Любовта в стихотворението "На Анна Керн" от Пушкин


Категория на документа: Литература


Любовта в стихотворението "На Анна Керн" от Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин е родоначалник на руската национална литература и основоположник на съвременния руски литературен език. Той създава творчеството, което приобщава руската поезия към световната литература. Той е един от класиците в световната лирика. Една от най-хубавите си творби "На Анна Керн ", Пушкин пише през 1825 г.

В стихотворението "На Анна Керн" любовта е видяна като чудо. Макар и да е мимолетна тя носи щастие на лирическия герой. Любовта е спомен, който има пречистваща и възраждаща сила. Тя е озарение в мрачното настояще на лирическия човек.

Елегията е писана през ранния период. Тя е посветена на любимата , която се е превърнала в творческо вдъхновение за автора. Никой не може да разбере реалност или не е прекрасният женски образ, пресъздаден в стихотворението. По всичко личи, че красотата на тази жена е превзела душата на поета.

Чувствителният поет, възпяващ романтиката и свободата, е запленен от вълнуващата фигура на любимата жена и думите излизат от сърцето му, а стиховете представляват историята на душевното му състояние. Любовта има пречистваща сила, тя пробужда духа. Мотивите в произведението са : мотива за спомена от любовта, мотива за неизбежната раздяла с любимата. Също основен е мотивът за мрачния живот без любов. Една от основните идеи на елегията е да се представи възраждащата сила на любовта.

Това, което прави стиховете на Пушкин великолепни, е "аз" формата на изказване, която подсказва, че всичко, написано е изживяно. Авторът не забравя никога да конкретизира мястото, на което се развива действието, а при творбата "На А. П. Керн" това е село Михаеловское.

Стихотворението се състои от шест строфи които могат да се разделят на три части. Първата част съдържа спомен от миналото, от действията които са се случили в миналото. Втората част е разказ от настоящето, от носталгията по миналото. Третата част се повтаря с мотивите от първата, за миналото и за останалите от изминалата любов спомени.

Любовта на героя е чиста, духовна, опираща се единствено на прости желания и същевременно е възвишена, простираща се над " делничните суети". Именно тази любов държи героя жизнен, дава му сили да се бори с отчаянието и да продължи с опитите, да преодолее неуспехите в живота. Тази любов му дава крила.

Лирическият герой не е обикновен човек и животът му като такъв го смущава и натъжава. Принуден е да живее с ежедневните проблеми, а чувствителната му, романтична душа не желае да се примири с такова прозаично съществуване. Любовта е тази, която му дава сила, нова надежда, причина да търпи всичко, което суровият живот му предлага.

Той често сънува милите черти, които е съхранил в съзнанието си. Чувства се привързан към тези черти и любими спомени, които стават извор на жизнена енергия в неговият живот. Раздялата с любимата, причинява дълбока рана в душата на поета, а животът го затрупва със своята делничност и той скоро се отказва да се бори за любовта си. Образът на любимата е сакрализиран. Тя е нежна,съвършенна, притежава физическа и духовна красота. Лирическият човек дори я сравнява с ангел, т.е. тя е чиста, нежна. В "хаоса безнадежден" той търси примирение със сивотата на делника. За него животът, който води е "заточение", в което прекарва дните си без видима цел или удовлетворяваща го полза. За него животът му е монотонен, лишен от романтика и чувства, и светът е "край затънтен и суров".

Но ето, че в живота му настъпва обрат, защото "мечта"-та отново се завръща при него с новите надежди и копнежи, с новата вяра за да излекува разбитото му сърце: "мимолетно видение, на истинската красота."

Авторът свързва живота и любовта с една неразделна връзка по същият начин, по който са свързани духът и тялото. За него любовта е живот.

В стихотворението "На А. П. Керн" Пушкин утвърждава поетическият свят на любовната лирика. В него преобладава светът на дълбоките и завладяващи чувства. Той утвърждава идеята, че любовта е вълшебство, което изпълва живота ни със смисъл и радост. Поетът написва стихотворението "На А. П. Керн" от свой собствен опит, с който се стреми да убеди читателите какво завладяващо чувство е любовта, така че всеки да иска да го изживее, а когато човек е влюбен вижда своята любима като същество с неземна красота, а това засилва още повече чувствата по между им.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Любовта в стихотворението "На Анна Керн" от Пушкин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.