде.
В десета глава подробно се описва удивителното мъжество и величавия патриотизъм, с които Македонски преодолява опасните препятствия по пътя си към Русчук. Чрез конкретизиране на датата “20 февруари” Вазов внушава максимален реализъм на изображението. Страховитата природна картина загатва колко трудности и рискове крие мисията на хъша. Студената февруарска нощ, острият северен вятър, снежната пустош, заледеният Дунав биха отказали един слаб и малодушен човек. За Македонски тези препятствия са само предпоставка да докаже своя революционен опит и предаността си към родината.
Внимателно, с чувство за отговорност хъшът се е подготвил за изпълнението на мисията. Той се е преоблякъл като селянин, с гугла и влашки кожух. В ръката си носи тояга с остър връх, та по- лесно да се предвижва по леда. Единственото, което издава опасната му задача, е револверът, затъкнат в пояса под кожуха. Хъшът прецизно спазва революционната конспирация. Движи се като “тайнствена черна сянка” по дунавския бряг. Сравнението му с “привидение”, надвесено над замръзналата водна бездна, загатва заплахата, която носи за турците появата на смелия хайдутин в родината.
Завръщането в България е драматично изпитание за страдащия от мъчителна носталгия хъш. Поробеното отечество едновременно го привлича, но и плаши. Застанал на дунавския бряг, Македонски внимателно се взира в отсрещния български. Малките дървени колиби на караулите му приличат на гробни могилки. Напомнят за многобройните жертви, които народът ни е дал през дългите години на робството. Малките огньове, напалени от турските войници, пораждат спомена за топлината на бащиното огнище, но предупреждават и за опасностите, които очакват хъша.
Напрежението и усещането за заплаха все повече градират. Въпреки студа и силния вятър, хъшът е неумолим. Той върви смело, “без път”, но е особено предпазлив. Стъпките му безшумно “умират по дебелата ледена кора”. Пътят е уморителен, а вятърът пълни “нощната самотия с гробовен шум”. Глаголът “умират” и епитетите “нощната” и “гробовен” внушават явна опасност за живота на Македонски. Нищо обаче не е в състояние да спре решителния и целеустремен хъш, който върви по заледената река “тихо, равномерно, бодро”. Духът му е непреклонен.
Още по-голямо изпитание очаква Македонски в средата на реката. Там изведнъж пред него се изпречва „черна ивица незамръзнала вода”. Отначало хъшът се слисва пред това неочаквано препятствие. Страховито е описанието на незамръзналите водни талази, бушуващи в средата на реката. Водата е обрисувана като “черна и страшна”. Зрителната представа се допълва от слухова- реката бучи и открива “грозна пропаст пред стъпките му”. Сливането на тези представи прави внушението за смъртна заплаха съвсем осезаемо.
С присъщата си обаче действеност и хладнокръвие, нощният пътник се насочва обратно към влашкия бряг. Съобразителен и изпълнен с решителност, Македонски тръгва към една колиба, която му изглежда запустяла. Но когато изкъртва една дъска, от постройката излиза “рунтав, гологлав човек” с дебел влашки кожух. Хъшът усеща крайната опасност за своя живот и за успешността на мисията си, защото влахът започва да дърпа дъската и яростно да вика на помощ румънския караул.
Схватката между Македонски и непознатия е изобразена динамично и напрегнато. Преизпълнен от чувство за отговорност, българинът разбира, че патриотичното му дело е изложено на голям риск – хъшовското послание може да бъде заловено от румънската полиция и намеренията на емигрантите революционери официално да бъдат огласени на съседна Турция. Самият той се намира на косъм от смъртта, но запазва самообладание и кротко започва да уговаря влаха да не му пречи. Предлага да плати му дъската. По човешки се обръща към него с “побратиме”.
“Безумното съпротивление” на влаха довежда Македонски до “беснотия”. Той разбира, че веднага трябва да вземе решение. Действията му са пъргави, бързи и добре разчетени. В описанието на тази схватка глаголната амплитуда на повествованието рязко се повишава. Всичко става само за миг- хъшът хваща дъската за единия край, подпира крака си о крака на влаха, после с едно бързо извиване я измъква, издига я със страшна сила и я стоварва върху противника си. Така Македонски извършва едно нежелано, но необходимо убийство. То е оправдано, защото той трябва на всяка цена да изпълни задачата си и да защити доверието на своите другари.
Още по-опасно предизвикателство за смелостта на Македонски е преминаването му по импровизирания мост. Хъшът донася дъската до незамръзналата ивица вода и едва успява да я закрепи върху леда. В този момент героят изненадва читателя, свикнал да го възприема повече като авантюрист. Пред зеещата яма Македонски изведнъж вдига ръка и се прекръства. Това е само израз на естествен човешки страх от смъртта, но и безмълвна молитва към всевишния да му помогне в изпълнението на една благородна патриотичната мисия.
Македонски поражда представата за истински герой, защото такъв не е този, който не изпитва страх, а този, който със силата на своя дух успява да преодолее това чувство, да го надмогне. С невероятно самообладание хъшът преминава по дъската, владеейки всеки мускул от напрегнатото си вкочанено тяло. Стъпките му са внимателни и предпазливи. Напрежението се предава и на читателя, който напрегнато следи движенията на хъша, воден над бездната единствено от непреодолимото желание да бъде полезен на отечеството, да оправдае доверието на своите другари.
Сложни и противоречиви чувства вълнуват хъша, когато приближава турския бряг. От една страна, той копнее час по-скоро да стъпи на родна земя. От друга страна- знае, че родният бряг крие много заплахи. Колкото повече се приближава към целта, толкова опасността става по-голяма. Едва тръгнал из едно долче, Македонски долавя приближаващите стъпки на турски граничен караул. Макар да си дава сметка, че е на косъм от смъртта, хъшът отново успява да запази самообладание.
Природата е в хармония с безпокойството и отчаянието, които героят изпитва заради безизходното положение, в което се намира. Изключителното му търпение и хладнокръвие са важна предпоставка отново да се размине с опасността и смъртта. Хъшът се скрива зад едни храсти, надявайки се мракът да го направи почти незабележим. ляга на земята и не смее да си поеме дъх. Хладнокръвното обмисляне на ситуацията контрастира на емоционалните му изживявания. Безпокойството на хъшовския пратеник е огромно – “гърдите му бъхтят, ще се пукнат”.
Предпазливостта и чувството за отговорност нарастват с всеки изминал момент. Караулът отминава, но Македонски с ужас осъзнава, че е замръзнал. Предвидливо удря на бяг, за да се постопли. Обмисля всеки свой ход. Старателно избягва нови срещи с турския караул. Опасността обаче все повече нараства. Целта е съвсем близо, но смъртта дебне отвсякъде. Хъшът може да бъде заловен в този късен нощен час от турската полиция или да бъде предаден от изплашен сънародник.
Хъшът докрай спазва суровите закони на конспирацията. Избира най-безопасния път към къщата на смелата българка. Пъргав и неустрашим, той сякаш не чувства умора. Вазов го сравнява с най- страшен хищник. “Като вълк” той се прокрадва по една стръмна урва откъм брега и се озовава пред вратата на баба Тонка. Използваното сравнение показва колко умели, ловки, целеустремени са действията му. Те доказват, че не е излъгал другарите си- познава отлично всички пътища към този дом. Оценка за смелостта и героизма на Македонски са топлината и грижовността, с които го посреща баба Тонка.
Сам извършил истински подвиг, хъшът със скромно благородство изразява преклонението си пред майката- героиня баба Тонка, станала известна още в годините на робството със своите грижи и закрила към всеки, поставил живота си в служба на отечеството. С почит и синовна обич Македонски се представя на старицата като: “Твой син … от Браила”. Хъшът предава писмото на Дякона, без да се оплаква от преживените трудности. Това доказва неговата твърдост и изключително смел характер.
В десета глава Македонски показва с делата си, че е истински герой, предан на делото. Удивителният подвиг, който той извършва при преминаването на Дунава, е израз на високото чувство за отговорност и всеотдайност, на жерттвоготовността в името на родината. Това го превръща в истински идеал за революционер и човек, превръща го в пример за подражание на новите поколения борци.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Македонски преминава Дунава 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.